Р Е
Ш Е Н
И Е № 71
30.10.2017 година, гр. Хасково
ХАСКОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД съд в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ГОСПОДИНКА
ПЕЙЧЕВА
Секретар
Галя
Кирилова
като разгледа
докладваното от съдията Т.д. № 8 по описа за 2017
година,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Фьоникс Фарма“ ЕООД, /след допуснато изменение в
наименованието на ищеца/, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София против „Многопрофилна болница за активно лечение“ АД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.Хасково иск с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД за сумата 36 507,99 лв.и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за сумата – 238 979,33
лв. или общо-275 322,89 лв.,както и
за сумата 9 338,29 лв. с
правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, който иск е предявен при условията на
евентуалност спрямо иска по чл.92 ал.1 от ЗЗД./след допуснато изменение на
исковете при повторното му разглеждане/.
Исковата претенция е била предявена пред
ОС-Хасково,като първоначално е образувано Т.д.№ 92/2014 год. решението, по
което е било частично обезсилено с решение на АС-Пловдив и делото върнато за
ново разглеждане.В частта досежно предявения иск за сумата 161 470 лева с
правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД, който е бил отхвърлен, първоинстанционното
решение е влязло в сила поради необжалването му.
При повторното разглеждане на спора е
образувано Т.д.№ 96/2015 год.В хода на това производство е направено изменение
на исковете,чрез увеличението им.Постановено е осъдително решение за сумата
общо 275 293,52 лв., което е обезсилено изцяло от АС-Пловдив по реда на
въззивното производство и делото върнато на първата инстанция за ново
разглеждане.
При настоящето разглеждане на спора
съдът остави исковата молба без движение за уточняване на исковите претенции по
размер, период и основание.
В исковата молба и в уточняващата
такава ищецът твърди,че с ответника „МБАЛ-Хасково“ АД са сключили договор от
20.11.2007 год. за периодични доставки на стоки /медикаменти/, които се
осъществявали по предварителни заявки.Ищецът в качеството си на доставчик
следвало да достави по цитирания двустранен договор стоки по заявка на купувача
- ответник при условията на отложено плащане - 365 дни от датата на издаване на
всяка фактура, като в съответно издадената фактура се посочвал падеж за плащането й. В изпълнение на
задълженията си ищецът добросъвестно изпълнявал заявките и доставял на
ответника стоки,като издавал и фактури за всяка от тях. Ответникът обаче не
изпълнил своето задължение да заплати стойността на стоката в уговорените
срокове.Това той сторил с големи закъснения. В цитирания договор страните уговорили
и неустойки в случай на неизпълнение на задълженията по него в срок,поради
което в резултат на закъснелите плащания, ищецът заявява,че ответникът му дължи
по договора от 20.11.2007 год.сумата 36 507,99
лева,представляваща неустойка на основание чл. 27 от същия за периода от 16.07.2011 год. до 05.08.2011 год.,за
фактури издадени в периода от 18.06.2008 год. до 19.11.2008 год.,за която си
претенция представя подробно справка за датата на издаване на всяка една
фактура от процесния период, стойност, падеж и
дата на плащане на главницата.
Твърди се още в исковата молба ,че
след като изтекъл срокът на договора от 20.11.2007 год., който бил
едногодишен,т.е.действието му е до 19.11.2008 год., ответникът продължил да прави
заявки и да получава изпълнения по тях, като ищецът отново бил изправната
страна в тези търговски отношения. Отново издавал фактури за всяка една
доставка,като и за тези си твърдения представя надлежни доказателства - самите
фактури,справка за момента на извършване на доставката, стойността, дата на
издаване, падеж,частично извършени плащания и дата на крайното погасяване на
задължението.Твърди,че и през този период ответникът допуснал съществени
закъснения при заплащането на получената стока,поради което претендира да му заплати сумата 49 183,75 лева, представляваща
лихва за забава на основание чл. 86 ал.1
от ЗЗД – обезщетение за забава за времето от 16.07.2011 год. до датата на плащане на всяко задължение,като
последна дата сочи 04.02.2013 год.
По-късно страните сключили договор
от 18.01.2010 год. с идентичен предмет на договора от 2007 год. и според който
отново ищецът продължил да доставя на ответника уговорените стоки,но отново
ответникът не заплатил тяхната стойност в срок и допуснал закъснение.В този
смисъл претендира сумата в размер на 77 233,36
лв. на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД, която представлява обезщетение за
забавеното плащане на стоки в периода от 16.07.2011
год. до датата на плащането на всяка една от фактурите, с краен срок 01.04.2013 год.
Този договор също бил сключен за срок от една
година,като след изтичането му,т.е. след 17.01.2011 год. ищецът и ответникът
продължили своите търговски отношения.Ищецът доставял на ответника стоки,който
от своя страна плащал цената със закъснение,каквото обичайно било неговото
поведение.В този смисъл предявява претенция за сумата 112 397,79 лева с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД-обезщетение за забава за времето от 16.07.2011 год. до датата на плащане
на всяко едно от задълженията,като последна дата сочи 30.08.2013 год.
Ищецът предявява и иск за сумата 9338,29 лв.,представляваща обезщетение
за забавено плащане на паричното задължение по издадените от него фактури
съгласно договора от 20.11.2007 год. /първия договор/ в периода от 16.07.2011
год. до датата на плащане на всяка една от тях,на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД.Тази си претенция той заявява при условията на евентуалност,в случай че не бъде уважен иска му с правно основание
чл. 92 ал.1 от ЗЗД за сумата 36 507,99 лева.
В уточняващата искова молба
ищецът прецезира исковите периоди на всяка своя претенция, като
заявява,че тъй като се касае за
вземания-неустойки и лихви, то периодите на различните претенции са ограничени
в рамките на три години, преди датата на депозирането на исковата молба в съда
– 17.07.2014 год.
Моли за решение,с което да се уважат
исковите претенции изцяло.Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.Счита същите
за недоказани и моли за решение,с което съдът да ги отхвърли.Претендира
деловодни разноски.
При настоящето разглеждане на спора
съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка и зависимост,във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят,че на
20.11.2007 год. са сключили Договор за доставка на стоки. Няма спор още,че
стоките /медикаменти/ е следвало да се доставят по заявка на ответника,наричан
възложител,в която съответно са се посочвали точните параметри на заявеното.Съгласно
чл. 1 ал.3 от договора стоките е следвало да бъдат доставени на адреса на дружеството ответник в
гр.Хасково в срок от 2 часа от получаването на писмената заявка.Срокът на
договора е 1 /една/ година. Не е спорно
още,че в цитирания договор като страна изпълнител е посочено „Либра“ ЕАД, което
дружество по-късно е преименувано и впоследствие преобразувано във „Фьоникс
фарма“ ЕООД. Общата стойност на договора за неговия период на действие е
413 706,64 лв., а плащането се извършва по банков път в срок до 365 дни от представянето на оригиналната
фактура за всяка една доставка и подписване на двустранен протокол за нейното
осъществяване. Уговорили са в чл. 27 от договора, че при забава в плащането
възложителят-ответник в производството дължи неустойка в размер на 1% върху
стойността на забавеното плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от
стойността на забавеното плащане.Няма спор също,че в периода на действието на
договора от 20.11.2007 год.ищецът е доставил на ответника стоки,стойността на
които е заплатена със закъснение.
Видно от доказателствата по делото е
,че след изтичане срока на договора от 20.01.2007 год.страните са продължили
своите търговски отношения, като предмет на доставките отново е този,който е
бил и в изтеклия вече договор. Ищецът е доставял на ответника стоки по познатия
им вече обичаен ред,както и начин на плащане, като ответникът е приемал това
изпълнение.Няма данни по делото да е отказана доставка или да не е изпълнена заявка.
Така описаните търговски
отношения продължили, като на 18.01.2010
год. страните сключват друг договор с предмет на дейност доставка на
медикаменти.И в този договор страните са уговорили конкретни права и задължения
за всяка една от страните,като доставената стока е следвало да се заплаща срещу
издадена фактура в срок от 150 дни след получаването й.Договора е сключен
отново за една година.
За безспорно съдът намира и
обстоятелството,че сумата по първата претенция в размер на 36 507,99 лв.,представляваща неустойка по
смисъла на чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 27 от договора от 20.01.2007 год. е за неизплатена в срок главница, която неустойка
се претендира за периода от 16.07.2011 год. до 05.08.2011 год. ,като ищецът
обосновава исковия период с оглед нормата на чл. 111 б.“б“ от ЗЗД,който
текст предвижда тригодишен срок за
търсене на вземане за неустойки и с
оглед датата на постъпване на исковата молба в съда- 16.07.2014 год.Според съда
е безспорно още,че по време на действието на този договор / от 2007 год./
ищецът е издал общо 132 бр. фактури ,като първата от тях е с дата
18.06.2008 год.,а последната – 19.11.2008 год. и задълженията по тях са платени със закъснение.
За правилното и пълно изясняване на
спора съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза,което
възприема изцяло и за краткост в следващата част на мотивите ще назовава само
заключението.Видно то същото на първо място е,че и двете страни са водили
редовно счетоводство за периода от 18.06.2008 год. до 28.05.2013 год..При
приключването на всяка отчетна календарна година правилно са записани
вземанията и задълженията на дружествата.В.л. е установило и наличие на
счетоводни документи,с които ответникът е потвърдил задълженията към ищеца,но е
осчетоводил само лихви по фактурите,издадени през 2013 год.Освен това е
установено,че всички фактури са били включени в Дневниците за покупка при
ответника,респективно в Дневниците за продажби при ищеца,както и в Справките
декларации за съответните периоди.Тези констатации на в.л. още веднъж потвърждават
извода,че счетоводствата на двете страни са водени редовно и съобразно всички
изисквания на ЗСч. Като краен извод в.л.
дава заключение,че за времето от 18.06.2008 год. до 19.11.2008 год. по
договора от 2007 год. ищецът е издал общо
132 бр. фактури,като по всички тях е налице просрочие в плащането.Така
за времето от 16.07.2011 год. /вече пояснихме защо от тази дата ищецът
претендира заплащане на неустойка/ до
датата на плащането - 05.08.2011 год. размерът на дължимата неустойка
възлиза на сумата 36 507,99 лв. Ето защо съдът намира,че тази претенция е
основателна и изцяло доказана до размер на
36 507,99 лв.,така както
е поискано по исковата молба и като такава следва да се уважи в посочения
размер.Налице е неизпълнение по договора за доставка от 19.11.2007 год.
изразяващо се в късно плащане, поради което следва да се ангажира отговорността
на неизправната страна съгласно уговорената в чл. 27 от договора неустоечна
клауза.
По претенцията за сумата 49 183,75 лв. с правно
основание чл. 86 от ЗЗД и представляваща обезщетение за забавено плащане на
главници по издадени фактури,след изтичане на срока на договора от 2007 год.,
т.е. след 19.11.2008 год.,съдът намира следното:
Вече посочихме,че не се спори, че
страните са продължили своите търговски отношения след едногодишния срок на
договор от 2007 год.,който е изтекъл на 19.11.2008 год.Ищецът е продължил да доставя на ответника стоки / медикаменти/,а той от своя страна да
приема тези доставки.Установи се,че за същите са били издавани
фактури,отговарящи на всички изисквания за редовност на тези първични
счетоводни документи,като тези отношения са намерили отражение в издадените
фактури за времето от 21.11.2008 год. до 05.01.2010 год.Отново се установява,че
за посочения период ответникът не е заплащал стойността по тях в определените му срокове. В тази
насока в.л. е установило точно забавата
за всяко едно от задълженията,като е видно,че същата в много от случаите е с
продължителност от четири и повече
години.Ищецът отново претендира обезщетение за така забавените плащания за срок
от три години назад от датата на подаване на исковата молба, а именно за
времето от 16.07.2011 год. до датата на последното плащане – 04.02.2013 год. Видно
е,че за времето от 21.11.2008 год. до
05.01.2010 год. са били издадени общо 234 броя фактури,всички те с просрочено
плащане.В този смисъл за исковия период
се установява,че лихвата за забава възлиза на сумата 49 389,05
лв.,поради което и този иск се явява основателен и доказан в неговия пълно
предявен размер от 49 183,75 лв. и като такъв следва да
се уважи в този размер.
За претенцията в размер на 77 233,36
лв.,представляваща лихва за забава по доставки съгласно договор от 18.01.2010
год.,за периода от 16.07.2011 год. до датата на плащане на всяко задължение по
този договор,се установява следното:
Съгласно договора от 18.01.2010 год.
страните са договорили плащането на доставките да се извършва в срок до 150
календарни дни след получаване на фактурата.Видно от доказателствата е,че
доставките са били своевременно извършвани,а и няма възражения в тази насока,но
плащането е извършено с чувствително закъснение.Независимо от издаваните
своевременно фактури, ответникът не е изпълнявал задължението си да плати, поради
което изпадането му в забава следва да бъде санкционирано съгласно нормата на
чл. 86 от ЗЗД.В тази насока съдът отново кредитира заключението на в.л.,от
което установи,че за периода от 16.07.2011 год. до датата на подаване на исковата
молба 16.07.2014 год. законната лихва
върху забавените плащания възлиза на сумата 70 896,03 лв.,като този
размер е изчислен с надбавка от 10 пункта и в размер на 69 664,51 лева,
без надбавката.Ето защо ще следва този иск да се уважи в размер на 70 896,03
лв.,като в останалата част до пълно предявения размер от 77 233,36 лв. ще
следва да се отхвърли.мия ищец.Установи се,че за целия период са били издадени
общ 410 броя фактури,като първата от тях
е издадена на 18.01.2010 год.,а последната на 17.01.2011 год.,като плащанията
по всички тях са след 25.04.2013
год.,т.е. попадат в исковия
период.Предвид казаното съдът намира и тази претенция за основателна и
доказана в размер на 70 896,03 лв.т.
Както и по-горе посочихме след
като е изтекъл срокът на договора от
18.01.2010 год. страните са продължили търговските си отношения.Ищецът е
доставил на ответника договорените и
заявени от него стоки,издавал е фактури,но по същите не е постъпвало
своевременно плащане.Отново от заключението на в.л. е видно,че в периода от
18.01.2011 год.,т.е. след едногодишния срок на договора от 2010 год. са били
издадени 1029 бр. фактури за извършени доставки.Първата от тях е с дата
18.01.2011 год. и последната с дата 28.05.2013 год. По така издадените фактури също е налице закъсняло
плащане,поради което предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва се явява основателен и доказан.Досежно неговия размер съдът
намира,че следва да се позове на заключението на в.л.,от което е видно ,че първото плащане е извършено на
25.04.2013 год.,а последното на 30.08.2013 год.,като общия размер на лихвата за
забава възлиза на сумата 112 697,10 лв..Този размер в.л. също дава в два
варианта,като в първия от тях лихвата е изчислена по основен лихвен процент без
надбавка от 10 пункта и същата възлиза
на 112 391,19 лв. Ищецът претендира сумата от 112 397,79 лв.,поради
което съдът намира,че иска следва да се
уважи в неговия пълен размер,т.е. с надбавката от 10 пункта.
Съдът разполага със
заключение за размера на предявения при условията на евентуалност спрямо
иска по чл. 92 от ЗЗД иск с цена
36 507,99 лева за сумата 9 338,29
лв.,но намира,че не следва да излага мотиви
относно същия,тъй като от казаното по-горе е видно,че уважава
основния иск и не дължи произнасяне по евентуално предявения такъв.
В подкрепа на горните изводи на съда са и всички събрани писмени
доказателства, в т.ч. и представените процесни фактури,които не бяха оспорени
по определения за това ред.Ответникът в отговора си с вх.№ 2749/20.03.2017
год.,депозиран след връчването на уточняващата искова молба заявява,че оспорва
представените фактури в частта на
посочената дата като падеж на плащане.Направи възражения и за изтекла
погасителна давност на вземанията,предмет на иска.Независимо от така
заявеното,ответникът не направи изрично искане за откриване на производство по
тяхното оспорване,респективно надлежно доказване,поради което съдът приемайки ги като доказателства
,цени в тяхната съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства.
От
друга страна доколкото бе направено възражение и за изтекла погасителна
давност, по несъмнен начин се установи,че всички претенции са за периода от
16.07.2011 год. до 16.07.2014 год.,т.е. безспорно е,че не е изтекла погасителната
тригодишна давност за този вид вземания и възражението се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението на ответника,изложено в писмената
защита-становище,депозирано в съда на 09.10.2017 год.,в което се твърди,че
всички приети като доказателство фактури, издадени до 03.09.2011 год.в които
като МОЛ е посочен д-р Славчо Близнаков са с невярно съдържание.Това било
така,защото това лице е вписано като изпълнителен директор на МБАЛ-Хасково на
03.09.2011 год.Съдът не приема тези възражения за основателни и като
такива,даващи отражение върху правилността на изводите му,тъй като от една
страна оспорването не бе направено по предвидения за това ред,а от друга-според
заключението на в.л.,което пък не бе оспорено и двете страни са водили редовно
счетоводство и процесните фактури от първия ден на техните търговски отношения
-18.06.2008 год. до приключването на същите
28.05.2013 год.са намирали отражение в счетоводствата им и ответникът е
потвърдил задълженията си по тях спрямо ищеца,макар и да е осчетоводил само
начислените лихви по фактурите за 2013 год.Или казаното налага извод,че на
практика ответникът признава дължимостта на главниците,извършил е плащането
им,което е станало със закъснение,
осчетоводил е и част от дължимите лихви,поради което следва да се приеме,че признава тези свои задължения,макар и не в обем,претендиран
от ищеца.
С оглед
изхода на делото ще следва на ищеца да се присъдят и всички направени по делото
разноски в размер на 15 692,25 лв.
заплатени ДТ и депозити за в.л.,както и 450 лева юрисконсултско
възнаграждение,определено съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.
От своя
страна на ответника също се дължат деловодни разноски съобразно отхвърлената
част на исковете,които съдът определя в размер на 994,88 лв., в т.ч. разноски
за в.л. и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за
активно лечение“АД,ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
бул.“Съединение“ № 49 ДА ЗАПЛАТИ на „Фьоникс Фарма“ ЕООД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление гр.София, община „Столична“ р-н „Студентски“
,ул.“Околовръстен път „ № 199 А сумата 36 507,99 лв.,представляваща
неустойка на основание чл. 92 ал.1 от
ЗЗД вр. с чл. 27 от договора от
20.11.2007 год.,дължима за времето от 16.07.2011
год. до 05.08.2011 год. за
132 броя фактури, издадени в периода
от 18.06.2008 год. до 19.11. 2008 год.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно
лечение“АД-Хасково да заплати на „Фьоникс Фарма“ ЕООД-София сумата 49 183,75
лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за времето от 16.11.2011 год. до
04.02.2013 год. върху главниците по издадените общо 234 броя фактури в периода от 21.11.2008 год. до 05.01.2010 год.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение
„АД-Хасково да заплати на „Фьоникс Фарма“ ЕООД - София лв. сумата 70 896,03 лв.,представляваща
обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за времето от 16.07.2011 год. до 01.04.2013 год. върху главниците по
издадените общо 410 броя фактури
в периода от 18.01.2010 год. до
17.01.2011 год., съгласно договор от 18.01.2010 год.,като в останалата част
до пълния предявен размер от 77 233,36 лв.,като неоснователен-отхвърля.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за
активно лечение“АД-Хасково да заплати на „Фьоникс Фарма“ ЕООД-София сумата
112 397,79 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на
основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за времето от
16.07.2011 год.до 30.08.2013 год. върху главниците по общо 1029 броя
фактури,издадени в периода от 18.01.2011
год. до 28.05.2013 год.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение „АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 49 да заплати на „Фьоникс Фарма“ ЕООД, ЕИК **** ,гр.София,
ул.“Околовръстен път“ № 199А направените по делото разноски в размер на 16 142,25 лв., съобразно уважения размер
на исковете,от които 15 692,25 лв.
ДТ и разноски за в.л. и 450 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Фьоникс Фарма“ЕООД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление
гр.София, Община „Столична“ р-н „Студентски“,ул.“Околовръстен път“ № 199А
да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение“АД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 49 направени по делото разноски в размер на
994,88 лева,съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: