МОТИВИ към присъда №110/19.12.2012г. по НОХД № 2021 по описа на Пловдивския окръжен съд за
2012 година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Г.Ф.Н.
и същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4, във вр. с ал.1,
предложение първо, във вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б”б” от НК - за това, че
на 16.12.2012 г. в с. П., област П.,
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества – хероин с общо нето тегло 47.96 грама със съдържание на активен
компонент диацетилморфин ДАМ 46% тегловни на стойност 5755.20 лв.
Представителят на прокуратурата поддържа
изцяло повдигнатото обвинение, със същата фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение
реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия пледира да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” при балансиращи отговорността му обстоятелства.
По искане на подсъдимия съдебното
следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373
ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Г.Н. направи самопризнание
на фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не
оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които
е извършено престъплението. Съгласяват се и със заявената от държавното
обвинение правна квалификация на извършеното. Пледират за определяне на
наказание под предвидения в закона минимален размер, което да бъде намалено с
1/3 при приложение разпоредбата на чл.58а, ал. 1 от НК, без налагане на
кумулативно предвиденото наказание „глоба”.
Съдът, като анализира доказателствата по
делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от
страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за
безспорна фактическа установеност на
извършеното, каквато е описана в
обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
От
фактическа страна:
Подсъдимият Г.Ф.Н. е роден на *** в гр.П., живее в гр.П.Той е българин, български
гражданин, не е женен има начално образование, с ЕГН **********. Подс.Н. е
многократно осъждан, като от значение за правната квалификация „опасен рецидив”
по смисъла на чл.29 ал.1 б. „А” и „Б” от НК на настоящото деяние са последните
му две от общо 10 осъждания, а именно:
С определение от 04.01.2005г. /влязло в законна сила
на същата дата/ на Районен съд-Пловдив по НОХД №1361/2004г. подс.Н. е осъден за
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр.
чл.54 от НК, като му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца при „строг ” режим. С протоколно определение от
31.10.2007г. на ОС-Пловдив по ЧНД№2289/07г. Н. е освободен условно предсрочно
по НОХД№1361/2004г. на РС-Пловдив от изтърпяване на остатъка в размер на 1
месец и 21 дни, като е определен изпитателен срок от 6 месеца.Определението е
влязло в законна сила на 08.11.2007г., а лицето е освободено на 31.10.2007г.
С определение от 27.07.2009г. /влязло в законна сила
на същата дата/ на Районен съд-Пловдив по НОХД №3342/2009г. е одобрено
споразумение, с което на подс.Н. е наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от една година и шест месеца при „строг ” режим за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”
и „б”, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК.
През месец ноември 2012г. в сектор
„ПКП” при ОДМВР-П. постъпила информация по оперативен път, че подс.Г.Н. с
прякор „***” се занимавал с продажба на наркотични вещества-хероин на
територията на гр.П. Според информацията подсъдимият се снабдявал с хероина от
неизвестно лице от гр.К., като се придвижвал с лек автомобил „****” с рег.№*****,
с тъмно син цвят.
На 16.12.2012г. около 14,00ч. в сектор „ПКП” при
ОДМВР-П. била получена информация, че предстои пътуване на подс.Г.Н. до гр.К.,
за да „зареди” определено количество хероин с цел разпространение. За проверка
на информацията била сформирана група от служители на с-р „ПКП”, с-р „СПС” и
с-р „ПП” при ОДМВР-П. При организиран КПП на главен път І-8 /П.-Х./ в района на
с.П., служители на с-р „Престъпления по пътищата” при ОДМВР-гр.П. спрели за
проверка горевизирания лек автомобил „***” с рег.№****, който бил управляван от
свидетеля Ф.С.А..В автомобила пътували общо 5 лица, сред които били подсъдимият
Г.Н. и свидетелите Ф.А., С.И., М.С. и М.К..
Местопроизшествието било запазено до пристигането на
разследващ полицай при с-р „ПКП” при ОДМВР-П. за провеждане на неотложни
процесуално-следствени действия.
