РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. ХАСКОВО, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря К.Г. Н.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500426 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от „ А1
България“ ЕАД гр. София.
С Решение № 260159 от 10.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2524/2019 г., РС
Хасково е признал за установено по отношение на М. Л. И. от гр.*** , че дължи на от „ А1
България“ ЕАД гр. София сумата от 1737.34 лв. за неплатени абонатментни такси,
използвани услуги и лизингови вноски по договор № *** г., Договор № *** г., Договори за
продажба на изплащане от 23.11.2015 г., 04.02.2016 г., 01.09.2016 г. и от 12.10.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
259.27 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 10.04.2017 г. до 30.11.2018 г., за
които суми е издадена Заповед № 1287/03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 2852/2018 г. по описа на
РС Хасково и е отхвърлил иска да се признае за установено по отношение на М. Л. И. от гр.
***,че дължи на от „ А1 България“ ЕАД гр. София сумата от 954.67 лв. неустойка.
Съдът е осъдил М. Л. И. да заплати на от „ А1 България“ ЕАД гр. София сумата в
размер на 354.50 лв. направени в заповедното и в исковото производство разноски.
Недоволен от постановеното решение, в частта,в която съдът е отхвърлил иска за
дължима неустойка в размер на 149.67 лв. е останал въззивникът „ А1 България“ гр. София,
1
който обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение в тази част е неправилно поради
неговата необоснованост и неправилното приложение на материалния закон. Твърди,че
съгласно сключените между страните договори и в качеството си на изправна страна по тях
е имал право да прекрати договорите и получи неустойка. Счита за неправилни изводите на
първоинстанционния съд,че от представените сметки за неустойки не било ясно към кой
точно договор се отнася всяка от сметките, както и дали договорът действително е
прекратен. Неправилен бил и изводът на съда,че исковете за заплащане на неустойка са
неоснователни поради нищожност на клаузите, от които произтичат. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част до
149.67 лв.и постанови друго по същество на спора, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата от 149.67 лв. ,представляваща дължими неустойки, както следва : 84.96 лв.
към рамков договор № *** г. по сметка № *** г.; 39.96 лв. към рамков договор № *** г. по
сметка № *** г. и 24.75 лв. към рамков Договор № *** г. по сметка № ***г. Моли да бъдат
присъдени направените по делото, пред двете инстанции разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата М. Л. И..
Въззивникът,с писмена молба вх. № 3075/14.09.2021 г., подадена от адв. Ц., поддържа
въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемата не се явява и не взема становище по жалбата.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на въззивникът не се дължат разноски.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „ А1
България“ ЕАД гр. София против М. Л. И. от гр.*** да бъде признато за установено по
отношение на М. Л. И. от гр. ***, че дължи на от „ А1 България“ ЕАД гр. София сумата от
1737.34 лв. за неплатени абонатментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по
договор № *** г., Договор № ***г., Договори за продажба на изплащане от 23.11.2015 г.,
04.02.2016 г., 01.09.2016 г. и от 12.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
28.11.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 259.27 лв. лихва за забава върху
главницата за периода от 10.04.2017 г. до 30.11.2018 г.и сумата от 954.67 лв. неустойка, за
които суми е издадена Заповед № 1287/03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 2852/2018 г. по описа на
РС Хасково.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан в частта по отношение
2
на претендираната главница и лихви за забава, в която част го уважил, като е отхвърлил
иска в частта на претендираната сума от 954.67 лв. представляваща неустойка по
прекратените договори. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства,
които да дават основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия
съд.
За да постанови атакувания съдебен акт в обжалваната част съдът е приел, от една
страна,че ищецът не е доказал предсрочното прекратяване на договорите и не е представил
издадени фактури за начислена неустойка, което препятствало възможността да се прецени
дали е налице реално прекратяване на договорите и към кой от договорите е относима
съответната неустойка. Отделно от това е приел,че клаузата за неустойка е нищожна на две
основания - като противоречаща на добрите нрави, според критериите по задължителната
съдебна практика – ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като
неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146 ал.1 вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр.
чл.26 от ЗЗД. Направените от решаващия съд изводи са правилни и на основание чл.272 се
споделят от настоящия съдебен състав. Заплащането на неустойка дори изчислена на три
месечни такси нарушава принципа за справедливост, залегнал в чл.9 от ЗЗД. Уговорената по
този начин неустойка за предсрочното прекратяване на договора излиза извън присъщите
функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който
след прекратяване на договора е преустановил предоставянето на услугата и не са налице
основания за получаване на месечна такса. Допълнително следва да се посочи,че въззивикът
претендира заплащането на две неустойки за прекратяване на един и същи договор, което е
недопустимо / 84.96 лв. към рамков договор №***г. по сметка № *** г.; 39.96 лв. към
рамков договор № *** г. по сметка № *** г./. Видно от посоченото е,че към този договор са
предоставени мобилни услуги за два различни телефонни номера, но това не дава основание
на мобилния оператор да начислява две неустойки, при прекратяване на един и същи
договор.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260159 от 10.03.2021 г. на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 2524/2019 г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4