Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 10.07.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 16604 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата Х.Т.К., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 09.10.2015 год., около 09.20 ч. на път III-204, км.30+607 водачът И.Й.Б.при управление на лек автомобил „Рено“ с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил „Дачия“ в който се возела като пътник на предната дясна седалка. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време, през което се наложили разходи за лечение. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, предявен като частичен от 50 000 лева, както и имуществени вреди в размер на 1 129 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху главниците от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът „ДЗИ-О.З.” ЕАД, чрез процесуален представител оспорва предявения иск за сумата над 25 100 лева за неимуществените вреди, като твърди, че в тази част е силно завишен с оглед практиката и моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноските по делото.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Не се оспорва от страните по делото механизма на произшествието, стойността и необходимостта от извършените разходи за лечение, както и обстоятелството, че към момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ДК *******. Въз основа на това, застрахователното дружество е определило и изплатило на ищеца сумата от 28 402.73 лева, включваща главница по първоначално предявения размер на иска за неимуществени вреди 25 100 лева, 1 129 лева – имуществени вреди и лихва за забава върху главниците от 09.10.2015 год. до 01.08.2016 год. Не е спорно също така, а това се установява и от доказателствата по делото, че ищцата не е приела това частично плащане и е върнала сумата на ответника, посредством банков превод.

Приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила счупване на дясната раменна кост в долната трета, което е наложило пет дневно болнично лечение през което е била оперирана, като е извършено открито наместване, костна плака и фиксация с метални импланти на раменната кост. Дава заключение, че оздравителния период е приключил за 4-5 месеца, счупването на дясната раменна кост е зараснало и движенията на дясната раменна и лакътна стави са възстановени в нормалния си обем. Също така е възстановена и хватателната функция на дясната ръка. Заявява, че на ищцата и предстои нова операция за изваждане на металните импланти, която ще й причини нови болки и страдания за около един месец.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, а това не се оспорва и от страните, че на 09.10.2015 год., водачът И.Б., при управление на лек автомобил „Рено” с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Х.Т.К. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищцата са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Установи се от събраните доказателства, че лекия автомобил „Рено” с ДК № ******* е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника „ДЗИ-О.З.” ЕАД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в „ДЗИ-О.З.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето й, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпените наранявания от страна на ищцата, оздравителния период е приключил за 4-5 месеца, без да са налице отклонения от нормалното здравословно състояние. Счупването на дясната раменна кост е зараснало и движенията на дясната раменна и лакътна стави са възстановени в нормалния си обем. Също така е възстановена и хватателната функция на дясната ръка. Следва да бъде отчетено, че  на ищцата предстои нова операция за изваждане на металните импланти, която ще й причини нови болки и страдания за около един месец.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата /47 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 25 000 лева. За тази сума искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер, като неоснователен.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за медицинско обслужване и закупени медикаменти от ищеца в размер на сумата от общо 1 129 лева, за които разходи има издадени надлежни счетоводни документи. В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, представляващи имуществени вреди от станалото на 09.10.2015 год. пътно-транспортно произшествие.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковите суми следва да бъдат присъдени, заедно със законната лихва от датата на увреждането /09.10.2015 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, тъй като ищеца е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 250 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 314 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищцата от своя страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ********и с адрес: гр.С., ул. „** ** да заплати на Х.Т.К. с ЕГН ********** със съдебен адрес:***0, чрез адв. П.К., сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1 129 /хиляда сто двадесет и девет/ лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 09.10.2015 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.10.2015 год, до окончателното изплащане, като отхвърля иск за неимуществени вреди до пълния размер от 40 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ********да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ********да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 314 /хиляда триста и четиринадесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК Х.Т.К. с ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК ********сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: