Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………….
София, ......................
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на четвърти
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА
ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
АНДРЕЙГ.
При участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора
Албена Таратанска, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 1856 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 25.09.2017г., постановена по НОХД №
19589/2016г., СРС, НО, 129-ти състав е
признал поотделно подсъдимите П.Б.М. и Д.Р.Р. за невинни и оправдал по
повдигнатите им обвинения по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 от НК за това, че на 20.06.2016 г., в интервала между 21:00 часа и 22:00 часа,
в гр. София, в района на пазар „Иван Вазов” в съучастие като съизвършители са
отнели чужди движими вещи - сумата от 1 300.00 /хиляда и триста/ лева и мобилен
телефон „Самсунг Галакси S6“ на стойност
532.00 /петстотин тридесет и два/ лева, всичко на обща стойност 1 832.00
/хиляда осемстотин и тридесет и два/ лева от владението на Н.В.Д., с намерение
противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила - М. държал Н.Д. за
ръката, докато Р. му нанасял удари в областта на главата, при което Д. паднал
на земята, Р. се навел над него и му взел парите и телефона.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил
протест от представител на Софийска районна прокуратура, в който се отправя
искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която
двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение.
В срока по чл. 322 от НПК е постъпило възражение от подсъдимия
П.М., чрез упълномощения му защитник – адв. Т., в което се възразява срещу
протеста и се поддържа, че подсъдимият не е извършил вмененото му деяние.
Излага се довод, че пострадалият Д. не е бил в адекватно състояние, както и че
е останало неустановено кои са лицата, които са го нападнали и отнели вещите му.
Допълва се, че сведенията на пострадалия са противоречиви и по делото не са
събрани доказателства, които да ги подкрепят. Твърди се, че подс. М. през
вечерта на инкриминираната дата е бил в друга компания и не е могъл да
осъществи деянието. Моли съда да потвърди протестираната присъда.
В разпоредително съдебно заседание, проведено на 26.04.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняването на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, с оглед на което не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят
на СГП излага довод, че присъдата на районния съд е неправилна и не
кореспондира със събраните доказателства. Твърди, че в дейността на
първоинстанционния съд са допуснати нарушения, свързани с оценката на
доказателствените източници по делото, които нарушения обусловили неправилно
приложение на закона с оглед оправдаването на подсъдимите лица по повдигнатото
им обвинение. Допълва, че са налице достатъчно доказателства относно
виновността на двамата подсъдими. Моли присъдата да бъде отменена и постановена
нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни.
Пред съда повереникът на частния обвинител и
граждански ищец Н.Д.– адв. М. се присъединява към казаното от представителя на
държавното обвинение. В допълнение излага становище, че доверителят му през
хода на целия процес е посочвал подсъдимите като извършители на инкриминираното
деяние спрямо него, както и че тези показания не се оборват от останалия
доказателствен материал. Поддържа, че разпитаните свидетели са дали показания
за друго време на процесния инцидент. В заключение прави искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга, с
която подсъдимите лица да бъдат признати за виновни.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. Т. посочва, че пред
първата инстанция пострадалият Д. е бил под силно алкохолно опиянение, както и
че давал противоречиви показания. Поддържа, че по делото е останало недоказано
дали пострадалият е разполагал с инкриминираните парични средства. Моли съда да
потвърди присъдата на първата инстанция.
Защитникът на другия подсъдим – Д.Р. – адв. С. се
солидаризира с казаното от защитата на подсъдимия М.. Излага довод, че изводът на
първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Допълва, че седмица преди
процесния инцидент пострадалият е участвал в друг такъв, след който е получил травматични
увреждания от наранявания, като излага становище, че пострадалият използва този
случай, за да набеди подсъдимите. Счита,
че не е извършено престъпление и моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
В правото си на лична защита подсъдимият Р. се
придържа към казаното от защитника си. Твърди, че с пострадалия са приятели и
са в добри отношения, както и че последният е искал сумата от 2 000.00
/две хиляди/ лева, за да приключи делото пред съда.
В правото си да даде обяснения подсъдимият М. също се
солидаризира с изложеното от своя защитник и потвърждава казаното от другия
подсъдим относно исканата от пострадалия парична сума.
В предоставената им възможност за последна дума подсъдимите
Р. и М. поотделно твърдят, че не са направили нищо и молят съда да ги признае
за невинни като потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните доводи и възражения, и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост
и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно в мотивите
на присъдата. Първостепенният съд е положил необходимите усилия за изясняване
на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз
основа на достъпния и възможен за събиране доказателствен материал. Настоящата
инстанция намира, че направеният от първата инстанция анализ на доказателствата
по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на
НПК, поради което счита, че районният съд не може да бъде критикуван за
превратно тълкуване на доказателствата, както се твърди в протеста.
При направения собствен доказателствен анализ по
силата на чл. 314 от НПК и на чл. 316 от НПК, въззивният съд не намери
основания за промяна на основните положения на фактическата обстановка, приета
от първата инстанция, която е следната:
На 20.06.2016 г., в късния следобед, след 17:00 часа
подсъдимите Д.Р. и П.М. се срещнали с пострадалия Н.Д. и св. А.Г.в градинката
зад магазин „Т-маркет“ в кв. „Иван Вазов“ в гр. София, в близост до намиращия се в този
квартал пазар. Там и четиримата консумирали алкохол - бира.
Пострадалият Д. разполагал в себе си с парична сума в
размер около 1 700.00 /хиляди и седемстотин/ лева, като сумата от 1 300.00
/хиляди и триста/ лева бил сложил в предния ляв джоб на дънковия панталон, с
който бил обут, а останалата сума - в портмоне, което поставил в задния джоб на
панталоните си. До сумата от 1 300.00 /хиляди и триста/ лева, в същия джоб
бил поставен и мобилният му телефон - „Самсунг Галакси S6“.
Известно време след това четиримата решили да отидат в
намиращото се в близост заведение „Рибката“ в кв. „Иван Вазов“, където
продължили да консумират алкохол. Около 21:00 часа, Н.Д. решил да си тръгне и
станал от масата, като оставил сумата от 20.00 /двадесет/ лева за сметката.
Подс. Р. му казал, че тази сума не е достатъчна за заплащане на сметката и след
кратка разправия между двамата, пострадалият Д. извадил и оставил още 20.00 /двадесет/
лева за сметката, след което си тръгнал в посока подлеза на пазара „Иван
Вазов“. След около десетина минути, след него тръгнали и двамата подсъдими,
настигнали го в близост до подлеза, като подс. П.М. го хванал за ръката, а подс.
Д.Р. го ударил с юмрук в лицето в областта на лявата скула, в резултат на което
Д. паднал на земята по гръб, като се подпрял на левия си лакът. При това усетил
бъркане в предния ляв джоб на панталоните си, веднага след което двамата
подсъдими се оттеглили. Известно време след това до пострадалия Д. се приближил
непознат за него мъж, който му предложил помощ, помогнал му да се изправи и да
се придвижи до намираща се в близост колонка за такси. Пострадалият Д. се качил
на такси, което го закарало до „ВМА“. В болничното заведение пристигнал около
22:00 часа, където му бил направен преглед в спешен неврохирургичен кабинет, като
било установено, че има разкъсно-контузна рана в лява зигоматична област и
кръвонасядане на склерата на лявото око. Констатирано е, че по време на
прегледа е в съзнание и алкохолно повлиян. В изготвената медицинска документация
е посочено, че пациентът е споделил, че уврежданията му са в резултат на
нанесен побой от познати за него лица, по време на който е бил удрян с юмруци,
след което паднал на земята, но успял да се изправи сам и да потърси лекарска
помощ.
Във „ВМА“ пострадалият Д. е констатирал, че му липсва
паричната сума в размер на 1 300.00 /хиляда и триста/ лева и мобилният
телефон „Самсунг Галакси S6“, за което съобщил в лечебното заведение, от където
съобщили на органите на полицията. По повод на подадения сигнал, от дежурна част
на 04 РУ-СДВР във „ВМА“ бил изпратен дежурен екип, който установил там пострадалия
Д. и след като му била оказана медицинска помощ го отвели в сградата на 04
РУ-СДВР, за да даде показания, като по случая е било образувано досъдебно
производство.
Същата вечер, на 20.06.2016 г., в близост до подлеза
на пазара „Иван Вазов“ , св. И. В.К.намерил мобилния телефон на пострадалия Д.
и след като се обадил в 04 РУ-СДВР и съобщил за намерената от него вещ, около
полунощ същата вечер отишъл в сградата на районното управление и я предал с
протокол за доброволно предаване. Впоследствие телефонът бил върнат на неговия
собственик – Д..
В хода на образуваното досъдебно производство, при
проведено процесуално следствено действие - разпознаване на лица, обективирано
в съответните протоколи за това, пострадалият Д. разпознал двамата подсъдими,
като лицата които му нанесли побой инкриминираната вечер, тъй като по-рано в
показанията си ги посочил с техните прякори - „Цицата“ за Д.Р. и „Пейката“ за П.М..
От заключението на приетата съдебно-оценителна
експертиза (СОЕ) се установява, че стойността на инкриминирания телефон, след
приспадане на амортизацията поради ползване, се равнява на 532,00 /петстотин
тридесет и два/ лева.
От заключението на приетата съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ) се установява, че заключението е изготвено след непосредствен
преглед на пострадалия Д., при който вещото лице е констатирало, че клепачите
на лявото око са мораво жълтеникаво кръвонаседнати, като такова кръвонасядане е
установено и по лявата скулова област, ведно с разкъсно-контузна рана в тази
област, която е била хирургически почистена и залепена. Според заключението,
установените увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети
/какъвто е и човешкият юмрук/ и могат да са получени по време и начин, съобщени
от освидетелствания, като същите са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Съгласно
уточнението, направено от вещото лице в хода на съдебното следствие,
констатираните телесни увреждания не е възможно да са били получени 10 /десет/ дни
преди датата, твърдяна от пострадалия, а максимум в рамките на часове до едно
денонощие.
От заключението на съдебно- психиатричната експертиза
(СПЕ) на пострадалия Д. се установява, че по време на инкриминирания период,
освидетелстваният е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна
степен, с характерните белези за това като нестабилна походка, дизартричен
говор, но без данни за анамнестични острови, които да се дължат на токсично
действие на алкохола. С оглед на това е направен извод за това, че пострадалият
е бил в състояние, което му позволява правилно да възприема и възпроизвежда
факти и събития, на които е бил свидетел и да дава достоверни показания, т.е. е
бил със съхранена свидетелска годност.
От заключението на съдебно-психиатричните експертизи,
изготвени по отношение на двамата подсъдими се установява, че към момента на
инкриминираното деяние, с оглед на наличните данни за употребен алкохол, те
също са били в състояние на обикновено алкохолно опиване - подс. М. в лека
степен, а подс. Р. - в средна степен, но със съхранена свидетелска годност -
възможност правилно да възприемат и възпроизвежда факти и събития, на които са
били свидетели и да дават достоверни показания, при наличие на такова желание.
Както фактическите констатации, така и правните изводи
на районния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото
същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства, а именно - гласни, приобщени посредством показанията на
пострадалия Н.В.Д. /дадени в хода на съдебното следствие и приобщените от ДП/ и
показанията на свидетелите А.С.Г./дадените в хода на съдебното следствие и
приобщени, чрез прочитане/, показанията на св. И. А.К./дадени в хода на
съдебното следствие/ и показанията на св. Е.М.Т./дадени в хода на съдебното
следствие/; приетите експертизи — съдебно-оценителна експертиза,
съдебно-медицинска експертиза и три броя съдебно-психиатрични експертизи;
писмените доказателства по делото - справка от НОИ за осигурителния доход на
пострадалия Д., справка от НАП за внесен дължим данък от работодателя на
пострадалия Д. върху осигурителния доход на лицето, писмо от ОББ, ведно с
информация за движението по банкова сметка *** „Ф.М.“ ЕООД, с управител на
дружеството - пострадалият Н.В.Д. за периода 01.05.2016 - 30.06.2016 г.,
медицинска документация, представена от МБАЛ „Александровска“ ЕАД и от ЦСМП -
гр. София, за извършени прегледи на пострадалия Д. на 10.06.2016 г.; 2 листа за
преглед на пациента Н.В.Д. с №128964 от 20.06.2016 г. /основен и допълнителен
лист/ от специалисти неврохирург и клиничен токсиколог във ВМА и извлечение от
книга за регистрация на амбулаторно болни в спешен неврохирургичен кабинет на „ВМА“
за дата 20.06.2016 г.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от
надлежно събрания доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на
правилата на формалната и житейска логика. Проведеното от първата инстанция
съдебно следствие е било пълно и изчерпателно, като в хода му са били събрани и
проверени всички възможни доказателства, необходими за разкриване на
обективната фактическа обстановка. Първостепенният съд е откроил противоречията
в доказателствения материал и е изложил логични и подредени съждения по
отношение на причините да възприеме за доказани или недоказани определени
фактически положения, с които настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият
съдебен състав намира за необходимо, с оглед на застъпените в протеста доводи,
както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
От доказателствата по делото безспорно се установява кои
лица са били в заведението „Рибката“ през процесната вечер, както и че помежду
им е възникнал словесен конфликт във връзка заплащането на сметката, но е
налице противоречие относно редица факти, случили се след тръгването на
пострадалото лице от заведението, което е довело до формирането на две
групи доказателствени източници – от
една страна, показанията на пострадалото лице Д., а от друга – обясненията на
подсъдимите М. и Р.. Съдът констатира, че условно приетите две групи гласни доказателства
противостоят една на друга и изхождат от лица, които са пряко заинтересовани от
изхода на делото, предвид което ги подложи на собствен доказателствен анализ,
като ги съпостави с всички приобщени доказателстени материали по делото.
Въззивната съдебна инстанция намира за правилно
решението на първоинстанционния съд да положи в основата на фактическите си
изводи, като главен доказателствен източник в това производство показанията на
пострадалото лице – св. Н.Д.. Предвид процесуалното му качество първоначално
като пострадал, а в съдебната фаза като частен обвинител, което изначално
предполага заинтересованост от изхода на делото, съдът е подложил на прецизен
анализ депозираните му показания в хода на целия наказателен процес, тъй като
той е и единственият известен свидетел-очевидец по делото.
Подобно на
първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че показанията на пострадалия са противоречиви,
неубедителни, изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал в
отделни техни части. По делото не се спори, че подсъдимите и пострадалия се
познават, което е улеснило пострадалото лице в установяване самоличността на
нападателите му, което впоследствие е обективирано в протокола от проведеното
процесуално-следствено действие по разпознаване на лица в хода на досъдебното
производство. Въз основа на приобщената съдебно-психиатрична експертиза по
делото се приема за доказано, че свидетелят е имал възможност да възприеме
нападателите си и действията им спрямо него. Съдът констатира, че пострадалият Д.
в нито един момент не е имал колебания относно самоличността на лицата, които
са го нападнали.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на
пострадалия Д. в частта, че в процесния ден и час е бил в заведението „Рибката“,
заедно с подсъдимите Р. и М. и св.Г., че е консумирал алкохол и е имало
спречкване, от което е получил телесни увреждания, за които е потърсил
медицинска помощ. Въз основа на
разказа на частния обвинител и приложената по делото медицинска документация,
издадена от „ВМА“ се установява фактът на употребената физическа принуда. Свидетелят
дава описание на действията на подсъдимите, които го настигнали по пътя към
подлеза, като подс. Р. го ударил с юмрук в лицето и той паднал и усетил ритници
от дясната си страна, където бил позициониран подс. М..
Въпреки това, въззивната съдебна инстанция, подобно на
първата, констатира редица противоречия в показанията на пострадалото лице,
което в хода на досъдебното производство посочва, че когато решил да си тръгва
от заведението оставил сумата от 40 /четиридесет/ лева за покриване на
сметката, а в показанията си пред районния съд е свидетелствал, че е оставил 20
/двадесет/ лева, след което бил настигнат от подсъдимите и дал на ръка сумата
от 20 /двадесет/ лева на подс. М.. Противоречие е налично и относно лечебното
заведение, към което се е отправил пострадалият, като по време на разпита си
пред разследващ орган е посочил същото да е „Пирогов“, а в хода на съдебното
следствие – „ВМА“.
В приобщените му от досъдебното производство показания
св.Д. твърди, че единият подсъдим е бръкнал в джоба му и е взел сумата от 1300
лв. и мобилния му телефон. В същото време в допълнителния си разпит в хода на
съдебно следствие посочва, че на неустановеното лице, което му е помогнало да
стане от земята не е споделил за обира, тъй като към този момент не е знаел, че
му липсва нещо. В хода на съдебното следствие са налице противоречия в
показанията на пострадалия и относно това, кога и къде той е установил липсата
на инкриминираните вещи, като в показанията си дадени, в съдебно заседание на
първа инстанция, проведено на 14.03.2016 г. твърди, че е установил липсата им в
спешния център на ВМА, а в показанията, дадени на 05.06.2016 г. твърди, че е
установил липсата им в таксито, с което се придвижил до ВМА. Липсва устойчивост
и последователност в показанията на пострадалия относно това дали е възприел
отнемането на инкриминираните вещи от страна на двамата подсъдими. Напротив,
показанията на св.Д. в тази част са изключително колебливи до степен, която ги
дискредитира.
За да провери
констатираните противоречия законосъобразно и в съответствие с правилата
на формалната логика първата инстанция е съпоставила и кредитирала тези,
съответстващи на останалите по делото доказателства. В тази връзка настоящата
съдебна инстанция намира за правилно решението на първоинстанционния съд да
даде вяра на показанията на св.Г. като последователни
и логични. От показанията му се установява хронологията на събитията на
процесната датата, като свидетелят е присъствал и е възприел непосредствено
разговора между подстарадалия Д. и подсъдимите М. и Р. и оставянето на сумата
от 40 /четиридесет/ лева на масата за заплащане на сметката, така и тръгването
на пострадалия от заведението и последвалото такова от подс. Р. в посока
подлеза на пазара. От една страна свидетелят е категоричен, че пострадалият е
оставил на масата сумата от 40 лева, след което си е тръгнал, като в тази част
показанията му се подкрепят от обясненията на подс. Р. и от показанията на
пострадалия Д., дадени в хода на досъдебното производство.
Настоящият съд, подобно на първия, намира за доказано
обстоятелството, че инкриминираната вечер пострадалият е разполагал с парична сума
в размера, посочен от него. Въпреки това правилно първоинстанционният съд е
констатирал, че показанията на пострадалия във връзка с престъпно отнемане на
инкриминираната сума и мобилния му телефон от неговото владение от страна на
двамата подсъдими остава изолирано и неподкрепено от нито едно друго
доказателство по делото, който извод напълно се споделя и от въззивния съд.
Контролният съд, подобно на първостепенния, счита че
показанията на пострадалия Д. следва да бъдат кредитирани с доверие относно
обстоятелството, че в хода на съдебното следствие, същият категорично е заявил,
че докато двамата подсъдими са упражнили сила спрямо него, не е видял някой от
тях да му отнема инкриминираните вещи, а само е усетил бъркане в джоба, в който
са били инкриминираните вещи, докато е бил на земята. Изрично запитан за това,
той заявява, че не е видял и не е усетил при това да му се отнемат вещите, а
само е усетил ръка в джоба си, след което е усетил изваждане на ръката. Не е
споменавал на лицето, което му помогнало да се изправи за липсващите му вещи,
защото към този момент не е знаел, че му липсва нещо, като поради същата
причина не е споделил и на шофьора на таксито. От всичко това се налага извод
за това, че заявеното от пострадалия в показанията му в хода на досъдебното
производство, че по време на нанесения му побой двамата подсъдими са му отнели
инкриминираните вещи, не е израз на обективно възприет от него факт, а извод,
направен от него едва при установяване на липсата на инкриминираните вещи във „ВМА“,
след анализ на ситуацията.
С оглед на това и настоящата съдебна инстанция достига
до извода, че макар да се установява да е упражнена принуда посредством сила
спрямо пострадалия, в резултат на което същият е получил наранявания, то по
делото остава неустановено с категоричност отнемането на инкриминираните вещи
от подсъдимите. Следва да се отбележи, че относно тези действия не са
установени свидетели очевидци. В показанията си пред съда св.Г. посочва,
че 10 минути след като пострадалият е
напуснал заведението от него си е тръгнал
и подс. Р., но не е гледал на къде тръгва, а в депозираните си показания
в същото съдебно заседание пострадалият свидетелства, че няма пряка видимост
между заведението и мястото, където се е случил процесния инцидент.
Св. Д. е описал пред съда, че е усетил бъркане в
джоба, като е установил липсата на инкриминираните вещи в спешното отделение.
Това твърдение обаче съдът намира за изолирано и неподкрепено от останалия
доказателствен материал. В подкрепа на този извод са показанията на св. И.
Костадинов, дадени в хода на съдебното следствие, като съдът е намерил същите
за логични и последователни, без вътрешни противоречия и несъответствия. Съдът
правилно е констатирал , че свидетелят е абсолютно незаинтересован от изхода на
делото. Преценявайки неговите показния, наред с протокол за доброволно
предаване на една от инкриминираните вещи - мобилния телефон на пострадалия Д.,
съдът по несъмнен и безспорен начин е установил, къде и кога той я е намерил -
в непосредствена близост до местопрестъплението и в рамките до няколко часа,
след случилото се, както и че още същата вечер, около полунощ я предал с
протокол за доброволно предаване в 04 РУ-СДВР. Това налага извод за липса на
съставомерност по отношение на инкриминираната вещ, доколкото по делото не се
доказа, че същата да е била присвоена.
Въззивният съд намира за правилен извода на
първоинстанционния във връзка с възможността на пострадалия да възприема и
възпроизвежда правилно фактите, за които свидетелства, което се потвърждава от
заключението на приетата по делото СПЕ. Според експертите макар и пострадалият да
се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - средна степен,
същият е бил със съхранена свидетелска годност.
При пострадалия е констатирана употреба на алкохол, но
същият е бил контактен и адекватен.
Съдът споделя извода на районния съд за дискредитиране
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, допуснати при режим на
довеждане на двамата подсъдими - П.,П.и В. по изложените причини, като не
намира за нужно да ги преповтаря.
След внимателен и критичен анализ, настоящият съдебен
състав, подобно на първия, дава вяра само отчасти на изложеното в обясненията
на подсъдимите М. и Р., като в частта, в която отричат каквото и да е
съпричастие към осъщественото посегателство над телесната неприкосновеност на
пострадалия Д. ги приема за защитна версия, която се опровергава от останалите
доказателства, събрани по делото. В хода на съдебното следствие пред първата
инстанция подсъдимите са дали обяснения, в които се открива двояката им правна
природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова,
чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока,
достоверността им следва да бъде установена и оценена внимателно и в съпоставка
с останалия събран доказателствен материал. Според настоящия съд, обясненията
на подсъдимите са предварително добре обмислени, с цел поддържане възприетата
линия на защита.
Съдът кредитира изцяло и възприема
за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по делото писмени
доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените
по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения
при събирането им, като по
делото липсват други доказателствени източници, които да ги оборват или
опровергават.
Въззивният съд взе предвид
заключенията на назначените в хода на досъдебното производство експертизи,
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, които според преценка на
съда са извършени от компетентни в тези области на науката лица, а дадените заключения
- за обективни и отговарящи в пълнота на всички поставени въпроси, включително
и от страните в съдебното заседание.
Съдът формира фактическите си изводи за съдебното
минало на подсъдимите лица въз основа на приобщените по делото справки за
съдимост за тях.
Макар по делото да се установява, че на процесната
дата и място по отношение на частния обвинител е осъществено посегателство, с
което са му били причинени телесни увреждания, не са налични доказателства, въз
основа на които да се направи несъмнен извод за съпричастност на подсъдимите Р.
и М. към престъплението, за което са предадени на съд, а именно грабеж, както
законосъобразно е приел първоинстанционният съд.
Самостоятелният прочит на доказателствата по делото от
въззивния съд налага извода, че за да изгради вътрешното си убеждение,
първоинстанционният съд е анализирал прецизно събраните по делото
доказателства. Първата инстанция е събрала и проверила всички налични
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по делото, като
след коректен и аргументиран анализ на доказателствените източници, е
достигнала до верни крайни изводи, с които настоящият въззивен състав изцяло се
съгласява.
Предвид горното, въззивната инстанция намира, че
анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка
не обусловя извод за несъмнена доказаност на съпричастност на подсъдимите към вменените
им в обвинителния акт престъпни посегателства. По делото не се доказа по
безспорен начин, че подсъдимите Р. и М. на
20.06.2016 г., в интервала между 21:00 часа и 22:00 часа, в гр. София, в района
на пазар „Иван Вазов” в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими
вещи - сумата от 1 300.00 /хиляда и триста/ лева и мобилен телефон „Самсунг Галакси
S6“ на стойност 532.00 /петстотин тридесет и два/ лева, всичко на обща стойност
1 832.00 /хиляда осемстотин и тридесет и два/ лева от владението на Н.В.Д., с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила - М.
държал Н.Д. за ръката, докато Р. му нанасял удари в областта на главата, при
което Д. паднал на земята, Р. се навел над него и му взел парите и телефона.
За да е налице съставът на вмененото във вина на
подсъдимите лица престъпление, от обективна страна се изисква извършването на
активни действия по отнемане на чужда движима вещ, чрез прекъсване на чуждата
фактическа власт и установяване на своя над инкриминираните вещи, с намерение
противозаконно да ги присвои. Тъй като грабежът е съставно престъпление изисква
се действията по отнемане на чуждите движими вещи да са били предшествани или
съпроводени с упражнена от страна на дееца принуда – сила или заплашване – по
отношение на лицето, от чиято фактическа власт се отнемат последните.
По делото се установява, че подсъдимите са засегнали
телесния интегритет на пострадалия, не се доказа по категоричен начин, че са
отнели вещи от последния.
По повод възражението от страна на държавното
обвинение за доказана виновност на подсъдимите, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да посочи, че по делото остана недоказано, че двамата
подсъдими са отнели от владението на пострадалия инкриминираните вещи. Липсата
на последователност и наличието на сериозна колебливост в показанията на
пострадалото лице относно моментът, в който е установил липсата на
инкриминираните вещи, е от съществено значение за горния извод. За последния
допринася и обстоятелството, че едната инкриминирана вещ – мобилния телефон е
открита от св.Костадинов в непосредствена близост до мястото на инцидента. В
този смисъл не може да се направи еднозначен извод, че двамата подсъдими са
отнели паричната сума и мобилния телефон от джоба на пострадалия, доколкото са
налице и други възможности за констатираната впоследствие от пострадалия липса
на инкриминираните вещи – изпадане на телефонния апарат при падането на
пострадалия на земята, в това число и изпадане на банкнотите от джоба му, както
на мястото на инцидента, така и в таксито, което е ползвал, за да се придвижи
до медицинското заведение, а също и отнемане на паричната сума от пострадалия
от друго лице или лица, докато е бил на земята. Не следва да се пренебрегва
обстоятелството, че пострадалият се е намирал в средна степен на алкохолно
опиване и макар със запазена свидетелска годност, според експертите, походката
му е била нестабилна.
Настоящият съдебен състав, подобно на предходния,
намира, че престъпният резултат не може да се обвърже с личността на подсъдимите
лица. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за
авторството и виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага
единственият възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по
несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и
неговото оправдаване. В конкретния случай анализът на доказателствените
източници и установените въз основа на тях факти не позволяват да се направи
еднозначен, категоричен и единствено възможен извод, че подсъдимите Р. и М. са
осъществили на инкриминираната дата и място престъплението грабеж.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема,
че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Изложените в протеста, в
допълнението към него и в съдебното заседание доводи в обратна насока са
неоснователни.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр.
чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест– да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
С оглед признаването на подсъдимите за невиновни в
извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение, на основание
чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените в производството разноски остават за сметка на
държавата.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.09.2017 г.,
постановена по НОХД № 19589/2016 г.,
СРС, НО, 129-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.