Р Е Ш Е Н И Е № 260033
гр. Сливен, 20.04.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 697 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен осъдителен иск
с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата С.В. *** да
заплати на ищеца Г.Н.К. *** сумата от 6640,00
лева, от които равностойността на 3350,00 евро, отдадени в заем и 45,00
евро, заплатена от ищеца такса за паричен превод - главница, представляваща задължение по сключен между страните
неформален, устен договор за заем от 26.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба - 15.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че се намирал в близки отношения с
ответницата. По нейно искане, ищецът й отпуснал паричен заем, като страните се
договорили устно, че ответницата ще върне заемната сума при поискване.
На 26.06.2017 г. ищецът предал на ответницата чрез онлайн
услугата на Western Union заемната сума от 3350,00 евро, като ищецът заплатил
такса за превода в размер на 45,00 евро. За транзакцията бил генериран
контролен номер MTCN: **********, като сумата била получена от ответницата на
Сейшелските острови.
Ищецът излага, че преди около година и половина
здравословното му състояние се влошило, по повод на което опитал безуспешно да
се свърже с ответницата, за да я покани да му върне заемната сума. Моли
исковата молба да се приеме като покана за връщането й. Претендира осъждане на
ответницата да му заплати исковата сума, както и всички направени по делото
разноски.
Ответницата е подала в срок писмен отговор на исковата
молба, чрез назначения си от съда особен представител - адвокат, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага твърдения за липса на
доказателства за сключен между страните устен договор за заем и конкретните му
уговорки, свързани с размера на заемната сума и срока за връщането й. Оспорва
заемната сума да е реално предадена на ответницата и излага становище за
недопустимост на свидетелските показания за установяване на договор за заем на
стойност над 5000 лв. в случай, че липсва писмено доказателство за реалното
предаване на сумата. Моли за отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира
направените разноски.
Ответницата,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда
особен представител - адвокат, чрез който оспорва иска като неоснователен и
недоказан и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства (л. 52 и сл. от делото) се установява, че на 26.06.2017
г. ищецът, обозначен като GALIN KANCHEV, с отбелязана дата на раждане *** г. в графа „SDOB“ и
вписано ЕГН: ********** в графа „Sld Number2“, изпратил чрез услугите на Western Union сумата от 3350,00 евро, за което била начислена такса
в размер на 45,00 евро. Сумата била получена в Република
Сейшели от лице, отбелязано като SVETLANA VASILEVA VASILEVA, с посочена дата на раждане *** г. в графа „PDOB“.
От
показанията на разпитания по делото свидетел
Иван Динев - зет на ищеца, чиито показания съдът кредитира изцяло като
обективни и логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, се установява
по безспорен начин, че в проведен през 2017 г. телефонен разговор по Вайбър
между ищеца и ответницата С.В., последната помолила ищеца да й изпрати чрез Western Union на
Сейшелите сумата от 3350 евро в заем, необходими й поради затруднения в
ръководения от нея бизнес, като се задължила да му ги върне в срок до два - три
месеца. Ответницата се задължила да върне на ищеца и заплатената от него такса
за паричния превод. Свидетелят описва, че познава лично ответницата, познава
гласа й и няма съмнение, че в проведения разговор, на който лично е присъствал,
ищецът е говорил именно с нея.
По делото не са събрани доказателства ответницата да е
заплатила цялата или част от заемната сума на ищеца.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен
иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 6640,00
лева, от които равностойността на 3350,00 евро, отдадени в заем и 45,00
евро, заплатена от ищеца такса за паричен превод - главница, представляваща задължение по сключен между страните
неформален, устен договор за заем от 26.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба - 15.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално
допустим.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявения иск за изцяло основателен
и доказан.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Договорът е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума. За основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по твърдения
договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е предоставил
търсената парична сума, която е получена от ответника и настъпването на
уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по основание и размер
дължимостта на процесната сума.
От съвкупния анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът и ответницата са
били обвързани от облигационно правоотношение по валиден и действителен договор
за паричен заем от 26.07.2017 г., по силата на който ищецът е предал на ответницата
сумата от 3350 евро, а последната се е задължила да ги върне в срок до два -
три месеца. От свидетелските показания по делото се установи и поетото от
ответницата задължение да върне на ищеца в същия уговорен срок и заплатената от
него такса за извършения паричен превод. Изискуемостта на задължението за
връщане на заемната сума и заплатената от ищеца такса е настъпила. Липсват
доказателства ответницата да е върнала цялата или част от заемната сума.
Неоснователни са възраженията на
ответницата, че по делото липсват категорични доказателства, установяващи че
именно тя е лицето, получило изпратената от ищеца парична сума. Посочените в
писмените доказателства по делото три имена на ответницата, изписани на
латиница и вписаната й дата на раждане, кореспондират изцяло със събраните по
делото и кредитирани от съда показания на разпитания свидетел Динев, който е
категоричен, че именно ответницата е лицето, по молба на което и в чиято полза ищецът
е изпратил паричната сума.
В случая, предвид събраните писмени
доказателства, видно от които ищецът е изпратил, а ответницата е получила
сумата от 3350 евро чрез услугите на Western Union, то и събраните свидетелски показания за основанието на паричния превод
и останалите уговорки по заемното правоотношение са процесуално допустими, а
възражението на ответницата в обратния смисъл е неоснователно.
Общото задължение на ответницата по
процесния договор за заем възлиза на 3395,00 евро, от които 3350,00 евро - сумата,
предоставена в заем и 45,00 евро - такса за паричния превод, които, изчислени
по курса от 1,956 лв. за едно евро, възлизат на левовата равностойност от
6640,42 лв. Тъй като искът е предявен за по-ниска сума, а именно 6640,00 лв., съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер
на 1421,00 лв., от които 266,00 лева - заплатена държавна такса, 350,00
лв. - заплатен депозит за особен представител, 5,00 лв. - заплатена такса за
издаване на съдебно удостоверение и 800,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.В.В.,
ЕГН: **********, с адрес ***, ж. к. „Младост“ 1, бл. 75, вх. 2, ет. 3, ап. 33 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.К., ЕГН: **********, с адрес ***,
на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 6640,00
лв. /шест хиляди шестстотин и четиридесет лева/, от които равностойността
на 3350,00 евро, отдадени в заем и 45,00 евро, заплатена от ищеца такса за
паричен превод - главница, представляваща
задължение по сключен между страните неформален, устен договор за заем от
26.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба - 15.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
С.В.В., ЕГН: **********, с адрес ***, ж. к. „Младост“ 1, бл. 75, вх. 2,
ет. 3, ап. 33 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.К., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1421,00 лв. /хиляда четиристотин
двадесет и един лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: