Р Е Ш Е Н И Е
№ 260555 / 14.5.2021г.
гр. Перник, 14.05.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 04780 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез
пълномощника юрк. Балабанова, срещу Р.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 , чл.
240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 928,57 лв. - главница по Договор за кредит за покупка на стоки
№ CREX-15653886 от 06.01.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
силата на Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сумата 267,35 лв. - договорна лихва за периода
от 20.02.2018 г. – 20.01.2020 г., сумата 83,73 лв. –обезщетение за забава за
периода от 21.03.2018 г. – 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2019 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 627/01.02.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00748 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, съединени в условията на евентуалност
с иск с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата 46,27 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.01.2019 г. –
18.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2019 г.
до изплащане на вземането.
В исковата молба се излага, че на
09.08.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15653886 от 06.01.2018
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Твърди се, че договорът съдържа
изрична клауза, уреждащата правото на кредитора да прехвърли вземанията си по
договора, както и че по силата на изрично пълномощно от цедента ищцовото
дружество е изпратило до ответника уведомления за извършената цесия, върнати в
цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. С оглед
изложеното, се навежда довод, че ответникът следва да се счита уведомен за
извършената цесия с връчване на препис от исковата молба.
Сочи се, че по силата на
сключения договор за кредит заемодателят се
задължил да предостави на ответника сумата 779,00 лв. за закупуване на
стоките, и сумата 149,57 лв. - застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“, като страните се съгласили сумата за покупка на стоките да бъде
изплатена на търговски партньор на заемодателя, а застрахователната премия да
бъде платена на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като уговорили и
договорна лихва в общ размер на 267,35 лв. Сочи се, че плащането на посочените
вземания е разделено на 24 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 49,83
лв., при първа погасителна вноска – 20.02.2018 г., и последна – 20.01.2020 г.
Твърди се, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, на
осн. чл. 3 от договора, считано от 20.03.2018 г. – падежа на втората
погасителна вноска. Съгласно Общите условия към договора, в случай, че
заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, дължи на заемодателя
обезщетение за забава в размер на законната лихва, на което основание се
претендира сумата 83,73 лв. за периода от 21.03.2018 г. до 30.01.2019 г.
С оглед изложеното, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните
суми. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за
ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в
хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК.
В условията на евентуалност е
предявен и иск за сумата 46,27 лв. – обезщетение за забава за периода от
31.01.2019 г. – 18.08.2019 г.
По изложените съображения се моли
за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника чрез назначения особен представител адв. Б., в който предявените
искове се оспорват по основание и размер. Възразява се, че ответникът не е
надлежно уведомен за цесията, както и представеното по делото Приложение № 1
към рамковия договор като недействително, тъй като не са посочени имената на
лицата, подписали го за продавач и купувач, както и поради липса на предмет,
тъй като не е посочена покупната цена на вземането. Оспорва да е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Счита, че договорът е недействителен, на
основание чл. 22 от ЗПК, тъй като при подписването му не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10 и 11 от ЗПК. Оспорва като
недействителен и договорът за застраховка поради неспазване на изискванията за
форма и нарушаване на принципа за добросъвестност, както и на закона предвид
прекомерния размер на договореното възнаграждение. Сочи се, че клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. По
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 627/01.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 00748/2019 г. по
описа на Районен съд - Перник, срещу Р.И.К., за сумата 928,57 лв. - главница за периода
20.02.2018 г. – 20.01.2020 г. по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги
№ CREX-15653886 от 06.01.2018 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
силата на Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сумата 267,35 лв. - договорна лихва за периода
от 20.02.2018 г. – 20.01.2020 г., сумата 83,73 лв. –обезщетение за забава за
периода от 21.03.2018 г. – 30.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2019 г. до
изплащане на вземането, и са присъдени разноски за производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 04.07.2019 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в месечен
срок от съобщението е представено доказателство за депозираната искова молба.
От представения по делото договор за потребителски кредит CREX-15653886 се установява, че на 06.01.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът се е
съгласил да предостави на ответника сумата 928,57 лв. със задължение за
връщането й заедно с възнаграждение за ползването й на 24 месечни погасителни
вноски, всяка от по 49,83 лв., при годишен лихвен процент 24,57% и годишен
процент на разходите 27,54 %. Съгласно инкорпорирания в договора погасителен
план вноските се дължат на 20-то число на месеца, като падежът на първата
погасителна вноска е 20.02.2018 г., а на последната – 20.01.2020 г.
По делото са представени условия по договора, подписани от
кредитора „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД и кредитополучателя Р.И.К.,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити от 06.01.2018 г., кратък медицински въпросник за приемане за
застраховане, Сертификат № CREX-15653886/06.01.2018 г. за сключен договор с „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“
за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за
покупка на стоки на изплащане, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл файненс“
ЕАД, и Сертификат № CARD-15653886/06.01.2018 г. за сключен договор „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ за
застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“ на кредитополучателите по
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, срещу заплащане на застрахователна премия.
Съгласно уведомително писмо от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД до „Технополис България“ ЕАД на ответника е отпуснат кредит за
закупуване на стоки на стойност 779,00 лв., за която сума е издаден касов бон
от „Технополис България“ ЕАД на 06.01.2018 г.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба
Пърсънъл файненс“ ЕАД и извлечение от Приложение № 1/09.08.2018 г. към договора се установява,
че ищецът е придобил вземанията по процесния договор за кредит, посочени под
номер 506, потвърдено от цедента „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД с писмено
потвърждение от 09.08.2018 г., приложено по делото.
Видно от пълномощно № 3230 с нотариално удостоверен подпис
на 25.01.2018 г., че цедентът „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД е упълномощил
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да ведомява длъжниците за
сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.
По делото са приложени три уведомителни писма за
извършената цесия от „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД чрез пълномощника му
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до длъжника, като пратките за две от тях
съобразно удостоверяванията в известията за доставяне са „непотърсени“, а за
третото липсват доказателства за получаването.
С писмо с вх.рег. № 266378/16.03.2021 г. „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“,КЧТ заявява, че не е получил плащане на
застрахователна премия по застрахователен договор с издаден застрахователен сертификат
CARD-15653886 от 06.01.2018 г. със застраховано лице Р.И.К..
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен за сумата 779,00
лв. за PC Lenovo 320-151, преведена по сметка на търговеца „Технополис
България“ ЕАД на 06.01.2018 г., а застрахователната премия не е платена. Вещото
лице посочва, че не са извърпени плащания по договора от крдитополучателя.
Според вещото лице задълженията на ответника по договора са, както следва: 779,00
лв. – главница, 214,80 лв. –възнаградителна лихва, 89,72 лв. – лихва за забава
за периода 22.12.2017 г. – 10.11.2018 г. вкл. и 186 лв. – лихва за забава за
периода 21.03.2018 г. – 30.01.2019 г. върху сумата 993,80 лв., като лихвата за
забава върху размера на главницата от 779,00 лв. за периода 21.03.2018 г. –
30.01.2019 г. е 70,33 лв. Вещото лице посочва, че според погасителния план
непогасената главница е 928,57 лв., възнаградителната лихва за периода
20.02.2018 г. – 20.01.2020 г. е 267,35 лв., обезщетението за забава, начислено
върху главницата и договорната лихва за периода от 21.03.2018 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2019 г., е
107,87 лв., а обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната
лихва за периода от 21.03.2018 г. до подаване на исковата молба – 19.08.2019
г., е 172,64 лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 , чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съединени в условията на
евентуалност с осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Установителните искове са вземания на ищеца към ответника,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.
При така предявените искове в тежест на ищеца е
да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже наличието на
сключен договор за кредит между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.“, клон България, както и неговото съдържание (размер на кредита и договорената
лихва, падеж на вземането). Ищецът следва да установи, че ответникът е усвоил
кредита, като една част е получил лично, а с друга част е платена
застрахователната премия. Ищецът следва да докаже, че по силата на валиден договор за цесия, са му прехвърлени вземанията по договора за заем
с ответника, както и че цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и
исковете си по размер.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В тази връзка са
направени и изрични възражения за недействителност на договора в отговора на
исковата молба.
От съдържанието на сключения договор е видно, че в него
са посочени дата и място на сключването му, индивидуализирани са кредитополучателя и кредитора, посочен е срокът на
договора (24 месеца), размерът на кредита (928,57 лева), общата стойност на
плащанията (1195,92 лв. лева), лихвеният процент (24,57%), годишният
процент на разходите (27,54%). В чл. 1 от приложените по делото „условия по
договора“ и в част III в представения европейски стандартен формуляр, е отразено,
че кредитът се предоставя при фиксиран лихвен процент, поради което възражението
на ответника, че липсва яснота дали кредитът е предоставен при фиксиран или
променлив лихвен процент е неоснователно. Предвид горното, изискването на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК за посочване на последователността на разпределение на
вноските е неприложимо и не се отразява на действителността на договора липсата
на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски. В договора е
инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски в съответствие с чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Изискване за посочване отделно на главницата и
лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси
предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда
право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е
и разпоредбата на чл.
11, ал. 3 ЗПК, според която, когато се прилага чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това
следва, че хипотезата на чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11,
която е приложимата в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова
завишено по съдържание изискване към погасителния план. Посочени са стоката и
услугата, за които се предоставя кредитът, и тяхната стойност, в съответствие с
изискването на чл.
11, ал. 1, т. 8 ЗПК.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че
договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно разпоредите на ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
съгласно приложение № 1 към ЗПК, като
се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Тоест, в посочената величина
/представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния
случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства
липсва. Посочен е лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване по заема
като сума, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора, тъй като липсва яснота кои компоненти са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР. От съдържанието на договора не става ясно
дали посочения ГПР (27,54%) включва разходите за застраховка и какво е
съотношението й към размера на предоставената сума.
Съобразно гореизложеното, кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
От заключението на вещото лице по
проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата 779,00 лв. е усвоена чрез превод по
банкова сметка *** „Технополис България“ ЕАД на 06.01.2018 г., а
застрахователната премия в размер на 149,57 лв. не е платена на застрахователя. С оглед изложеното, съдът
приема, че ответникът е получил само сумата 779,00 лв. и доколкото не е доказал да е извършил плащания по договора, следва,
че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възникнало вземане за
главница в посочения размер. Следва да се отбележи, че в хода на делото е
падежирала и последната вноска по договора /20.01.2020 г./, което обстоятелство
следва да бъде съобразено, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което
възраженията за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането не следва да
бъдат обсъждани.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че Приложение № 1 към рамковия договор е недействително, тъй като не
са посочени имената на лицата, подписали го за продавач и купувач, както и
поради липса на предмет, тъй като не е посочена покупната цена на вземането. Видно от представеното
приложение, че е подписано за купувач от М. Д. /посочен в рамковия договор като
изпълнителен директор на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ и е положен
подпис за продавач, като неизписването на името на лицето непосредствено под него
не е основание за недействителност на договора. Такова би била липсата на
представителна власт на подписалото го лице, възражение за което може да бъде
направено само от представлявания. Неоснователно е и възражението за липса на
предмет на договора за цесия поради непосочване на цената на вземането, тъй
като от представения рамков договор се установява, че договорът има за предмет прехвърлянето
на вземания срещу заплащане на покупна цена, които ще бъдат определяни
допълнително, като конкретния размер на цената е ирелевантен за настоящия спор.
От представените доказателства
съдът приема за установено, че вземането е валидно прехвърлено на ищеца в
настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен с връчване на
препис от исковата молба, съдържаща уведомление от предишния кредитор и нарочно
пълномощно в полза на ищеца. Получаването на уведомлението е
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не
може да бъде игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за
извършената цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно
уведомяване за цесията. По тези съображения следва, че процесната цесия има
действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на
прехвърленото вземане, то ищецът – цесионер, се явява носител на това вземане.
С оглед
изложеното, съдът достига до извод, че предявения иск за главница е основателен
за сумата 779,00 лв., до който размер
следва да бъде уважен, и отхвърлен за разликата над сумата 779,00 лв. до пълния
предявен размер 928,57 лв.
Предвид обстоятелството, че
искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от
предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 31.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Предвид извода за
недействителност на договора за кредит, на основание чл. 23 ЗПК потребителят не
дължи лихва по договора, поради което останалите установителни искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По същото съображение като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявеният в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 46,27 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.01.2019 г. –
18.08.2019 г.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. В исковото производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,59 лв. – държавна такса, 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, 250,00 лв. – депозит за вещо лице, 150,00 лв.
– възнаграждение за особен представител, т. е. общо 525,59 лв., а в заповедното
производство ищецът е направил разноски както следва: 25,59 лв. – държавна
такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,59 лв., като
юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер на основание
чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 25 и чл. 26 от НЗПрП предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото. Съобразно уважената част на исковете,
на ищеца следва да бъде присъдена сумата 308,79 лв. – разноски за исковото
производство, и сумата 44,41 лв. – разноски за заповедното производство.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива
не следва да му бъдат присъдени съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата 799,00 лв. /седемстотин деветдесет и девет лева/ - главница по Договор за кредит за
покупка на стоки № CREX-15653886 от 06.01.2018 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.01.2019 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №
627/01.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 00748 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 799,00 лв.
до пълния предявен размер 928,57 лв. – главница, сумата 267,35 лв. - договорна лихва за периода от
20.02.2018 г. – 20.01.2020 г., сумата
83,73 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.03.2018 г. – 30.01.2019
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника
юрк. Балабанова, срещу Р.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата 46,27 лв. – обезщетение
за забава за периода от 31.01.2019 г. – 18.08.2019 г.
ОСЪЖДА Р.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 308,79 лв. /триста и осем
лева и седемдесет и девет стотинки/ – разноски за исковото производство, и сумата
44,41 лв. /четиридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ –
разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 00748 по описа за
2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.Д.