О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
29.05.2019г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и девети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, ч.гр.д.№ 221/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от „Изи Финанс”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Балша”№17 срещу определение на Кюстендилския районен съд от 18.02.2019г. по ч.гр.д.№2379/2018г., с което е обезсилена издадената по същото дело заповед за изпълнение, поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск по чл.415 ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно и се иска отмяната му.Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че посоченото ч.гр.д. е било присъединено, към образуваното въз основа на подадената искова молба гр.д.№191/2019г., което е станало преди да изтече срока по чл.415 ГПК. Самото администриране от страна на исковия съд следва да докаже на заповедния, че има образувано гражданско дело.Съдът в заповедното производство е видял входираната в срок искова молба, като по този начин законовото изискване е изпълнено.Към жалбата са представени доказателства: незаверени по реда на чл.183 ГПК копия от обжалваното определение, както и определения на КнРС по гр.д.№191/2019г. от 30.01.2019г. с което подадена от жалбоподателя искова молба е оставена без движение.
Препис от ч.ж. е връчен на насрещната страна.В срок е подаден отговор.В отговора са изложени съображения за неоснователност на частната жалба.Посочена е съдебна практика, а именно определение №645/04.10.2013г. на ВКС по ч.т.д.№3179/2013г., определение №248/18.05.20009г. по ч.гр.д.№166/2009г., определение №123/27.01.2010г. по ч.т.д.№736/2009г.,І т.о., определение №124/27.01.2010г. по ч.т.д.№20/2010г., І т.о, определение №133/29.01.2010г. по ч.т.д.№41/2010г. І т.о, определение №490/21.06.2010г. по ч.т.д.№254/2010г. І т.о, определение №494/02.07.2010г. по ч.т.д.№403/2010., ІІ т.о, съгласно която доказването на факта на предявяване на иска и спазване на срока е в тежест на заявителя и се поддържа, че доколкото в случая не са представени на заповедния съд доказателства за предявяване на иска, то определението е правилно.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, по отделно и в тяхната съвкупност при за установено следното:
Производството по гр.д.№2379/2018г. по което е постановено обжалваното определение е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК подадено от жалбоподателя срещу В.И.Р. от гр.Кюстендил, за сумата ** лева, от която ** лева – главница, ** лева - лихва за периода 27.06.2017г. до 24.11.2017г., както и **лева – неустойка.Вземанията се основават на договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Съдът е уважил заявлението, като е издадена заповед за изпълнение за посочените суми.
На 10.12.2018г. заповедта е връчена на длъжника, като в срок е подадено възражение.
На 10.01.2019г. ищецът е уведомен за постъпилото възражение и необходимостта от предявяване на иск в едномесечен срок, както и за последиците при непредставяне на доказателства за предявяване на иска, а именно обезсилване на заповедта.
Поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск с обжалваното определение районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение.
Не се твърди и сред материалите по приложеното гр.д.№2379/2018г. липсват доказателства за представяне на доказателства, в заповедното производство, за предявяване на иска.
С оглед на изложените обстоятелства съдът намира подадената частна жалба за неоснователна.Съображения:
Съгласно чл.415, ал.1 т.1 ГПК при постъпило в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, според ал.4 искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса, с съгласно ал.5 на цитирания законов текст, когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418 ГПК.
Както е посочено в определение №123/27.01.2010г. по ч.т.д.№736/2009г. на ВКС, ТК, І т.о за наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.415, ал.2 ГПК съдът следи служебно, но проверката се разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на иска в срока.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. “Представянето” на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата, на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен.Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл.415, ал.2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни.
В случая жалбоподателят не твърди да е представил доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК в заповедното производство в месечен срок, считано от 10.01.2019г.Не сочи доказателства за това.Посочените от него доказателства с оглед гореизложеното касаят неотносими факти. Изискването за доказване на обстоятелствата относно предявяването на установителния иск по чл.415, ал.1 от ГПК и спазването на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК от заявителя пред съда, разглеждащ заповедното производство, съществува във всички случаи, без значение дали заповедното производство и исковото производство се развиват пред един и същ или пред различни съдебни състави - определение № 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т. о.
С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 256/18.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 2379/2018г. от Кюстендилския районен съд, с което е обезсилена издадена по същото дело заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.