МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2/10.02.2016 год. по НОХД 510/2015 год. на ПРС
Обвинението е против И.Й.С.
- роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, с начално
образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН ********** за това, че на 11.04.2015г. в град П., управлявал МПС - лек
автомобил Ауди А8, с peг. №
*******, без да притежава Свидетелство за управление на МПС,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
МПС без да притежава съответното свидетелство за управление с Наказателно
постановление № 14-0311-000276/****2014г. на Началника на РУ – П.,
влязло в сила на 11.08.2014г., с Наказателно постановление №14-0311-000206/****2014г.
на Началника на РУ на МВР град П., влязло в сила на
11.06.2014г. и с Наказателно постановление № 14-0311-000218/*****2014г.
на Началника на РУ на МВР град П. и влязло в сила на
11.06.2014г.по чл. 343в, ал. 2, вр. чл.343в, ал.1 от НК, ЕИСПП № на
престъплението : ************.
В хода на
съдебните прения, представителят на ПРП поддържа внесеното обвинение и счита, че
от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни такива по
безспорен начин се е установило, че на 11.04.2015 год. подсъдимият И.Й.С. е
осъществил от обективна и субективна страна инкриминираното деяние, за което е
привлечен в качеството на обвиняем. Твърди, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка безспорно
и безпротиворечиво е доказана от показанията на св. Й.
и св. Н. ***. Излага, че същите безпротиворечиво са потвърдили както времето, така и
мястото и разстоянието от което са наблюдавали подсъдимия С., когото познават
от преди, във връзка със своята работа
като патрул, тъй като подсъдимия е бил наказван многократно за различни
нарушения на ЗДвП. Твърди, че двамата служители познават много добре подсъдимия
С., поради което и двамата са абсолютно категорични в показанията си, че именно
той е управлявал лекия автомобил на процесната дата,
поради което моли съда да кредитира техните показания, тъй като те безспорно се подкрепят и от събраните в хода
на ДП писмени доказателства, досежно датата на
изготвяне на акта и неговото предявяване на И.С.. Счита, че показанията на свидетелите А., С., А.
и К. не следва да бъдат кредитирани. Показанията на
роднините на подсъдимия - майката и бащата на С., счита, че могат да бъдат
разглеждани като защитна версия, в подкрепа на защитната версия на самия
подсъдим. По отношение на другите двама свидетели излага, че е налице сериозно разколебаване
относно датата, за която е повдигнато обвинение. Сочи, че св. Е.А., дори не е знаел коя дата е
датата, на която е разпитван в о.с.з., а от др. страна А. и А., дори не са се
сетили да им говорят нещо датите, на които са родени майките им или да се сещат
за празници свързани с тези дати, но пък помнят датата, на която са били на
празник в свой комшия, с който не са в близки отношения. С оглед на изложеното,
счита, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на св. Й. и Н.. Моли съда
да признае подсъдимия Й.С. за виновен по
така повдигнатото му обвинение. Излага, че са налице множеството отегчаващи
вината обстоятелства, а именно – подсъдимият С. е осъждан до момента 11 пъти: 3
пъти по чл. 343в, ал.2 НК, по отношение, на които и трите пъти е налагано
наказание „Пробация“, което наказание счита, че не е изиграло
своя възпиращ и превантивен ефект. Сочи,
че И.С. е осъждан, както за престъпление в транспорта така и за други деяния,
като му e налагано и наказание ЛС ефективно. Счита, че за
целите на личната и генерална превенция единственото справедливо и възможно наказание
в настоящия случай е наказанието „Лишаване от свобода“, което следва да бъде
ориентирано към средата на правната норма чл. 343в, ал. 2 от НК, а именно
година лишаване от свобода, при първоначален строг режим, с редакцията на
закона от преди 26.09.2015год.
В хода на
съдебните прения защитникът на подсъдимия – адв. М. М.
от ****, моли съда да приеме, че въз основа на събраните
доказателства, както на ДП, така и в
съдебната фаза, че И.Й.С. не е извършил или, че не е доказано по безспорен
начин, да е извършвал престъплението, описано в обвинителния акт по чл. 343в,
ал. 2 във вр. с ал.1 от НК. Твърди, че показанията на
претендираните за очевидци на извършеното от И.С.
свидетели – полицейските служители / изготвили докладна записка на
12.04.2015год. на другия ден, след твърдяното от тях констатиране на нарушение/
не са категорични, противоречиви са в детайлите и не отговарят на обективната истина. Сочи, че на практика, когато полицейските
органи установят нарушение, познат им е извършителя, то те следва да направят
всичко възможно на първо място да го предотвратят /нарушението/ и след това да
вземат съответните мерки да бъде разкрито деянието и дееца, да бъде препятстван
да продължава да върши такива престъпления и да бъде наказан. Всичко това
според него служителите от РУП – П. не са извършили,
тъй като не са били убедени, че именно И.Й.С.
е управлявал въпросния автомобил, който те са забелязали да преминава покрай
тях, когато са извършвали нощния обход на паркинга зад Хотела и близо до
магазин „****“, където за жалост св. А. не е могъл да каже точно в
колко часа, къде и как е бил на същото място, за да закупи продукти за
семейството на С.. Твърди, че ако полицейските служители са били убедени, че
извършителя на деянието е И.С., те са щели да извършат необходимото – да
извикат дежурния, да сигнализират ПРП и да се извършат бързите следствени
действия, които законодателят е определил точно при образуването на бързи и
неотложни производства и как изясняват те. Сочи, че полицейските служители не
са изпълнили служебните си задължения, тъй като не са били убедени, че
извършителят на това твърдяно от тях деяние е бил И.С.. Твърди, че това е
станало ясно и от описанието, което са дали и от позицията, от която са го
наблюдавали, за да го разпознаят, като и двамата не могли да обяснят, защо не
са изпълнили задълженията си по закон докрай - да установят извършителя на
твърдяното престъпление. Твърди, че показанията
на близките на подсъдимия и разпитаните св. Е.А. и А.А.
са в унисон с обективната истина и фактическата обстановка такава, каквато е
била в действителност. Сочи, че не може да се черпят доводи за некредитиране на
показанията на св. А. и А., въз основа на това, че двамата са посочили дата,
която не могат да свържат с някакъв характерен белег или момент от техния
живот, противопоставяйки на това, че и двамата не са се сетили какво им говорят
датите на раждане на техните майки. Излага, че такъв приом
и начин на проверяването на показанията на другите свидетели - двамата полицаи,
не е било използвано от страна на ПРП. Сочи, че те като актосъставители
и написващи докладна записка, са имали възможността да си припомнят и да си
прочетат съставените от тях документи и да изнесат пред съда това, което са
заявили тогава и на ДП. Твърди, че представителят на държавното обвинение
умишлено не е включил към свидетелите в обвинителния акт свидетелите,
разпитвани на ДП, които потвърждават версията, която се поддържа от защитата на
И.С., тъй като е преценил, че не следва да изпълнява задълженията си да събира
всички факти и обстоятелства, които имат отношение към делото, а да посочи на
съда само тези, които са в полза на обвинителната теза. Сочи, че в полза на обвинителната теза е само
това, че И.С. е осъждан многократно за подобни престъпления, което обаче няма
нищо общо с твърдяното извършителство на посоченото в
обвинителния акт деяние. Твърди, че полицейските служители двадесет дни след
това се сещат да извикат И.С. и да му връчат акта, за да може да се ангажира по
някакъв начин първоначално неговата административна и в последствие наказателна
отговорност. Излага, че обстоятелствата, които са разкрити от родителите на подсъдимия,
както и двамата свидетели –А. и А., които обясняват, че въпросната вечер,
независимо в колко часа въпросният автомобил е бил управляван първо от –
непознати лица, с оглед неговата покупка, а в последствие използван от свидетеля за
покупка на хранителни продукти и посещение на гр. *****.
Твърди, че не е ясно защо полицаите, след
като са установили, че този автомобил е отпътувал за гр. **** не са продължили
преследването и не са го установили или защо не са посетили дома на И. С., да го изчакат и да изяснят проблема с
колебанието си и да установят този случай още същата вечер. Твърди, че това е
така защото автомобилът е управляван от лице, което няма право да извършва тази
дейност, което са щели да констатират и полицаите, ако са били изпълнили задълженията
си и ако са били убедени, че И.С. или неговия автомобил е извършил нарушението.
Счита, че това най – лесно е щяло да
стане пред дома или около дома на посочения от тях шофьор И.С.. С оглед на
изложеното моли съда, като анализира всички доказателства в тяхната съвкупност,
свидетелските показания, както на полицейските служители, така и А., С., А. и К. и оценявайки и факта, че двамата свидетели /А. и А./
сочат датата не защото са я помнили, а защото им е казана, а тя е свързана с
акта, който е бил връчен на И.С. и на
тази дата е бил **** и описват подробно и обстоятелствено – часовете, хората,
часовете през които автомобила е бил в движение да приеме, че не са достатъчно
доказателства, че И.Й.С. е извършил посочените в обвинителния акт престъпления и по тази причина да го
оправдае.
Подсъдимият се
явява лично в съдебно заседание, като сочи, че
винаги, когато е бил спиран от полицаите е спирал. Излага, че има такива
нарушения, но че във въпросния ден не е карал, тъй като имал гости. Твърди, че винаги когато е бил спиран друг път е спирал,
не е бягал, факт, който според него може да се потвърди от всички полицаи в
града, изпълнявал е нарежданията на полицаите и са му писали акт.
В дадената от
съда последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Съдът като
съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид
доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
И.Й.С. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан. В периода
2006г. - 2015г. подсъдимият С. е осъждан 11 пъти за извършени умишлени
престъпления от общ характер, както следва: престъпления против личността,
документни престъпления, престъпления против реда и общественото спокойствие,
престъпления против реда на управлението, както и 3 пъти за извършени
престъпления против транспорта и съобщенията по чл. 343в, ал.2 във вр. ал.1 от НК. Към момента на внасяне на обвинителния акт
в съда подсъдимият С. е търпял наказание
„пробация” изразяваща се в следните пробационни мерки : Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от една година със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни срещи
с пробационен служител за срок от една година,
наложена му с Определение по ЧНД № ****/2015г. на СРС, с което са групирани
наказанията по НОХД № ***/2014г. на ПРС и НОХД № ***/2014г. на СРС.
Подсъдимият И.Й.С. не
притежавал Свидетелство за управление на МПС. С Наказателно постановление №
14-0311-000276/****2014г. издадено от Началник РУ
на МВР град П., влязло в сила на
11.08.2014г. на подсъдимия И.Й.С. било наложено наказание глоба, за това, че на
02.06.2014г. управлявал МПС без да е правоспособен водач - нарушение на чл. 150
от ЗДвП. С Наказателно постановление № 14-0311-000206/***2014г.
издадено от Началник РУ на МВР град П., влязло в сила на
11.06.2014г. на подсъдимия С. било наложено наказание глоба, за това, че на
17.05.2014г. управлявал МПС без да е правоспособен водач - нарушение на чл. 150
от ЗДвП. С Наказателно постановление № 14-0311 -000218/****2014г.
издадено от Началник РУ на МВР град П., влязло в сила на
11.06.2014г. на подсъдимия С. било наложено наказание глоба, за това, че на
10.05.2014г. управлявал МПС без да е правоспособен водач - нарушение на чл. 150
от ЗДвП.
Около 21,20 часа на 11.04.2015г. /в едногодишния срок от наказването му
по административен ред за управление на МПС без да притежава СУ на МПС/ подсъдимият
И.Й.С. управлявал л.а. „Ауди А8" с peг. ***** по
ул. *** ***. По същото време полицай Н.Й. и колегата му
полицай А.Н. *** извършвали обход на паркинга зад хотел „****"
в град П. със служебен автомобил „Опел Астра" с peг. № *****.
При обхода на паркинга св. А.Н., който управлявал служебния автомобил, включил
дълги светлини, за да може да осветява по-добре паркираните автомобили за
установяване на евентуални нарушения. След приключване на обхода полицай Н. се
насочил към изхода на паркинга в посока ул. „********". В този момент полицай Н. и колегата му полицай Й. *** бавно
преминал лек автомобил л.а. „Ауди А8" с peг. **********, който бил управляван от подсъдимия
И.Й.С.. С. бил сам в автомобила и двамата полицаи го
видели много добре на светлината на фаровете на служебния автомобил, който все
още бил с включени дълги светлини. Освен това изхода на паркинга към ул. „******"
бил осветен от две улични лампи - едната непосредствено на изхода на паркинга,
а другата на кръстовището с ул. „*********". Полицай Н. и полицай Й.
познавали подсъдимия С. от работата си и знаели, че той не притежава
свидетелство за управление на МПС. Поради тази причина решили да го последват и
да го спрат за извършване на проверка. Св. Н. последвал управлявания от подсъдимия
С. *** в посока към кръстовището с ул. „*********", а колегата му - св. Й.
включил светлинен и звуков сигнал. Въпреки че патрулния автомобил бил със
специален режим на движение, подсъдимият С. не му осигурил достатъчно място за
преминаване на платното за движение и не спрял, а напротив ускорил движението
на управлявания от него лек автомобил „Ауди А8" с peг. ******* в
посока ул. „*********". Св. Н. също увеличил
скоростта на движение на патрулния автомобил, следвайки плътно управлявания от подсъдимия
С. автомобил по улиците „*********", ул. „*** *** и по ул. „********" в посока изхода на град
П. към град *****, с намерение да се изравни с
него, за да може колегата му св. Й. да подаде сигнал със стоп палка за спиране
и за извършване на проверка. В момента, в който подсъдимият С. ***, рязко
увеличил скоростта на движение на управлявания от него автомобил. Това наложило
полицаите да преустановят преследването му, тъй като скоростта, с която си
движил подсъдимият не била съобразена с техническите възможности на патрулния
автомобил. За случая полицай Н. и полицай Й. докладвали на оперативния дежурен
и на Началника на РУ - П.
От приложената
по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан с: 1.
влязло в сила споразумение по ДЧНД №***/2001 г. на РС П. за деяние по чл.197, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2, вр. чл.63, и чл.36 и чл.54 НК, за което деяние му е наложено
обществено порицание, което да бъде изпълнено по местния радиовъзел. За
деянието подсъдимия е реабилитиран по право; 2. с влязла в сила решение № **/***.2005 г. по НАХД №***/2005
г. на РС П. за деяние по чл.343 „в”, ал.2, вр.
ал.1 НК, за което на основание чл.78 а
Нк е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание
административно наказание в размер на 600 лева; 3. влязло в сила споразумение
по НОХД №***/2006 г. на РС В.
Т. за деяние чл.343 „в”, ал.2, вр.
ал.1 НК, за което деяние му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, което на основание чл.66 Нк е отложено за срок от три години; 4. влязло
в сила споразумение по НОХД №***/2006 г. на РС П. за деяние чл.318 НК вр.
чл.36 и чл.54 НК, за което деяние му е
наложено наказание глоба в размер на 300 лева; 5. влязло в сила споразумение по
НОХД №***/2007 г. на РС П.
за деяние чл.343 „в”, ал.2, вр. чл.36 и чл.55, ал.1,
т.2 НК, за което деяние му е наложено
наказание пробация; 6. влязло в сила
споразумение по НОХД №***/2008 г. на РС С. за деяние чл. 279, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.
„б” НК, за което деяние му е наложено
наказание „пробация”;
7. влязла в сила присъда по НОХД № ***/2007 г. на РС Л.
за деяние чл.343 „в”, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. б, вр.
чл.42 а, ал.2 т.1 и т.2 НК, за което деяние му е наложено наказание пробация.
С протокол №**/***2008 г. по ЧНД №***/2008
г. на РС Л. по отношение на подсъдимия е определено едно общо
наказание по НОХД №***/2008 г. на РС С. и НОХД №***/2007 г. по
описа на РС Л. С определение № **/***2012 г по
ЧНД №**/2012 г. по описа на ВТОС е заменен остатъка от
наложеното по ЧНД №***/2008 г. на РС Л. наказание пробация с
наказание лишаване от свобода за срок от два месеца и тринадесет дни, което да
изтърпи при първоначално строг режим в закрит тип затворническо общежитие или затвор;
8. влязло в сила споразумение по НОХД № ***/2010
г. на РС П. за деяния по: чл. 325, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.36 и чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК и
чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.36 и чл.55,
ал.1, т.2, б”б” от НК , за които деяния му е наложено наказание пробация;
9. влязла в сила присъда по НОХД № ***/2010 г. на РС П. за деяние по чл. 325, ал.1, вр.36
и чл.54, от НК , за които деяния му е наложено
наказание три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо
общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. На основание чл.23 и
чл.25 от НК са групирани наказанията по НОХД ***/2010
г. и по НОХД №***/2010 г и е наложено по – тежкото наказание - три месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим;
10. влязла в сила присъда по НОХД № ***/2011 г. на РС П. за деяние по чл. 316, вр.
чл.308, ал.2, вр. чл.308, ал.1, вр.36
и чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК, за което деяние му е наложено наказание пробация.
С определение по ЧНД №***/2011 г. на РС П. са групирани наказанията, наложени на подсъдимия по
НОХД ***/2010 г., по НОХД №***/2010
г и НОХД №***/2011 г.; 11. влязло в сила споразумение по НОХД № ***/2011 г. на РС П.
за деяние чл.129, ал.2, вр. чл.129, ал.1, вр. 20, ал.1 и ал.2 от НК, чл.36 и чл.55, ал.1, т.2, б. б, НК, за което деяние му е наложено
наказание пробация.С определение по НОХД № ***/2011 г. на РС П.
са групирани наказанията, наложени на подсъдимия по НОХД ***/2010 г., по НОХД №***/2010
г., НОХД №***/2011 г. и НОХД ***/2011
г; 12. по НОХД № ***/2014 г. на РС С. за деяние чл. 316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1, чл.55, ал.1, т.2, б. б, НК, вр. чл.42 А, ал.2, т.1 и т.2, вр.
ал.1 от НК за което деяние му е наложено
наказание пробация. С определение по НОХД № ***/2011 г. на РС П.
са групирани наказанията, наложени на подсъдимия по ЧНД ***/2010 г., е определено общо наказание на подсъдимия
по НОХД №***/2010 г., НОХД №***/2011
г. и НОХД ***/2011 г. НОХД №***/2008
г и НОХД ***/2007 г.
Гореописаната фактическа обстановка, такава каквато е
очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ПРП се установява и
потвърждава от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на св. Н.Й. и св. А. Н.Н., депозирани от същите, както в хода на съдебното, така и
в хода на досъдебното производство. Показанията, дадени от двамата свидетели са
взаимно свързани, логични и последователни. Същите са непротиворечиви относно
обстоятелствата касаещи датата, мястото и механизма на осъществяване на вмененото
на подсъдимия деяние. Констатираните противоречия между част от възприятията на
свидетелите се отнасят единствено досежно
обстоятелството дали са преследвали подсъдимия или не до гр. *******. Констатираното противоречие не е от съществено
значение, доколкото престъплението по чл.343 в НК е такова на просто извършване
и с управлението на МПС без съответен документ за това е осъществено
изпълнителното деяние. Възприетата от съда фактическа обстановка, се установява
и от писмените доказателства по делото, а именно – свидетелството за съдимост
на лицето, АУАН издадено от РУ на МВР П., представените копия на НП №
14-0311-000206/***2014г. НП № 14-0311 -000218/***2014г.
и НП № № 14-0311-000276/***2014г. и трите на началника на РУ на МВР гр. П., справка за нарушител. Разпитът на свидетеля Г. от
своя страна установява начина, по който е издаден АУАН и защо същият е връчен
на подсъдимия десет дни след извършване на нарушението.
За да кредитира посочените
показания като обективни и безпристрастни, съдът взе предвид, че същите са
логични и последователни и кореспондират помежду си и с останалия, събран по
делото кредитиран от съда доказателствен материал.
При формиране на вътрешното си убеждение относно релевантните по делото факти,
съдът игнорира показанията на св. С., св. К., св. А. и св. А.. За да игнорира тези показания съдът взе предвид че:
първите двама свидетели са родители на подсъдимия и обективно, същите целят
оправдаването на същия; третия свидетел /А./ работи при родителите на
подсъдимия, поради което е и финансово зависим от тях; четвъртия свидетел
поради факта, че обстойно си спомня какво се случило на точно конкретна дата
преди повече от една година, а не може да си спомни какво е станало преди по
малко от месец преди датата на заседанието, на което е разпитван или пък коя е
датата, на която е проведен разпита му в о.с.з. което житейски е нелогично. Съдът
счита, че показанията на св. С., св. К., св. А. и св. А. са в противоречие, както с
кредитираните от съда гласни доказателства по делото, така и с писмени такива, които установяват, че
именно подсъдимият е карал в процесния ден МПС без да
има издадено свидетелство за управление на такова.
При така установените факти,
твърдението на защитника, че полицейските инспектори, не са последвали С., а
впоследствие не са отишли до къщата му където да установят дали действително е
извършил престъплението, поради обстоятелството, че не са били сигурни, че С. е
управлявал автомобила, съдът оцени единствено като защитна теза, целяща
избягване реализирането на наказателната
отговорност за осъщественото от подсъдимия деяние. Свидетелят Н., чиито
показания съдът кредитира сочи, че им било наредено да прекратят извършваните
от тях действия и да съставят докладна записка. Свидетелят Й. от своя страна
потвърждава, че им е било наредено да съставят докладна записка, като сочи и,
че не му е ясно дали някой е търсил подсъдимия, тъй като това не влиза в
неговите правомощия. Въз основа на така възприетото, съдът счита, че полицейските инспектори не са последвали С.,
не защото не са били сигурни дали той е извършителя на деянието, а защото са
изпълнявали нареждане, което им е било дадено, а именно – да преустановят извършваните
от тях действия.
Съдът счита и за неоснователни
възраженията на защитата на подсъдимия относно използваните от прокуратурата приоми за проверка на свидетелските показания, доколкото е
допустимо с предвидените в НПК средства всяка една страна в производството да
защитава поддържаната от нея теза. Доколкото използвания от представителя на
ПРП способ не е забранен, то съдът счита, че напълно в негово правомощие е да
използва такъв, а и да прецени към кого от свидетелите да го използва.
Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и
цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.Й.С. е осъществил от субективна и от обективна
страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 343 в, ал. 2 от НК,
тъй като безспорно се установи, че на 11.04.2015г. в
град П., управлявал МПС - лек автомобил Ауди А8, с peг. № ******,
без да притежава Свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без да притежава
съответното свидетелство за управление с Наказателно постановление №
14-0311-000276/***2014г. на Началника на РУ – П.,
влязло в сила на 11.08.2014г., с Наказателно постановление №14-0311-000206/****2014г.
на Началника на РУ на МВР град П., влязло в сила на
11.06.2014г. и с Наказателно постановление № 14-0311-000218/****2014г.
на Началника на РУ на МВР град П.
Субектът на
престъпното деяние по чл. 343В, ал. 2 от НК – И.Й.С.
е пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да
разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги
контролира.
От субективна
страна подсъдимият И.Й.С. е извършил престъпното
деяние при форма на вината пряк умисъл. Същият отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, като
същевременно е искал и целял тяхното настъпване. Подсъдимият С. отлично е
осъзнавал, че не разполага със свидетелство за управление на моторно превозно
средство, че е напълно задължително да разполага с такова свидетелство, за да
има право да управлява лек автомобил, знаел е, че вече е наказван по
административен ред за идентично деяние, като въпреки това отново на 11.04.2015
г. е шофирал лек автомобил, с което е осъществил от субективна страна престъпния
състав на чл. 343 В, ал. 2 от НК.
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действие и се изразява в управлението на моторно
превозно средство от подсъдимия на 11.04.2015 г. без, същият да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от
влизане в сила на административните му наказания за извършени идентични
нарушения.
С извършеното
престъпно деяние по чл. 343 в, ал. 2 от НК са накърнени обществените отношения,
чрез които се осигуряват условия за безопасна употреба на транспортните
средства.
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подс. С. обстоятелства. Като отегчаващи
вината обстоятелства към датата на извършване на деянието съдът счита
предишните осъждания на подсъдимия С. за множество престъпления, в това число и такива
по чл.343 в от НК, доколкото тези осъждания говорят за една трайно
изградена у него нагласа за противоправно поведение, множествето извършени нарушения на ЗДвП . Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът приема демонстрираното от него добро и коректно
процесуално поведение и младата му възраст. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да индивидуализира
наказанието към средата на санкционната норма на чл.343 в, ал.2 НК, в нейната
редакция преди изменението й с ДВ бр.74/26.09.2015, а именно - една година
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от ЗАКРИТ тип, при първоначален СТРОГ режим.
Целта както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат
постигнати, чрез налагане на по-леко наказание на дееца. По отношение на
подсъдимия многократно е било въздействано
възпитателно и предупредително, както по административен, така и по наказателноправен ред. Налагани са му били различни по вид
и размер наказания, но видно от поведението на подсъдимия, това въздействие не
е изиграло своя превъзпитателен и възпиращ ефект и не е способствало да окаже
такова въздействие, че същият да съобрази своето поведение със закона. Според
настоящият състав на съда, едно наказание в по-нисък размер по никакъв начин не
би способствало за постигане целите на наказанието визирани в чл.36 НК. За да
се постигнат съответните положителни промени в съзнанието на дееца, за да се
превъзпита той към спазване на законите и добрите нрави, е наложително същият
да изтърпи ефективно наказанието от една година лишаване от свобода.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
Й.П.