№ 571
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Н.а
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000501 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 30.04.2024 г. на ищеца „Надежда Естейт“ ЕООД
против решението от 4.04.2024 г. по търг. дело № 86/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-18
състав, с което:
е отхвърлен предявеният срещу Р. Н. М., действащ като ЕТ „Румекс – Р. М.“, иск по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 евро, представляваща неустойка за
разваляне на договора по чл. 35 от предварителен договор за учредяване на право на
строеж срещу строителство;
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 200 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че за ищеца не е
възникнало право на разваляне на процесния договор, тъй като същият преди това е бил
развален от ответника по вина на ищеца. Твърди се, че не било налице виновно
неизпълнение от ищеца на задължението му по чл. 20, ал. 1 от договора за изготвяне на
идеен проект в 45-дневен срок от сключване на договора. Не било отчетено, че неспазването
на срока се дължи на форсмажорни обстоятелства – липса на влязъл в сила ПУП, допускащ
изграждане на уговорената многоетажна жилищна сграда. Твърди се, че процедурата по
изменение на ПУП била приключена със заповед от 29.08.2022 г., която обаче не била влязла
в сила по вина на ответника, тъй като същият не се е уведомил за заповедта. Поддържа се,
че в противоречие на ЗУТ съдът е приел, че идеен проект е възможно да бъде изработен въз
1
основа на предложеното изменение на ПУП преди неговото влизане в сила. Сочи се, че не
били взети предвид показанията на свидетеля и проектант М. К., както и останалите събрани
доказателства, от които се установявало, че неизправна страна по договора е ответникът, а
не ищецът.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият Р. Н. М., действащ като ЕТ „Румекс – Р. М.“ – ответник по иска – чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Надежда Естейт“ ЕООД с искова молба от
16.01.2023 г., уточнена с допълнителна искова молба от 4.04.2023 г., с която срещу Р. Н. М.,
действащ като ЕТ „Румекс – Р. М.“, е бил предявен иск за заплащане на сумата 50 000 евро,
представляваща неустойка по чл. 35 от предварителен договор от 21.05.2018 г.
В исковата молба се твърди, че с посочения предварителен договор от 21.05.2018 г.
ответникът се задължил да учреди в полза на ищеца право на строеж върху свой УПИ в гр.
София за изграждане на жилищна сграда срещу уговорено обезщетение, като ищецът е поел
задължението да осигури проектирането и изграждането на сградата. Ищецът незабавно
предприел действия по изготвяне на уговорения идеен проект, но се установило, че
действащият към момента на сключване на договора ПУП не позволявал постигане на
уговорените параметри на застрояване, поради което било необходимо да бъде изготвен и
одобрен проект за ПУП – ИПЗР за имота. Затова ответникът бил своевременно уведомен и
пожелал да бъдат предприети всички правни и фактически действия за постигане на
желаните параметри на застрояване, които действия ищецът се съгласил да предприеме, без
да има вменено такова задължение по предварителния договор. От страна на ищеца със
знанието и упълномощаването от ответника било възложено, изготвено и заплатено изцяло
за сметка на ищеца мотивирано предложение за допускане на ПУП – ИПРЗ за промяна
начина на трайно ползване и височина на застрояване в имота от ниско във високо
застрояване, а впоследствие и изработване на проект за ПУП – ИПЗР. Предприето било
двукратно изменение на ПУП с цел постигане на желаните параметри. Най-напред проектът
за изменение на ПУП за ниско застрояване бил одобрен със заповед № РНД-РА50-
36/11.09.2019 г. на кмета на район Надежда – СО, влязла в сила на 7.07.2020 г. съобразно § 26
от ПЗР на ЗУЗСО. Впоследствие на 4.11.2020 г. било внесено второ предложение за
изменение на ПУП за предвиждане на високо застрояване с височина 22,5 м. и преход в
етажността. До влизане в сила на изменението в ПУП ищецът бил в обективна
невъзможност за изпълнение на договора. След одобряване на новия ПУП ищецът осигурил
своевременно изготвянето на идеен проект за сградата, като многократно канил ответника
2
съгласно чл. 20, т. 3 от договора за съгласуване и приемане на същия, но от страна на
ответника не били предприети никакви действия за да бъде продължено по нататъшното
изпълнение на договора, независимо, че всички проекти били съгласувани и обсъждани
между ответника и проектанта. Ответникът не изпълнил и задълженията си по чл. 8, ал. 4 от
договора за предприемане на действия за разчистване на имота от озеленяването, както и в
срок от три месеца да се снабди с всички документи за разчистване на парцела. Ответникът
не изпълнил задълженията си по чл. 17 и чл. 18 от договора, като не предоставил цялата
необходима информация за имота и скрил от ищеца, че в имота има наличен канал, който
подлежи на изместване, което също създало допълнителна работа и генерирало разходи и
забавяне в хода на изпълнение на договора. Ответникът нарушил и задължението си по чл.
14 във вр. с чл. 18 от договора поради неоказване на необходимото съдействие по
изпълнение на задълженията за съгласуване и приемане на идеен и работен проект на
сградата. Поради това с нотариална покана, връчена на 20.10.2022 г., ищецът поканил
ответника в 7-дневен срок да окаже необходимото съдействие за съгласуване на изготвения
и предоставен идеен проект на бъдещата сграда, с предупреждението, че при неизпълнение
ще счита договорът за развален поради виновно неизпълнение от ответника. Изпълнение от
ответника не последвало, поради което договорът бил развален, а ответникът дължал
уговорената в чл. 35 от договора неустойка при разваляне в размер на 50 000 евро.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че неизправната страна по договора
бил ищецът, който не изпълнил задължението си за изготвяне на идеен проект в срока по чл.
20.1 от договора, поради което ответникът развалил договора с връчена на 15.12.2021 г.
нотариална покана.
Видно от договор от 3.08.2004 г. за замяна на недвижими имоти, сключен по реда на
ЗОбС, и нотариален акт № 197/15.07.2003 г., том І рег. № 4437, нот. д. № 183/2003 г. на
нотариус В. Г., ответникът Р. Н. М., действащ като ЕТ „Румекс – Р. М.“, е собственик на
парцел ІІ от кв. 87, отреден за аптека и офиси, находящ се в гр. София, район „***“, бул.
„***“ – ъгъла с ул. „***“, по плана, одобрен със заповед № РД-50-09-293/25.09.1985 г. и
заповед № РД-09-50-577/21.12.2001 г.
По делото е представен предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу
строителство от 21.05.2018 г., с който ответникът ЕТ „Румекс – Р. М.“ в качеството му на
учредител се задължил да учреди право на строеж в полза на приемателя „Надежда Естейт“
ООД за изграждането на жилищна сграда в урегулиран поземлен имот с идентификатор
68134.1384.2018 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени
със заповед РД-1848/12.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, район
„Надежда“, м. „бул. Станке Димитров“, ул. „Бели Дунав“, с площ от 892 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, съгласно издадена виза за инвестиционно проектиране на гл. архитект на СО,
срещу уговорено обезщетение, като запазва за себе си и съответните идеални части от
правото на строеж за съответстващото договорно обезщетение. Според чл. 2 и чл. 7 срещу
отстъпеното право на строеж ищецът се задължава от свое име и за своя сметка да възложи
3
проектирането и извърши изграждането на сградата, като осигури необходимите техника,
оборудване, строителни материали, персонал и специалисти, извърши строителство и
изгради и предаде имотите на ответника в договорената степен на завършеност на сградата,
съгласно приложение № 1 и степен на завършеност на обектите съгласно приложение № 2 от
договора. Уговорено е в чл. 21, че ответникът получава като обезщетение в своя
изключителна собственост в сграда 24 % от общата РЗП на сградата и 24 % от подземната
част, в която са разположени паркоместата, абонатната станция и мазетата, като първи
избира обектите и прави избора на обектите за обезщетение на база изготвен идеен проект,
което се констатира с протокол за предварителен избор /чл. 22/, като направения окончателен
избор се отразява в нотариалния акт за учредяване на правото на строеж. Според чл. 3
страните са се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма за
учредяване право на строеж върху имота в 14-дневен срок от датата на одобряване на
работен /технически/ проект за сградата и влизане в сила на разрешение за строеж при
условията на договора, но не по-късно от 30.11.2018 г. Според чл. 8 ищецът се е задължил на
база задание за проектиране, изготвено с ответника, да възложи изработването на
инвестиционните проекти; да съгласува с ответника идейния и работния архитектурен
проект, както и евентуалните промени в него; да извърши за своя сметка всички
проучвателни и проектантски работи, отнасящи се до изпълнението на договора. Съгласно
чл. 8, ал. 4 ищецът се задължава да разчисти и подготви терена за строителство за своя
сметка, а според чл. 9 – да построи сградата в срок от 24 месеца от датата на даване на
строителна линия и ниво от компетентните органи. Според чл. 14 ответникът се е задължил
да се яви за съгласуване и приемане идейния и работния проект на сградата, като го утвърди
с подпис за съгласуване, а срокът за съгласуване и приемане е седем дни от получаване на
поканата и екземпляр от съответния проект. Според чл. 17 ответникът се е задължил да
представи на ищеца копия от всички документи, с които разполага и да представи в 5-дневен
срок всички документи поискани по-късно, като в срок от пет дни преди нотариалното
оформяне на договора представи оригинали, изискани от нотариуса. Според чл. 18
ответникът се е задължил да оказва пълно съдействие, което е в негова компетентност на
ищеца, по отношение на изпълнение на задълженията му по настоящия договор, да се
въздържат от действия, които създава пречки на ищеца да ползва предоставеното му право
на строеж за изграждане на жилищна сграда, както и за извършване на необходимите
действия с оглед изпълнение на договора. Според чл. 19 задължение на ответника е при
подписване на настоящия договор да упълномощи ищеца или негов служител, с нотариално
заверено пълномощно да го представлява пред техническите служби, държавните органи и
институции и други физически и юридически лица по всички въпроси, свързани с
проектирането, строителството и въвеждането на сградата в експлоатация. Според чл. 20
изпълнението на задълженията на страните, респ. строителството, ще се извърши на етапи
както следва: 1) изработка на идеен проект в срок от 45 дни от датата на подписване на
предварителен договор; 2) изработка на технически/работен проект в срок от 90 дни от
датата на съгласуване на идейния проект; 3) срокът за съгласуване и приемане на идейния и
на технически/работен проект от ответника е седем дни от получаване на поканата и
4
екземпляр от съответния проект; 4) внасянето за одобряване на технически/работен проект е
в срок 1 месец от изготвяне на доклад за оценка на съответствието на проектите; 5)
нотариалното учредяване на право на строеж е в срок 30 дни от датата на одобряване на
технически/работен проект и влизане в сила на разрешение за строеж, като най-малко пет
дни преди нотариалното изповядване приемателят предоставя на учредителя проект на
нотариалния акт за съгласуване. Според чл. 35 при едностранно прекратяване на договора по
вина на учредителя /ответника/, същият дължи на приемателя /ищеца/ неустойка в размер на
50 000 евро и заплащане на всички направени разходи до момента на прекратяването.
Според чл. 36 в случай, че приемателят, поради негово виновно поведение или вина на
изпълнителите не започне строителните работи най-късно до 6 месеца, считано от датата на
получаване на строителна линия, учредителят има право да развали едностранно договора с
едномесечно предизвестие, като се възстанови учреденото право на строеж, по надлежния
ред, като разходите по прехвърлянето са за негова сметка, както и да заплати неустойка в
размер на 50 000 евро. Според чл. 37 при възникване на форсмажорни обстоятелства
/земетресение, наводнение, война, национална стачка и др. подобни/ действието на договора
се продължава с времетраенето на форсмажора, при което никоя от страните не дължи
обезщетение на другата страна. В случай, че невиновната невъзможност за изпълнение
продължи повече от 90 дни, всяка от страните има право да развали договора. Според чл. 41
договорът се прекратява: 1) с изпълнението на задълженията на страните по него; 2) по
взаимно писмено съгласие между страните с подписването на споразумение за прекратяване;
3) по право на учредителя в случаите по чл. 36; 4) в случаите на чл. 38. В уводната част на
договора са посочени адресите на страните, като за ответника са посочени два адреса: 1)
регистрираните в ТР седалище и адрес на управление – гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ап.
**, и 2) по лична карта – гр. ***, ул. „***“ № *.
Видно от представената скица № 15-402098/19.06.2018 г., издадена от АГКК, процесният
урегулиран поземлен имот с идентификатор 68134.1384.2018 с площ от 982 кв. м. е с начин
на трайно ползване – за друг вид застрояване.
Представеното е пълномощно с нотариална заверка на подпис рег. № 7010/21.05.2018 г.,
че ответникът е упълномощил М. М. В., в качеството му на управител на „ММВ
Инженеринг“ ЕООД, и М. К. К., в качеството й на управител на „Аркиграф“ ООД, да го
представляват в качеството им на консултанти и проектанти пред общинските и държавните
институции, Столична община, район „Надежда“, Направление „Архитектура и
градоустройство“, Агенция по геодезия, картография и кадастър във връзка с подаване и
получаване на молби, готови документи, писма, становища, процедури и подписване от
негово име на обявления и съгласие за и промяна на кадастралната карта, ПУП-ИПРЗ, виза
за проектиране, издаване на разрешения за строеж и одобряване на инвестиционни проекти
за собствения на ответника имот с идентификатор 68134.1384.2018.
С договор за изпълнение на проучвателни и проектни работи от 2.06.2018 г. възложителят
„Надежда Естейт“ ЕООД е възложил на изпълнителя „Аркиграф“ ООД извършването срещу
възнаграждение на изготвяне на ПУП – ИПРЗ и проектна документация за обект жилищна
5
сграда в процесния имот, собственост на ответника. Според т. 2 изпълнителят изготвя
проектните си разработки въз основа на задание за проектиране, което може да бъде
представено в писмен вид от възложителя и следва да съдържа подробни указания относно
виждането му за обекта, а когато не е представено в писмен вид страните уточняват
изискванията на възложителя на съвместни срещи. Според т. 3 проучвателните работи и
проектните разработки, предмет на договора включват 1) проект за ПУП – ИПРЗ; 2)
технически проект по съответните части; и 3) изготвяне на рекламни материали /файлове/ за
проектните разработки, и 4) упражняване на авторски надзор по време на строителството на
обектите. Според т. 4.1 от договора срокът за изготвяне и процедиране на ПУП – ИПРЗ е три
години, след подписване на договора и превеждане на аванса от страна на възложителя с
оглед спецификата и особеностите на градоустройствената процедура и срокът, който следва
да изтече за процедиране на нов ПУП – ИПРЗ. Според т. 4.3 срокът за предаване на
техническите проекти е 3 месеца след получаване на заповед за ПУП – ИПРЗ или
получаване на изрична писмена инструкция за стартиране на дейностите от страна на
възложителя. Според т. 7 сроковете за изпълнение се продължават с: 1) времето, през което
изпълнението на задълженията е възпрепятствано от действия на администрацията, съдебни
процедури или промени в нормативните актове, регулиращи съответната материя; 2)
времето, през което възложителят е в забава на кое да е свое задължение, произтичащо от
договора; 3) времето, през което възложителят одобрява проектните разработки, при забава
в одобрението с повече от 5 дни от дадения срок.
Представени са платежни документи, удостоверяващи заплащане на такси в полза на СО
за съгласие за допускане на устройствена процедура от 11.10.2018 г.; платежен документ за
заплащане на такса за издаване на скица за имот или сграда в урбанизирана територия от
13.06.2018 г.; информационна бележка и платежни документи в полза на район „Надежда“ –
СО за услуга – заповед за изменение план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ от 11.09.2019 г.;
фактура и платежен документ в полза на „Софийска вода“ АД от 2.06.2021 г.; фактура и
платежен документ за съгласуване на проекти и скици – в полза на „ЧЕЗ Разпределение“
ЕАД от 2.06.2021 г.; фактура и платежен документ за платена такса за съгласуване на
строително петно в полза на „Топлофикация София“ ЕАД от 18.06.2021 г.
Със заповед № РНД19-РА50-36/11.09.2019 г. издадена от главния архитект на район
„Надежда“ – СО, е одобрено изменение на план за регулация и на план за застрояване
/ИПРЗ/, в обхват УПИ II-2018 за ОО, кв. 87, м. жк „Надежда 4“, като се обособява в нов УПИ
II-2018 за магазини и ЖС съгласно приложения проект – свободно малкоетажно застрояване.
Според официалното удостоверяване върху заповедта, същата е влязла в сила 27.07.2020 г.
Според съдебно удостоверение от 21.11.2023 г., издадено от АССГ, срещу същата заповед
от 11.09.2019 г. е било образувано адм. д. № 1232/2020 г. по описа на АССГ, II отделение, 41
състав, по жалба на И. И. У., но с определение № 1518/24.02.2020 г., влязло в сила на
5.03.2020 г., производството е прекратено.
Представена е разпечатка от електронно писмо от 31.07.2020 г., с което ответникът е
изпратил на електронна поща ******@********.*** файлове с наименования „Заповед“ ;
6
„План“ и „Скици“.
С нотариална покана с рег. № 14048/2.12.2021 г. на нотариус С. Т., рег. № *** на НК,
връчена на 15.12.2021 г. лично на управителя на ищеца – Л. Н., ответникът е заявил, че
прекратява действието на процесния договор от 21.05.2018 г. поради виновно неизпълнение
на задълженията на ищеца, който е поканен да заплати неустойка в размер на 50 000 евро по
чл. 36 от договора в 7-дневен срок от получаване на поканата. Посочено е, че от
сключването на договора до датата на изпращане на поканата ищецът не е извършил нито
едно действие, в изпълнение на поетите с договора ангажименти, макар договорът да е
следвало да бъде изпълнен /почти/ изцяло до този момент. Посочено е, че ищецът не е
извършил дори подготовката на идейния проект за възнамеряваното строителство, което
задължение следвало да бъде изпълнено в срок до отдавна отминалия момент – 6.07.2018 г.
В отговор с нотариална покана с рег. № 920/26.01.2022 г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК на 15.03.2022 г. на адреса на управление на ответника /гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *,
ап. **/, ищецът е оспорил прекратяването на договора на посоченото в нотариалната покана
основание, тъй като не било налице неизпълнение от негова страна, а и такова основание за
прекратяване не било предвидено в сключения между страните предварителен договор.
С нотариална покана с рег. № 23143/12.08.2022 г. на нотариус И. Д., с рег. № ***, ищецът
е поканил ответника в 7-дневен срок от връчване на поканата да окаже съдействие по
съгласуване на изготвения и предоставен му идеен проект на бъдещата сграда, като при
неизпълнение в този срок договорът ще се счита за развален по вина на ответника.
Отправена е и покана в 7-дневен срок след развалянето ответникът да заплати неустойка по
чл. 35 от договора в размер на 50 000 евро по посочена банкова сметка на ищеца, както и да
заплати всички направени от ищеца разходи до момента по договора в размер на 110 000 лв.
Нотариалната покана е изпратена на двата адреса на ответника, посочени в процесния
договор от 21.05.2018 г.: 1) на вписания в ТР адрес на управление – гр. ***, ж.к. „***“, бл.
***, вх. *, ап. **, и 2) на адрес – гр. ***, ул. „***“ № *. Удостоверено е връчване по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК – на 19.10.2022 г. на първия адрес и на 30.09.2022 г. на втория адрес.
Представено е писмо от 29.03.2021 г. на НАГ – СО към преписка № САГ20-ГР00-2235-
/1/04.11.2020 г., адресирано до ответника Р. М., от което се установява, че във връзка със
заявление относно разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план –
изменение на план за застрояване /ПУП-ИПЗ/ за УПИ II-2018, кв. 87, м. Надежда 4, район
Надежда, с което е предвидена промяна в характера на застрояване – от ниско във високо с
височина 22,5 м. и с преход в етажността, за да продължи процедурата по
административната преписка е необходимо изпълнение на указания, дадени в писмото, а
именно: заявлението да бъде придружено от мотивирана обосновка на обхвата и
основанието за изменение на плана за застрояване, както и проекта за ПУП-ИПЗ да бъде
придружен от експертна оценка и геодезическо заснемане на дървесната растителност в
изпълнение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО.
От писмо от 27.11.2023 г. на направление „Архитектура и градоустройство“ – СО е видно,
че по същата преписка № САГ20-ГР00-2235/04.11.2020 г. е била издадена заповед за
7
одобряване от 29.08.2022 г., която към датата на издаване на писмото не е съобщена по реда
на чл. 129, ал. 2 ЗУТ на заинтересованите лица.
Към допълнителната искова молба от 4.04.2023 г. ищецът е представил архитектурен
проект за обект „Високоетажна жилищна сграда с магазин, медицински център и подземни
гаражи“ в УПИ -2018 за магазини и ЖС; кв. 87, м. Надежда 4, СО, р-н Надежда, гр. София,
ПИ с ид. 68134.1384.2018, изготвен от арх. М. К. от „Аркиграф“ ООД. В обяснителната
записка е посочено, че възложител на проекта е ответникът, като се предвижда сградата да е
на 6/7 етажа и един терасовиден етаж в пространството до 4,50 м. над височината и съгласно
чл. 24, ал. 2 ЗУТ.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите М. К. и П. К..
Свидетелката М. К., архитект и управител на „Аркиграф“ ООД, заявява, че отношенията й с
ответника започнали по повод възлагане от управителя на ищеца „Надежда Естейт“ ЕООД
на дейности по проучване и довеждане до успешен завършек на строителството на жилищна
сграда в парцела, собственост на ответника. Свидетелката се срещала многократно с
ответника в офиса на ищеца, а освен това комуникирала с него по телефон и електронна
поща. След като ответникът изложил желанието си за инвестиция, свидетелката започнала с
проучване на имота и се консултирала с Направление „Архитектура и градоустройство“ при
СО за това какво е градоустройството на имота и какви са възможностите за застрояване.
След проведена консултация свидетелката установила, че за имота на ответника бил одобрен
действащ ЗРП, с отреждане за едноетажна сграда за обществено обслужване, който план 5
години след одобряването му през 2015 г. не можело да бъде изменян за застрояване с
желаната висока жилищна сграда, а едва след м. юни 2020 г., което тя обяснила на
ответника. Допустимо било до изтичането на тези 5 години да се промени предназначението
на имота за жилищни нужди и за нискоетажно строителство /до три етажа/, а след изтичане
на петте години да се направи промяна в ПУП за високоетажно строителство, в каквато
насока свидетелката била посъветвана в НАГ – СО. Ответникът и управителят на ищеца се
съгласили с тези идеи за двуетапна промяна на ПУП. По този начин щели да се предотвратят
„брожения“ сред съседите и да се използва пълноценно времето, докато не може да бъде
изменен ПУП относно характера на застрояването. В процедурата за първия етап на
изменението на ПУП съседи завели дело, поради което одобряването на ПУП се забавило с
година. След лятото на 2020 г. свидетелката започнала да прави проучвания за внасяне на
нов план за втория етап, съгласно който се увеличавала етажността на жилищната сграда на
седеметажна. Във връзка с проектирането на новия ПУП започнали проучвания за
подземните комуникации, при които се установило, че в имота имало стар канал, който
трябвало да се измести. Това също забавило процедурата, тъй като следвало да се изиска от
„Софийска вода“ АД да бъдат дадени указания как да се процедира. Свидетелката заявява,
че през цялото време бил правен идейния проект, който бил изменян три пъти поради
причина, че ответникът първо искал склад за лекарства, след това детска градина и накрая
медицински център в проектираната жилищна сграда. Всичко това водило до промяна на
идеята за самата сграда. Свидетелката изготвила три варианта на идеен архитектурен проект,
8
които представила на управителя на ищеца. Свидетелката заявява, че е изготвила идейния
проект, приложен към допълнителната искова молба, който бил изготвен преди влизане в
сила на последния ПУП. Този проект, представен по делото, не бил изпратен на ответника,
тъй като той вече спрял да комуникира със свидетелката. Свидетелката заявява, че
ответникът е бил наясно с целия този процес, като с него била водена кореспонденция по
телефон и електронна поща и на него му е бил обявяван всеки проект за изменение на ПУП,
макар да се налагало от СО да му пращат съобщенията по пощата с обратна разписка, а той
не ходил в общината да се разписва лично. Свидетелката заявява, че понастоящем нямала
договорни отношения с ищеца, а изпълнението на договора за проектиране от 2.06.2018 г. е
приключило.
Свидетелят П. К. заявява, че е служител при ответника и работи като негов шофьор.
Фирмата на ответника се занимавала с търговия на лекарства и хранителни добавки, а
свидетелят знаел за процесния договор за строителство с ищеца. Свидетелят чул от
разговори, че за 2 години следвало да се премахне намиращата се в имота сграда и да се
направи нова, но от тогава до сега нищо не било направено. Фирмата на ответника имала
офис на адрес в гр. София, ж.к. „Надежда – 4“, ул. „Бели Дунав“ № 4, на който адрес не били
получавала писма от ищеца, дори и по имейл. Заявява, че на адреса в ж.к. „***“, бл. ***, вх.
*, ап. **, живеела възрастна жена, която купила жилището от ответника преди 20 години.
Когато писма отивали на този адрес, тази жена веднага се обаждала и свидетелят отивал да
ги вземе. Заявява, че от „Надежда Естейт“ ЕООД никога нищо не са получавали.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
По иска по чл. 92 от ЗЗД
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че между тях е
бил сключен процесният предварителен договор от 21.05.2018 г. с описаното по-горе
съдържание. Договорът е двустранен търговски, доколкото и двете страни по него са
търговци.
Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата 50 000 евро, претендирана като
неустойка за разваляне по чл. 35 от договора. Посочената клауза гласи: „При едностранно
прекратяване на договора по вина на учредителите, същите дължат на приемателя
неустойка в размер на 50 000 евро и заплащане на всички направени разходи до момента на
прекратяването.“. Клаузата е непрецизна и двусмислено формулирана – от буквалния й
текст не става ясно дали се касае за уговорка за неустойка или за отметнина по смисъла на
чл. 308 ТЗ. В обжалваното решение тази клауза е изтълкувана като неустоечна в случай на
разваляне на договора от приемателя по вина на учредителя, срещу която фактическа
констатация липсват наведени оплаквания за необоснованост в жалбата или отговора на
9
същата, поради което и съобразно ограниченията по чл. 269 ГПК този въпрос е извън
обхвата на въззивния контрол и следва да се приеме за съответстващо на волята на страните
по договора. Все пак следва да се посочи, че използването на термините „по вина на
учредителите“ и „неустойка“ сочи именно на такова естество на предвиденото в чл. 35
вземане – неустойка за разваляне. При отметнината по чл. 308 ТЗ е ирелевантно дали
страната, която упражнява правото на отмятане от договора, е в неизпълнение на същия, а и
противното би било нелогично, още повече, че отмятането по правило може да се извърши
преди началото на изпълнение на договора /макар тази част на чл. 308 ТЗ да е
диспозитивна/.
Възраженията на ответника, очертаващи спорните въпроси по делото, са за: 1) липса на
действащ договор към датата на връчване на изявлението за разваляне, отправено от ищеца с
нотариална покана от 12.08.2022 г., тъй като същият договор преди това бил развален от
ответника с нотариална покана от 2.12.2021 г. поради твърдяно неизпълнение от ищеца; и 2)
липса на неизпълнение от негова страна на задължението за съгласуване на идеен проект, на
което е основано изявлението за разваляне на ищеца. В тази поредност възраженията ще
бъдат разгледани от въззивния съд, доколкото един договор може да бъде развален, само ако
е действащ. Ако договорът преди това е бил прекратен, вкл. с обратна сила /напр. поради
предходно разваляне или унищожаване/, то и последващото изявление за разваляне е „удар
във въздуха“ и не може да породи правни последици. Ето защо като първи следва да се
разгледа въпросът дали изявлението за разваляне на договора, отправено от ответника, е
породило правно действие.
В тази връзка следва предварително да се отбележи, че правото на разваляне на един
договор е потестативно и в зависимост от предмета на договора може да се упражни
извънсъдебно с едностранно изявление на кредитора, нуждаещо се от получаване от
длъжника, или по съдебен ред чрез конститутивен иск /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/. При извънсъдебно
разваляне изявлението на кредитора може да породи правно действие, ако правото на
разваляне е съществувало към момента на отправяне на изявлението, т.е. ако са налице
всички юридически факти, които го пораждат. Тези юридически факти са: 1) да е налице
неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/; и 2)
неизпълнената част да не е незначителна с оглед интереса на кредитора /чл. 87, ал. 4 ЗЗД/.
Същественото е, че един договор може да поражда различни задължения за длъжника, а
неизпълнението на всяко от тях /което не е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД/
може да породи право на разваляне на договора от кредитора. От волята на кредитора обаче
зависи кое от всички породени права на разваляне той ще упражни, ако е налице
неизпълнение на различни задължения. Кредиторът може да се позове на всички породени
права на разваляне, но може да се позове и на част от тях в изявлението си за разваляне.
Преценката дали в негова полза е породено право на разваляне се прави само въз основа на
твърдяното неизпълнение на конкретно задължение от длъжника, посочено в изявлението за
разваляне. Неизпълнението на други задължения, спрямо които не е упражнено право на
разваляне, е ирелевантно – въз основа на тях може да се упражни друго право на разваляне.
10
Приложимо за процесния договор от 21.05.2018 г. е извънсъдебното разваляне, тъй като
чрез същият не се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/. Ответникът е отправил изявление за разваляне на
процесния договор с представената нотариална покана с рег. № 14048/2.12.2021 г., връчена
на 15.12.2021 г. лично на управителя на ищеца. В нотариалната покана е посочено, че от
сключването на договора до датата на изпращане на поканата ищецът не е извършил нито
едно действие, в изпълнение на поетите с договора ангажименти, макар договорът да е
следвало да бъде изпълнен /почти/ изцяло до този момент, като например не е извършил
дори подготовката на идейния проект за възнамеряваното строителство, което задължение
следвало да бъде изпълнено в срок до отдавна отминалия момент – 6.07.2018 г. За да се
прецени дали това изявление за разваляне е породило желаните правни последици е нужно
да се анализират клаузите на процесния договор и спрямо тях да се преценят действията на
страните във връзка с неговото изпълнение.
Процесният договор от 21.05.2018 г. е наименуван „предварителен договор за учредяване
право на строеж срещу строителство“, но съдържанието му сочи, че има комплексен
характер. От една страна, страните са поели задължение да сключат бъдещ окончателен
договор, с който ответникът да учреди в полза на ищеца право на строеж върху собствения
си поземлен имот за придобиване на част от обектите в бъдеща жилищна сграда срещу
задължение на ищеца да построи сградата и да предаде на ответника друга част от обектите
в сградата, който ще придобие собствеността им. От друга страна, договорът е и такъв за
изработка – в частта относно поетите от ищеца задължения за проектиране и изграждане за
своя сметка на сградата. Комплексният характер на договора се отразява и на неговото
тълкуване, а то е допълнително затруднено и от непрецизните, неясни и недостатъчно
конкретни формулировки на част от текстовете. Впрочем, подобни недостатъци са често
срещани в аналогични договори за строителство в съдебната практика, което е и основната
причина за последващи дългогодишни съдебни спорове, които при по-добра юридическа
подготовка преди сключване на договорите биха могли да бъдат предотвратени. Така напр.
не може да не направи впечатление, че в текста на договора е използван терминът
„учредителите“ при положение, че учредителят на правото на строеж е само един –
ответникът. В чл. 26 пък е записано, че степента на завършеност на сградата и обектите на
учредителите е описана в приложение № 1 и приложение № 2, каквито приложения в
действителност не съществуват, а и обектите на учредителя не е възможно да бъдат описани
в приложение към договора, тъй като към този момент е липсвал одобрен архитектурен
проект, което именно е и причината в чл. 23 и чл. 24 да се уреди процедурата по избор на
обектите от учредителя – след изготвяне на идейния проект и одобряване на работния
проект. Това показва, че договорът най-вероятно е изготвен по образец /по сламка/ на друг
договор с други страни, от който много пасажи са запазени по невнимание, без същите да са
съобразени и да съответстват на конкретната реална ситуация, което пренебрежение на
страните към тяхното договорно обвързване не сочи на сериозно отношение при отстояване
на техните насрещни интереси при сключване на договора. Както ще стане ясно по-долу,
най-вероятно на тази причина се дължи и формулировката на чл. 20 относно сроковете за
11
изпълнение на отделните дейности по договора, която не е съобразена с реално
съществуващата ситуация.
Най-същественият недостатък на договора е, че той изрично не дефинира каква точно
жилищна сграда следва да бъде изградена, т.е. за какви конкретни параметри на бъдещата
сграда са се споразумели страните – в чл. 1 тя е описана единствено като „жилищна сграда“,
която ще бъде изградена „съгласно издадена виза за инвестиционно проектиране на гл.
архитект на София“. Липсва конкретизация с каква етажност, височина и РЗП следва да
бъде тази сграда, от колко самостоятелни обекти ще се състои, а без това е и невъзможно да
се определи и обезщетението за учредителя, което в чл. 21 общо е определено на 24 %. Все
пак от съдържанието на чл. 25, в който са изброени пет жилищни етажа над първия
приземен, т.е. общо шест етажа, може да се направи извод, че общото намерение на
страните е било сградата да е с високо застрояване по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУТ,
т.е. с височина над 15 м. Несъмнено стремежът на страните е бил сградата да е възможно
най-висока и с възможно най-много самостоятелни обекти, тъй като това съответства и на
техните стопански интереси – строителят да реализира по-голяма печалба от продажбата на
неговите обекти, а учредителят да придобие най-много обекти в обезщетение, с които също
ще може да се разпорежда и да реализира доходи. Изразените по делото позиции на страните
също потвърждават тази интерпретация на договора, т.е. тяхната обща воля е била
бъдещата жилищна сграда да бъде с високо застрояване по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3
ЗУТ. Това е и основната стопанска цел на процесния договор и призмата, през която следва
да се тълкуват и всички други клаузи на договора.
Същевременно, тази основна цел на договора не е била възможна за реализиране към
момента на сключването му, тъй като тогавашният градоустройствен статут на имота не е
позволявал това – същият е бил отреден за „аптека и офиси“ със застрояване до един етаж,
според действащият към този момент ПУП, одобрен с решение № 342 по протокол №
83/11.06.2015 г. Следователно, нито предназначението на поземления имот е било за
жилищни нужди, нито характера на застрояването е било високо, което се явява
незаобиколима правна пречка за реализирането на целената с договора висока жилищна
сграда. Не е спорно, че този статут на имота е бил известен и на двете страни, което е видно
както от отразеното в чл. 1 относно начина на трайно ползване на имота /за друг вид
застрояване/, така и от съгласуваните им последващи действия по промяна на
градоустройствения статут. Въпреки това в самия писмен договор необяснимо не е уредено
по никакъв начин в чия отговорност е промяната на градоустройствения статут, така че да е
възможно реализирането на стопанската цел на договора. Предвидено е, че строителят се
задължава да извърши за своя сметка всички проучвателни и проектантски работи, отнасящи
се до изпълнението на договора /чл. 8, ал. 3/, във връзка с което са и поетите задължения от
учредителя за съдействие и за упълномощаване на посочени от строителя лица за
представителство пред съответните държавни, общински органи и други организации. Сред
действията по чл. 8, ал. 3 обаче попадат само тези относно изработване на инвестиционния
проект за самия строеж и по изваждане на необходимите строителни книжа, вкл. нужните
12
разрешения и актове съобразно етапите на строителния процес до въвеждането на сградата в
експлоатация. За настоящия съдебен състав е несъмнено, че извън обхвата на чл. 8 е
промяната на самия градоустройствен статут на поземления имот на ответника, като
условие за извършване на инвестиционното проектиране, което по ЗУТ може да се инициира
и е отговорност на собственика на имота, а не на строителя. Ноторно е, че
административните процедури за промяна на ПУП са продължителни, понякога и
дългогодишни, тъй като зависят от множество външни фактори – бързината на действия на
компетентните органи по одобряване на ПУП, както и евентуални съдебни обжалвания от
трети лица. И двете страни по договора са търговци /макар и предметът на дейност на
ответника да не е в сферата на строителството/, поради което е следвало да са наясно с тези
законови и административни изисквания и процедури.
В обобщение: 1) договорът предвижда изграждане на висока жилищна сграда; 2)
изграждането на такава не е било допустимо според ПУП, действащ към момента на
сключване на договора; и 3) договорът не предвижда изрично действия по промяна на ПУП
и не възлага подобно задължение на някоя от страните.
Според чл. 12, ал. 2 ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила
подробен устройствен план, а самото инвестиционно проектиране в трите му фази по чл.
139, ал. 1 ЗУТ се извършва само в съответствие с предвижданията на действащия ПУП – чл.
5, ал. 1 от Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
(ДВ, бр. 51/5.06.2001 г., изм. и доп.). По тази причина несподелимо и правнонесъстоятелно, е
приетото от първоинстанционния съд, че е възможно изработване на идеен проект по
смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗУТ, който да не е съобразен с действащия ПУП – подобен
проект, дори и фактически да е възможно да се изработи, няма характера на такъв по чл.
139, ал. 1, т. 1 ЗУТ, което единствено е от значение за процесния договор. При това
положение има два варианта: 1) да се приеме, че договорът е сключен при начална правна
невъзможност за изпълнение и като такъв е изцяло нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради
невъзможен предмет, а отношенията между страните относно извършените разходи по
изпълнение на договора да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване, или 2)
да се приеме, че страните неформално са се съгласили да бъдат извършени действия по
промяна на ПУП и едва след това да се пристъпи към етапите по изпълнение на процесния
договор, като всички уговорени срокове да се съобразят спрямо влизането в сила на
изменението на ПУП, разрешаващо реализирането на желаното високоетажно жилищно
застрояване.
Принцип при тълкуването на договорите е в случай на съмнение да се даде предимство на
това значение, което е в полза на запазване действителността на договора (favor contractus).
Действията на страните след сключване на договора също сочат, че те са избрали втория
вариант. Към този извод навеждат представените пълномощно на ответника с нотариална
заверка на подписа рег. № 7010/21.05.2018 г. и договор за изпълнение на проучвателни и
проектни работи от 2.06.2018 г., сключен между ищеца и проектантското дружество
„Аркиграф“ ООД. Отново следва да се посочи, че така предприетите действия са извън
13
обхвата на процесния договор от 21.05.2018 г., а са вследствие на друго неформално
съглашение между страните. Самото изпълнение на процесния договор обаче е невъзможно
да се осъществи без влизане в сила на промяната на ПУП, поради което всички срокове за
изпълнение на отделните етапи по чл. 20 от договора, чието начало е обвързано със самото
сключване на договора, следва да се считат или за спрени или за променени по волята на
страните, като следва да текат от влизане в сила на промяната в ПУП, предвиждаща
желаното от страните високо жилищно застрояване. За настоящия съдебен състав това
тълкуване на клаузите за сроковете съответства в най-голяма степен на стопанската логика,
на целта на договора, на обичаите в практиката и добросъвестността – като критерии за
тълкуване на договора съобразно чл. 20 ЗЗД.
Според чл. 20 от договора единственият етап, срокът за изпълнение на който тече от
сключване на договора, е първият етап – този за изготвяне на идеен проект /45 дни от
подписване на договора/. Всички останали етапи са обвързани с приключването на
предходните, съгласуване и одобряване по съответния ред. Очевидно е, че в рамките на 45-
дневния срок от сключване на договора е обективно невъзможно изпълнението на етапа
„изготвяне на идеен проект“ без влязло в сила изменение на ПУП, поради което и съобразно
гореизложеното следва да се приеме, че именно този срок тече от влизане в сила на
изменение на ПУП, предвиждаща уговореното от страните високо жилищно застрояване.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
след сключване на процесния договор са били инициирани двукратни изменения на ПУП за
процесния имот. Най-напред по подадено заявление с вх. № РНД18-ГР00-46/29.11.2018 г. е
била издадена заповед № РНД19-РА50-36/11.09.2019 г. на главния архитект на район
„Надежда“ – СО, с което е одобрено изменение на плана за регулация и на плана за
застрояване, според което процесният имот се отрежда за магазини и жилищно строителство
и за свободно малкоетажно застрояване. Според официалното удостоверяване върху
заповедта, същата е влязла в сила 27.07.2020 г., макар образуваното срещу нея адм. д. №
1232/2020 г. на АССГ да е било прекратено с определение № 1518/24.02.2020 г., влязло в
сила на 5.03.2020 г. Предвиденото малкоетажно застрояване обаче също не е съответствало
на уговореното в процесния договор от 21.05.2018 г. Поради това се е наложило иницииране
на последващо изменение на ПУП със заявление с вх. № САГ20-ГР00-2235-/1/04.11.2020 г.,
подадено от името на ответника, с което е поискана промяна в характера на застрояване – от
ниско във високо с височина 22,5 м. и с преход в етажността – видно от писмо от 29.03.2021
г. на НАГ – СО. Видно от писмо от 27.11.2023 г. на НАГ – СО по същата преписка е била
издадена заповед за одобряване от 29.08.2022 г., която към датата на издаване на писмото не
е съобщена по реда на чл. 129, ал. 2 ЗУТ на заинтересованите лица, т.е. не е била влязла в
сила.
Обяснението защо се е наложило двукратно изменение на ПУП е дадено в показанията на
свидетелката М. К., което съдът кредитира като напълно съответстващо на законовата
регулация. Според § 26, ал. 1 от ЗИД на Закона за устройството и застрояването на
Столичната община (ДВ, бр. 31/10.04.2018 г., в сила от 14.04.2018 г.) влезлите в сила или
14
одобрените до влизането в сила на този закон подробни устройствени планове за
преструктуриране на жилищния комплекс в жилищните зони с преобладаващо комплексно
застрояване не могат да се изменят в срок от 5 години от влизането им в сила по отношение
характера на застрояване – от ниско в средно и/или високо и от средно във високо
застрояване. Процесният поземлен имот попада в обхвата на § 26, като действащият към
момента на сключване на процесния договор ПУП е одобрен с решение № 342 по протокол
№ 83/11.06.2015 г., поради което той не би могъл да бъде изменен до м. 07.2020 г. по
отношение на характера на застрояването – от ниско /каквото е предвиждал/ във високо,
каквото страните са предвидили с процесния договор. Допустимо до този момент обаче е
било да се промени в ПУП по отношение на предназначението на имота за жилищно
строителство, като се запази ниското застрояване. Това именно е сторено с първата заповед
№ РНД19-РА50-36/11.09.2019 г., в сила от 27.07.2020 г. Впоследствие, и след изтичане на 5-
годишната забрана по § 26, ал. 1 ЗИДЗУЗСО през м. 07.2020 г. е било възможно да се
пристъпи към процедура по промяна на характера на застрояването – от ниско във високо по
смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 ЗУТ, а именно с височина 22,5 м. и с преход в етажността, т.е. за
седеметажна сграда. Това второ изменение е било одобрено със заповед от 29.08.2022 г., за
която няма данни да е влязло в сила. Едва от влизането в сила на тази заповед може да се
приеме, че е отпаднала правната пречка за реализирането на стопанската цел на процесния
договор, поради което 45-дневният срок по чл. 20, т. 1 от договора относно изработването на
идейния проект следва да тече именно от този момент, до когато ищецът не е в
неизпълнение, а още по-малко – виновно такова. Ако той не е в неизпълнение на първия
етап, то не може да бъде и в неизпълнение на следващите етапи, които са зависими от
реализирането на първия етап. Противно на приетото от СГС пречката не е отпадната с
влизането в сила първата заповед от 11.09.2019 г., тъй като с нея не е променен характера на
застрояването по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗУТ съобразно целта на процесния договор.
Ето защо към момента на отправяне от ответника на изявлението за разваляне на
процесния договор с нотариална покана с рег. № 14048/2.12.2021 г., връчена на 15.12.2021 г.,
ищецът не е бил във виновно неизпълнение на договора. Поради липсата на такова, то и в
полза на ответника не е възникнало потестативно право на разваляне на договора към този
момент, поради което това изявление не е породило правно действие и не е довело до
разваляне на същия.
При това положение следва да се разгледа въпроса дали в полза на ищеца е било
породено право на разваляне на договора поради неизпълнение от ответника. Според
изявлението, отправено с нотариална покана с рег. № 23143/12.08.2022 г., същото е основано
на твърдяно неизпълнение на задължението на ответника да окаже съдействие по
съгласуване на изготвения идеен проект на бъдещата сграда. Според чл. 14 и чл. 20, т. 3 от
договора срокът за съгласуване на идейния проект от ответника е 7 дни от получаване на
поканата и екземпляр от същия проект. В настоящото производство ответникът изрично е
оспорил такъв екземпляр да му е бил предоставен, поради което в тежест на ищеца е било да
докаже това предоставяне. Подобно доказване не е проведено – не са ангажирани
15
доказателства, че към момента на отправяне на нотариалната покана или към момента на
връчване на исковата молба /към която е приложена поканата/ ищецът е предоставил на
ответника екземпляр от идеен проект, изготвен в изпълнение на процесния договор.
Следователно, към релевантният момент на връчване на изявлението за разваляне
ответникът не е бил в неизпълнение на договора, поради което и право на разваляне за
ищеца не се е породило, а следователно – самото изявление не е породило правни
последици. Ирелевантно е прилагането на копие от идеен проект към допълнителната искова
молба, доколкото с тази молба не е направено ново изявление за разваляне на договора, а и
отправянето на подобно материалноправно изявление е извън представителната власт на
процесуалния представител на ищеца, която обхваща само процесуалните действия по
делото. Ето защо и това изявление не е развалило договора, а следователно –
претендираната от ищеца неустойка по чл. 35 е недължима понастоящем.
Като краен извод следва да се отбележи, че не се установява процесният договор да е
преустановил действието си към днешна дата по някаква причина, а страните дължат
изпълнението му до неговото надлежно прекратяване. Следователно, искът е изцяло
неоснователен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ответникът, в
каквото насока същият е направил своевременно искане. Такива за въззивното производство
са доказани в размер на 1 200 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение по
представената фактура № 1836/5.06.2024 г. и платежно нареждане от 5.06.2024 г.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 4.04.2024 г. по търг. дело № 86/2023 г. на Софийския
градски съд, VІ-18 състав.
ОСЪЖДА „Надежда Естейт“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. „Яворов“, бл. 73, ет. 5, ап. 10, да заплати на Р. Н. М. с ЕГН –
**********, действащ като ЕТ „Румекс – Р. М.“ с ЕИК – *********, със седалище и адрес
на управление – гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ап. **, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата 1 200 лв. – разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщенията да се изпратят чрез обявените по делото профили в ССЕВ и ЕПЕП на
адвокатите на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17