При последвалото претърсване и изземване по реда на
чл.161, ал.2 от НПК на лекия автомобил „***” с рег.№**** бил открит и иззет
прозрачен найлонов плик, вързан на възел, като в него се намирало кафяво
прахообразно вещество-47,96грама, за което подс. Н. обяснил, че е негов хероин,
който е закупил от гр.К. Наркотичното вещество било скрито под гумена стелка,
находяща се пред задната седалка от лявата страна и бил поставен малко преди
това от св.М.К.. Последният поставил пликът с наркотичното вещество на
визираното място, след като подс.Н. го извадил от джоба на якето си и му го подал
да го скрие, след като забелязал полицейските служители.
Процесното наркотично
вещество било закупено същия ден от подс.Н. в гр.К. от неизвестно лице с цел
разпространението му от първия на територията на гр.П.
Подсъдимият Н. бил задържан за срок от
24 часа по реда на ЗМВР.
От извършената физико-химична експертиза се установява,
че кафявото прахообразно вещество, обект на експертизата, е хероин с нето тегло
47,96грама и съдържание на активен компонент 46 тегловни %. След изследването е
останало наркотично вещество-47, 82 грама, което е било предадено на съхранение
в Централно Митническо управление отдел „МРР-НОП”.
Стойността на наркотичното вещество, определена по
цени за нуждите на съдопроизводството, възлиза на 5755, 20лева.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия
признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства, установени чрез показанията на свидетелите Д.Г., Ф.А., С.И., М.С.
и М.К., заключението на назначената по делото физико-химична експертиза, както
и от протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение и останалите писмените
доказателствени средства, прочетени на основание чл.283 и надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото.
От
правна страна:
При така установената по безспорен и категоричен начин
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението:
По чл. 354а
ал.2 т.4 във вр. с ал.1, предложение първо, във вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б”б”
от НК, за това, че на 16.12.2012 г. в с. П., област П., при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, без надлежно разрешително е държал с
цел разпространение високорискови наркотични вещества – хероин с общо нето
тегло 47.96 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин ДАМ 46%
тегловни на стойност 5755.20 лв.
По тази правна квалификация, съдът го призна за
виновен.
От обективна страна, на 16.12.2012г. подс. Н. е
извършил действия по държане на находящото се у него наркотичното вещество-хероин
до момента на скриването му под стелката на автомобила при забелязване на
полицейските служители. През цялото това време подсъдимият е осъществявал
непосредствена фактическа власт върху находящия се у него хероин, с което е
реализирал една от формите на изпълнителните деяния по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК-а именно държане на наркотично вещество. Подс. Н. не е имал изискващото се
от закона надлежно разрешително от компетентните органи за държане на
високорисково наркотично вещество-хероин.
Хероинът е високорисково наркотично средство, което
няма легална употреба, пазар и производство, поради което е под контрол
съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 г.,
ратифицирана от Р. България в списък № 1, както и Закона за контрол върху
наркотичните средства и прекурсорите. Това наркотично вещество се намира в
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, включващо "Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, които поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, са забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина".
Видно от справката за съдимост на подсъдимия същият до
инкриминирания момент е осъждан многократно като посочените по-горе две
предишни осъждания обуславят квалификацията на настоящото престъпление като
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”А” и
б.”Б” от НК, защото е осъществено от Н. след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 ал.1 от НК и след като е бил осъждан два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпление от общ характер, като поне за едно от тях, изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 от НК. Не са налице предпоставките на
чл.30 ал.1 от НК с оглед периода от време на осъществяване на настоящото
престъпление спрямо визираните две осъждания, релевантни за квалификацията на
процесното престъпление.
От субективна страна подс. Н. е действал с пряк умисъл
с ясното съзнание за противоправността на извършеното от него деяние - съзнавал
е, че държи хероина във фактическата си власт, съзнавал е, че няма разрешение
за неговото държане съзнавал е, че посоченото наркотично вещество е опасно за
живота и здравето на хората, т. е. общественоопасния характер на деянието.
Пряко е желаел настъпването на общественоопасните последици - държи процесното
високорисково наркотично вещество.
От субективна страна е налице и специалната
съставомерна цел, а именно въпросното наркотично вещество е държано от подс.Н.
с цел разпространение. Този извод на съда се базира, както на направените от
подс.Н. самопризнания, с които потвърждава изцяло изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка, така и от показанията св.Д.Г.. Индиция за наличието на
специалната съставомерна цел е и значителното количество наркотично вещество,
многократно надхвърлящо доза за лична употреба.
Относно обвинението на
подс.Н. да е извършил престъплението
след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, съдът го оправда по тази част
от обвинението. По делото не се установи, подс.Н. да е осъждан с други влезли в
законна сила съдебни актове, извън горевизираните два съдебни акта, от
изтърпяването на наказанията по които да не са изтекли пет години, респективно,
които да оказват влияние върху правната квалификация на деянието, предмет на
настоящия обвинителен акт.
По
вида и размера на наказанието:
С оглед провеждането на съдебното
следствие по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК, съдът е задължен императивно от нормата на чл. 373 ал.2 от НПК да
определи наказанието при условията на
чл. 58 „а” от НК.
С оглед на така установената правна квалификация на
извършеното от подсъдимия престъпление по
чл. 354а ал.2 т.4 във вр. с ал.1,
предложение първо, във вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и б”б” от НК и с оглед на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът е на становище, че на подс.Н. следва
да бъде определено и наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК. В
случая единствено признанието на вината от страна на подсъдимия, не би могло да
мотивира съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Това обстоятелство не би
могло да бъде квалифицирано като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, а не са налице и многобройни такива, обуславящи приложението на
чл.55 от НК. При определяне на наказанието за процесното престъпление съдът
взема предвид завишената обществената опасност на престъплението, обусловена от
вида на високорисковото наркотично вещество-хероин, неговото количество,
стойност, съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол. Обществената
опасност на дееца също е завишена, с оглед демонстрираната обиграност и
опитност при предприетите от Н. действия по укриване на наркотичното вещество
от полицейските служители. Подсъдимият е лице с изключително лоши
характеристични данни, обусловени от многобройните му предишни осъждания, които
не се отразяват на правната квалификация на процесното престъпление, които го
разкриват като личност с тройно изградени престъпни навици, без каквато и да
било трудова ангажираност.
Ето защо съдът е на становище, че на подсъдимия следва
да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54
от НК. При определяне на точния размер на наказанието в допустимите от закона в
случая граници с оглед на така отчетените обстоятелства, съдът счита, че
най-справедливо в конкретния случай е на Н. да му бъде наложено наказание от ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за процесното
престъпление по чл. 354а ал.2 т.4 във вр. с ал.1, предложение първо, във вр. с
чл. 29 ал.1 б”а” и б”б” от НК. Ето защо съдът след редукцията с една
трета по чл.58а, ал.1 от НК определи и наложи на подсъдимия наказание от ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба” в размер на 25 000
/двадесет и пет хиляди/ лева.
Съдът е на становище, че по отношение на така наложеното
на Н. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА не са налице основанията за ОТЛАГАНЕ изпълнението на същото с
подходящ изпитателен срок при условията на чл.66 ал.1 от НК. Определеното му
наказание не е в допустимия от закона размер за това, към момента на извършване на настоящото
престъпление той е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, а и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето му, е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода.
Съдът счита, че наложеното наказание лишаване от
свобода следва да бъде изтърпяно, съобразно разпоредбата на чл.61 т.2 вр. с
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “Строг” режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
На основание чл. 354а ал.6 във вр. с ал.2 т.4
във вр. с ал.1, предложение първо във вр. с чл. 29 ал.1 б”а” и „б” от НК
вещественото доказателство по делото - наркотично вещество- хероин с тегло 47.82 грама /остатък от наркотичното вещество
след изследването с физико-химична експертиза/, предадено в досъдебното
производство на съхранение в ЦМУ Отдел „МРР-НОП”, следва да бъде отнето
в полза на Държавата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски от 79,60 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: