Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.С., 01.03.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря Соня Ралчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д. № 1077/2020год. по описа на РС-Б.С.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от В.Х.М. с ЕГН ********** ***, Т.М.П.
с ЕГН ********** ***, В.М.В. с ЕГН ********** ***-всички чрез пълномощника си адв. Т. Ив.Т. от ПлАК със съдебен
адрес за призовки и съобщения: гр.Ч.Б., обл.П., ул.“Екзарх Йосиф“ № 2 против Д.А.И. с ЕГН ********** ***, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК е чл.537,ал.2 от ГПК, с която се иска съдът да
постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено по
отношение на ответника Д.А.И., че ищците са съсобственици по наследство и давностно владение на еднофамилна жилищна сграда с
административен адрес гр. Б.С., обл.В., ул. „Димитър
Благоев“ № 120 подробно описана в исковата молба, да се признае за установено,
че ответника Д.А.И. не е собственик на еднофамилна жилищна сграда с
административен адрес гр. Б.С., обл.В., ул. „Димитър
Благоев“ № 120 подробно описана в исковата молба и на основание чл.537,ал.2 от ГПК да се отмени нотариален акт № 163, т.първи, рег.№ 1528, н.д.№
154/03.06.2020г. по описа на Нотариус Ан.Карабенчева
с район на действие РС-Б.С. в частта в която Д.А.И. е признат за собственик на
еднофамилна жилищна сграда с административен адрес гр. Б.С., обл.В., ул. „Димитър Благоев“ № 120 подробно описана в
исковата молба. Поискали са присъждане на съдебни разноски по делото. Исковата
молба е вписана на 22.10.2020г. /л.16 от делото/.
Поддържа се в исковата молба, че ищците
са наследници като преживяла съпруга и деца на покойни М.П.М., б. ж. на гр. Б.С., който приживе е признат за собственик на
основание давностно владение на жилищна сграда,
подробно описан в Нотариален акт № 36, том I, дело № 56/1984г. на Районен съдия В.П.. По- късно М. продал 3/4 ид.
ч от сградата на своите две дъщери -
ищците Т.П. и В.В., като сделката е обективирана в Нотариален акт № 446, том III, дело № 1966/08.09.1997г. на Белослатински районен
съдия Д. Г., а останалата 1/4 ид.ч е на ищците по
силата на наследяване след смъртта на М.М.. Поддържа
се, че общия наследодател е починал на 12.03.2003г. Поддържа се, че ищците имат
право на собственост в режим на съсобственост на основание наследство при следните
квоти В.М.- 4/24 ид.ч., Т.П.- 1/24 ид.ч. и В.В. – 1/24 ид.ч., а по силата на извършената покупко-продажба Т.П. и В.В. притежават останалите 3/4 ид.
ч от сградата, която е изградена през 1960г.
върху дворно място, парцел 1, квартал 61, по плата на гр. Б.С. съгласно посочените
по-горе нотариални актове и
представляваща еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по
КККР на гр. Б.С., одобрени със Заповед РД-1-267/25.08.2017г. на изп. директор на АГКК, последно изменение от 14.10.2020г.,
адрес : гр. Б.С., ул. Д.Б.№ 120, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 07702.501.761, застроена площ 95кв.м, брой етажи:1, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, като описанието на сградата е направено по скица
на сграда 15-96030-16.10.2020г.-СГГК-В., с данъчна оценка 7858,40 лв. съгласно
удостоверение за данъчна оценка **********/19.10.2020г., издадено от Община Б.С..
Поддържа се, че от 60-те години на 20-ти век, когато къщата е построена, ищците
владеят имота - първоначално общият им наследодател като собственик, чиито
период на владение по силата на чл. 82
от ЗС се присъединява към периода на владение на ищците, а след неговата
смърт – лично ищцата В.М. постоянно живее в имота и никога не се местила, а останалите ищци участват в
грижите за имота и в ползването му. Поддържа
се, че никой друг освен ищцата В.М. и
покойния и съпруг не е живял в имота, нито някой е помагал на ищците да го
стопанисва, поддържат и ремонтират, че никой никога не е имал претенции за право
на собственост или каквито и да било други вещни права върху жилищната сграда.
Твърди се от ищците, че наскоро
разбрали, че ответникът е бил признат за собственик по давностно владение на
процесната жилищна сграда, в която живее ищцата В.М.,
с Нотариален акт № 163, том I, рег. № 1528,
дело 154 от 03.06.2020г. на Нотариус Анелия Каребнчева,
като и на дворното място, в което
жилищната сграда е построена, и на другите постройки в него. Твърди се, че в средата на 2020г. ответникът започнал да се мярка
наоколо, да идва в двора, но никога не е прекрачвал прага на дома им и никога
не е владял имота по смисъла на ЗС, нито е полагал грижи за него. Считат, че
ответникът се е снабдил с документ за собственост без по безспорен начин
да е доказал, че е придоби сградата по давност в резултат
на упражнена фактическа власт, продължила повече от 10 години с намерение за своене, което владение да е несъмнено, непрекъснато,
необезпокоявано и демонстрирано пред ищците – действителните собственици на
имота. Поддържа се, че по отношение на двора- поземлен имат с идентификатор
07702.501.761 и на сградите с идентификатори 07702.501.761.2, 07702.501.761.3
и 07702.561.761.4 ищците нямат
претенции, а само за сградата с идентификатор 07702.561.761.1 който е техния
дом, претендират.
Иска се от съда да признае за
установено в отношенията им с ответника, че ищците са собственици по наследство
и давностно владение на еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на
гр. Б.С., одобрени със Заповед РД-1-267/25.08.2017г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение от 14.10.2020г., адрес : гр. Б.С., ул. Д.Б.№
120, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07702.501.761,
застроена площ 95кв.м, брой етажи:1.
Да признае за установено в отношенията
им с ответника, че ответника не е собственик на еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С., одобрени със Заповед
РД-1-267/25.08.2017г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение от 14.10.2020г., адрес : гр. Б.С., ул. Д.Б.№ 120, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07702.501.761, застроена
площ 95кв.м, брой етажи:1.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт 163, том I, рег. № 1528, дело 154 от 03.06.2020г. на Нотариус
Анелия Карбенчева в частта с която ответника е
признат за собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С., одобрени със Заповед РД-1-267/25.08.2017г.
на изп. директор на АГКК, последно изменение от
14.10.2020г., адрес : гр. Б.С., ул. Д.Б.№ 120, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 07702.501.761, застроена площ 95кв.м, брой
етажи:1.
В срока, указан в разпоредбата на
чл.131 от ГПК ответника Д.А.И., чрез пълномощника си адв.
А.Ч. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с която
оспорва исковете на ищците като неоснователни и недоказани по изложените в него
съображения и моли да бъдат отхвърлени. Подържа се в отговора на исковата
молба, че съгласно Нотариален акт № 13, Том I, дело № 34/18.02.1976г. на съдия Цветан Даков при
Белослатински районен съд, Н.П.М./роден на ***г. и починал на 07.06.1998г./ син
на П.М. К./роден на ***г. и починал на 03.03.1976г./
е придобил от баща си чрез Нотариален акт – договор за покупко
- продажба на недвижим имот процесния и спорен имот
- земя от 580кв.м, представляваща парцел
18 от квартал 61 по плана на гр. Б.С.,
ведно с построените в имота стара жилищна сграда и стопанските постройки в
него, находящи се в сверената половина на дворното
място. Поддържа се, че от този нотариален акт е видно, че в недвижимия имот не
е имало други построен жилищни или
нежилищни сгради, като процесните недвижими имоти –
земя и сгради, са били построени преди 1976г. и в имота не е имало други
сгради. Поддържа се, че съгласно Нотариален акт № 152, том II, рег. № 2815, дело №266 от 12.04.2006г. от регистъра
на Нотариус Г.Х., рег. № 407 от Регистъра на Нотариалната камара и вписан в
Агенция по Вписвания – Служба по вписвания гр. Б.С. под акт № 25, том IV, дело
652/2006г., съпругата на Н.П.М.-Г.С.М. /родена на ***г., починала през
2016г./ придобива по давностно владение
гореописаните недвижими имоти – земя и сгради, построени през 1920г. Поддържа се, че приживе, по договорка
между Г.С.М. и нейния син Л.Н.П., ответника е встъпил в правата на собственик,
като му е предоставено правото на владеене и ползване на описаните по-горе
недвижими имоти – земя и сграда, като е следвало срещу това да гледа и издържа Г.С.М.
до нейната смърт, тоест считано от 2008г. ответника и съпругата му се грижат за
Г. Стефанов М.. Твърди се, че е налице сключен неформален договор, които е
влязъл в изпълнение веднага след договарянето му. Поддържа се, че декларацията
от П.М. К.с рег. № 230 от 1960г. по силата на която същият разрешава на сина си
М.П.К.да построи къща и стопански постройки в имота е нищожна, невярна и
погасена по право, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 13 от най стария СК недвижимите
и движимите вещи и права върху тях,
придобити от съпрузите по време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи и
в този случай П.М. К.не е имал право самостоятелно да дава такава декларация,
тъй като недвижимият имот - земя е бил в режим на съпружеска имуществена
общност. От друга страна предоставянето направо на строеж и преди, и сега не
може да бъде учредено само и единствено с
писмена декларация. Поддържа се, че твърдяната от ищците къща с площ от
94 кв.м, за която те претендират, че е тяхна собственост, е незаконен строеж и
не може да съществува в правния мир. Поддържат, че всяко строителство от 1960г.
до отмяната на ЗТСУ /обнародван държавен вестник бр. 29 от 1973г. и отменен на
01.01.2001г./, е ставало след издаването на
позволителен билет, и в последствие на разрешение за строеж, като такива за процесната сграда не са издавани. Сочи се, че съгласно
параграф 48 от ЗТСУ е следвало всички незакони строежи направени до
07.04.1987г. да бъдат узаконени по определени
процедура, каквато за процесната сграда не е
провеждана. Считат Нотариален акт № 36, том I, дело № 56/1984г. на Районен
съдия В.П. и Нотариален акт № 446, том III, дело № 1966/08.09.1997г. на
Белослатински районен съдия Д. Г. за нищожни поради невъзможен предмет и
противоречие със закона. Поддържа се, че
процесната жилищна сграда следва по силата на закона
към 1984г. и 1977г. да е собственост на собственика на земята Н.П.М./ починал
на 07.06.1998г./ а след това на неговите
наследници- Съпругата Г.С.М. /починала 2016г./ и Л.Н.П. с ЕГН ********** -
техен син, тъй като приращенията /плодовете върху
имота са собственост на собственика /. Иска се от съда да отхвърли така
предявените искове. Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищците адв. Т. поддържа исковата
молба, като моли съда да уважи исковата
претенция. Считам, че претенцията е безспорно доказана с оглед събраните
писмени и гласни доказателства, приобщени към делото, като безспорно се доказа,
че ответникът по никакъв начин не е упражнявал фактическа власт върху процесната сграда. Счита, че събрания доказателствен
материал е в подкрепа на това становище. Претендира направените по делото
разноски. Подробни съображения излага в приложени по делото писмени бележки.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищците адв. Трънска поддържа исковата
молба, като счита, че от доказателствения материал по
делото се доказва, че Г. М. никога не е била собственик на процесната
сграда, от чиято собственост в нейния нотариален акт тя изрично е изключена. Г.
е станала собственик на двора, но приращение не може
да възникне, тъй като е налице такова само за сгради, които са допълващо
застрояване. Поддържа, че къщата, за която претендират ищците, не е приращение към имота. Счита, че исковата претенция е
доказана и, че владение от страна на ответника Д. Ининов
изобщо не е осъществявано, като се доказа по безсъмнен и категоричен начин по
делото, че повече от 50 години тази сграда я владеят ищците. Подробни съображения излага в приложени по делото
писмени бележки.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника адв.Ч. счита, че така
предявените искове са неоснователни и недоказани. Поддържа, че от една страна ищцовата страна изрично заявява, че собственици на земята
са били праводателите на ответника, а в последствие и
ответника, като къщевременно всички приращения върху земята са собственост на притежателите на
вещните права на земята. От друга страна, от събраните писмени доказателства,
относно позволителен билет 38/1960г., счита, че същият не следва да се
кредитира като безспорно доказателство за наличие на законово основание за
съществуването на жилищната сграда, предмет на исковата претенция на ищците,
тъй като позволителния билет е за сграда от 85 линейни кв.м., което не отговаря
на така представените нотариални актове от ищците, с които те претендират правото
си на собственост върху сградата. От друга страна счита тези два нотариални
акта за нищожни по същество и по смисъл, тъй като нотариален акт № 36, Том 1 от
1984г. е за право на собственост на жилищна сграда от 94 кв.м., катотТова не отговаря по никакъв начин на позволителния
билет, с оглед, на което така посочения нотариален акт е нищожен. От друга
страна въз основа на този нотариален акт е издаден нотариален акт № 446, том 3
1997г., въз основа на който М.П.М. продава на дъщерите си 3/4 ид.ч. от едноетажна жилищна сграда. Счита, че този
нотариален акт също така е нищожен, тъй като липсва тъждество на имота съгласно
материално правните норми на ЗЗД. В този нотариален акт дори не е описана
квадратура на имота. Няма никаква идентификация на конкретния недвижим имот. С
оглед на което и двата нотариални акта са нищожни поради липса на тъждество и
правно основание, а именно - предоставяне на вещни права относно учредяване
право на строеж върху земята. Поддържа, че е налице недоказаност на законово
построяване на жилищната сграда, недоказаност на прехвърляне на вещни права
като учредяване право на строеж и същевременно - липса на квадратура в акта от
1997г., а посочената квадратура от 1984г. не отговаря на квадратурата на
позволителния билет № 38, което означава, че сградата е незаконен строеж. Счита,
че позволителния билет не следва да се кредитира, тъй като същият е за
триетажна жилищна сграда, а по делото се претендира едноетажна постройка. Моли
съда да отхвърли така предявената искова претенция като неоснователна и
недоказана. Претендира разноски по делото.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
От
фактическа страна:
От Удостоверение за наследници изх. №
У00-2711 от 30.09.2020г. издадено то Община Б.С., обл.
В. е видно, че П.М. К.б.ж. на гр. Б.С., е починал на 03.03.1976г.
и е оставил след неговата смърт наследници по закон както следва:
Т.Ц.К.- втора съпруга с ЕГН **********,
починала на 10.10.1987г.,
И.П.С.с ЕГН ********** - дъщеря,
починала на 22.05.2013г.,
С.С.С.с ЕГН **********
- син, Н.П.М. с ЕГН ********** - син, починал на 07.06.1998г.,
Г.С.М. с ЕГН ********** - съпруга на Н.П.М.
(в удостоверението за наследници няма отбелязани данни да е починала),
П.Н.П.с ЕГН ********** - син на Н.П.М.,
починал на 08.10.2003г.,
Л.Н.П. с ЕГН ********** - син на Н.П.М.,
В.П.Б.с ЕГН ********** - дъщеря,
М.П.М. с ЕГН **********- син, починала
на 12.03.2003г.,
ищцата В.Х.М. с ЕГН ********** - съпруга
на М.П.М.,
ищцата Т.М.П. с ЕГН ********** - дъщеря
на М.П.М. и
ищцата В.М.В. с ЕГН ********** - дъщеря
на М.П.М..
Видно е от представената по делото
скица на сграда № 15-960380-16.10.2020г. на Служба по геодезия, картография и
кадастър - гр. В. идентификатор 07702.501.761.1 по КККР, одобрен със Заповед
РД-18-267/25.08.2017г. на изп. директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата е от 14.10.2020г., адрес на сградата: гр. Б.С., п.к. 3200, ул. Д.Б.№
120, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07702.501.761 и е със застроена площ 95 кв.м.
на един етаж с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, като по данни от
КРНИ неин собственик е ответник на основание Нотариален акт № 48, том 4, рег. №
1554, дело 526 от 03.06.2020г. издадено от Служба по вписвания гр. Б.С..
От Нотариален акт за собствено върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 163,
том I, рег. № 1528, дело 154 от 03.06.2020г. на А. К.,
нотариус в района на РС- Б.С. е видно, че ответника е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот с адрес на
имота гр. Б.С., ул. Д.Б.№ 20, а именно: поземлен имот с идентификатор
07702.501.761 с номер по предходен план 761, квартал 61, парцел ХVIII, с площ от 591 кв.м., трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до
10м./, ведно с находящите се в него сграда с
идентификатор 07702.501.761.1 със застроена площ от 95 кв. м, брой етажи един,
предназначение : жилищна сграда–еднофамилна, сграда с идентификатор
07702.501.761.2 със застроена площ от 11 кв. м., брой етажи 1, предназначение :
друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор 07702.501.761.3 със
застроена площ от 60кв.м., брой етажи 1, предназначение : жилищна сграда –
еднофамилна, и сграда с идентификатор 07702.501.761.4 със застроена площ от 37
кв. м., брой етажи 1, предназначение : постройка на допълващо застрояване, с
адрес на имота гр. Б.С., ул. Д.Б.№ 120, общ. Б.С., обл.
В., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.С., одобрен със
заповед РД – 18-267/25.08.2017г. на изп. директор на
АГКК при граници : № 07702.501.765, № 07702.501.762, № 07702.501.3818, №
07702.501.3579.
От Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 446, том III, дело 1966/97г. на Д. Г., Белослатински
районен съдия е видно, че М.П.М. от гр. Б.С. продава на дъщерите си Т.М.П. и В.М.В.
- ищци по делото, следния свой недвижим имот: 3/4 ид.ч.
от едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в
югозападния ъгъл на дворно място от 580кв.м., което е парцел ХVIII, планоснимачен № 761 на квартал 61, по плана и в чертата на
гр. Б.С. до съседи на целия парцел : наследница на Йордан Яков, наследници на Кирко М. и от две страни улици, а самата сграда до съседи :
от две страни Н.П. М., ул. „Раковска“ и ул. „Димитър Благоев“ срещу
задължението на купувачките да гледат, хранят и издържат продавача и съпругата
му В.Х.М. с ЕГН **********и въобще да полагат всички необходими грижи за тях до
края на живата си, като продавача запазва за себе си и за съпругата си
собствеността и ползването на кухнята в югоизточния ъгъл на жилищната сграда.
От Нотариален акт за собственост по давностно владение № 36, том I, дело № 56/1984г. на В.П. - Белослатински районен
съдия е видно, че М.П.М. е признат за собственик по давностно
владение на жилищна сграда от 94 кв. м., построена в дворно място от 580 кв.м. планоснимачен № 775 по плана и в чертата на гр. Б.С., до
съседи: от две страни улици и от две страни Н.П.М..
От Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 13, том I, дело № 34/1976г. на Цветан Ганов - Белослатински
районен съдия е видно, че П.М. К.е продал на Н.П.М. следни свой собствен
недвижим имот: дворно място от 580 кв. м., парцел 18, квартал 61 по плана на
гр. Б.С. до съседи: ул. „Димитър Благоев“, ул. „Раковски“, П.К.и Х.Ц.,
заедно със старата жилищна сграда и стопанските
постройки, находящи се в северната половина на
дворното място - в дъното, срещу задължите от страна на купувача да гледа и издържа продавача и съпругата му Тонка
Цолова Киркова до края на живота им, като им подсигурят стая за живеене в продаваемата
се жилищна сграда до края на живота им.
От нотариално заверена декларация от
11.05.1960г. е видно, че П.М. К.е декларирал, че е съгласен и разрешава на сина
си М.П.М. К.да построи къща за живеене и други стопански сгради в собственото
му дворно място парцел 18 в квартал 61 по плана на гр. Б.С. при съседи: ул. „Сталин“,
ул. „Раковски“, наследниците на Кирко М. и Димитър
Беров Цанов, като всички постройки, които ще извършва, ще строи със свои
собствени средства, труд и материали и за своя сметка, и нито декларатора, нито
който и да било от неговите наследници или правоприемници няма право да
претендира за каквото и да било във връзка с тези строежи.
От Удостоверение за настоящ адрес изх.
№ У00-2838 от 12.10.2020г. на Община Б.С. и Удостоверени за постоянен адрес
изх. № У00-2839 от 12.10.2020г. на Община Б.С. е видно, че ищцата В.Х.М. е с
постоянен и с настоящ адрес *** съответно от 08.11.2020г. и от 01.01.1980г.
От Нотариален акт за собственост на
недвижим имот съгласно чл.483, ал.1 от ГПК № 152, Том II, рег. № 2815, дело № 266 от 12.04.2006г. на Г.Х. -
нотариус в района на РС – Б.С. е видно, че Г.С.М. с ЕГН ********** е призната
за собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Б.С.,
ул. Д.Б.№ 120, а именно: дворно място с площ от 580кв.м. задно със застроените
в него стара жилищна сграда на дървен гредоред, построена в дъното на имота
през 1920г. със застроена площ от 72кв.м., паянтова стопанска сграда с навес,
построена през 1947г. със застроена площ от 60кв.м., като дворното място
представлява урегулиран поземлен имат ХVIII, планоснимачен № 761, в
квартал 61 по Регулационния план на гр. Б.С., одобрен със заповед № 151/04.04.1995г., при граници на имота: от север - УПИ ХIХ-762, кадастрален № 762, от изток - УПИ ХVII -765, кадастрален № 765, от юг - ул. „Димитър Благоев“
и от запад- ул. „Георги Сава Раковски“.
От позволителен билет № 38 от
21.06.1960г. на Градски Общински Народен Съвет – гр. Б.С., обл.
В. е видно, че на М.П.М. е позволено да построи триетажна жилищна сграда /I етап/ по одобрен архитектурен проект при обща
кубатура 286 на постройката според оценката на общината 31000лв. върху 85
квадратни линейни метри, на собственото си дюкянско или
жилищно място квартал № 61, парцел № ХVIII,
съгласно утвърдения му проект и определената му строителна линия 1. На
заявлението вх. № 7359 от 20.06.1960г., 3. Строителен протокол от 21.06.1960г.
От извадка от регистър на одобрените
проекти, издадена от Община Б.С. е видно, че под № 396 от 20.06.1960г. е
одобрен изготвен на М.П.М. от „Главпроект“-Б.С.
строителен проект за сграда с площ
92кв.м.
По делото бяха разпитани свидетелите Й.И.Г.,
Е.С.М., Е.И.Б., Иванка Георгиева Крайчева и Христо Цеков Цоцински,
които в показанията си пред съда поддържат следното:
Свидетелката И.К.поддържа, че живее на
ул. Д.Б.№ 122 в гр. Б.С.. Съседка е на Г.С.М. и ищцата В.Х.М. от 1983 година.
Имота на същите се намира в един двор, но са с две къщи. В едната къща живее
ищцата В.Х.М., а в другата - по-старата
къща до смъртта и преди около шест години е живяла Г.С.М.. Познава
ответника Д.И.,***, като за номера не е сигурна, може би 113. Твърди, че той не живее в нито една
от къщите в двора. В къщата на ищцата В.Х.М. не е виждала да влиза никой. Знае,
че ответника се грижи за двора от около две години, а преди това за двора се
грижел съседа Христо Цеков Цоцински. От както свидетелката
живее на нейния адрес, в къщата на ищцата В.Х.М. е живяла тя – ищцата В.М.,
като дъщерите и са идвали да се грижат за нея, като и към момента ищцата В.Х.М.
си живее там. Сградата - къщата на ищцата В.Х.М., е по-нова, като когато
свидетелката дошла да живее в гр. Б.С., къщата вече била построена и не знае
през коя година е построена. Сочи, че в имота има две жилищни сгради на по едни
етаж, като на три етажа жилищни сгради няма - и двете къщи са едноетажни.
Свидетеля Х.Ц. в показанията си
поддържа, че живее на ул. Д.Б.№ 118 в гр. Б.С., като са съседи с двора на
ищцата Т.М.П.. Г.С.М. живеела в старата къща на ул. Д.Б.№ 122 в гр. Б.С.. В
този двор има една нова и една стара къща, като Г.С.М. ползвала старата къща, а
ищцата В.Х.М. - новата. Двете не живеели заедно и даже не се разбирали. Това е
била причината да си живеят отделно. Новата къща, където живее ищцата В.Х.М., е
строена през 1960г., като това го знае от В.М., която му го е казвала. Новата
къща е сторена от бащата на ищцата Т.П., като това го знае от личен опит, защото
е бил ученик по това време и е ходил в работилницата, и се познавал с бащата М.П.М.
и никой не му се е месил. Той си е строил къщата. Понеже не се разбирали жените
на М.и брат му, той се заканвал, че ще види какво ще направи, и накрая направил
завещание. За двора на ул. Д.Б.№ 122 Г. М. го помолила да го обработва, като от
7-8 години свидетелят се грижа за двора. Друг не се е грижил за двора. Преди
това бащата на ищцата Т.П. и брат му са го поддържали. Те е виждал ответника Д.И.
да се грижи за двора на ищцата В.Х.М.. Старата жилищна сграда в двора на ул. Д.Б.№
122 е построена още когото дядото на ищцата Т.П. е бил жив. И двете жилищни
сгради в имота са едноетажни и с по едно мазе. През 1968г. свидетеля е живял на
ул. Н.Вапцаров и от 1972-1973г. се е преместил да живее на улица ул. Д.Б.№ 118.
Когато се преместил да живея на ул. Димитър Благоев, и двете жилищни сгради са
били построен в двора на ул. Д.Б.№ 122, като и тогава Т.П. си е живеела в
новата сграда. За Г. М. знам, че за нея се е грижила жената на ответника, но
понеже ходела на работа, наемала жена да я гледа, като и взимаше пенсията на Г.
М..*** има една селскостопанска сграда, а жилищните сгради са две, като и двете
са едноетажни. Твърди, че ответника и съпругата му не са идвали в къщата на Г. М..
Поддържа, че до смъртта на Г. М. свидетеля се е грижил за нея. Дори, като била
болна, три-четири месеца преди да почине, направил звънец, с който да му
сигнализира (да му звъни), когато има нужда от нещо.
Свидетелката Е.М. в показанията си
поддържа, че ответника и съпругата му,
която е нейна сестра, имали връзка с Г. М. от много дълго време. Ходели при нея
и напоследък те се грижели за нея, като тази връзка е от преди 10-12 години.
Между Г. и ответника имало уговорка той да се грижи за нея, защото нямало кой да
се грижи за нея. Ответника и съпругата му се грижели за нея и те я и погребали.
Твърди, че имало уговорка като почине, да остави имуществото си за тях, защото
тя не очаквала синът и да се върне. Твърди, че синът на Г. е бил съгласен с
тази договорка между тях, защото той искал ответника и съпругата му да останат
като наследници. Поддържа, че сестра – съпругата на ответника, е със
средно-специално образование. До мината година работела акушерка. Има
медицински познания и се грижела за Г.. Свидетелката живее в гр. Б.С. на ул.
Искър №7, успоредно на ул. Д.Б.№ 122, на по-малко от 600-700 метра от процесния имот. Поддържа, че в двора на ул. Д.Б.№ 122 има
две жилищни сгради. Преди това имало и някакви селскостопански постройки, които
сестра и и ответника изчистили. В тази сграда е живяла само Г. и никой друг.
Познава ищцата В.М. и знае само това, че е от гр. Б.С.. Не може да каже от
колко време ищцата В.М. живее в другата
сграда, но твърди, че са повече от 10 години. Доколкото знае, и сега В.
продължава да живее в същата сграда. Била е свидетелска на констативния
нотариален акт. Заявила е пред Нотариуса, че ответника ползва имота от преди
10-12 години, като има предвид 10-12
години преди да почине Г.. Виждала е свидетеля Х.Ц., в имота, а свидетелката И.К.не
е виждала в имота. Твърди, че сестрата на свидетелката и ответника не са се
грижили за къщата, в която живее ищцата В.М..
Свидетелката Й.Г. в показанията си
поддържа, че познава ответника и съпругата му от 10 години, когато дошла да
живее в гр. Б.С., като къщата на нейните роднини е през две къщи от къщата на Г.
М.. Ответника и съпругата му имали магазин, в който родителите на свидетелката
ходели да си пазаруват. Родителите на свидетелката имат това семейство като
приятелско. Поддържа, че ответника и съпругата му са били като част от
семейството на Г., грижили са се за нея, правили са компоти заедно, той и е
подрязвал дръвчетата в двора, каквото е имало, те двамата са го правили,
грижели се и за имота. Двора е много малък.
В двора има две жилищни сгради, като керепичената
къща, до която е залепена къщата на Г., е съборена. Не познава ищцата В.М.. Не познава хората от другата къща в двора. Г.
живеела в старата къща. Ответника се е грижили за къщата на Г., а за другата
къща в двора ответника и съпругата му не са се грижили. Свидетелката живее
на ул. Хан Крум № 25 и всеки ден е
ходила до магазина на ответника.
Свидетелката Е.Б. поддържа в
показанията си, че познава свидетелката Й.Г., ответника и съпругата му. Преди
време ответника и съпругата живеели срещу Г. М., но вече не живеят там.
Ответника и съпругата му са се грижили за Г. М. от 2012г. до 2018г., като за
това време и свидетелката е живяла там. Двора бил малък. Ответника и съпругата
му са посещавали жилищната сграда и свидетелката ги виждала да я поддържат,
като повече съпругата на ответника се грижела за Г., тъй като е медицинско лице
и има познания, а Г. била на едно място. Г. предпочела ответника и съпругата му
да я гледат, защото момчето й Л., който е по чужбина, изпратил някакви
документи и тогава свидетелката разбрала за уговорка ответника и съпругата му
да гледат Г. и къщата да остане за тях. Синът на Г. – Л., бил съгласен с тази
договорка. В двора имало една полуразрушена кирпичена постройка, една къща и
къщата на другите хора. В този двор има друга къща, в която живее ищцата В.М.,
като между двете къщи няма ограда. Ищцата В.М. живее и в момента там.
Свидетелката живяла там от 2012г. до 2018г. и не знае за това време дали
ответника и съпругата му са се грижили за другата жена в другата къща. Не е
виждала ответника да се грижи за къщата на ищцата В.М.. Къщите са в едни двор,
но на различни улици. Свидетелката живеела срещу къщата на Г., но вече живее
към центъра на града от 2018г., но след преместването си в центъра пак е
минавала покрай имота поне 12 дни от месеца, защото от там и е пътя за работа и
е видяла, че има много подобрения в двора на Г., но за другата къща нищо не
може да каже.
От
така изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
По безсъмнен и категоричен начин се
установява по делото, че ищците са собственици на процесната
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07702.501.761, със застроена площ
от 95кв.м. Не се установява по делото по безспорен и категоричен начин владение
на ответника върху процесната жилищна сграда в
предвидения от закона придобивен давностен
срок. Тъй като по делото не се събраха доказателства ответника да я е владял с
намерение да я свои, да е полагал грижи за нея (извършване на текущи и основни
ремонти, заплащане на данъци, включване към водопровод и канализация и други),
и изобщо - да е осъществявал каквато и да е фактическа власт процесната жилищна сграда, изразяваща намерението му да я
свои. Няма данни по делото ответника да е владял процесната
жилищна сграда, поради което за ответника придобивна
давност не е започвала да тече изобщо.
От показанията на свидетелите и
приложените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адреси на ищцата В.М.
е видно, че и понастоящем в процесната жилищна сграда
живее постоянно ищцата В.М., като другите две ищци също владеят процесната жилищна сграда, като оказват непосредствена
грижа за нея.
Всички свидетели потвърждават, че Г. М.
и ищцата В.М. са живели в две различни къщи, находящи
се в един двор - в гр. Б.С., ул. „Димитър Благоев“ 120, както и че никога не са
виждали ответника Д.И. да влиза, да ползва и да се грижи за дома, в който и
понастоящем живее ищцата В.М..
Дори да е имало уговорки между
ответника и Д.И. и Г. М., както твърдят в показанията си свидетелките Е.М. и Е.Б.,
тези уговорки засягат само вещните права, които тя има и с които би могла да се
разпорежда, но с които няма доказателства да се е разпоредила по предвидения от
закона ред. Между Г. М. и ответника универсално или частно правоприемство,
както и изобщо правна връзка. Нейното владение върху каквото и да било не може
да ползва ответника поради липса на връзка между двамата. Също така няма
събрани доказателства Г. М. да е упражнявала фактическа власт върху къщата на М.М. и в последствие – на ищците. Такива изрично се
изключват, видно от показанията на свидетелите И.К., Х.Ц., които категорично
сочат, че Г. М. не е живяла в процесната жилищна
сграда изобщо, а там са живели постоянно ищците. Ответника не може да докаже
претенцията си за собственост, базирайки се върху изтекло в негова полза давностно владение и поради друго обстоятелство: до смъртта
на Г. М., за която се установява, че е починала през 2016г., но за което няма
писмени доказателства по делото, само тя е осъществявала фактическа власт върху
собствените си имоти, а по отношение на ответника налице е било само държане, а
не владение. След нейната смърт държанието може да се трансформира във
владение, но не и преди това, защото, докато е била жива и е владеела имота,
ответника не би могъл да владее и демонстрира своене
по отношение на нея, а е налице държане, което не е своене
и не води до придобиване. Също така въпросното владение не обхваща жилищна
сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С., и тече от 2016г. до
2020г. (от смъртта на Г. М. до сдобиването с нотариален акт на ответника и до
предявяването на настоящата искова молба), недостатъчна да направи владелеца
собственик.
Владение върху процесната
еднофамилна жилищна сграда е осъществявано от М.М.,
съпругата му – ищцата В.М. и от дъщерите им -
ищците Т.П. и В.В., което владение е
продължително и непрекъснато. Процесната еднофамилна
жилищна сграда е законен строеж, което е видно от приетите по делото
позволителен билет, скици, удостоверения и нотариални актове.
По делото е приложена нотариално
заверена декларация от 11.05.1960г., издадена от собственика на терена П.К.в
полза на неговия син М.М., по силата на която се
разрешава на М.М. да построи къща и стопански сгради
в собственото му дворно място - парцел 18, квартал 61 по плана на гр. Б.С..
Тази декларация дава начало на срок за строителство, сочи откога е налице
фактическа власт, показва кога е започнала административната процедура по
разрешаване на строителството. Тя е в предвидената от закона форма и с
необходимото съдържание, поради което е законна и поражда предвидените от
закона правни последици: лицето, в полза на което е дадена декларацията, е
подобрител и добросъвестен владелец, както и прави извършващия подобренията в
имота добросъвестен с всички последици от това, включително възможност да
придобие собственост върху постройка по давност, като от съдържанието на самата
декларация е видно, че издателят и П.К.съзнава, че синът му М.М. строи от свое име, за своя сметка и с намерение да свои
построеното, като деклараторът го съзнава и не се противопоставя. Ответниковата страна изразява становище, че е налице „погасяване
по право“ на тази декларация не намира подкрепа от доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, предвид и обстоятелството, че погасяване на декларации
по ЗПИНМ, ЗТСУ и впоследствие ЗУТ не е предвидено в правото. По отношение на
твърдението, че П.Кирилов не е имал право да даде подобна декларация поради
наличие на СИО и приложението на СК (отм.), то следва да се обърне внимание на
съдебната практика, която не подкрепя подобно твърдение. Съгласно Решение №
9/02.07.2020г., постановено по гр.д. 3322/2019г. ВКС, II г.о., неучаствалият
съпруг има само правото да потвърди или оспори даденото съгласие в предвидените
от закона срокове, но не и неговото неучастие да повлияе на законността на вече
дадения писмен документ. При това с правото на оспорване разполага съпругът, но
не и неговите наследници, поради което, предвид смъртта на П.К.и неговата
съпруга, възражения в тази насока не могат да бъдат правени, тъй като е налице
недопустимост. От друга страна, декларацията показва кога е започнала
административната процедура по разрешаване на строителството. Тя е част от
процедура, а не краен акт и не твърдим както смята ответника, че тя е титул за
собственост. Освен това е видно от декларацията и приложените по делото
позволителен билет и извлечение от регистър на одобрените строителни проекти е
видно, че е спазена предвидената по това време в закона процедура по
изграждането (строителството) на процесната жилищна
сграда.
В настоящия случай по отношение на
въпросната декларация ЗТСУ не намира приложение, тъй като е приет през 1973г. -
13 години след издаването на въпросната декларация. Следователно, тя е издадена
при действието на Закона за планово изграждане на населените места. Съгласно
този закон и съдебната практика по неговото приложение, строителство в чужд
имот се разрешава след представяне на нотариално заверено съгласие от
собственика на имота и след издаване на позволителен билет от компетентния по
строителството орган. Позволителен билет вече представихме в о.с.з., а
декларацията - с исковата молба.
По силата на чл.189 от ППЗПИНМ
съгласието, дадено от собственика на посочените лица да извършат строеж, само
им създава условия да могат да извършат строителството в чужд имот - в имота на
собственика, дал съгласие. Това съгласие не учредява вещно право на строеж. По
силата на чл.92 от ЗС собственик на построеното става собственикът на земята,
тоест - П.М. К.(В този смисъл са Решение № 1043/25.03.1980г. по гр.д.. №
3106/1979 г., I-во г. о. на А ВС), а лицето, в полза
на което е дадена декларацията, е подобрител и добросъвестен владелец (В този
смисъл Решение 762/25.03.1963г. по гр.д. 319/1965г., II-ро
г.о., ВКС и Решение 409/14.09.1988г., I-во г.о.,
ВКС).
Декларацията по чл.189 от ППЗПИНМ има
това значение, че разрешава строеж върху чужд имот пред административните
органи, тоест има отношение относно законността на изграденото, и прави
извършителя на подобренията добросъвестен с всички последици от това - владение
за себе си, право на задържане, възможност да придобие собственост върху
постройка по давност (В този смисъл Решение № 762 /25.03.1965 г. по гр.д. №
319/1965г., II-ро г.о.на ВС.
С оглед твърденията на ответниковата страна, че процесната
сграда е незаконен строеж с всички произтичащи от това последици, следва да се
има предвид и това, че ако сградата беше незаконен строеж и всички сделки с
него са нищожни, тъй като не съществувал в правния мир, както твърди защитата
на ответника, то тогава незаконосъобразно с нотариален акт № 163, том I, рег. №
1528, дело 154 от 03.06.2020г. на Нотариус Анелия Карбенчева
ответника е признат за собственик и на процесната
жилищна сграда.
Г. М. става собственик на двора, на
„старата къща“ и на стопански постройки през 2006г. В тази къща тя е живеела
постоянно за разлика от ответника, който само я е посещавал, полагал е грижи за
нея и е помагал за обработката и поддържането на нейната градина. Устни
договорки и обещания между тях двамата за гледане и издръжка нямат вещноправен ефект и ако не е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
сключен в предвидената от закона форма на нотариален акт, не може да се твърди,
че ответника е придобил собственост върху каквото и да е от Г. М. следствие
само на устна договорка. В нотариалния и акт за собственост № 152, Том II, рег.
№ 2815, дело № 266 от 12.04.2006г. на Г.Х. - нотариус в района на РС – Б.С. не
се доказва да фигурира описана процесната сграда с
идентификатор 07702.501.761.1, от което следва, че Г. М. никога не е била нейн собственик.. Въпросния имот го няма и в предходния на
нейния нотариален акт с № 13, том 1, дело 34/1976г., съгласно който свекър й П.М.
е продал на съпруга й Н.М. дворното място, старата къща и стопанските
постройки, от който тя черпи права като наследник на съпруга си Н. По приращение не може да я придобие нито тя, нито ответника,
тъй като процесната жилищна сграда има самостоятелно
значение, представлява самостоятелен обект, а не е спомагателна второстепенна
обслужваща постройка на допълващо застрояване. Само ако постройката не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, тя е принадлежност
на двора и следва неговата собственост по чл.98 от ЗС, както и само сгради,
представляващи допълващо застрояване, които нямат самостоятелно предназначение,
а са построени и предназначени предимно да обслужват главния имот, не
представляват самостоятелен обект на правото на собственост. Такива постройки
на общо основание следват собствеността на земята, респективно сградата, към
която са прикрепени, респективно - която са предназначени да обслужват, и за
тях е приложимо приращение. Процесната
жилищна сграда не е сграда със спомагателно предназначение, а е отделен обект
на правото на собственост и по отношение на нея не намира приложение чл.92 от
ЗС. Следва да се отбележи, че е невъзможно да възникне по приращение
собственост върху процесния имот - еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С., тъй като
имота има самостоятелно значение, представлява самостоятелен обект, а не е
спомагателна второстепенна обслужваща постройка на допълващо застрояване. Само
ако постройката не представлява самостоятелен обект на правото на собственост,
тя е принадлежност на двора и следва неговата собственост по чл.98 ЗС. Само
сгради, представляващи допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи,
второстепенни сгради и постройки, бараки, огради и други, които нямат
самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да
обслужват недвижимия имот, не представляват самостоятелен обект на правото на
собственост. Прието е, че такива постройки, трайно прикрепени към земята или
принадлежности към основния обект - Земя и сгради, на общо основание следват
собствеността на земята, респективно сградата, към която са прикрепени,
респективно - която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима
разпоредбата на чл.92 ЗС (приращение). Решаващ
критерий дали една сграда представлява самостоятелен обект на правото на
собственост е нейното функционално предназначение, въз основа на което тя е
обособена като отделен обект на собственост - а всички свидетели са
категорични, че става дума за жилищна сграда, за къща, за дом (В този смисъл
Тълкувателно решение № 5/2017г. по т.д. 5/2015г. ОСГК на ВКС, Решение №
45/01.04.2021г. по д. 2151/2020 ВКС, Решение № 58/05.08.2020г. по д.2189/2019, I-во г.о., ВКС.
Правото да се притежава строеж (сграда)
отделно от земята, върху която е построена, може да се придобие или съобразно законоустановените деривативни способи,
строго указани със закона, или по оригинерен начин -
чрез изтекла в полза на владелеца им придобивна
давност. Налице е разделна собственост между сградата и терена, с което е
оборена презумпцията по чл.92 от ЗС, което е видно от представената декларация
за строителство и от нотариален акт № 36, том 1, дело 56/1984г., издаден от РС-Б.С.,
с който на основание изтекла в негова полза давност М.М.
е признат за собственик. Процесната жилищна сграда е
изрично упомената в документите, с които М.М. е
признат за собственик но давностно владение на
жилищна сграда от 94 кв.м, построена в двор с площ от 580 кв.м, с планоснимачен номер 775 по плана на гр. Б.С., и с които М.М. продава на своите две деца 3/4 ид.ч.
от същия имот. Тези документи недвусмислено установяват по безспорен начин
правото на собственост, което се претендира, и са както следва: нотариален акт
№ 36, том I, дело 56/1984г., издаден от PC-Б.С. и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 446, том III, дело
1966/1997г., издаден от PC-Б.С.. От построяването на сградата - от показанията
на св. Цоцински - през 1968г., насетне
необезпокоявано, явно и спокойно владение върху имота е осъществявал неговия
собственик Марко, неговата съпруга – ищцата В.М. и двете му дъщери – ищците Т.П.
и В.В.. Отношенията и уговорките между Г. М. и
ответника не могат да засегнат и накърнят собствеността на чуждия за тях имот,
а според свидетелите ответника не е влизал в контакт, не е виждан да разговаря
нито с М.М., нито с ищците, нито да влиза, ползва и
да осъществява своене по отношение на трайно заетия
от тях недвижим имот – процесната жилищна сграда. По
делото не се събраха каквито и да е доказателства ответника да е осъществявал
фактическа власт върху процесната еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С.. Напротив, по делото
по безсъмнен и категоричен начин се установява, че владение по отношение на
този имот от 1968г. до момента се е осъществявало от М.М.,
а след неговата смърт от ищците В.М., Т.П. и В.В..
Ответникът твърди, че процесната жилищна сграда, която е предмет на делото, е
собственост на Г. М., тъй като тя е собственик на двора. Видно е обаче, както
беше отбелязано по-горе, че Г. М. не е праводател на
ответника, тъй като приживе тя не е правила волеизявления с вещноправен
ефект в негова полза, а той основава претенцията си върху изтекло давностно владение, което е започнало да тече след смъртта
на Г. М.. Г. М. е живеела в дома си постоянно за разлика от ответника, който
само я е посещавал; и с нейно знание той и семейството му са помагали за
нейната градина.
Твърди се от ответника наличието на
устни договорки между него и Г. М., които водели до „встъпване в правата на
собственик“, „предоставени му правата на владеене и ползване“, „срещу това да
гледа и издържа Г.С.М.“, което според ответника е „неформален договор, който е
влязъл в сила веднага след договарянето му“. Едновременно с това се твърди, че
в договорката участвал и синът на Г. - Л.Н.П.. Като какъв не е ясно, тъй като
по делото няма доказателства той да притежава право на собственост, съответно -
на разпореждане с имота.
Както беше споменато по-горе, устните
уговорки нямат вещнопрехвърлителен ефект за недвижими
имоти и не произвеждат правно действие. Договорите за учредяване и прехвърляне
на вещни права, включително и тези за гледане и издръжка, са строго формални и
се извършват с нотариален акт. Това изискване на закона не е спазено, от което
следва, че договор няма; няма и правно основание,
което да направи ответника собственик по смисъла на ЗЗД и ЗС. „Встъпване в
правата на собственик“ от трето за собствеността лице каквото е ответника, би
било възможно единствено в хипотезата на валидна и законосъобразна формална
сделка или наследяване, т.е. - правоприемство, а
извън това би могло да има значение, но не в този казус и не като материално
право, а мислимо единствено като процесуална субституция, какъвто случай не е
налице.
Във връзка с това по делото няма
доказателства ответника да е придобивал каквито и да било права по отношение на
имота от Г. М.. Не е доказано по делото изобщо да е осъществявал фактическа
власт върху процесната жилищна сграда, нито, че
правото му е дадено от Г. М.. Това е така, тъй като по делото не се доказа Г. М.
някога да е била собственик на процесната жилищна
сграда, а никой не може да се разпорежда с права, каквито сам няма.
Г. М. никога не е била собственик на
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С..
Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С.
е била построена в двора и с съществувала към момента (2006г.), в който Г. М. е
призната за собственик на двора и други сгради в него. Тази сграда не е вписана
в нейния нотариален акт № 152, том 2, peг. № 2815,
дело № 266/12.04.2006г. Процесния жилищен имот не
фигурира и в предходния нотариален акт, взет предвид в производството по
издаване на нейния титул за собственост - № 13, том I, дело 34/1976г., съгласно
който свекър й П.М. е продал на съпруга й Н.М. двора, старата къща и
стопанските постройки. Никой никога не е продавал сградата, която е построил М.М. и в която са живели той, съпругата и децата му.
Същевременно тази сграда е налична и изрично упомената нотариален акт № 36, том
I, дело 56/1984г., издаден от PC-Б.С., нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 446, том III, дело 1966/1997г.,
издаден от PC-Б.С.. С първия М.М. е признат за
собственик по давностно владение на жилищна сграда от
94 кв.м, построена в двор с площ от 580 кв.м, с планоснимачен
номер 775 по плана на гр. Б.С., а с втория М.М.
продава на своите две деца съответните упоменати в нотариалния акт ид.ч. от същия имот.
Предвид горното, с оглед изтекла в
негова полза давност М.М. е признат за собственик с
нотариален акт № 36, том I, дело 56/1984г., издаден от PC-Б.С.. При това,
правното значение на този акт има отношение към всички лица - към трети лица,
към собственика на терена и към неговите наследници, а още през 1976г.
собствеността върху терена (двора) вече е прехвърлена от П.М. на другия му син Н.М..
Предвид това владението на М.М. и изтеклата в негова
полза придобивна давност са го направили собственик
на процесната жилищна сграда, като правото му на
собственост върху сградата е било признато при пряка конкуренция с правото на
собственост на брат му върху терена и при изричната разделност
на собствеността между терен и сграда - липса на приращение.
От построяването на сградата насетне
необезпокоявано, явно и спокойно владение върху имота е осъществявал неговия
собственик Марко, неговата съпруга – ищцата В.М. и двете му дъщери – ищците Т.П.
и В.В.. Всички свидетели правят разлика между къщата,
в която е живеела Г. М., и къщата, в която живее ищцата В.М., и поддържат в показанията си, че
са виждали ответника да контактува единствено с Г. М. и да се грижи само за
нейната къща и двора, като не са виждали ответника в другата къща в същия двор,
в която къща живее ищцата В.М..
С преценка на ангажираните от страните
доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност се установява по
безсъмнен и категоричен начин по делото, че ответника не е осъществявал каквато
и да било фактическа власт върху процесната жилищна
сграда и да е демонстрирал по отношение на нея каквото и да било намерение за своене и каквато и да било грижа за тази – процесната жилищна сграда. Същевременно се установява, че
владение по отношение на тази жилищна сграда в продължение на над 50г. след
построяването и се е осъществявало от М.М., съпругата
му – ищцата В.М. и дъщерите му - ищците Т.П. и В.В..
С оглед изхода на правния спор и
направеното искане от ищците, ответника следва да бъде осъден да им заплати
направените разноски в общ размер на 1509,78 лв., представляващи заплатена
държавна такса за образуване на делото – 643,68 лв., заплатена държавна такса
за вписване на исковата молба – 16,10 лв., заплатено адвокатско възнаграждение
- 700 лв. и разноски за призоваване на свидетели-150 лв., съгласно така
представения списък с разноски.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на В.Х.М. с ЕГН
********** ***, Т.М.П. с ЕГН ********** ***
и В.М.В. с ЕГН ********** *** против Д.А.И.
с ЕГН ********** ***, че В.Х.М. с ЕГН **********, Т.М.П. с ЕГН ********** и В.М.В. с ЕГН **********
са собственици по наследство и давностно владение на
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С.,
одобрени със Заповед РД-1-267/25.08.2017г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение от 14.10.2020г., адрес : гр. Б.С., ул. Д.Б.№
120, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07702.501.761,
застроена площ 95кв.м., брой етажи:1.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на В.Х.М. с ЕГН
********** ***, Т.М.П. с ЕГН ********** ***
и В.М.В. с ЕГН ********** против Д.А.И. с
ЕГН ********** ***, че Д.А.И. с ЕГН ********** не е собственик на еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С., одобрени със
Заповед РД-1-267/25.08.2017г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение от 14.10.2020г., адрес : гр. Б.С., ул. Д.Б.№ 120, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07702.501.761, застроена
площ 95кв.м., брой етажи:1.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 163, том I, рег. № 1528, дело 154 от 03.06.2020г.
на Нотариус А. К. В ЧАСТТА с която Д.А.И.
с ЕГН ********** е признат за собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
07702.501.761.1 по КККР на гр. Б.С., одобрени със Заповед РД-1-267/25.08.2017г.
на изп. директор на АГКК, последно изменение от
14.10.2020г., адрес : гр. Б.С., ул. Д.Б.№ 120, като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 07702.501.761, застроена площ 95кв.м, брой
етажи:1.
ОСЪЖДА
Д.А.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.М. с ЕГН ********** ***, Т.М.П. с ЕГН ********** *** и В.М.В. с ЕГН **********
направените разноски по делото в размер общо на 1509,78 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: