Решение по дело №165/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 200
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Симона Миланези
Дело: 20214200100165
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Габрово, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20214200100165 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№ 635/13.04.2021 г. от К. АХМ. АС., ЕГН ********** и С. АХМ. З., ЕГН
**********, двамата от гр. Севлиево, ул. "Крайбрежна" **, чрез адв. И.
Иванова, против "Бул Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Джеймс
Баучер" ***, като е образувано настоящото гражданско дело № 165/21 г. по
описа на ГбОС.
В исковата молба се твърди, че че с присъда от 02.11.2020 г.
,постановена по НОХД № 11/20 г. на ОС- Габрово, е признат за виновен Т.
ИВ. Т., за това, че на 09.09.2018 г., около 9:30 ч., на път 11-44 километър
19+800 в землището на с. Враниловци, общ. Габрово, пътен участък между с.
Новаковци, общ. Габрово с. Враниловци, общ. Габрово, при отбивката към
язовир Лопушница, след частен недвижим имот с адрес "Язовира" № 1, при
управление на МПС л.а. "Мерцедес", модел С220В, с ДК ***, нарушил
правилата за движение на пътищата, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил
със скорост 123, 5 км/ч и при извършване на маневра "изпреварване" на л.а.
Рено, модел "Меган" с ДК № **, управляван от Х. М. от гр. Габрово,
последвал удар в предно странична част на завиващия лек автомобил,
управляван от М., вследствие на което л.а. "Мерцедес" продължил
1
движението си извън платното за движение в процес на пространствена
ротация и водача по непредпазливост причинил смъртта на Г.К.Т. от гр.
Севлиево, ЕГН **********, която изпаднала от автомобила, в който пътувала
на предната дясна седалка без поставен предпазен колан, поради което на осн.
чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил
на една година лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена с решение №
13/25.02.2021 г. на ВТАС постановено по ВНОХД № 14/21 г.
Ищците твърдят, че са наследници на починалата в процесното ПТП на
09.09.2018 г.
Автомобилът, с който е причинено ПТП-то е с валидна застраховка ГО
при ответното дружество. По силата на застраховката, застрахователят е
длъжен да покрие, в границите на определената от договора застрахователна
сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Преждевременната смърт на майката им, им причинила невероятно силен
шок и стрес, като тези отрицателни емоции са довели до тежки депресивни
състояния, мъка и страдания. След инцидента и двамата ищци са потърсили
медицинска помощ при специалист "психиатър", като и на двамата е
поставена диагноза "тежък депресивен епизод без психически симптоми".
Предявили са, на осн. чл. 380 от КЗ, пред ответното дружество да им
бъде заплатено обезщетение за овъзмездяване загубата на морална и
финансова опора и подкрепа понесени от ищците, вследствие смъртта на
тяхната майка, за шока който са изживели същите и непрежалимата трагедия,
която са понесли и която ще понесат в бъдеще. До настоящия момент
ответното дружество не им е заплатило обезщетение.
Съобразявайки поотделно и в съвкупност мъката, душевната болка и
страданията, неудобствата и притесненията, в следствие преждевременната
смърт на майка им, молят да се постанови решение, с което да се осъди
ответното дружество да заплати на всеки от ищците по 250 000 лв. за
обезщетяване на всички неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка
им при процесното ПТП, ведно със законната лихва от настъпване на ПТП-то
до окончателното изплащане на сумите. Претендират се направените
разноски по делото.
В срок е постъпил отговор от ответното дружество, чрез адв. Р. Н., с
2
който изцяло се оспорват исковите претенции - по основание и по размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за
процесния лек автомобил Мерцедес, ДК ***.
Възразява се, че произтеклите вреди от ПТП-то са спричинени в
значителна степен от водача на автомобила, в който се е намирала по време
на настъпване на ПТП-то пострадалата Г. Т., който с поведението си е създал
предпоставки и условия за настъпване на инцидента и произтеклите от него
вреди.
Възразява се, че настъпването на вредоносните последици от ПТП-то, до
значителна степен са осъществени с поведението на пострадалата, тъй като
същата е била без поставен предпазен колан преди и по време на ПТП-то, с
което е нарушила разпоредбите на ЗДвП и е допринесла за вида и обема на
претърпените от нея вреди, довели до фаталния за живота й изход. Това
противоправно поведение на пострадалата води до извод за съпричиняване,
както от самата нея, така и от страна на водача на лекия автомобил, в който
същата е пътувала, като степента на приноса на двамата е поне 90 %. Твърди
се, че е налице причинно- следствена връзка между поведението на
пострадалата и настъпилите вреди, тъй като при правилно поставен предпазен
колан, вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат значително по -
леки.
Оспорват се исковете по размер, като силно завишени и неотговарящи на
трайната практика на съдилищата и принципа на справедливостта, заложен в
чл. 52 от ЗЗД.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените
искове, като изцяло неоснователни и недоказани, при условията на
евентуалност да се намали размера на претендираното обезщетение, с оглед
възраженията за съпричиняване. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представители адв.
Иванова и адв. Банкова поддържат исковата молба и претендира разноски по
чл. 38, ал. 2 от ЗА. Ответното дружество, чрез адв. Н. оспорва исковата
молба, поддържа отговора и претендира разноските по делото.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: удостоверение за
3
наследници от 12.04.2021 година; присъда от 02.11.2020 година по НОХД
11/2020 година на Окръжен съд - Габрово; решение № 13 от 25.02.2021
година по ВНОХД 14/2021 година на Апелативен съд - Велико Търново;
молба до "Бул Инс" АД вх. № ОК- 39413/20.01.2020 година; молба до "Бул
Инс" АД вх. № СЖ-39422/20.01.2020 година; данни от преглед към амб. лист
№ 718/2018 година от "Медицински център -1- Севлиево" ЕООД; данни от
преглед към амб. лист № 719/2018 година от "Медицински център -1-
Севлиево" ЕООД; застрахователна полица; разпечатка от проверка за
сключена застраховка "Гражданска отговорност" от 12.09.2019 година и два
броя; приетите съдебно - психиатрична и автохническа експертизи,
изслушаните свидетелски показания, по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ищците са наследници на Г.К.Т., починала при
процесното ПТП, видно от представеното удостоверение за наследници №
ДД-1-А-07.802/12.04.2021 г. От същото е видно, че К. АХМ. АС. е син на
починалата Т., а С.А.З. е нейна дъщеря.
С влязло в сила присъда от 02.11.2020 година по НОХД 11/2020 година
на Окръжен съд - Габрово, Т. ИВ. Т. е признат за виновен за това, че на
09.09.2018 г., около 9:30 ч., на път 11-44 километър 19+800 в землището на с.
Враниловци, общ. Габрово, пътен участък между с. Новаковци, общ. Габрово
с. Враниловци, общ. Габрово, при отбивката към язовир Лопушница, след
частен недвижим имот с адрес "Язовира" № 1, при управление на МПС л.а.
"Мерцедес", модел С 220 D, с ДК ***, нарушил правилата за движение на
пътищата, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил със скорост 123, 5 км/ч и
при извършване на маневра "изпреварване" на л.а. Рено, модел "Меган" с ДК
№ **, управляван от Х. М. от гр. Габрово, последвал удар в предно странична
част на завиващия лек автомобил, управляван от М., вследствие на което л.а.
"Мерцедес" продължил движението си извън платното за движение в процес
на пространствена ротация и водача по непредпазливост причинил смъртта на
Г.К.Т. от гр. Севлиево, ЕГН **********, която изпаднала от автомобила, в
който пътувала на предната дясна седалка без поставен предпазен колан,
поради което на осн. чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. Присъдата е
потвърдена с решение № 13/25.02.2021 г. на ВТАС постановено по ВНОХД №
14/21 г.
4
От приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза се
установява, че л. а. "Мерцедес", модел С 220 D, с ДК *** e бил оборудван с
фабрично на предните седалки с триточковои обезопасителни колани с
пиропатрон за донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за пътниците
от ляво и от дясно с триточкови колани, а за средния с двуточков, като ролята
му е да задържи човек на мястото му вътре в превозното средство, тъй като
при удар на автомобила в препятствие, тялото (заедно с всички незастопорени
вещи вътре в колата) продължава да се движи по инерция в посоката на
движение на автомобила, докато не срещне съпротивление. Вещото лице е
приело, че по време на процесното ПТП пострадалата Т. не е била с поставен
предпазен колан, като това било видно, като от показанията на водача на л.а.
„МерцедесЦ220Д" в ДП и пред съда в НОХД 11/2020, така и от протокол за
оглед на л.а. „Мерцедес" Ц 220 Д, при който е установено, че коланът на
предна дясна седалка е бил изпънат по страничната колона, като е блокирал в
това положение. Пострадалата Т. се е возила в л.а. марка „Мерцедес", модел
„С 220 D" с ДК № **, управляван от Т. ИВ. Т., като същият е могъл да
предотврати процесното ПТП, ако се е движил с разрешената максимално
допустима скорост от 90км/ч и ако беше предприел действие за интензивно
спиране автомобила, при което щеше да достигне до мястото на удара в по -
късен момент, при което л.а. „Рено" ще е напуснал платното за движение и
няма да последва удар. Също така при навременно възприемане на подадения
сигнал от водача на л.а. „Рено" и правилна преценка на създалата се ситуация
водачът Т. ИВ. Т. е могъл да не предприема изпреварване, а заобикаляне от
дясно. Водачът на л.а. „Рено Меган" с per. № *** също е могъл да
предотврати настъпването на ПТП пропускайки л.а. „Мерцедес" Ц 220 Д
преди започване на маневрата завой на ляво. Вещото лице е приело, че
водачът на л.а. „Рено Меган" е бил с включени пътепоказатели.
От свидетелските показания на св. Т.Т. се установява, че на 09.09.2018 г.
към 9:30 ч. пътувал сутринта от Севлиево за Габрово. Участъкът бил по пътя
за Враниловци и като карал от Севлиево, пред него се видяло едно такси,
което кара бавно, вдясно, близо до банкета. Дал ляв мигач, но в момента, в
който го изпреварва, той завива рязко в ляв завой и го удря, по- точно му
закачва предницата. Колата му се търкулнала в шанеца. В този момент видял,
че колата му е в Шанеца, в шахтата и гледа, че леля Галя не била до него в
5
колата и почнал да я търси, но не я намерил. Нарили тялото вляво на пет -
десет метра от неговата кола, в лявата част и разбрали, че е мъртва. Тя не си
била сложила колана, защото имала проблеми с килограмите и операция, а
само го придържала.
От свидетелските показания на св. А. ХА., баща на ищците, се
установява, че през 2018 г. бившата му съпруга Г. починала при катастрофа, а
децата от малки живеели при нея. Като разбрали за събитието, те били в
чужбина, където работят и живеят. Много лошо понесли това събитие. Преди
смъртта й били весели, после цяла година, година и половина не били на себе
си. Дъщерята се разболяла, синът също се разболял от притеснение. Имало
лечение, дъщеря му била в болна нещо с гърдата. След смъртта на майка си не
си идват често, а преди това си идвали постоянно, тя ги посрещала и
изпращала. Сега като си идвали оставали в Търново, домът на мъжът на
дъщерята, а синът в Троян, където е женен. Г. ходела при тях в чужбина по
два - три пъти в годината. Дъщеря му живее в Холандия, а синът му в
Германия.
От свидетелските показания на св. Г. се установява, че същата живее в
Севлиево, където са комшии с К. и С.. Те били на погребението на майка си,
към която били привързани. Те живеели при майка си като малки, но после се
оженили и заминали за чужбина. Майка им ходила при тях. Сега като идвали
не оставали да спят в къщата, защото ги било страх. Отначало били отчаяни.
Пак заминали за чужбина.
От свидетелските показания на св. В. А., настояща съпруга на бащата на
ищците, се установява, че познава бившата съпруга на А.. Тя била
жизнерадостна личност, която помагала на всички . С децата се познава от
двадесет и няколко години и били винаги в добри отношения. Те посещавали
повече майката, тъй като били привързани към нея. Децата живеят в чужбина,
говорела с тях по телефона, като дъщерята й казала, че още преживява всичко
като първия път, като чула за катастрофата, че се е побъркала, не може да
повярва, че майка й я няма. След като научили за станалото те веднага си
дошли, имала чувството, че не са същите, губели им се моменти. Станали по -
затворени, като останали десетина дни след погребението, посетили лекар -
психиатър, защото не можели да спят. След това се върнали в чужбина,
където също посещавали психиатър. Според нея С. от емоционалната болка
6
получила бука в гърдата, а синът станал затворен. Той живее в Германия и
идва много рядко. Преди като била жив, всеки сезон, за празниците идвали
при майка си, те си идвали по - често, тя ходела при тях. Посещавала
Холандия, където дъщеря й си купила къща, както ходила и при сина си в
Германия, на който през 2015 г. ме се родила дъщеря. Тази година си дошли
за малко, но не останали в Севлиево.
От приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че
вещото лице е взело предвид медицинската документация и извършило личен
преглед на ищците на 26.07.2021г. за С.З. и на 30.08.2021 за К.А. в дома ив в
гр. Севлиево. От извършените прегледи и използваните тестови въпросници е
заключило, че при ищците са настъпили психични процеси, които могат да се
квалифицират като тежък депресивен епизод без психотични симптоми, в
различна степен на изразеност и времетраене. Констатираното психично
разстройство може да бъде предизвикано вследствие на емоционален стрес,
като времето на проявяване на психогенното разстройство, както и тематиката
на клиничната картина потвърждават наличие на причинна връзка с
настъпилото ПТП на 09.09.2018г. Приело е, че ищците вследствие
последиците от ПТП са изпитвали неприятни преживявания дали отражение
за тях в емоционален план- неспокойствие, тревожност, подтиснато
настроение, безсъние, емоционална отчужденост, притъпяване на чувствата.
Изявата на описаните симптоми е флуктуираща , проявяват се до една
седмица след психотравмата и претърпяват обратно развитие (затихване) три
до дванадесет месеца ( според описанията на нозологичната единица в
психиатричната литература), като няма данни за настъпили усложнения в
здравословното (психично) състояние вследствие психотравмата причинена
от последиците на ПТП-то.
Не е спорно по делото, че за процесното ППС, към датата на
произшествието 09.09.2018 г., е действала застраховка гражданска
отговорност № 67473459 валидна от 00:00 ч. на 28.07.2018 г. до 23:59 ч. на
27.07.2019 издадена от ЗД "Бул Инс" АД.
Не е спорно, че ищците, по реда на чл. 380 от КЗ, са уведомили
застрахователя за настъпилите вреди, съответно с молба с вх. № ОК-
39413/20.01.2020 г. от К.А. и вх. № ОК- 39422/20.01.2020 г. от С.З., но до
момента няма данни за извършено плащане.
7
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Предявени са при условията на активно субективно съединяване искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал.1, т.1 КЗ и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на по 250 000 лв. на всеки от ищците за
претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната
майка Г.К.Т. настъпила от пътнотранспортно произшествие на 09.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на настъпване на ПТП-то
до окончателното им изплащане. Предявените искове са основани на
отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от
застрахования вреди. Нормата на чл. 432, ал.1 КЗ предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Съгласно чл. 429, ал.1, т.1 КЗ с договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Ищците попадат в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди, очертан в Постановление № 4 от 1961
г. на Пленума на ВС, доп. с Постановление № 5 на Пленума на ВС от 24
ноември 1969 г. С оглед на това, те са активно материално-правно
легитимирани да претендират обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната майка.
Така предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ са допустими,
на основание чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ. От приложените към
исковата молба доказателства се установява, че преди сезиране на съда е
отправена застрахователна претенция от увредените лица, като в срока по чл.
380 от КЗ не е налице произнасяне от страна на ответното дружество.
Застрахователят не оспорва наличието на покритие по застрахователната
полица ГО, но релевира възражение за съпричиняване от страна на
починалата наследодателка на ищците, както и оспорва размера на
претендираните неимуществени вреди, като прекомерен, оспорва исковете за
лихви.
Не се оспорва обстоятелството, че към момента на настъпване на
процесното ПТП лек автомобил "Мерцедес", модел С220Д, с ДК *** е имал
8
валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество. Не
се оспорва обстоятелството, че по отношение на процесното ПТП е влязла в
сила присъда по НОХД № 11/20 г. на ОС- Габрово, с която деликвента - водач
на лекия автомобил с ДК ***, е осъден за причинена смърт по
непредпазливост на наследодателката на ищците. Във връзка с влязлата в сила
присъда извършването на деянието, противоправността му и виновността на
водача на МПС-то, не може да се преразглежда от настоящия състав, тъй като
присъдата по наказателното дело, на осн. чл. 300 от ГПК е задължително за
гражданския съд. Доколкото квалификацията на престъплението, за което е
осъден водача - чл. 343, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, е за
причинена смърт, гражданският съд е длъжен да приеме, че водачът на МПС-
то, което е застраховано при ответното дружество, е причинил смъртта на
наследодателката на ищците.
С оглед гореизложеното следва да се приеме за доказано по делото
настъпването на застрахователно събитие, от което са настъпили
неимуществени вреди за ищците, причинно- следствената връзка между
вредите и процесното ПТП, както и наличието на валиден застрахователен
договор.
От присъдата е видно, че водачът на МПС-то, в следствие процесното
ПТП на 09.09.2018 г. е причинил смъртта на пътничката, която се е возила в
автомобила му - майката на ищците. От събраните доказателства не се
установява съпричиняване на вредоносните последици от Г. К. Т., каквото
възражение навежда ответното застрахователно дружество. Действително от
заключението на съдебно - автотехническата експертиза се установява, че
същата е била без поставен предпазен колан, с какъвто автомобила е бил
снабден, но причина да не го използва е било обстоятелството, че е имала
проблем с килограмите и операция, видно от свидетелските показания на св.
Т., който е управлявал МПС-то. Съгласно чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е
разрешено да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан. От
автотехническата експертиза се установи, че причината за ПТП-то е
несъобразената скорост на водача на лекия автомобил, в който се е возила
пострадалата, като не се събраха доказателства, че при поставен
обезопасителен колан нямаше да настъпи смърт за пострадалата. Предвид
гореизложеното, съдът намира, възражението на ответното дружество за
9
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата съгласно чл. 51 от
ЗЗД, за неоснователно.
Причинната връзка между ПТП-то и настъпилата смърт не е оспорена.
Понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на майка им безспорно са довели до интензивни болки
и страдания, и същите се явяват пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП, причинено от застрахования Т. и те подлежат на обезвреда.
Обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от
ЗЗД, като единствено фактите и обстоятелствата, относими към установяване
съдържанието на връзката между починалата от деликт и претендиращите
обезщетение за неимуществени вреди от това, както и такива по установяване
преживяването на тази загуба от последните, са релевантни за преценка и
съотнасяне към критериите за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Съдът, при определяне на размера на
неимуществените вреди, съобрази указанията дадени с Постановление № 4/68
г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и
съдебната практика по сходни случаи. Човешкият живот е безценно благо и
много трудно може да се определи паричният еквивалент, който справедливо
да компенсира мъката на пострадалите. Внезапната загуба на родител,
особено когато става въпрос за майката, която сама е отгледала двете си деца -
сега ищци в настоящото производство (св. А. ХА.) е събитие, което безспорно
е причинило силни болки и страдания на двамата, което е видно и от притата
съдебно - психиатрична експретиза. Състоянието им вещото лице е
квалифицирало като "тежък депресивен епизод без психотични симптоми",
като това психично разстройство е могло да бъде предизвикано от
емоционалния стрес и е установило причинна връзка с настъпилото ПТП. В
следствие последиците от ПТП-то ищците са изпитвали неприятни
преживявания, дали отражение за тях в емоционален план - неспокойствие,
тревожност, подтиснато настроение, безсъние, емоционална отчужденост,
притъпяване на чувствата, които според вещото лице са отшумели до една
седмица от психотравмата и са затихнали три до дванадесет месеца. Съдът
като взе предвид, че безспорно силната връзката между майка и децата (св.
ХА., св. Г. и св. В. А.), при определяне на справедливото обезщетението
отчете и обстоятелството, че двамата ищци, след като са пораснали (св. Г.) са
напуснали дома на майка си и от години живеят и работят в чужбина (св. А.
10
ХА.). Вещото лице е установило, че не са събрани данни за настъпили
усложнение в здравословното (психично) състояние вследствие
психотравмата причинена на ищците от ПТП-то и загубата на майка им.
Съдът отчете родствената връзка между ищците и починалата от ПТП,
отношенията на обич и привързаност между тях, начина, по който смъртта на
майката се е отразила на двете й деца, като и социално - икономическите
условия към настъпването на ПТП-то през 2018 г., и намира, че справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в размер на по
100 000 лв. за всеки от тях, като в останалата претендирана част до 250 000
лв. за всеки от тях, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По отношение на акцесорната претенция за лихва за забава, от датата на
деликта, съдът намира, че съгласно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ,
същата следва да бъде определена от изтичане тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя по предявената претенция по чл. 496, ал. 1 от
КЗ, а именно от 20.04.2020 г., доколкото ответното дружество е било
сезирано с претенцията на ищците за обезвреда на претърпените от тях
неимуществени вреди на 20.01.2020 г.
Ищците са освободени от държавна такса и разноски за настоящото
производство, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ГбОС, държавна такса в размер на
8 000 лв. и 80 лв. разноски за съдебно - медицинската експертиза заплатена
от бюджета на съда.
С оглед изхода от делото и заявеното искане в предявената искова молба,
в полза адв. И. Събева, на осн. чл. 38 от ЗАдв. следва да се присъди
възнаграждение определено от съда по реда на Наредба № 1/2004 г., за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразна уважената
част от исковете за всеки от ищците, който размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 5
възлиза на общо 5 224 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Джеймс
Баучер" ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. АХМ. АС., ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ул. "Крайбрежна" **, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493,
ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, сумата от 100 000 лв. (сто хиляди
лева) - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие смъртта
на майка му Г.К.Т., която починала при пътно- транспортно произшествие
настъпило на 09.09.2018 г. около 9:30 ч., на път 11-44 километър 19+800 в
землището на с. Враниловци, общ. Габрово, пътен участък между с.
Новаковци, общ. Габрово с. Враниловци, общ. Габрово, при отбивката към
язовир Лопушница, след частен недвижим имот с адрес "Язовира" № 1, с
управляван от Т.Т. л.а. "Мерцедес", модел С220Д, с ДК ***, със застраховка
"Гражданска отговорност" при застрахователното дружество, по вина на
водача на лекия автомобил, за което има влязла в сила присъда по НОХД №
11/20 г. на ОС- Габрово, ВЕДНО със законната лихва за забава от 20.04.2020
г. до окончателното заплащане на сумата, по банкова сметка в IBAN:
BG52UBBS80021072983640, като ОТХВЪРЛЯ превения иск за сумата над 100
000 до пълния предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Джеймс
Баучер" ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. АХМ. З., ЕГН **********, от гр. Севлиево,
ул. "Крайбрежна" **, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ
във вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева) -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие смъртта на
майка му Г.К.Т., която починала в следствие от пътно- транспортно
произшествие настъпило на 09.09.2018 г. около 9:30 ч., на път 11-44
километър 19+800 в землището на с. Враниловци, общ. Габрово, пътен
участък между с. Новаковци, общ. Габрово с. Враниловци, общ. Габрово, при
отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим имот с адрес
"Язовира" № 1, с управляван от Т.Т. л.а. "Мерцедес", модел С220Д, с ДК ***,
със застраховка "Гражданска отговорност" при застрахователното дружество,
по вина на водача на лекия автомобил, за което има влязла в сила присъда по
НОХД № 11/20 г. на ОС- Габрово, ВЕДНО със законната лихва за забава от
20.04.2020 г. до окончателното заплащане на сумата по банкова сметка в
IBAN: BG26UBBS80021072979840, като ОТХВЪРЛЯ превения иск за сумата
над 100 000 до пълния предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен и
12
недоказан.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Джеймс
Баучер" ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Габровския окръжен съд държавна
такса и разноски за експертизи в общо в размер на 8 080 лв. (осем хиляди и
осемдесет лева), на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, ул. "Джеймс
Баучер" ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.И. - Събева, със съдебен адрес: гр.
Севлиево, ул. "Стефан Пешев" ***, адвокатско възнаграждение в размер на
общи 5 224 лв. (пет хиляди двеста двадесет и четири лева), на осн. чл. 38 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
13