Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 434
гр.
Пловдив, 03.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, Гражданско въззивно отделение, осми граждански състав, в публичното заседание на единадесети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя в. гр. дело № 396 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№5636/18.02.2020г на М.Й.К. с ЕГН **********,*** чрез процесуалния й представител адв. С.И., против Решение № 155/13.01.2020 год., постановено по гр.д.№ 12274/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за защита от домашно насилие, упражнено от М.К.К. с ЕГН **********, осъществено на ***г.. С постановеният съдебен акт, молителката е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 952,20 лв., а на първоинстанционния съд държавна такса - в размер на 25 лв..
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд е кредитирал показанията на доведените от ответната страна свидетели, докато тези, дадени от доведената от молителката свидетелка не били взети предвид, тъй като не били подкрепени от други доказателства по делото. Възразява относно приетото от първоинстанционния съд обстоятелство, че хващането на ръцете на молителката, жалбоподател по настоящото дело, е отбранително действие, предприето с цел предотвратяване на нападението й и осъществяване на лична защита. Иска се от съда решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исканията на жалбоподателката и да бъде издадена заповед за защита срещу ответника. Претендират се разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна М.К.К., чрез адв. А.М.Д., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява становище за неоснователността й по съображения подробно изложени в същия.. Моли се да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.Претендира разноски представляващи адвокатско възнаграждение.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира въззивната жалба за допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в спора, в рамките на законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК се установи, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По същество на жалбата.
Районен съд – Пловдив е сезиран с молба за защита от домашно насилие по реда на чл. 8, т. 1 вр. с чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, подадена от М.Й.К., с ЕГН **********,***, срещу съпруга й М.К.К. с ЕГН **********. В молбата се твърди, че на ***г., около 20.30 часа срещу молителката е бил извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в психологически и емоционален тормоз, прогонването на същата от дома й, изхвърлянето на дрехите й и счупване на мобилния телефон на молителката, всичко това в присъствието на общото им дете И. М.К..
С молба-уточнение от 26.07.2019 год. е конкретизирано, че на посочената дата, по време на скандал между съпрузите, М.К. е обидил съпругата си, наричайки я „долна лъжкиня“, „измет“ и „мастия“, крещял й е с думите „махай се“, упражнил е физическо насилие спрямо молителката, като силно „бутнал съпругата си назад“ и „стискал същата за горната част на ръцете“. В молбата има оплаквания и от отправени заплахи към молителката и близките й, като според твърденията и, ответникът се е заканил - „ще ви ликвидирам, всички, ще ви унищожа – и теб ,и майка ти, и дъщеря ти, и цялото и семейство ще унищожа.“ Посочено е, че молителката вярва на отправените заплахи, тъй като ответникът притежавал лично и ловно оръжие и бил способен да изпълни заплахите си. Посочва се, че молителката била толкова уплашена и стресирана, че избягала от семейното жилище. Като доказателство към молбата-уточнение са приложение: декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са възпроизведени твърдяни актове на домашно насилие; удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане на детето И. М.К. с ЕГН **********.
Ответникът М.К.К., оспорва изцяло подадената молбата като неоснователна. Оспорва обвиненията в извършването на физическо, психическо и емоционално насилие, както и отправянето на заплахи, закани и обиди. Ответникът посочва, че действително е в граждански брак с молителката, като на дата *** год., двамата разговаряли за нейното поведение, когато същата е избухнала и е започнала да крещи и да вика. На случката присъствало и детето И. М.К.. М.К. посочва, че в един момент молителката започнала до го удря и тогава той я хванал за ръцете. След като я пуснал тя започнала да го удря отново. Същата хвърлила мобилния си телефон по него и детето им, но не ги уцелила и телефонът паднал, и се счупил. Тогава ответникът отново хванал молителката за ръцете, при което последната го ухапала до кръв по лявата ръка. Ответникът й казал, че не желае да живее повече с нея и желая същата да напусне семейното жилище. Иска от съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение молбата на молителката като неоснователна.
В хода на производството пред първоинстанционния съд, са ангажирани гласни доказателства: Б.И.И. /свидетел на молителката/, Г. И. Ш. /свидетел на ответника/, изслушан е на непълнолетния син на съпрузите – И.М.К.; изготвен е социален доклад от Агенция за социално подпомагане, със задача да се изследва състоянието на детето И. М.К. с ЕГН ********** и неговите взаимоотношения с двамата му родители; съдебно-психиатрична експертиза с идентичен предмет с този на социалния доклад.
Съгласно показанията на свидетелката на молителката – Б.И.И./ без родство със страните/, на *** год., около 21.00 часа, молителката отишла при нея разплакана и разтреперана. Тя разказала на свидетелката, че мъжът й я тормозел, като пред сина им М. й е показал запис с мъжки гласове. След това и взел телефона, и започнал да рови в него, но след като не намерил нищо в него, я ударил по главата, след което хвърлил телефона на земята, изхвърлил дрехите от гардероба и, и и казал да се маха от дома им. Свидетел на тази сцена между съпрузите, бил техният син И. Свидетелката твърди, че синът на съпрузите е манипулиран от баща си Посочва, че молителката не се е обаждала на телефон 112 и не си е вадила медицинско удостоверение. Свидетелката лично придружила молителката до полицията, където последната е подала жалба срещу съпруга си.
Съгласно показанията на свидетеля на ответната страна - Г. И. Ш./ без родство със страните/, който не е пряк очевидец и знае случилото се между съпрузите от споделеното му от М., между страните е имало конфликт, на който е присъствало детето им И. Имало и физическа разправия между двамата съпрузи, като М. твърдял, че бил захапан по ръката от жена му. Свидетелят твърди, че „ си личеше, че е ухапан“/ М./.
Изслушано е и непълнолетното дете И.М.К., в присъствието на социален педагог. И.К. потвърждава, че отношенията между родителите му са се влошили още преди събитията от *** година. За същата дата, между 6 и 8 вечерта, И.се прибрал вкъщи и заварил баща си в спалнята, а майка му - в хола. И.и баща му отишли в хола с цел да проведат нормален разговор с молителката, за намерението на баща му да се раздели с нея, тъй като баща му разбрал, че майка му има извънбрачна връзка. Майка му била ядосана и започнала да вика. Баща му поискал от съпруга си телефона й, за да види кога е говорила с някакъв човек. Майката не пожелала да даде телефона, при което телефонът паднал и се счупил. Молителката станала и започнала да удря с юмруци ответника по гърдите, той я хванал за ръцете, а тя го ухапала. Бащата казал на майката, че иска тя да се махне и че не иска да живее повече с нея. И.е категоричен, че не е видял баща му да удря майка му, единствено хванал ръцете й.
Съгласно изготвения социален доклад, И.е емоционално близък с баща си , в чието присъствие е спокоен и общителен, като към настоящият момент не осъществява контакти с майка си.
Съгласно изготвената съдебно-психиатрична експертиза, която съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвена, И.е разказал, че в деня на инцидента бил навън, прибрал се след като баща му се обадил. Бащата е бил в спалнята, а майката в хола. Бащата отишъл в хола и спокойно казал на майката, че иска да поговорят. Тя се ядосала, започва да вика, замахнала да удари бащата, който хванал ръцете й за да се предпази, а тя го захапала. Детето е посочило, че майката е хвърлила телефона по бащата, но телефонът паднал и се счупил.. Детето открито е споделило отношението си към ситуацията, като е заявило, че счита за прав баща си и че оценява постъпката на майка си като неправилна, и не я одобрява.
Според експерта, между двамата родители се наблюдава излишна агресия, както и ненужно обременяване на детето с подробности от конфликта, което лишава детето от възможността да съхрани връзката си с двамата родители и го принуждава да вземе страна. Вещото лице сочи, че няма основание да се предполага, че споменът на детето за конфликта е манипулиран, не се наблюдава стремеж към крайно отхвърляне на майката, но отношението на И.е повлияно от отправените от бащата към майката обвинения в изневяра.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са приетите нови доказателства, които да променят така установеното от РС – Пловдив. Събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което съдът споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:
Съобразно нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Установяването на домашно насилие се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1.осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване и 2.наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл.3 от ЗЗДН.
По делото е безспорно обстоятелството, че молителката е съпруга на ответника. Предвид това молителката е от кръга на лицата, попадащи в обхвата на чл.3 от ЗЗДН и като такава е процесуално легитимирана да подаде молбата за защита. Същата е подадена и в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
С декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуално последиците от този акт. За разлика от исковия процес, в който частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила само в хипотеза на удостоверяване на неизгодни за издателя факти, декларацията за извършено насилие притежава материална доказателствена сила за удостоверените от молителя изгодни за него факти. Действително, когато актът на насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, именно поради нейната материална доказателствена сила. Ако в обективният мир има и други доказателства във връзка с обстоятелството дали е извършен твърденият насилнически акт, същите имат значение при преценката основателността на молбата за защита от домашно насилие. Предвид това, ако са събрани и други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на декларацията, за по – убедителни от нея, материалната доказателствена сила на декларацията се явява оборена.
По делото са събрани гласни доказателства, като двама от свидетелите не са присъствали на инцидента на *** год, преразказват единствено чутото от страните, но въпреки това показанията им следва да се преценят и кредитират с оглед останалия събран по делото доказателствен материал.. Единствен очевидец на инцидента е детето. Предвид оценката за психологичния му капацитет, съдът кредитира показанията му, като отчита обстоятелството, че И.се явява замесен в сложни родителски взаимоотношения, обременяващи го с проблеми, в чийто разрешаване същият не следва да участва. Установява се от показанията на детето И.К., възпроизвеждащ най- ясно и точно случилото се, че между страните се е избухнал семеен скандал, по повод съмненията на ответника за изневяра от страна на съпруга му. Страните си разменили остри реплики, а молителката демонстрирала агресивно поведение спрямо ответника, провокирано и от желанието на последния да получи достъп до личния и телефон. Непълнолетният И.е категоричен, че баща му не е упражнил физическо насилие спрямо майка му, нито е отправял някакви закани или обиди спрямо нея.. Едва когато молителката е замахнала да удари ответника, последният хванал ръцете и, единствено и само с цел да се предпази от удара.
Предвид така изложените обстоятелства от непълнолетния син на страните, настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанциоинният съд, че твърдените насилствени физически действия, включително отправянето на заплахи, закани и обиди в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се опровергават.
С оглед гореизложеното при съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че не е налице акт на извършено домашно насилие от страна на М.К. спрямо М.К.. Предвид това първоинстанционният съд правилно е отхвърлил като неоснователна молбата за защита от домашно насилие, осъществено на ***г., поради което първоинстанционният акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
При този
изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна М.К.
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, в
размер на 800.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, за единият от
двамата му процесуални представители, обективирани в договор за правна защита и
съдействие от 14.02.2020г.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№155/13.01.2020 год., постановено по гражданско дело № 12274/2019 год.,
по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав.
ОСЪЖДА М.Й.К. с ЕГН ********** ***, да заплати на М.К.К. с ЕГН ********** с
адрес ***, сумата от 800 лв., представляващи направени по делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: