Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 274/27.06.2022г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана касационен състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня
Камарашка касационно административно - наказателно дело № 235 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №27 от 29.04.2022 г. постановено по АНХД № 20211610200315
по описа за 2021г. на Районен съд – Берковица, с което е
отменено наказателно постановление № 12-2100009 от 08.11.2021 г. издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „Петър Гелов 007” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Петър Димитров Гелов, за извършено административно нарушение по
чл.12, ал. 1
във връзка с чл.12, ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ
бр.7/2009г./ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин/, на основание чл.416, ал.1
вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Касационният жалбоподател Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно призовани, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Силвия Кръстева в касационната жалба и по
съществото на делото, сочи че постановеното решение на въззивния съд е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че съгласно чл.416,
ал.1 от КТ редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното, като предвид събраните гласни и писмени доказателства безспорно е
установено, че административно наказаното дружество не е заплатило допълнително
месечно трудово възнаграждение в процент върху основната заплата на лицето
Здравка Иванова Каменова, за което е приложена разчетно - платежна ведомост за
периода от м.01.2021г. до м. юли 2021г. и справка за регистрирани трудови
договори, като същата има повече от една година стаж. Сочи се, че задължение на
работодателя е да заплаща на работника допълнително трудово възнаграждение за
прослужено време и професионален опит съобразно КТ, което в случая не е
изпълнено. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото
НП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответника по
касационната жалба „Петър Гелов
007” ЕООД с ЕИК ********* чрез процесуалния си представител адвокат К. Б. *** в
отговор по касационната жалба и в писмена защита по съществото на делото
оспорва същата. Твърди, че по делото правилно е възприето от въззивния съд, че
в издаденото НП не е посочен размерът на допълнителното трудово възнаграждение,
както и от кой момент се дължи същото, което е довело до ограничаване правото
на защита на административно наказаното търговско дружество. Сочи, че в НП е
посочено само м. април 2021г., а не сочения в касационната жалба период от
м.01.2021г. до м. юли 2021г., тъй като разчетно – платежната ведомост не
представлява елемент нито от съдържанието на АУАН, нито от НП и не може да
попълни липсата в съдържанието им на съставомерни елементи на нарушението
относно размера на допълнителното трудово възнаграждение и момента от който се
дължи. Твърди, че от административния орган не е установено, че лицето има и
повече от една година работа при същия работодател. Моли за потвърждаване на
въззивното решение, като претендира разноски по представен списък.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
като атакуваното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно
тъй като при постановяването му не са налице сочените в касационната жалба
пороци.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
С касационната жалба не са представени писмени
доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите
и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.
От събраните по делото доказателства е установено от
фактическа страна, че на
20.08.2021 г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
служители на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана в обект кафе -
аперитив, находящ се в гр.Берковица, ул.“Александровска“№28 стопанисван от „Петър Гелов 007” ЕООД с ЕИК
*********.
От представените документи от страна на търговското дружество явяващо се
работодател, а именно разчетно - платежна ведомост за периода януари 2021 год.
до юли 2021 год. включително, е установено, че работодателят не заплаща
допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата
на Здравка Иванова Каменова, като за пример е отразено - месец април 2021 год.
Обстоятелствата от проверката били удостоверени в протокол за извършена
проверка с изх. №ИД-22-100/26.08.2021 год., като с него е дадено и предписание
на работодателя да начислява и изплаща допълнително месечно възнаграждение в
процент върху основната работна заплата определена в индивидуалния трудов
договор, на основание чл.12, ал.1 във вр. с ал.2 от чл. 12, ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. По
делото липсват данни това предписание да е оспорено по административен и /или
съдебен ред. За констатираното е съставен АУАН № 12-2100009 от 14.09.2021г. на „Петър Гелов 007” ЕООД с ЕИК
*********
за извършено административно нарушение на чл. 12, ал. 1
във връзка с чл. 12, ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ДВ бр.
7/2009 г. / и на 08.11.2021 г. наказващият орган, въз основа на акта издал
оспореното НП.
При така възприетите факти от въззивния съд,
въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства и
изслушаните свидетели Силвия Шишкова – актосъставител и Миглена Трифонова по
установяване на нарушението и съставяне на АУАН въззивния съд приел, че в атакуваното НП не
са описани фактите, относими към съставомерните признаци на нарушението.
Посочил е, че не е изяснен нито какъв е размера на това възнаграждение, като този размер 0, 6% върху
работната заплата се сочи едва в съдебно заседание, не е посочено към кой
момент за работодателя е възникнало задължението да го заплати /това поначало
би следвало да стане с изплащане на работната заплата на съответния работник,
но не са посочени конкретни данни към кое число на месеца, текущия или
последващия, се извършва плащането/, нито пък кога конкретното лице е придобило
правото на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. Като не е сторил това АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение при издаване на НП.
Настоящия касационен състав не споделя
мотивите на въззивния съд за липса на конкретно описание на извършеното
административно нарушение, тъй като законодателя в чл.12 от НСОРЗ е разписал
задължение на работодателя „..За придобит трудов стаж и професионален опит на
работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в
процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов
договор…“.
Съгласно чл. 66, ал.1, т.7 КТ с трудовия договор сключилите го страни определят основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на
тяхното изплащане. На основание чл. 244, т.2 КТ
видовете, минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, редът и начинът на определяне и изчисляване са определени с
Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), приета с ПМС № 4/2007 г. Съгласно чл. 12, ал.1 НСОРЗ
за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се
заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна
заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и
професионален опит се зачита стажът, признат по реда на КТ за времето, през
което работникът или служителят е работил и продължава да работи в
предприятието, в т. ч. на различни работни места и длъжности – чл. 12, ал.2 НСОРЗ,
както и придобият в други предприятия по § 1, т.2 от ДР на
КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжности или
професия или от упражнявана трудова дейност в други държави – членки на ЕС в
хипотезите по чл. 12, ал.4, т.1
– 4 НСОРЗ.
Съгласно чл. 12, ал.6 НСОРЗ
минималният размер на това допълнително трудово възнаграждение е определен с член единствен от
ПМС № 147/2007 г. в размер на 0.6 на сто за всяка година придобит
трудов стаж и професионален опит. Този размер е определен и от работодателя в
утвърдените и приложени по делото Вътрешни правила за работната заплата, видно
от чл.12, т.2 от същите, поради което липсата на конкретното им посочване в
АУАН и НП не е довело до ограничаване правото на защита на административно
наказаното търговско дружество, което само е разписало размера на
допълнителното трудово възнаграждение, което в случая е важало и за посоченото
от АНО лице. Видно от разчетно -платежната ведомост приложена по делото на
работодателя са били известни и обстоятелствата свързани с придобития трудов
стаж от страна на посоченото от АНО лице Здравка Иванова Каменова, която за м.
април 2021г. е посочено с трудов стаж от 10г. 2м. и 24 дни, което на свой ред е
над предвидения в чл.12, ал.10 от Наредбата. Въпреки това от страна на АНО по
делото е приложена и справка от регистъра на уведомления за трудови договори,
от която също се установява, че лицето Здравка Иванова Каменова има придобит
трудов стаж над една година. Касационния състав счита, че факта колко и за
какъв период е следвало работодателя да заплаща допълнителното трудово
възнаграждение е без правно значение, тъй като същия би осъществил състава на
административното нарушение всеки месец в който не го е заплащал, по аргумент
от чл.18 от ЗАНН, докато в случая е отразено бездействие на работодателя само
за м.април 2021г.
След като безспорно е било установено
посоченото по-горе нарушение на трудовото законодателство, то контролният орган
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, законосъобразно и с
оглед на правомощията му, изрично уредени в чл. 416, ал.5 от КТ е издал оспореното НП.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба
на чл.414, ал.1 от КТ, в случай на установено нарушение по чл.12, ал.1
във връзка с чл.12, ал.2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Доказателствената сила на
съставения АУАН по аргумент от чл.416, ал.1 изр. второ от КТ, не е опровергана
в хода на проведеното съдебно производство.
Инкриминираното в
атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение,
за което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на „Петър Гелов 007” ЕООД с ЕИК
********* доколкото при анализа на събраните писмени и гласни
доказателства, кредитирани с доверие по отношение на инспекторите извършили
проверка по документи и на плоскостта на приложените ведомости за
начислени и изплатени трудови възнаграждения за м. 04. 2021 г. и справка за
регистрираните трудови договори се установява
безспорно, че търговското дружество в качеството си на работодател е допуснало
вмененото му административно нарушение. С оглед субективната страна към
извършване на административното нарушение, следва да се отбележи, че в
специалния закон КТ е съобразена и разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, където
за юридическите лица е предвидена особен вид отговорност, която е обективна и
безвиновна и за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на
вина, тъй като вината е характерна за физическите лица,.
Настоящият състав намира,
че наказващия орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН и преди
издаването на НП е извършил цялостна проверка на законосъобразността на АУАН. АУАН и НП са издадени
от компетентен орган. Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, същото е правилно определено, в законоустановения размер по
чл.414, ал.1 от КТ и съобразено с целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН при липса на основанията за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на така установеното, касационната
инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено и
потвърдено издаденото НП.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза
на касатора съгласно чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско възнаграждение във възивното и касационното
производство в минимален размер от по 80.00лева /осемдесет/, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) или общо 160.00лева /сто и
шестдесет/.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в във вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №27 от 29.04.2022 г.
постановено по АНХД № 20211610200315 по описа за 2021г. на Районен съд –
Берковица
и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 12-2100009 от 08.11.2021 г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. Монтана, с което на „Петър Гелов 007” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Петър Димитров Гелов, за извършено
административно нарушение по чл.12, ал.1
във връзка с чл.12, ал.2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата е наложена имуществена санкция в размер на
1500.00лева /хиляда и петстотин/, на основание чл.416, ал.1
вр. чл.414, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА„Петър Гелов 007” ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Петър Димитров Гелов, да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, сумата от общо 160.00лева /сто и шестдесет/ представляваща сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната и касационната
инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: