№ 627
гр. С., 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100512971 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на А. Н. Н. срещу решение № 8994/08.08.2022 г.
по гр.д. № 72980/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав, в частта, с която са уважени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя искове с правно основание 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 3655,75 лв., представляваща
стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. С., ул. „*******, аб. № 334541, ведно със законната лихва, считано от
23.10.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването; 50,05 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
541,29 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 14.10.2020 г.
Жалбоподателят - А. Н. Н., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинна енергия за процесния
1
имот в периода, предмет на делото. Счита освен това, че част от задълженията са
погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което
да отхвърли исковете за главница, представляваща цена за предоставена топлинна
енергия и цена за дялово разпределение, както и иска за мораторна лихва, начислена
върху присъдената сума за топлинна енергия. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата и моли решението на
Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството
пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на въззиваемото дружество – „Б.“ ООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Т.С.“ ЕАД с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 3655,84 лв., представляваща
стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. С., ул. „*******, аб. № 334541, ведно със законната лихва, считано от
23.10.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването; 50,05 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
541,29 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 14.10.2020 г.; 10,74 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 14.10.2020 г.
Ищецът – „Т.С.” ЕАД, твърди, че ответникът дължи заплащането на
предоставените топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С., ул. „*******, аб. №
334541. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 3655,84 лв., представляваща
стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. С., ул. „*******, аб. № 334541, ведно със законната лихва, считано от
23.10.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването; 50,05 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2020 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
2
541,29 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 14.10.2020 г.; 10,74 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 14.10.2020 г.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед
указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
От приложеното ч.гр.д. № 51804 по описа на Софийски районен съд за 2020 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 23060665 от 23.10.2020 г., за вземанията, предмет на
първоинстанционното производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 06.11.2020 г. срещу длъжника А. Н. Н.. Длъжникът е възразил срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и с оглед
указанията на съда са предявени искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че исковете са допустими.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите относно наличието на
облигационно отношение между страните, както и дали част от вземанията, предмет на
делото, са погасени по давност.
В тази връзка следва да се посочи, че нито във възражението срещу заповедта за
изпълнение, нито в отговора на исковата молба ответникът (въззивник в настоящото
производство) е възразил срещу обстоятелството, че за процесния период се явява
потребител на топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С., ул. „*******, аб. №
334541. Същият е посочил, че е сключил споразумение за разсрочено погасяване на
задълженията към „Т.С.“ ЕАД, като е заплатил дължимите суми. Споразумението е
приложено към възражението срещу заповедта за изпълнение и видно от него
ответникът е признал извънсъдебно, че се явява потребител на топлинни услуги в
процесния имот. Извънсъдебно признание на този факт се съдържа и във формулярите
за отчет на СТИ, измерващи изразходената топлинна услуга в процесния имот, който
са подписани от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия. Едва в
писмената защита, представена по делото, ответникът оспорва за първи път
обстоятелството, че има качеството на потребител на топлинни услуги за част от
процесния период, поради посоченото оспорване е преклудирано по смисъла на чл.
147 ГПК.
Независимо от изложеното, за пълнота следва да се посочи, че от представените
пред районния съд писмени доказателства се установява, че ответникът следва да
отговаря за задължението за заплащане на потребените топлинни услуги в процесния
имот. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
3
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Видно от
нотариален акт № 132 от 22.02.1978 г., собственици на процесния имот са били А.А.
Н.а и Н.М. Н.. Съгласно удостоверение за наследници на Н.М. Н., последният е
починал на 2002 г. и е наследен от А.А. Н.а – съпруга, и А. Н. Н. – син. Съгласно
удостоверение за наследници на А.А. Н.а, същата е починала през 2018 г., като е
наследена единствено от ответника А. Н. Н.. Следователно, ответникът се явява
едноличен собственик на имота, в който ищецът е предоставял топлинни услуги,
поради което същият се явява потребител на същите и отговаря за изпълнение на
задължението за заплащане на цената им.
Ето защо, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия в имот, намиращ се в гр. С., ул. „*******,
аб. № 334541.
Не следва да бъде разглеждано възражението за давност на ответника, тъй като
същото е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба (в първото
заседание по делото).
Следва да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни
мотиви в тази насока, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл.
272 ГПК препраща изцяло към тях.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8994/08.08.2022 г. по гр.д. № 72980/2021 г. по
описа на СРС, I ГО, 50 състав, в обжалваната част, с която са уважени предявените от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу А. Н. Н., ЕГН ********** искове с правно основание
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 3655,75 лв.,
4
представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. С., ул. „*******, аб. № 334541, ведно със
законната лихва, считано от 23.10.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 50,05 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от м.09.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.10.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до погасяването; 541,29 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 14.10.2020 г.
ОСЪЖДА А. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по
производството пред настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Б.“ ООД, на
страната на ответника по въззивната жалба – „Т. С.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5