Р Е
Ш Е Н
И Е
№
81 08.01.2024
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на
четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Андреан Сутров
като
разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова
КАН дело № 287 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касаторът Н.Д.К. чрез адв. С.Ч.
*** е обжалвал като неправилно Решение № 382 от 09.10.2023 година, постановено
по АНД № 2409/2023 година по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с
която е потвърдено наказателно постановление № 23-1228-001416 от 04.04.2023
година, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.
Стара Загора, с което на Н.Д.К. на основание чл. 179, ал.2 , предложение първо
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди,
че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован поради противоречие с
материалния закон и поради неправилно тълкуване на събраните по делото
доказателства. Според тези оплаквания настоящият състав прави извод, че
решението се оспорва като неправилно и като постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в
от ЗАНН. По същество касаторът оспорва възприетата фактическа
обстановка с твърдение, че районният съд бил игнорирал показанията на
свидетелите, че те не са установили механизма на ПТП. В съдебния акт липсвали
мотиви с каква скорост се е движел К., за да се приеме, че скоростта не била съобразена с конкретните пътни условия. Не били коментирани свидетелските
показания, че ПТП-то било възниквало поради заспиване на водача. С тези
аргументи моли за отмяна на решението в оспорената му част и на потвърденото с
него наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът
не се явява, но в представеното писмено становище поддържа жалбата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касация –
началникът на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Стара Загора не
взема становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в
сила.
Административният съд – Стара
Загора, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение
въззивният съд е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление №
23-1228-001416 от 04.04.2023 година, издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция към ОД на МВР гр. Стара, в частта, с която на касатора за извършено от него административно нарушение по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева – на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
За да постанови този правен
резултат, съдът е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
се установява, че на 12.03.2023 г. около 04:00
ч, Н.Д.К. е извършил от обективна и субективна страна нарушение по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, което се изразява в това, че при управлението на
собствения си лек автомобил „********“
с рег.№ *****************,
на кръстовището с ул. Майор Кавалджиев“ поради движение със скорост,
несъобразена с пътните условия /ремонтни дейности/ на десен завой водачът губи контрол на управляваното МПС,
продължава движението си направо и с предната си част се блъска в метална преградна конструкция и в паркиран автомобил, с което причинил ПТП
с материални щети. Пристигналите на място полицейски служители установили ПТП и
след справка по рег. номер намерили самоличността на собственика на автомобила
и местоживеенето му. За това нарушение му е съставен АУАН № GA 874480 на 12.03.2023 г. Въз основа на АУАН на 04.04.2023
г. началникът група на Сектор "ПП" при ОД на МВР – Стара Загора е
издал процесното НП, с което за нарушението на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на Н.Д. К. е
наложена глоба в размер на 200 лева.
Съдът е кредитирал на първо
място показанията на полицейските служители, посетили мястото на инцидента.
Посочил е, че при анализ на следите от реализираното ПТП, които следи дефакто
са фиксирани в протокола за ПТП и показанията на свидетелите, се установява, че
автомобилът на Д. при десен завой е загубил контрол над автомобила си и се е ударил в метална преградна конструкция и в
паркирания пред него друг автомобил. Тези изводи са обосновани и със снимковия
материал, установяващ настъпилите материални щети и протокола за ПТП.
Въззивният съд е извършил оценка на събраните доказателства, като ги е обсъдил
поотделно и съвкупно и е изложил мотиви, че кредитира показанията на свидетелите,
тъй като същите са непротиворечиви, последователни и съответстват на всички
събрани останали доказателства по делото.
С оглед констатираното съдът е
приел, че в случая е налице проявление на чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП с оглед причиненото ПТП поради движение с
несъобразена скорост,
От правна страна съдът приема,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при спазване на процесуалните
правила за това. Не са намерени и други пороци, водещи до отмяна на НП.
Мотивирано са отхвърлени всички заявени възражения. Извършена е преценка, че
наложеното на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП наказание е в предвидения в закона точен
размер, съответно е на извършеното нарушение.
Така постановеното решение е
правилно.
Според състава на чл.
179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП който поради движение с
несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба
в размер 200 лв. Този състав е субсидиарен /прилага се доколкото деянието не е
престъпно/, като изисква причинно-следствена връзка между съставомерния
резултат - причиняване на ПТП по смисъла на § 6,
т. 30 от ДР на ЗДвП, и движение с несъобразена скорост от страна на
субекта на нарушението.
Противно на твърденията на
касатора, че липсва описание на механизма на ПТП-то, в наказателното постановление е описан механизъм
на деянието, управляваното от касатора МПС
се е движило на път, по който се извършвали ремонтни дейности, като при маневра
за завиване водачът е загубил контрол над управлението на автомобила, в
резултат на което е причинил ПТП с материални щети.
На практика спорният по делото
въпрос касае формирането на вътрешното убеждение на съда при оценката на
доказателствата, приоритетно на показанията на изслушаните в хода на съдебното
дирене свидетели, съпоставени с останалите обективни обстоятелства.
Касационната инстанция намира
оплакванията на касатора досежно преценката на свидетелските показания от
страна на съда за неоснователни. В това отношение е важно да се отбележи, че за
формиране на убеждение, което да съответства на логиката и на опитните правила
е достатъчно свидетелските показания да съвпадат относно фактите, които
представляват главния предмет на доказване. В случая, видно от показанията,
дадени при разпита, свидетелите детайлно са описали обстоятелствата, релевантни
за нарушението – вида и размера на последиците от ПТП-то и сторените щети.
Предвид изложеното съдът намира, че показанията на свидетелите досежно главния
предмет на доказване са идентични, поради което правилно съдът ги е кредитирал.
Обосновано при това съдът е отклонил възраженията на касатора, поддържани и
понастоящем, които са били в смисъл, че не е налице твърдяното нарушение.
Всички тези обстоятелства са безспорно изяснени в хода на производството по
делото пред районния съд и от събраните гласни доказателства, като пределно
добре е изяснено на кое място и по какъв начин е реализирано ПТП. Същите си
кореспондират с протокола за ПТП, официален свидетелстващ документ, в който
изрично е записано, че К. не съобразява скоростта си с ремонта на пътното
платно на десен завой, губи контрол над автомобила, както и с наличния по
делото снимков материал. Изцяло се споделя приетото от въззивния съд, че лицето
е извършило нарушението, за което му е повдигнато административнонаказателно
обвинение. Следователно, от една страна, наличието на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти, които обуславят
административнонаказателната отговорност и с които е обосновано обвинението, се
установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, а от друга – жалбоподателят не е ангажирал надлежни
доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в
обстоятелствената част на наказателното постановление.
С оглед на което решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 382 от 09.10.2023
година, постановено по АНД № 2409/2023 година по описа на Старозагорския
районен съд, в частта, с която е потвърдено
наказателно постановление №23-1228-001416 от 04.04.2023 година, издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което на Н.Д.К. на основание чл. 179, ал.2 , предложение първо от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 20, ал.2
от ЗДвП..
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.