Решение по дело №970/2017 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 25
Дата: 6 февруари 2018 г. (в сила от 22 януари 2019 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20172130100970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

25 / 6.2.2018г. гр.Карнобат,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Карнобатският районен съд в публично заседание на двадесет и първи декември  две хиляди и седемнадесета  година в състав :

         

 

                                                      Председател: ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

                                          Съдебни заседатели:1…………………………

                                                                              2…………………………

 

 

при секретаря................ДАРИНА ЕНЕВА......... и в присъствието на прокурора................................................................като разгледа докладваното от.........................................съдията МАРИНОВ..................................................

Гр. дело № 970  по описа за 2017  година, и за да се произнесе взе предвид:

                Производството по настоящото дело е било образувано по повод  на подадената искова молба от ищецът Л.Д.П.   с която тя е предявила срещу ответника Гардения – 077 ЕООД гр. Карнобат  обективно съединени искове  по чл. 128 т.2 от КТ и по чл. 224 ал.1 от КТ които са трудови искове по смисъла на чл. 357 от КТ  и с който първи иск по чл. 128 т.2 от КТ ищецът П. моли съда  да постанови решение  с което да осъди  дружеството ответник Гардения – 077 ЕООД гр. Карнобат  да й заплати паричната сума от 13 590 лв. , представляваща дължимо й се трудово възнаграждение  за периода от 14.08.2014 година до 15.06.2017 година  вкл. ведно със законната лихва върху същата сума , начиная от датата на предявяването на този иск в Районен съд  Карнобат до окончателното й изплащане , а с втория иск  по чл. 224 ал.1 от КТ същата ищца  Л.П. моли съда да постанови решение  с което да осъди ответното дружество  Гардения – 077 ЕООД гр. Карнобат  да й заплати сумата от 1 150 лв.  представляващо дължимо й се обезщетение за неизползван от нея  платен годишен отпуск  за 2015 година , 2016 година и 2017 година , ведно  със законната лихва върху същата главница , начиная от датата на предявяването на този иск в Районен съд Карнобат  до окончателното  й изплащане  , като освен това същия ищец моли съда с решението си по настоящото дело  да осъди ответното дружество  да й заплати и всички направени от нея  съдебни разноски по делото.

Ответната страна в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, в която оспорва горепосочените  предявени искове , като напълно неоснователни  и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива  по съображения изложени в отговора на исковата молба, като същата твърди и е направила многобройни възражения  за тяхната  неоснователност . Същият ответник моли съда да осъди ищеца да му заплати направените от него   съдебни разноски по настоящото дело .    

          В съдебно заседание ищеца респ. ищцата  поддържа така предявените горепосочени  искове , чрез процесуалният си представител и иска тяхното уважаване изцяло, така както са  предявени.

          Ответникът редовно призован,  се явява лично в съдебно заседание  и чрез процесуалния представител оспорва същите  искове  като неоснователни  и недоказани и моли съдът да ги отхвърли изцяло . Същият ответник  чрез процесуалният си представител моли съда да му присъди  направените от него съдебни разноски по настоящото дело.Представя доказателства по делото.

В съдебно заседание по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК ищцата е направила искане за изменение на размера на претендираните от нея искове както следва : 1. паричната сума от 13 590 лв. , представляваща дължимо й се трудово възнаграждение  за периода от 14.08.2014 година до 15.06.2017 година  вкл.от същия размер в размер на сумата от 10623, 26 лв. , 2. Паричната сума от 1 150 лв.  представляващо претендирано дължимо й се обезщетение за неизползван от нея  платен годишен отпуск  за 2015 година , 2016 година и 2017 година от горепосочения размер на сумата от 1055, 70 лв., което искане като основателно съдът е приел за разглеждане .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:   

Признава се от страните по делото  , а е и видно от приложените писмени доказателства – ксерокопие на трудовата книжка на ищцата , съдебно решение  № 58 от 18.4.2017 г.постановено по гр.д. 134/ 2017 г. по описа на Районен съд Карнобат , влязло в законна сила  на 18.04.2017 г., , справка от НАП  за актуално състояние  на всички трудови договори които е сключило ответното дружество Гардения- 077 ЕООД гр. Карнобат , , справка от АСП гр. Карнобат  за получаването на месечни помощи от ищцата  за детето й Клара Кунева , ведно с приложени към него 2 бр. молби- декларации  за получаване на месечни помощи за дете до навършване на средно образование за 2014 година и 2015 година и 2 бр. удостоверения за 2014 и 2015 г. за получаваните доходи  от управителя на ответното дружество , писмо- удостоверение издадено от ТД на НАП Бургас , , удостоверение  за декларирани данни от ЕГ Ж.К. *** ведно със справка  за актуалното състояние  на всички действащи трудови договори  на горепосочения ЕТ  за периода от 01.11.2004 г. до 31.12.2009 година , както и от заключението на вещото лице А. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза , което като неоспорено от страните по делото , съдът е приел като абсолютно доказателство е че страните по делото ищцата Л.П. и управителя на ответното дружество Ж.К. са били съпрузи , като граждански им брак е бил прекратен  с горепосоченото съдебно решение, считано от 18. 04.2017 г. , като ищцата П. през време на брака си е работила по трудово правоотношение със съответен сключен трудов договор при ЕТ Гардения - Ж.К. за периода от 01.11.2004 г. до 31.12.2009 г., като впоследствие същата е работила по трудов правоотношение с ответното дружество Гардения – 077 ЕООД гр. Карнобат  за периода от 02.08.2010 г. до 21.01.2013 г. когато същия трудов договор на ищцата с ответното дружество е бил прекратен. Същите два горепосочени периода  са извън действието на твърдения период в който ищцата твърди, че е полагала труд по трудов договор в ответното дружество , тъй като по делото не се събраха никакви такива доказателства в тази насока. За да установи , че ищцата  е работила по трудов договор в този процесен период , същата навежда доводи , че трудовия й договор  и заповедта за прекратяване на това й трудово правоотношение не е получавала , като твърди, че е полагала труд в ответното дружество , но всички документи  във връзка с наличие на това правоотношение  и прекратяването му  са били съставени от работодателя и не могат да бъдат годно доказателствено средство , но същите нейни твърдения се опровергават изцяло от горепосочените доказателства. Нещо повече същите се опровергават изцяло от съставените от нея  писмени документи  , а именно подадените от нея горепосочени декларации за получаването на  месечни помощи за дете  за 2014 и 2015 година до ДСП Карнобат където тя декларира , че през тези години е безработна и е неосигурена и същата е подавала и декларация образец № 7 за 2016 г. за заплащане  на здравни осигуровки  като безработно лице. По този начин съдът стигна до правния си извод , че през посочения процесен период макар свидетелите Даринка Атанасова – нейна майка и Станимир Златев да твърдят, че е полагала труд , то това не означава и не доказва , че е работила по трудово правоотношение в магазина на ответното дружество, тъй като от там докато са били семейство с управителя на дружеството Ж.К. са получавали доходи от които са отделяли необходимите им средства за издръжката на семейството им. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ трудовият договор  задължително се сключва в писмена форма и липсата на такава води до  невалидност на същия  т.е. приравнява се , че няма сключен трудов договор без такава спазена форма. В тази насока  макар дадените от горепосочените свидетели показания до доказват, че същите е работила при ответното дружество , който факт съдът приема , то от това съдът не може да направи извод, че между страните по делото е имало сключен трудов договор тъй като за да съществува такъв той трябва да е в горепосочената императивна писмена форма. Тука съдът намира, че следва да спомене , че при недействителност  на договора поради неспазване на предписаната от закона форма , следва извод за несъществуване на трудово правоотношение ,а нищожността  на процесния трудов договор  води до непораждане на  характерните за него правни последици , каквито е и възникване на трудово правоотношение / решение № 470 от 28.062010 г. по гр.д. 671 / 2009 година на I гр. отд. На ВКС и решение № 576 / 07.10.1998 г. по гр.д. № 1576 / 1997 г. на III гр. отд. на ВКС/ . От горепосоченото  съдът намира, че щом между страните по делото през процесния период не е възникнало валидно трудово правоотношение  то  не са възникнали права и задължения за страните респ- ищцата няма право да претендира правата по него  включая и процесните и ответника няма задължения да й заплати претендираното трудово възнаграждение и  обезщетението за неползван годишен отпуск. С оглед на гореизложеното , че предявените от ищцата претенции се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.        

Ответникът е поискал да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски по делото за които е представил  списък на разноските по чл. 80 от ГПК , но това му искане не следва да се уважава съобразно забранителната императивна разпоредба на чл. 359 от КТ.

          Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

                                  

Р     Е     Ш     И:

         

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Д.П.  с ЕГН ********** *** , същата и със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа – гр. Бургас ул. Пиротска № 29  чрез адв. С.Х.Г. – Трайкова  срещу Гардения – 077 ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление  - гр. Карнобат, обл. Бургаска  ул. Васил Левски № 25 , представлявано от управителя Ж.К.К. ***  обективно съединени искове  по чл. 128 т.2 от КТ и по чл. 224 ал.1 от КТ и с който първи иск по чл. 128 т.2 от КТ ищецът Л.П. моли съда  да постанови решение  с което да осъди  дружеството ответник Гардения – 077 ЕООД гр. Карнобат  да й заплати паричната сума от 10623, 26 лв. , представляваща дължимо й се трудово възнаграждение  за периода от 14.08.2014 година до 15.06.2017 година  вкл. ведно със законната лихва върху същата сума , начиная от датата на предявяването на този иск в Районен съд  Карнобат до окончателното й изплащане , а с втория иск  по чл. 224 ал.1 от КТ същата ищца  Л.П. моли съда да постанови решение  с което да осъди ответното дружество  Гардения – 077 ЕООД гр. Карнобат  да й заплати сумата от 1 055, 75  лв.  представляващо дължимо й се обезщетение за неизползван от нея  платен годишен отпуск  за 2015 година , 2016 година и 2017 година , ведно  със законната лихва върху същата главница , начиная от датата на предявяването на този иск в Районен съд Карнобат  до окончателното  й изплащане ,като неоснователни и недоказани изцяло.

 На основание чл. 359 от КТ отхвърля искането на Гардения -077 ЕООД гр. Карнобат за осъждането на ищцата  Л.Д.П. да му заплати сумата от 1190 лв., представляващи направените от това дружество съдебни разноски по настоящото дело , като неоснователно изцяло.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: