Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,18.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и втори октомври през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното
от съдията Харизанова гр.д.№981 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу А.П.К.
***Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си твърди, че на 23.11.2015 г. е сключил с ответника договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +...., като на 05.01.2016 г. страните сключват допълнително
споразумение към него. По силата на това допълнително споразумение ищцовото
дружество като лизингодател е предоставило на ответницата като лизингополучател
за временно и възмездно ползване устройство марка Samsung Galaxy
S5 Neo Black c обща лизингова цена в размер на 505.77 лв. Лизингополучателят се е задължил
да заплати тази цена на 23 равни месечни вноски, всяка една в размер
на 21.99 лв. Твърди се, че на 05.01.2016 г. между А.П.К. и „Т. Б.” ЕАД, с ЕИК ....
е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +...., като на 15.03.2016
г. страните сключват допълнително споразумение към него. По силата на това
допълнително споразумение ищцовото дружество в качеството на лизингодател е
отдало на ответника в качеството на лизингополучател за временно и възмездно
ползване устройство марка HUAWEI Р8 lite Black с обща лизингова цена в размер на
358.57 лв. Ответникът се е задължил да
заплати тази цена на 23 равни месечни вноски, всяка една в размер на
15,59 лв. Твърди се, че по първия договор за лизинг ответницата дължи заплащане
на сума в общ размер на 351.84лв., формирана като сбор от 16 лизингови вноски,
начислена накуп, поради неплащане на предходни такива съгласно чл.12 от Общите
условия на договора за лизинг за отчетен
период от 01.09.2016г. до 30.09.2016г. За тази сума е издадена фактура
№**********/01.10.2016г.Твърди се , че по втория договор за лизинг ответницата
дължи заплащане на сума в общ размер от 296.21лв., формирана като сбор от 19
лизингови вноски , начислена накуп поради неплащане на предходни такива
съгласно чл.12 от общите условия към договора за лизинг за отчетен период 10.08.2016г до
09.09.2016г., за която сума е издадена фактура №**********/10.09.2016г.
Ищецът твърди, че
на 14.11.2018г.е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по отношение на ответницата са главница в размер на 648.05лв.
съставляваща сбор от горните две суми по фактурите. Съдът е образувал
ч.гр.д.№4694/2018г по описа на РС-Пазарджик и е издал заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид на това
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сума в общ размер от 648.05лв.,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 05.01.2016г и по договор за лизинг от
15.03.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението т до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в
исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с
който се оспорва иска. Твърди се, че
липсва идентичност между вземането, предмет на заповедното производство и това
исковото производство. На това основание моли установителната претенция да бъде
отхвърлена.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено
становище, с което поддържа предявения иск.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от неговия особен представител, който
поддържа направеното с писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4694/2018г. по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 19.11.2018г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2602/20.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.П.К./ ответника
по делото/ да заплати на „Т. Б.“ЕАД
сумата от 648.05лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението -16.11.2018г. до изплащане на вземането. В заповедта изрично е
посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на
допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....
и допълнително споразумение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер .....
В т.12 от заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
са изложени подробни обстоятелства по повод сключените договори за лизинг съответно на 05.01.2016г и на 15.03-2016г.,
които обстоятелства са тъждествени с тези, изложени в обстоятелствената част на
исковата молба и не се налага преповтарянето им.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК . С
разпореждане №1328 от 29.01.2019г заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на
заявителя на 12.02.2019г. В едномесечния срок заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск.
От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна се установява, че на 05.01.2016г между ищцовото дружество в
качеството на лизингодател и ответника в качеството на лизингополучател е
сключен договор за лизинг, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника за временно и възмездно
ползване устройство марка Samsung Galaxy S5 Neo Black c обща лизингова
цена в размер на 505.77 лв. Лизингополучателят се е задължил да заплати тази
цена на 23 равни месечни вноски, всяка една в размер
на 21.99 лв. с падеж на вноската 5- то число на съответния месец като падежът
на първата вноска е на 05.02.2016г , а на последната – на 05.12.2017г.,
съгласно погасителен план, обективиран в
чл.5 от договора за лизинг и
подписан от ответницата. Установява се, че на 15.03.2016г. между ищцовото дружество в качеството на лизингодател и ответника в
качеството на лизингополучател е сключен договор за лизинг, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника за
временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Р8
lite Black с обща лизингова цена в размер на 358.57 лв. Ответникът се е задължил да заплати тази
цена на 23 равни месечни вноски, всяка една в размер на
15,59 лв. с падеж на вноската 15-то число на съответния месец като падежът на
първата вноска е 15.04.2016г, а на
последната – 15.02.2018г., съгласно погасителен план обективиран в чл.5 от този
договор, подписан от ответницата. Двата договора за лизинг са сключени при общи
условия като няма спор между страните, че ответницата се е запознала с тях и ги е приела, а и видно от данните по
делото общите условия са подписани от
ответницата. Съгласно чл.12 от Общите условия
в случай на неизпълнение на задължението от страна на лизингополучателя,
лизингодателят има право да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми. Ищецът е издал фактура
№**********/01.10.2016г за сумата от
351.84лв. неплатени лизингови вноски и фактура №**********/10.09.2016г. за
сумата от 296.21лв. неплатени лизингови вноски. Двата документа не са оспорени
от ищцовата страна.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД, който е допустим. Налице е
развило се заповедно производство между същите страни, с предмет, вземане,
което е идентично с вземането , предмет на настоящата искова претенция и
връчена заповед за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето
защо възражението на ответника за липса
на идентичност е неоснователно.
Като допустим искът следва да бъде разгледан по същество. По същество искът
е основателен по следните съображения:
За уважаването на
този иск ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника, изправността си по договора, наличие на
задължения на ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се
установи , че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдените по-горе
два броя договори договори за лизинг. По
силата на постигнатите уговорки между страните ищцовото дружество в
качеството на лизингодател се е задължил
да предостави за временно и
възмездно ползване индивидуално определени движими вещи съответно устройство
марка Samsung Galaxy S5 Neo Black с цена- 505.77 лв. по
първия договор и устройство марка HUAWEI Р8 lite Black с цена - 358.57 лв.
по втория договор. Ответникът като
насрещна страна по правоотношението в качеството си на лизингополучател се е
задължил да заплати възнаграждение срещу предоставеното му ползване, като това
възнаграждение и равно на цената на
всяко едно от устройствата. Между страните не съществуваше спор досежно
изправността на ищцовата страна като страна по договора, поради което съдът
приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е предоставил на ответницата за ползване
посочените по-горе вещи.За ответника е
възникнало насрещното задължение да заплати възнаграждение, равняващо се на цената на всяка вещ. Липсват твърдения и доказателства
това да е сторено от ответника, а и липсва оспорване на претендираните по двата договора суми, обективирани в горните
фактури, които суми са в общ размер от 648.05лв./ който размер е рамките на заявената искова
претенция/ и съставляват дължимото по
двата договора възнаграждение както следва
: по първия сумата от 351.84 лв. и по втория – сумата от 296.21лв.
При това
положение съдът приема за безспорно
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 648.05лв, възнаграждението по двата лизингови
договора. Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства
установяващи плащане на тази сума.
Следва да се отбележи, че същият не противопостави и правопогасяващо възражение
в тази насока. Чрез особения си представител ответникът единствено инвокира
възражение досежно процесуалната
допустимост на иска/ не и по основателността/, по отношение на което възражение
съдът разви съображения по-горе в мотивите си.
Предвид
изложеното предявеният положителен установителен иск като основателен следва да
бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане по Заповед №2602/20.11.2018г, постановена по
ч.гр.д.№4694/2018г по описа на ПРС за сумата от 648.05лв. , представляваща неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг към допълнително споразумение от 05.01.2016г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +.... и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към
допълнително споразумение от 15.03.2016г по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението -16.11.2018г до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
Предвид изхода на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 385 лв.
разноски за заповедното производство и сумата от 685 лв. разноски по исковото
производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на А.П.К. с ЕГН ********** *** , че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД
с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн
Шулстъд по Заповед №2602/20.11.2018г, постановена по ч.гр.д.№4694/2018г по описа на
ПРС за сумата от 648.05лв. ,
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към допълнително
споразумение от 05.01.2016г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.... и неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг към допълнително споразумение от 15.03.2016г по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +...., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението -16.11.2018г до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд сумата от 385 лв.
разноски в заповедното производство и сумата от 685 лв. разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :