№ 195
гр. С.З., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000215 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на З. Д. Ж.З. АД - гр. С.
против решение № 117/29.03.2022г., постановено по гр.д. № 2919/2021г. по
описа на Районен съд – К., с което е осъден въззивника да заплати на СМ. АД.
СМ., действащ със съгласието на баща си АД. СМ. АМ., във връзка с чл. 493,
ал.1 КЗ, за причинени на 25.05.2021 г. неимуществени вреди, вследствие
ПТП, настъпило в град К., причинено от водачът З.Ф.С., при управление на
моторно превозно средство - л.а „Субару“ с рег. № *** по отношение, на
който автомобил е била сключена и е действала към датата на
произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател З. "Д.Ж.З." АД, а именно: сумата в размер
на 18 000 лева ( от 25 000 лева, частичен иск от общо сумата от 30 000 лева)
за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Отхвърлен е искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за
разликата над 18 000 лева до пълния предявен иск в размер 25 000 лева,
частичен иск от 30 000 лв. като неоснователен и недоказан и са присъдени
разноските по делото. Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с
1
която исковата претенция на ищеца е частично уважена до сумата от 18
000лв., включително и в частта за присъдените разноски и адвокатско
възнаграждение. Излагат се подробни съображения, че решението е
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Направено е
искане първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната част и да
постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който процесуалния
представител на въззиваемия взема становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана и моли да бъде оставане без уважение. Взема становище по
направените в жалбата оплаквания. Претендира направените разноски.
Постъпила е молба вх. № 6600/23.06.2022г. от адв. С., пълномощник на
въззивника, с която посочва, че поради служебна ангажираност не може да се
яви в съдебно заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Поддържа
въззивната жалба. Няма доказателствени искания.
Постъпила е молба вх. № 6742/28.06.2022г. от адв. К., пълномощник на
въззиваемия, с която посочва, че не може да се яви в съдебно заседание
поради служебна ангажираност. Поддържа отговора на въззивната жалба.
Оспорва въззивната жалба. Няма доказателствени искания. Взема становище
по същество.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
Между страните не се спори, че на 25.05.2021 г., около 21:25 часа по път
1V-60066, км. 1+100, между с. А. и ПП 1-6 е реализирано ПТП между л.а.
„Субару Форестър“ с рег. № ***, управляван от З.Ф.С., велосипедисти С.С.С.,
СМ. АД. СМ. и каруца, управлявана от Я.А.Я.. От представените материали
по пр.пр. № 2041/2021 г. по описа на ОП С.З. се установява, че водачът З.Ф.С.
е нарушил правилата за движение по Закон за движение по пътищата, като по
този начин е причинил процесното ПТП, при което е пострадал С.С..
Нанесените на ищеца телесни увреждания в следствие на ПТП се установяват
от събраните писмени доказателства – Епикриза ИЗ № 3423/2021 г. от МБАЛ
„***“, гр. К. и медицинска документация от досъдебно производство, в които
са отразени следните увреждания – контузио капитис и комоцио церебри, за
2
кратко изгубил съзнание и нямал спомен за случилото се. Данни за
ретроградна амнезия.
Разпитаният по делото свидетел А.А.Я., братовчед на С.С., съобщава за
пътния инцидент, че са тръгнали от с. М. за с. А., движили са се, каруцата
била първа, след нея С., С., той и В. бил след тях. Между каруцата и тях
имало разстояние, движили са се близко. Времето не било тъмно, а светло.
Можел да види каруцата, където се е движила. Чул шум, след което видял, че
блъснали 5 С. и С.. Настъпил банкета, излезнал на пътя. Помогнал на С., бил в
безсъзнание, отварял само очите си, не говорил около 10-15 минути. На С.
помогнал В.. Линейка дошла и качили само С.. Движили са се в дясно, около
3 метра разстояние. С. бил най – отпред, не се е държал за каруцата. Не са
имали жилетки, на каруцата също. Той бил облечен с анцуг, а С. с черни
дънки, на горе – не помни. С. останал на асфалта като го ударили, лежал по
гръб. Не го е разпознал като отворил очи. Линейката дошла след 10-15 мин.
Друг човек закарал С.. За полиция няма спомен, отишъл е да помага на С.. С.
не се е качил сам в линейката, качили са го. Когато станал ударът каруцата
станала на две, на парчета. Разпитаният по делото свидетел АД. СМ. АМ.,
баща на пострадалия, твърди, че видял С. в болницата в К.. Не осъзнавал, не
можел да говори, не го познал, майка си също, 5 дни бил в болница.
Повръщал, оплаквал се месец, месец и половина след това. На слънце не
можел да стои. Имал леген, където повръщал. Като се прибрал се оплаквал от
главата и лявата страна. Изписали го от болницата и купували лекарства. Сега
пак не можел да стои на слънце. Свидетелят твърди, че е отишъл в болницата
в 10 часа. Обадили са му се момчетата, които били катастрофирали – А. и Я.,
казали, че детето му било блъснато. Незнае дали А. имал българско име, бил в
К. в държавната болница. Бил 5 дни там, ходили да го виждат, не са ги
пускали горе, само първия ден го видели, после не са ги пускали при него.
Синът му не бил грамотен, не пишел, не четял, не ползвал компютър, не
разбирал от телефони. Сега бил добре, но на слънцето не можел да стои.
Виело му се свят, искал да стои под сянка. Преди не е имал такъв проблем. В
болницата не можел да говори, останали до към 11 часа там, в 10 били там.
Когато пристигнали останал при него 10-20 мин. Когато го изписали му дали
лекарства, движил се, не е бил с придружител.
Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза,
изготвено от в.л. д-р Т.С., неоспорено от страните, пострадалият С.С. е
3
получил контузия на главата, сътресение на мозъка; охлузвания на гръдния
кош. Описаните травматични увреждания са били от действието на твърди
предмети и отговаряли да са се получили от процесното ПТП. Травматичните
увреждания, включително и мозъчното сътресение, което било съпроводено
със загуба на спомен, но не е настъпила пълна загуба на съзнание, са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Пострадалият бил приет в хирургично отделение на МБАЛ гр. К.,
където му е било проведено медикаментозно лечение за период от два дни.
При правилно протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване е
бил необходим период от около 20-25 дни. Към настоящия момент С.С. би
следвало да е напълно възстановен от получените травми. По делото липсват
медицински документи, от които да е видно, че са настъпили усложнения или
остатъчни явления от причинените телесни повреди. Настъпилите след
инцидента оплаквания са в пряка причинно следствена връзка с получените
травматични увреждания. Съгласно заключението на допълнителната съдебно
– медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Т.С., неоспорено от страните,
полученото мозъчно сътресение от С.С., вследствие на претърпяното ПТП, е
съпроводено с пълна загуба на съзнание, признак за разстройство на здравето,
6 временно опасно за живота, според показанията на св. Я. Я., А. Я., В.
Чакъров и Георги Георгиев. Според показанията на св. Е.Р., А.П., В.Б. и И.Б.,
пострадалият е извършвал някакви движения, бил е контактен и не е бил в
състояние на безсъзнание. Мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание
е признак за временно разстройство, неопасно за живота.
От изготвеното заключение на вещо лице инж. Х.Х., допълнителното
такова на вещо лице инж. Х.Х. се установява, че на 25.05.2021 г. около 21:55
ч. По път IV – 60066, км. 1+100, между с. А. и ПП I-6 е настъпило ПТП между
л.а. „Субару Форестър” с рег. № ***, управляван от З.С. и велосипед „Alpina,
управляван от С.С.. ПТП е настъпило извън населено място, на прав равнинен
участък, на суха настилка, без дупки и неравности. Лекият автомобил,
управляван от З.С. се е движил в посока юг – север на юг от с. А. към ПП I-6 в
своята лента за движение. Велосипедистът С.С. се е движил пред лекия
автомобил в същата посока. Мястото на сблъсъка се намира на 13.50 м.
северно и на 1.50 м. западно от точка 0. Осветеният участък пред автомобила
при движение на къси светлини е около 62.50 м., следователно толкова метра
велосипедистът и конската каруца е следвало да попаднат в полезрението на
4
водача на лекия автомобил. Осветеният участък пред автомобила при
движение на дълги светлини е около 150.00 м., следователно от толкова метра
е следвало да попаднат в полезрението на водача на лекия автомобил.
Велосипедистът не е бил със светлоотразителна жилетка преди и след
сблъсъка, бил е облечен с тъмни дрехи, на които е имало ленти с надписи.
Велосипедът не е бил оборудван със светлоотразителни елементи и
осветителни тела. Велосипедът и велосипедистът са станали видими за водача
на лекия автомобил след осветяване от фаровете на л.а., след като са
попаднали в осветената зона пред л.а. Скоростта на движение на велосипеда,
управляван от С.С. е около 13.50 км/ч. Минималната скорост на движение в
момента на удара на л.а. е равна на 74.88 км/ч. Велосипедистът С.С., се е
движил в колоната като 2-ро ППС и не е бил теглен от конската каруца.
Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение със
скорост 78.88 км/ч е равна на 52.45 м. При движение на лекия автомобил на
къси и дълги светлини, велосипедът, управляван от С.С. не попада в опасната
зона на спиране на автомобила. Скоростта на движение на лекия автомобил
преди и по време на удара е била еднаква, това се дължало на това, че водачът
З.С. не е възприел движещите се ППС, а ги е възприел при ударите.
Задействал е спирачната система в момента на ударите, тоест със закъснение.
Водачът е имал видимост към пострадалите, имал е техническа възможност
да ги възприеме като опасност за настъпване на ПТП. От техническа гледна
точка при липсата на светлоотразители, фар на велосипеда и
светлоотразителна жилетка на велосипедистът, водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да го възприеме като опасност за настъпване на
ПТП, като при движение и осветяване на пътното платно на къси светлини
под 62.50 м. и на дълги светлини под 150.00 м., водачът при адекватни
действия от негова страна, е имал възможност да не допусне ПТП. От
техническа гледна точка след преминаването на границата – под 62.50 м. и
под 150.00 м., водачът при адекватни действия от негова страна, е имал
възможност да възприеме движещите се пред него велосипедисти и да
предотврати настъпване на ПТП при конкретна пътна обстановка. От
техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП е, че
водачът не е възприел на пътното платно движещите се ППС.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
5
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на КРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение;
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възраженията на застрахователя: Съдът напълно споделя мотивите
на КРС, за приетия от него процент на съпричиняване от страна на ищеца.
Единствения принос на ищеца е управлението на необорудван съгласно
изискванията на ЗДвП велосипед. От доказателствата по делото не се
установяват нарушения от страна на пострадалия, действие или бездействие,
с което да е допринесъл за настъпване на ПТП и причинените наранявания.
Правилен при това положение е извода на съда, че съпричиняването на ищеца
е в размер на 10 %. По въпроса за обстоятелството, че пострадалия е бил без
предпазна каска. За да е налице принос, вредоносният резултат следва да е в
причинна връзка с нерегламентираното поведение на пострадалия. Следва
обаче да се отбележи, че няма нормативно изискване за ползването на такава
при управление на велосипед /аргумент от чл.137е ЗДвП/. В настоящия
случай, с оглед даденото от вещото лице заключение, велосипедистът С.С. е
нямал възможност да предотврати настъпването на ПТП, а водачът на л.а.
З.С. е имал възможност да забележи своевременно движещите с в колона
велосипедисти и да не допусне ПТП.
Според въззивния съд, КРС е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, на база на които е формирал обосновано
заключение относно размера на подлежащото на заплащане застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилото ПТП, следва да се определи по критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието му
върху личността на пострадалия, който е непълнолетен, времето за
възстановяване, изпитаните болки при възникване на ПТП, на лечението и
към настоящия момент, жизнеспособността на пострадалия, нормативно
определените лимити на застрахователните компании, социално
6
икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. В резултат на ПТП,
ищеца е получил мозъчно сътресение, вследствие на претърпяното ПТП,
съпроводено с пълна загуба на съзнание, признак за разстройство на здравето,
временно опасно за живота, причинили на пострадалия болки и страдания,
както и психически стрес, като към момента не се установяват остатъчни
явления от причинените травми. При правилно протичане на оздравителния
процес до пълно възстановяване е бил необходим период от около 20-25 дни.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение. Решението на КРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: с оглед изхода на делото на адв. П. К. следва да се
заплати адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, с начислен ДДС.
С оглед цената на предявения иск за неимуществени вреди в размер на
25 000 лв., частичен от 30 000 лв., настоящето съдебно решение подлежи на
обжалване, съобразно правилата на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок пред
ВКС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117/29.03.2022г., постановено по гр.д. №
2919/2021г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА З. "Д.Ж.З." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, да заплати на адв. П. К., САК, сумата от 1284,00 лева
с включено ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8