Решение по дело №988/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260104
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20204400500988
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ІV в. гр.с. в публично заседание на единадесети май  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 988 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         С решение  № 97/29.10.2020 г. по гр.д.№ 175/2020 г. по описа на КнРС на осн.чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, е прогласена нищожност, поради накърняване на добрите нрави на Договор за аренда на земеделска земя от 08.06.2011 г. с нотариално удостоверение на подписите на страните рег.№ 4350 от 08.06.2011 г. на нотариус С.Л. ,РЕГ №*** НА НК,район на действие –РС Плевен,вписан в СВ –гр.Плевен с рег.№ ***от 08.06.2011 г., акт № 186, том 12, дело № 3514/2011 г. и на Договор за аренда на земеделска земя от 28.04.2014 г. с нотариално удостоверяване на подписите на страните рег.№ 2255 от 28.04.2014 г. на нотариус С.Л.  ,рег.№ 490 на НК, район на действие –РС Плевен,вписан в СВ –гр.Плевен с рег.№ 5867 от 07.05.2014 г., акт № 69,том VI,дело № 1578/2014 г., по силата на които ответникът „Илвенгруп“ООД със седалище гр.Кнежа, обл.Плевен, като арендодател е предоставил на ответника ЕТ“***.“, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа,обл.Плевен, представляван от И.В.К. под аренда описаните по-горе недвижими земеделски имоти.Осъден е ЕТ“***.“, със седалище  гр.Кнежа, обл.Плевен,представляван от И.В.К. и „Илвенгруп“ООД със седалище гр.Кнежа, обл.Плевен, да заплатят солидарно на „Сиби Илчовски“ЕООД със седалище  гр.Кнежа, обл.Плевен, направените по делото разноски в размер на  общо 750 лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение, 100 лв. д.т.за завеждане на делото и 150лв. за съдебно-икономическа експертиза.

     Депозирана е въззивна жалба от ЕТ”***.”***, чрез пълномощник, срещу решение № 97/29.10.2020 г. по гр.д.№ 175/2020 г. на КнРС.Счита същото за неправилно.Прави се искане да се отмени обжалваното решение изцяло като неправилно, като се присъдят и направените разноски.

За въззиваемата страна – „Сиби Илчовски”ЕООД със седалище гр.Кнежа, обл.Плевен, процесуалният представител изразява становище да се потвърди решението на КнРС като правилно и законосъобразно, като е приложена и писмена защита.

За въззиваемата страна „Илвенгруп”ООД със седалище гр.Кнежа, обл.Плевен, редовно призована, не е изразено становище във въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

     Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК  препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Така постановеното решение съответства и на приетото по в.гр.д.№ 500/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба  съдът приема следното.

     На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е приел, че процесните два договора за аренда са нищожни поради накърняване на добрите нрави предвид нееквивалентност на насрещните престации по договорите за аренда.Обратната страна на тази повелителна норма се съдържа в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, в която добрите нрави са регламентирани като един от ограничителите на свободата на договаряне на страните.Когато се преценява дали даден договор противоречи на добрите нрави, не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а следва да се съобрази дали нейният краен резултат е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.

      Съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.

      Накърняването на добрите нрави по смисъла на горепосочената разпоредба е налице, когато се нарушават установени и общоприети правни принципи, които са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските  взаимоотношения и предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.Въпросът дали поведението на конкретен правен субект представлява действие, накърняващо добрите нрави, злепоставящо чужди интереси, с цел извличане на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и доказателствата по делото,  в каквато насока са и доводите на първия въззиваем пред настоящата инстанция.

       Процесните два договора за аренда са нищожни поради накърняване на добрите нрави поради дългия срок, за който са отдадени под аренда трите имота, а именно - за 15 стопански години по първия и за 20 стопански години по втория, считано от 01.10.2014 г. до 30.09.2034 г.Така договореният многогодишен срок на договора за аренда се явява  несправедливо дълъг за останалите съсобственици и в частност за първия въззиваем, тъй като през този продължителен период от време той ще бъде лишен от възможността да упражнява правото си на собственост в пълен обем, въпреки че притежава повече от половината от правото на собственост.

      На второ място във въззивната жалба се сочи, че  приетото от първоинстанционния съд за нееквивалентност на насрещните престации по договорите за аренда въззивникът счита същото за неоснователно, като в съдебната практика ВКС въвежда по-конкретни критерии при определяне нееквивалентността на престациите, като приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителна и явна нееквивалентност, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност (решение № 24/09.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 2419/2015 г., ІІІ г.о.).

     Не е спорно между страните пред настоящата инстанция посоченото във въззивната жалба от фактическа страна, а именно.

      Първият договор за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство от 08.06.2011 г. за 15 години, като арендното плащане е в размер на 10 лв. на дка, а вторият договор за аренда на земеделска земя за селскостопанско производство е от 28.04.2014 г. за 20 години, като арендното плащане е в размер на 5 лв. на дка.

      Съгласно протоколи от ОДЗ - Плевен средното рентно плащане по години за с.*** е следното: от 01.11.2011 г. - 19 лв. на декар, от 14.08.2013 г. за стопанската 2013/2014г. - 27 лв. на дка, от 31.07.2014 г. за стопанската 2014/2015 г. - 28 лв. на дка, от 12.08.2015 г. - 34 лв. на дка, от 18.06.2016 г. -34 лв. на дка,19.01.2017 г. - 35 лв. на дка, 18.01.2018 г. - 35 лв. на дка, от 17.01.2019 г. - 38 лв. на дка.

     Съгласно заключението на ВЛ, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, средното рентно плащане за този период е в размер на 55.13 лв.

     Съгласно справка от въззивника за изплатените на въззиваемия „за изплатен наем на „Сиби Илчовски”ЕООД и съгласно издадените фактури от него заплащаният наем е в размер, както следва: за стопанските: 2012/2013 г. – за 53.035 дка 45 лв. на декар, за 2013/2014 г. – за 54.717 дка 30 лв. на декар, за 2014/2015 г. – за 54.024 дка по 40 лв. на декар, за 2015/2016 г.  за 54.024 дка по 42 лв. на декар, за 2016/2017 г. – за  54.024 дка по 50 лв. на декар, за 2017/2018 г. – за 54.024 дка по 50 лв. на декар, а за 2018/2019 г. – за 35.046 дка по 60 лв. на декар.Приложени са и 7 бр.фактури за извършените плащания.

      Общо изплатената  сума средна за стопанска година възлиза на  45.29 лв. според въззивника.

     От заключението на ВЛ, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетнетно, се установява, че общата средна стойност за процесния период е 55.13 лв.

     Поради това въззивникът счита, че направените плащания многократно надвишават средното за региона арендно плащане според данните на ОДЗ-Плевен, както и се доближава до това от заключението на ВЛ, при което неоснователно е приетото от съда за нееквивалентност на престациите.

      Правилно е прието от първоинстационния съд, че е налице нееквивалентност на насрещните престации по договорите за аренда, равносилна на липса на  еквивалентност.В процесния случай  договорената рента за отдадената под аренда земеделска земя не съответства на действителната такава за региона на с.***, за вида, размера и категорията на земята, както се сочи от първия въззиваем.Договореното арендно плащане по договора за аренда от 28.10.2014 г. е в размер на 5 лв. за декар, е в пъти по-ниско от средния размер на рентата, изплащана в землището на с.*** за стопанската 2014/2015 г. и следващите стопански години.През стопанската 2014/2015 г. е изплащана средна стойност на рентата 51.20 лв., а за стопанската 2015/2016 г. - 55 лв.

       Липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори, каквито са и процесните два, може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границите на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД.

      На следващо място във въззивната жалба са изложени доводи, че не са обсъдени представените по делото доказателства за изплатена рента, като това са счетоводни документи, фактури и преводи на парични суми, които доказват, че първият въззиваем не е увреден, както е прието от първоинстанционния съд, поради нееквивалентност на плащанията, а плащанията са били такива, каквито са били за съответната година и региона и се позовава на нарушение на чл.236, ал.2 ГПК.

    Във въззивната жалба е посочено, че съгласно справка от арендатора ЕТ”***.” за изплатения наем на „Сиби Илчовски”ЕООД и съгасно издадените фактури от ищеца заплащаният наем е в размер както следва:за стопапнските: 2012/2013 г. - 45 лв. на декар; за 2013/2014 г. - 30 лв. на декар; за 2014/2015 г. - 40 лв. на декар; за 2015/2016 г. - 42 лв. на декар, за 2016/2017 г. - 50 лв. на декар, за 2017/2018 г. - 50 лв. за декар, за 2018/2019 г. - 60 лв. за декар, при общо средна изплатена рента за тези години в размер на 45.29 лв., а съгласно заключението на ВЛ средното рентно плащане за този период от други земеделски фирми е в размер на 55.13 лв.

     В хода на първоинстанционното производство, както и пред настоящата инстанция, първият въззиваем не е взел становище относно така представените доказателства.

    Съгласно чл.235, ал.2 ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и  върху закона.

   Горепосочените от въззивника доказателства не са обсъдени при постановяване на обжалваното решение.

     Основателно се сочи от първия въззиваем, че нищожността на процесните договори за аренда в частта относно арендното плащане и в частта относно срока на действие влече и обуславя нищожност на целия договор, тъй като посочените части не могат да бъдат санирани по смисъла на чл.26, ал.4 ЗЗД.”Сиби Илчовски”ЕООД е депозирал искова молба, като са предявени от дружеството исковете  с правилно приетата от първоинстанционния съд правна квалификация.

      На последно място във въззивната жалба е налице позоваване на чл.16 от ЗАЗ, като въззивникът сочи, че ако цената на арендното плащане не е удовлетворявала първия въззиваем „Сиби Илчовски”ЕООД, то е предвидена възможност за увеличаването й, като всяко изменение на договора може да бъде поискано от всяка от страните по него писмено, като насрещната страна следва да отговори писмено в едномесечен срок на предложението за изменение, като при непостигане на споразумение, страната, която е поискала изменението му, може да предяви пред съда искане да вземе решение по въпроса (чл.16, ал.5 ЗАЗ), т.е. в закона е налице изчерпателно уредена процедура по изменение на договора за аренда.

    По този въпрос за приложението на чл.16 ЗАЗ, който е бил поставен и пред първоинстанционния съд, липсва произнасяне.

     Искане по чл.16 от ЗАЗ за изменение на арендните договори не е направено, няма и предявен иск по чл.16, ал.5 ЗАЗ, а предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД, които се приемат за основателни.

      Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.

      Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                    Р      Е     Ш     И   :

      ПОТВЪРЖДАВА решение № 97/29.10.2020 г. по гр.д.№ 175/2020 г. по описа на Кнежански районен съд.

      Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

     

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: