МОТИВИ:
НОХД№30233 /2009г.
Подсъдимият Б. Л. Г. е обвинен в
това, че на 20.08.2008 година срещу 21.08.2008 година в село Д. Б., обл. Монтана противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Фолгсваген”, модел „Пасат” с ДК № xxxxxx от владението на С. К. С., без съгласието на
собственика и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на моторното
превозно средство, вследствие и на което е причинена имуществена вреда в размер
на 1836.48 лева -престъпление по чл.346, ал.2, т.1 във връзка с чл.346, ал.1 от НК.
Прокурора
подържа обвинението. Предлага на съда да наложи на подсъдимия Г. наказание една
година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено
за изпитателен срок от три години с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия.
Подсъдимият
първоначално в хода на съдебното следствие не се признава за виновен, като дава
обяснение в подкрепа на защитната си позиция. В по- късен момент признава
вината си и съжалява за случая.
Доказателствата
са писмени и гласни.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено следното:
Подсъдимият
Б. Л. Г. е роден на xxx година. С начално образование е. Живее в село Д. Б., обл. Монтана. Той е безработен и не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер.
Свидетелят С. К. С. xxx. Познават се с
подсъдимия Г.. Двамата се уговорили, последният да му измаже една стена от
около три квадратни метра, като за целта свидетеля да му заплати сумата от 20.00лева, която сума предварително му дал. Подсъдимият Г. извикал
братовчед си свидетеля М. Т., да дойде с него да му помага при извършването на
строително-ремонтните работи в дома на свидетеля С., като се уговорил с него, че ще му заплати сумата от 20.00 лева. Така, на 20.08.2008
година подсъдимия Г. и свидетеля М. Т. отишли в дома на свидетеля С., за да
извършат работата, за която подсъдимия се уговорил със свидетеля С.. След като
работили през деня, седнали и се почерпили, пили бира. Към 17.00 часа си
тръгнали, като преди това уговаряли свидетеля С. xxx. Свидетелят С. отказал, тъй
като бил вече употребил алкохол и разговорът по този
въпрос приключил. Двамата си тръгнали. Към 20.00 часа подсъдимия Б. Г. отишъл в
домът на свидетеля М. Т. и му казал отново да отидат при свидетеля С., за да го
питат кога ще му заплати сумата от 300.00 лева за
свършената работа, тъй като работили около 3 дни. Свидетелят М. Т. се съгласил
и се отправили към дома на свидетеля С.. Последният
живеел сам. Когато се появили, той им отворил вратата и те влезли, без дори да
ги покани. Тъй като до този момент били в добри взаимоотношения, свидетеля С. си
помислил, че сигурно идват, за да се уговорят какво ще работят на другият ден. Подсъдимият
започнал да го пита, кога ще му даде останалите пари за работата, при което
свидетеля С. му казал, че няма пари. Като разбрал, че нямало да вземе пари, подсъдимия
взел ключовете за лекият автомобил на свидетеля С., които се намирали на масата.
Обадил се по телефона на свидетеля А. П. xxx и го
попитал може ли да дойдат до село М. с братовчед си, за да се видят. Свидетелят
Р. му отговорил, че може и тогава подсъдимият Г. му
казал, че „един му дължи пари и дали можел да му вземе автомобила”, при което
свидетеля Р. му отговорил, че това не е негова работа и да прави каквото си
иска. През цялото време свидетеля С. мълчал и изглеждал уплашен. Страхувал се
от подсъдимия и свитетеля Т.. След като подсъдимия Г.
взел ключовете за лекия автомобил марка „ Фолксваген”, модел “Пасат” с ДК № xxxxxx, собственост на свидетеля С. С., запалил го и
заедно със свидетеля М. Т. xxx. Към края на селото, свидетеля Т. се сетил, че е
забравил личната си карта, поради което се върнали до домът му. Подсъдимият
управлявал автомобила с висока скорост, без светлини в тъмната част на
денонощието, като криволичел по пътя в селото. Същият не притежавал и свидетелство
за управление на МПС. Дори още в село Д. Б., за да избегне удар с друг
автомобил „закачил” стълбите на една от къщите. Тогава, докато се опитвал да
обърне автомобилът и да тръгнат, едно от лицата, които се намирали там попитал
„ Мончо ли ви даде ключа за колата” / свидетеля С. С.
/, при което подсъдимият отговорил “що требва некой
да ни ги даде”. След, като обиколили селото се отправили отново за село Л. при
роднина на свидетеля Т., негова леля но там се задържали малко, тъй като им се
скарали, че са пили и са с чужд автомобил.
От село Л. подсъдимия и свидетеля Т.
xxx при свидетеля А. Р., с който преди това говорил
подсъдимия Б. Л.. Там седяли дълго време, като през
това време пили джин, в т. ч. и подсъдимия. Когато тръгнали от село М., в
района на квартал „Огоста” на град Бойчиновци, обл. Монтана,
при един от завоите подсъдимия Г. се ударил с автомобила, който управлявал в
един от бордюрите и той се обърнал на тавана си. Тъй като било през нощта около
02.30-03.00 часа свидетеля М. Т. се обадил на свидетеля А. Р..
Казал му, че са катастрофирали и да дойде да си ги закара до село Д. Б..
Последният пристигнал, видял обърнатият автомобил, по който имало много щети, взел
ги и ги закарал в село Д. Б., след което се прибрал в село М..
Вследствие на противозаконното отнемане, с цел ползване на лекият
автомобил, собственост на свидетеля С. и настъпилата повреда и реализирано
пътнотранспортно произшествие/ за последното не са уведомявани органите на
полицията, съгласно Закона за движение по пътищата/ по автомобила имало счупени
стопове, броня, огледала, заден капак, ляв кош, акумулатор, ляв фар, ляв заден
носач, предно стъкло, таван, предна дясна врата, предна и задна лява врата, задно
ляво стъкло на врата, предна лява и дясна гума, задна пружина,2
бр. джанти.
От заключението на вещото лице по назначената и
извършена съдебно-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на
нанесената щета по лекият автомобил е 1836.48 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от разпитаните свидетели С. К. С., А. П. Р.,
К. В. М. и К. С. П., на които показания съдът изцяло дава вяра, като логически
последователни, безпристрастни и безпротиворечиви, включително
и от показанията на свидетеля А. П. Антонов, приобщени по реда на чл.281 от НПК и показанията на свидетеля М. С. Т., дадени
пред съдия на досъдебното производство. Тази фактическа обстановка не се
оспорва и от подсъдимия Б. Л. Г.. Съдът изцяло приема като обективно и
компетентно изготвено и заключението на вещо лице Е. И. К. по назначената
съдебно- оценъчната експертиза.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си
подсъдимия Б. Л. Г. е осъществил от обективна страна състава по чл.346, ал.2, т.1 във връзка с чл.346,
ал.1 от НК- на 20.08.2008
година срещу 21.08.2008 година в село Д. Б., обл. Монтана
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолгсваген”, модел „Пасат”' с ДК
№ xxxxxx от владението на С. К. С., без съгласието на собственика и с намерение
да го ползва, като е последвала повреда на моторното превозно средство, вследствие
и на което е причинена имуществена вреда в размер на 1836.48 лева.
От
субективна страна подсъдимия Г. е действал с пряк умисъл- съзнавал е обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на престъплението се свеждат
до ниско обществено и право съзнание, незачитане на законите, користна цел и
употребения алкохол, който явно е отслабил волевите задръжки на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът
призна подсъдимия Б. Л. Б. за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение и му наложи
съответното наказание, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При
определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства
с правно значение за неговата индивидуализация. Смекчаващи вината обстоятелства
са чистото съдебно минало на подсъдимия Г., признаването на вината и ниската
обществена опасност на дееца. Отегчаващи вината обстоятелства произтичат от
степента на обществена опасност на деянието. Съдът определи наказанието на
подсъдимия Г. при превес на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
При условията на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от три години защото са налице условията за
това- до настоящия момент подсъдимия Г. не е осъждан, наложеното наказание е
по- малко от три години и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и за
поправяне на подсъдимия, не е наложително да се изтърпи ефективно наказанието.
С така наложеното по вид и
размер наказание съдът счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на
личната и на генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
При този изход на
делото подсъдимия Б. Л. Г. следва да заплати по сметка на ВСС-
София сумата от 65.00 лева разноски по водене на делото и 5.00 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: