РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Велико Търново, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100124 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ГПК.
Ищецът излага твърдения, че между ****и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *****при месечна
абонаментна такса 22,99лв. с ДДС.Срокът на договора бил 24 месеца, считано до
09.10.2020г. Ищецът заявява, че абоната е потребил съобщителни услуги, за което са
издадени фактури в четири последователни месеца- м.11,12,2018г., м.01.2019г. и
м.02.2019г., които не са заплатени. Сочи се, че неплащането в срок на сумите по фактурите е
обусловило правото на „БТК” да прекрати едностранно договора на абоната. Сочи се, че
операторът издал фактура №********** от 15.03.2019г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 52,47лв., представляваща сбор от
трикратния размер на месечните такси без ДДС. На следващо място ищецът заявява, че по
силата на договор за цесия от 16.10.2018г. вземането за неустойка по посочената фактура е
прехвърлено на „****, който от своя страна прехвърлил вземането на ****по силата на
анекс от 10.03.2020г. по договор за цесия от 01.10.2019г. Ищецът заявява, че длъжникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на неустойка при прекратяване на договора, поради
което кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по частно гр.дело
№2904/2021г. по описа на ВТРС, срещу която длъжникът депозирал възражение и
заявителят предявил настоящия положителен установителен иск. Предвид на изложеното
отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
1
ищеца сумата от 52,47 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги, за които е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело № 2904/2021 г. по описа на ВТРС. Претендира разноски за исковото
и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание на 14.04.2022г. ответникът, редовно призован, не
се явява, не се представлява.
С молба от 06.04.2022г. пълномощникът на ищеца **** е направил искане съдът
да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника ХР. Й. Ж., при наличие на
предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не
се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 52,47 лв.- главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор от 09.10.2018г.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 205 лв., от които
държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 25 лв. за държавна такса и 180лв.
за адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца
за заповедното и исково производство възлиза на 410лв., като с оглед уважаване на
исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 410 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ХР. Й. Ж.,
ЕГН **********, с настоящ адрес г*****ДЪЛЖИ на ******, сумата от 52.47 лв./петдесет
и два лева и четиридесет и седем стотинки/-главница, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *****от дата 09.10.2018 г.,
сключени с ****, по повод на което е издадена фактура № ****г., за перода от 15.02.2019 г.
до 14.03.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№1213/11.10.2021г. по частно гр.дело **** по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА ХР. Й. Ж., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. **** да заплати на
„***, ЕИК ****, сумата общо 410лв./четиристотин и десет лева/, представляваща направени
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по
частно гр.дело ***** по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело **** по описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3