РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видин 03.06.2020г.
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на трети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮЛИН ЛОЗАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при участието на прокурора Мирослав Костов
и секретаря Валентина Калчева като изслуша докладваното от съдията Люлин Лозанов ч.н.д. № 64 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.12, ал.1 и сл. от ЗАКОНА за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Делото е образувано въз основа на молба № SA 131/2019 RM от Министерство на правосъдието на Република
Италия, за поемане на по-нататъшното изпълнение на наложеното на А.И.А., роден
на ***г., общо наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, по присъди
№№ 1000/2016 от 30.03.2016г., влязла в сила на 22.09.2016г. и 1324/2017г. от
05.06.2017г., влязла в сила на 30.10.2017г., и двете на Съдът в Таранто.
В проведеното пред настоящата инстанция
съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура моли да бъде допуснато
изпълнение на италианските присъди, относно неизтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“, наложено на осъдения, като остатъка от срока на
наказанието „лишаване от свобода“ с край 28.10.2020г. да се изтърпи в България.
Осъденият А.И.А., надлежно уведомен за днешното съдебно
заседание, не се яви и не е изразил становище по делото.
Служебният защитник
на осъдения А.- адвокат А.А. в с.з. заяви, че неговия подзащитен следва да изтърпи остатъка
от наложено му наказание в съответното заведение за изтърпяване наказание
„лишаване от свобода“ в Република България.
Видно от справката по реда на Наредба
№ 14/18.11.2009г., постоянен и настоящ адрес на осъдения А.И.А. с ЕГН **********
***. Тъй като осъдения е с постоянно
местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на
Окръжния съд – Видин/, то Окръжният
съд - Видин е компетентен да
разгледа делото
- чл. 7, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Съдът, след
като се запозна с Удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 208/909/ПВР на съвета от 27 ноември 2008г. за
прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решение по наказателни
дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, и приложените по делото писмени
доказателства /конкретизирани по- долу/ намира за установено следното:
Видно от Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 208/909/ПВР на съвета от 27 ноември 2008г. за прилагане на
принципа за взаимно признаване към съдебни решение по наказателни дела, с които
се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, Съдът в Таранто,
Република Италия е постановил присъди №№ 1000/2016 от 30.03.2016г., влязла в
сила на 22.09.2016г. и 1324/2017г. от 05.06.2017г., влязла в сила на
30.10.2017г. С първата присъда А.И.А., роден на ***г., е осъден за това, че в
съучастие с други лица е извършил кражба на електрическа енергия, собственост
на ЕНЕЛ, като деянието е по чл.110-624-625 ал.1 н.2 от НК на Р Италия, и е
извършено на територията на община Мотола, обл. Таранто. С втората присъда А.И.А.,
роден на ***г., е осъден за деяния в съучастие с други лица- възползване от
проституиране, нанасяне на телесни щети на Соня Господинова, незаконно
настаняване в частна жилищна собственост на Кармела Антония Анжелино, като
деянията са квалифицирани по чл.110- 56 н.к. чл.3 н. 8 и 4 н. 1 Закон № 75/1958;
110-81, 612 pcv-582-585-576 и 61 н. 2 от н.к.
Издаващата държава е квалифицирала деянията като трафик на хора и организиран
или въоръжен грабеж. Вида на наложеното наказание е „лишаване от свобода“, с обща продължителност
на наказанието е 4 години и 6 месеца.
Срока на „лишаване от свобода“
изтърпян във връзка с наказанието е 1 година и 6 месеца, към дата 28.04.2014г.
равно на 547 дни. Лицето е задържано и
наказанието, наложено съгласно правото на издаващата държава, ще бъде изтърпяно
изцяло към 28.10.2020г. В удостоверението по чл.4 също така е визирано и
следното: лицето /осъдения А./ не се е явило лично на съдебния процес,
вследствие на който е постановено решението и не е поискало повторно
разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок; лицето не е поискало
обжалване на съдебните решения, които са влезли в сила като окончателни и за
които е издадена заповед за изпълнение на наказанията от 03.08.2018г.; лицето
понастоящем се намира в издаващата държава, в изправителен институт в Салерно
за изтърпяване на наказанието; лицето е дало съгласие за изпращане на съдебното
решение и удостоверението; лицето се намира в издаващата държава и ще бъде
осъществен трансферът му в изпълняващата държава.
Изпълняващата държава е държавата ,
чиито гражданин е лицето и в която живее.
Видно от присъда № 1000/2016 от
30.03.2016г., влязла в сила на 22.09.2016г., престъплението на А., за което е
постановена, е извършено на територията на община Мотола /Италия/ за времето от
03.05.2013г. до 28.06.2013г.
Видно от присъда № 1324/2017г. от 05.06.2017г., влязла в сила
на 30.10.2017г. престъплението на А., за което е постановена, е извършено на
територията на община Мотола /Италия/ на 30.04.2013г. и на 03.05.2013г.
Видно от приложения към Удостоверението
по чл.4 от Рамковото решение Декрет за изпълнение на наказания, извършени в
условията на повторност по отношение на
осъдено лице намиращо се на свобода и заповед за съответно изпълнение от
03.08.2018г., Прокурорът от Държавна прокуратура към Съда в Таранто е
постановил: бенефисът за условната присъда по съдебното решение № 1000/2016 от
30.03.2016г., влязла в сила на 22.09.2016г. да бъде отменен, тъй като лицето е
извършило следващо деяние в рамките на 5 годишния изпитателен срок за този
бенефис, прилага се съдебно решение № 1 от настоящия декрет /т.е. присъда № 1324/2017г. от 05.06.2017г., влязла в сила
на 30.10.2017г./ Постановено е осъдения А. да изтърпи общо наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, за което осъдения да бъде отведен в
най- близкия изправителен институт, с цел изпълнение на посоченото наказание.
Видно от протокол за изслушване №
2019/4866 SIUS UDS от 30.10.2019г. Салерно, пред наблюдаващ орган в Салерно,
Министерство на правосъдието на Р. Италия е поискало съгласието на задържаното
лице- А.А., роден на ***г., понастоящем задържан в изправителен институт в град
Салерно, да изтърпи в България оставащата част от наказанието наложено от
италианските съдебни власти. Видно от същия протокол, осъдения е поискал да се
върне в България и е дал съгласие да бъде трансфериран в България.
Съгласно
чл.8, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдебните
актове, постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на
територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които
съставляват престъпления и по българското законодателство /в случая чл.195,
ал.1, т.3 и 5 от НК, и чл.159а, ал.2, т.2 от НК/, когато независимо от
разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат. Съобразно
втората алинея на посочения текст от Закона, двойна наказуемост по ал. 1 не се
изисква за конкретно посочени престъпление, между които и трафик на хора и
организиран или въоръжен грабеж, когато
в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок
не по-малко от три години или за тях се предвижда мярка, включваща лишаване от
свобода за максимален срок не по-малко от три години. Видно е че в конкретния
случай са налице хипотезите и на двете алинеи. В тази насока Съдът съобрази и
справката от 19.04.2020г. на Държавна прокуратура към апелативен съд в Лече,
отделна секция за Таранто, видно от която А. е осъден за престъпления за които
е предвиден максимален размер на наказание „лишаване от свобода“ не по- малко
от 3 години.
В случая Съдът
намира, че не е налице възможността за отказ от признаване и изпълнение по
чл.15, ал.1 и сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като: удостоверението по чл.3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС е достатъчно пълно; лицето е български гражданин с постоянно
местоживеене в България, лицето се намира на територията на издаващата държава
и е дало съгласие; признаването не е в противоречие с принципа „ne bis in idem”;
съдебния акт е постановен за деяние което е престъпление и по българското
законодателство, а също е визирано и в чл.8, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС;
изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по
давност, съгласно българското законодателство; осъденото лице не се ползва с
имунитет по българското законодателство; съдебния акт е постановен спрямо лице
съгласно българското законодателство е наказателноотговорно за деянията за
които е постановен актът; налице е условието на чл.15, ал.1, т.9, б. „в“ от
ЗПИИСАННЛСМВЛС; не са налице условията на чл.15, ал.1, т.10, т.11 и 12 от
цитирания закон.
Доколкото нормата на
чл.15, ал.1 от Закона не е императивна, но предвижда възможност за отказ при
съответните условия, Съдът намира, че не следва формално да се позове на чл.15,
ал.1, т.8 и да постанови отказ. Действително съдебния акт на издаващата държава
е постъпил в Съда на 05.05.2020г., т.е. към този момент остават по- малко от 6
месеца от наложеното на осъдения наказание „лишаване от свобода“. За Съда обаче
са определящи обстоятелствата, че само 8 дни не стигат, за да е изпълнено
формалното условие за 6 месечния срок /наказанието ще бъде изтърпяно на
28.10.2020г./, касае се за български гражданин с постоянен и настоящ адрес в
Република България, който български гражданин е изразил желание да изтърпи
наказанието си в България още на 30.10.2019г. Изтърпяването на останалата част
от наказанието в България ще способства за ресоциализацията на осъдения. При това положение Съдът намира, че не следва
да постанови отказ, съобразно чл.15, ал.1, т.8, която норма не урежда преклузия
и абсолятно основание за отказ.
Изложените фактически
и правни изводи сочат, че са
налице основанията за признаването и приемане за изпълнение
на двете съдебни решения /присъди / №№ 1000/2016 от 30.03.2016г., влязла в сила на
22.09.2016г. и 1324/2017г. от 05.06.2017г., влязла в сила на 30.10.2017г., постановени
от Съдът в Таранто, Република Италия, с които на А.И.А. с ЕГН ********** е наложено наказание „лишаване от
свобода“
в общ размер на 4 години и 6 месеца, като изпълнението е само относно
оставащата, неизтърпяна част от срока на посоченото наказание „лишаване от
свобода“, т.е. за времето до 28.10.2020г.
Така определеното
наказание съобразно правилото на чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС
следва се търпи при първоначален
общ режим,
доколкото, видно от присъдите на италиансикя съд, не е налице
деяние извършено в изпитателен срок или друга хипотеза на чл.57 от ЗИНЗС,
когато на осъдения се определя първоначален строг или друг по- тежък режим на
изтърпяване.
От изтърпяването
на наказанието и на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
следва да се приспадне срока
на изтърпяната част, считано от
началото на наказанието до момента на фактическото
предаване на осъдения А. *** на Република България за
изпълнение на съдебните решения.
Предвид
горното и на основание чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ присъди,
постановени от Съдът в Таранто, Република Италия, с №№ 1000/2016 от
30.03.2016г., влязла в сила на 22.09.2016г. и 1324/2017г. от 05.06.2017г.,
влязла в сила на 30.10.2017г., с които българският гражданин А.И.А., ЕГН **********
е ПРИЗНАТ за виновен и осъден за това, че в съучастие с други лица е извършил
кражба на електрическа енергия, собственост на ЕНЕЛ, като са причинени и
повреди- престъпление по чл.110-624-625 ал.1 н.2 от НК на Република Италия, и
за това, че в съучастие с други лица- възползване от проституиране, нанасяне на
телесни щети на Соня Господинова, незаконно настаняване в частна жилищна
собственост на Кармела Антония Анжелино- престъпление по чл.110- 56 н.к. чл.3
н. 8 и 4 н. 1 Закон № 75/1958; 110-81, 612 pcv-582-585-576 и 61 н. 2 от НК
на Република Италия, за което му е наложено общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, като
изпълнението на горните присъди е само относно неизтърпяната в Република Италия
част от срока на наказанието, т.е. осъдения А. да изтърпи в Република България остатъка
до 28.10.2020г., представляващ неизтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“, чийто срок изтича на 28.10.2020г.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС
първоначален "общ" режим
за изтърпяване на остатъка от наложеното
наказание "лишаване от свобода".
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
срока на изтърпяната част, считано от началото
на наказанието до момента на
фактическото предаване на осъдения А.
*** в Република България за
изпълнение на съдебните решения.
Препис от
решението след влизането му в сила да се
изпрати с превод на италиански език на компетентния
орган на издаващата държава и Министерство
на правосъдието на Република Италия.
Препис от
решението да се изпрати незабавно
на Окръжна прокуратура- Видин.
Препис от
решението да се изпрати след
влизане в сила на решението на
Върховна касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи
на жалба и протест в 14 дневен срок пред Софийски апелативен
съд, като за осъдения А. срокът тече от датата,
на която е уведомен за постановеното
решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: