№ 229
гр. Л. , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100112 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Постъпила е искова молба от П. СЛ. В. от с. Г., чрез пълномощник адвокат С.И. от
ВТАК, против ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – гр. С., за присъждане на сумата 5000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – негативни
преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и силни и продължителни болки и
страдания, в резултат на реализирано на 05.02.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на уведомяването на застрахователя до окончателното й
изплащане.
Посочва се, че ищецът е пострадал при ПТП, реализирано на 05.02.2020 г. на път I-4
км 36 + 300, като виновен е водачът КР. К. ХР.. По случая била образувана проверка по
повод жалба от ищеца в Районна прокуратура-Л., като в процеса на разследване било
установено, че поради лоши метеорологични условия, причинени от обилен снеговалеж,
били нападали по пътя клони и дървета. Ищецът бил първия автомобил, достигнал до
настъпилото препятствие, като зад него започнали да спират други автомобили и се
образувало задръстване. Ищецът слязъл от управляваното от него МПС и тръгнал в посока
падналите клони и дървета, за да ги разчисти, тъй като не можел да премине по пътя с МПС.
В този момент виновният водач, управлявайки автомобил марка П., модел П., с рег.№ ***,
се твърди, че предприел маневра за изпреварване на спрелите автомобили в пътната лента, в
която бил спрял и ищецът. Изпреварил няколко автомобила и ударил ищеца, който се
1
намирал на пътното платно в този момент в лентата по посока на движение на МПС, което е
управлявал.
Твърди се, че в резултат на посоченото ПТП, ищецът получил травма в областта на
главата с данни за разкъсно-контузна рана на същата, счупване на носните кости, разкъсно-
контузна рана на носа и устата, кръвонасядания в областта на шията и гърди, откъсване на
окосмената част на главата, загуба на съзнание.
Посочва се, че са извършени множество следствени действия, но досъдебно
производство не било образувано, което било видно от приложените Постановления за отказ
да се образува ДП на Районна прокуратура – Л. и Апелативна прокуратура – В.Т..
Изтъква се, че за управлявания от виновния водач автомобил е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна до 19.07.2020 г. при ответното
застрахователно дружество, като ищецът подал заявление до последното за образуване на
щета за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но дружеството
отказало с уведомително писмо от 04.11.2020 г.
С оглед на изложеното, ищецът счита, че има правен интерес да предяви настоящия
иск и моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника ЗАД „Армеец“
АД да му заплати сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – негативни преживявания, психически дискомфорт, страх, стрес и
силни и продължителни болки и страдания, в резултат на реализираното ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на застрахователя до
окончателното й изплащане.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник юрисконсулт Л.М.Л., с който оспорва изцяло предявения иск по основание и
размер. Не оспорва, че е налице договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен между ЗАД „Армеец“ и собственика на лек
автомобил „П.П.“ с рег.№ ***, валиден към 05.02.2020 г. – датата на настъпване на
процесното ПТП. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, като оспорва наличието на виновно и противоправно поведение
от страна на водача на л.а. „П.П.“, оспорва описания в исковата молба механизъм на
настъпване на произшествието, както и факта да са настъпили твърдените от ищеца
неимуществени вреди. Оспорва също наличието на пряка причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и всички твърдени от ищеца травматични увреди, търпени болки и
страдания, а в случай, че се установи наличието на твърдените неимуществени вреди, счита,
че същите не се намират в пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача на
л.а. „П.П.“.
2
В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, който с поведението си е нарушил редица разпоредби от Закона за
движение по пътищата и ППЗДвП, в това число чл. 59 и чл. 59а, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП,
като е спрял управляваното от него МПС на пътното платно, в тъмната част на
денонощието, без да обозначи същото със светлоотразителен триъгълник или аварийни
светлини, напуснал е същото, като се е движил неправомерно по пътното платно,
предназначено за движение на моторни превозни средства, навлязъл е внезапно на пътното
платно, в тъмната част на денонощието, без да се огледа, без да съобрази поведението си с
конкретната пътна обстановка, с поведението на останалите участници в движението и без
да се убеди, че няма да създаде опасност за тях и за себе си, като по този начин е допринесъл
съществено за настъпване на вредите. С оглед на това, ответникът счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде значително намален, на основание
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът твърди наличието на принос за степента на увредите и продължителността на
възстановителния период и от външни фактори, включително такива, свързани с общото
здравословно състояние на ищеца.
Отделно от това, ответникът оспорва предявения иск и по размер, като счита, че
претендираното обезщетение е силно завишено, несъразмерно с твърдените от страна на
ищеца болки и страдания.
Ответникът оспорва и искането за присъждане на законна лихва, като изтъква, че се е
произнесъл по образуваната доброволна претенция, поради което счита, че не дължи лихва.
В условие на евентуалност, оспорва началния момент, от който се претендира лихвата.
Прави и възражение във връзка с дължимостта на законна лихва за периода от 13.03.2020 г.
до 09.04.2020 г., съобразно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП.
С оглед на всичко изложено, ответникът моли за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен, евентуално за намаляване размера на претендираното обезщетение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от
пълномощника си адв. И., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен изцяло, в
който смисъл е депозирал по делото писмена молба преди датата на последното съдебно
заседание. Моли, за присъждане и на всички разноски по делото, включително за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М.,
която моли за отхвърляне на предявения иск, като в пледоария по същество доразвива
съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Моли за присъждане на разноските
по делото, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
3
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че на 05.02.2020 г. е настъпило посоченото от ищеца ПТП, в
което същият е пострадал и че към тази дата другият участник в ПТП – КР. К. ХР. е имал
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
управлявания от него автомобил, който договор е сключен с ответника ЗАД „Армеец“ АД.
От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9/06.02.2020 г.,
се потвърждава факта, че на 05.02.2020 г., около 21.09 часа, на път I-4 посока към гр. В., км
36+300, е настъпило ПТП с участник 1 – ППС - „П.П.“, с рег.№ ***, собственост на КР. К.
ХР. от гр. А. и управляван от него, който при движение по посочения пътен участък блъска
пострадалия П. СЛ. В., който отстранявал паднали по пътното платно предмети.
Установява се, че във връзка с описаното по-горе ПТП, на водача на автомобила КР. К. ХР.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 183301/06.02.2020 г., а
въз основа на него е издадено Наказателно постановление № 20-0906-000146/26.02.2020 г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Л., с което на нарушителя КР. К. ХР. е
наложена глоба за виновно нарушение на чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като при
реализираното ПТП е създал пречки за движението и опасност за живота и здравето на
хората.
От приложената Епикриза ЛИЗ: 897 от 2020 г. на МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ АД-
Л., се установява, че ищецът П. СЛ. В. е постъпил на 06.02.2020 г. в Хирургично отделение
по спешност, след преживяно ПТП, с оплаквания от болка в главата, шията и дясно коляно.
Поставена му е диагноза: „Откъсване на окосмената част на главата“. Като придружаващи
заболявания са посочени: „Счупване на костите на носа; открита рана на носа; контузия на
коляното; повърхностна травма на главата; застойни изменения; комоционен синдром“. По-
конкретно е посочено, че пострадалият при ПТП е с травма в лицевата част на главата и без
данни за загуба на съзнание. Направена му е операция на 06.02.2020 г. във връзка с
реимплантация на скалп, с гладко протекъл следоперативен период. Във връзка с
фрактурата на носа е извършена репозиция на осса назалис и наложена тампонада. На
10.02.2020 г. е изписан с подобрение.
По случая е била образувана проверка по повод жалба от пострадалия П. СЛ. В. в
Районна прокуратура-Л. /прокурорска преписка № 410/2020 г. на РП-Л./, като в процеса на
разследване, след установяване на обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП,
с влязло в сила Постановление от 09.06.2020 г. на РП-Л., е отказано образуване на
досъдебно производство срещу КР. К. ХР. за причиняване на средна телесна повреда на
пострадалия П.В..
По делото са събрани гласни доказателства за обстоятелства относно настъпилото ПТП и
твърдените от ищеца болки и страдания.
4
Като свидетел беше разпитан шофьорът на лекия автомобил „П.П.“ – КР. К. ХР., който е
участник в процесното ПТП, станало на 05.02.2020 г. Свидетелят заяви, че тогава вечерта е
пътувал от гр. С., за да се прибере в гр. А., като било тъмно и имало обилен снеговалеж. Тъй
като видимостта била ограничена, се ориентирал по стоповете на движещия се пред него
автомобил. Заяви, че се движел със скорост 40 км., максимум 50 километра. В един момент
видял, че стоповете се приближават и той се опитал да завие настрани, натискайки
спирачки. Успял да избегне удара със спрелите коли, но в този момент се появило лице на
пътя – ищецът П.В., намиращ се в задната част на спрял камион – тир, който преди това
управлявал. Свидетелят не успял да предотврати удара, макар и колата му почти да спирала,
като с десен калник бутнал В., който се завъртял и се ударил в тира. Според свидетеля, П.В.
е изскочил внезапно и в първия момент не го видял, тъй като нямало видимост. Последната
кола от спрелите в колоната след тира нямала включени аварийни светлини или поставен
триъгълник, а П. не бил облечен със светлоотразителна жилетка. Когато успял да спре
колата си в дълбокия сняг, Х. слязъл и отишъл да види какво е състоянието на пострадалия.
В. лежал по корем и повтарял, че са го „убили“. Х. заяви, че го изправил и му помогнал да
се качи в камиона, а В. куцал с единия крак. Когато дошли полицаите, те помогнали на В. да
слезе от камиона и да се качи в пристигналата вече линейка, като се оплаквал от болки в
единия крак. Имал наранявания и по носа. Свидетелят заяви, че В. му е казал, че е спрял
тира, защото имало паднали дървета. След около десет дни П. и брат му отишли в дома на
свидетеля в гр. А. и тогава П. му разказал за раните си и че няма счупвания.
Свидетелят М. Х. заяви, че познава ищеца и брат му, защото са от едно село и са приятели.
Спомня си, че през месец февруари 2020 г. вечерта, по телефона му се обадил В. В., който
пътувал с брат си - ищецът П.В., за да се учи да кара тир. Тогава В. му казал, че са ударили
брат му и свидетелят отишъл на мястото – пътят С.-В., между селата М. и Г.. В. обяснил, че
кола е ударила брат му, докато е бил слязъл от камиона. Свидетелят видял, че П. лежи в
кабината на камиона и целият бил в кръв - по главата, по дрехите, с рани по носа, рана по
главата, по челото и бил неадекватен. Докато дошла линейка след 5-10 минути, се посъвзел
и искал сам да слезе от камиона, а като слязъл, паднал на земята. Когато го вдигнали, не
помнел какво е станало, виело му се свят, лошо му било, не можел да стъпи с единия си
крак. С линейката го закарали в болницата и там го приели за лечение. След около 10 дни
свидетелят видял П. в с. Г. и го болял кракът. Свидетелят знае, че два-три месеца се
възстановявал, не можел да кара камиона, а като започнал работа се притеснявал да шофира,
не смеел да пътува сам на курс и брат му ходел с него. Месец след катастрофата, свидетелят
заяви, че видял П. на центъра, вървял пеша бавно и трудно, казал, че не е счупено, а
навехнато. Сега вече свидетелят знае, че П. работи същата работа в същата фирма. Относно
това как е станало произшествието, П. му казал, че слязъл да измести клон и го ударила
кола.
Свидетелят Б.Б. заяви, че познава ищеца П. от малък, тъй като са от едно село. За
катастрофата разбрал след два дни и знае, че го е ударила кола. Видял П. след изписването
5
му от болницата, имал счупен нос, натрапен гръден кош, главата го боляла. Не можел да
ходи над два месеца, тъй като десният му крак бил натрапен в коляното, не можел да
пътува. На третия месец отишъл на курс с камиона и брат му отишъл с него, защото П. се
изморявал. Притеснявал се за носа си, който бил изкривен и досега не бил оправен, тъй като
трябвало да ходи на операция. Споделял, че се е уплашил, тъй като в момента на удара
помислил, че го убиват. Сега бил по-добре и вече работи.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, с вещо
лице д-р М.Г.. От приетото заключение, неоспорено от страните, се установява, че се касае за
ПТП, при което на П. СЛ. В. са причинени: травма на главата, изразяваща се в счупване на
носни кости, последваща репозиция на същите и носна тампонада, разкъсно-контузна рана
на челото и носа, както и дясната вежда, разкъсно-контузна рана на горната устна, масивно
кръвонасядане в областта на гръдната стена, шията и дясното коляно, които в своята
съвкупност са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето. В наличната
документация не се установили данни за разстройство на здравето, временно опасно за
живота или постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или данни за
затруднение движенията на крайниците, врата или снагата, като не се очакват трайни
последици от тази повреда. Установените изменения от травматичните увреждания
отговаряли да са получени по време и начин, съобщен от пострадалия – удар с МПС. Според
вещото лице, болките са най-силни първите дни след произшествието и след съответно
лечение отзвучават за около един месец. Срокът за пълното възстановяване е различен и се
дължи на най-различни обстоятелства, като възрастта и други, но не е повече от около 2
месеца за тези травматични изменения. В съдебно заседание вещото лице поясни, че при
постъпването в болницата пострадалият е бил в ясно съзнание, тъй като сам е разказал за
случилото се. В наличната документация не се споменавало за сътресение на мозъка, а в
случай, че е имало такова, е било краткотрайно, по-скоро е било „зашеметяване“, което
също обуславя временно неопасно разстройство на здравето. Д-р Г. поясни, че тя е
прегледала пострадалия след ПТП-то и отразила всичко в медицинското свидетелство.
Поясни също, че травмата на носа му е създавала трудност при дишане, докато е имало
тампонада, а тя се премахва след 2-3 дни. Не е виждала белега на носа и дали има
изкривявания, тъй като при изготвяне на заключението не е извършвала преглед на ищеца.
От приетите заключения /първоначално и допълнително/ на допуснатата по делото съдебно-
автотехническа експертиза, се установява, че мястото на ПТП е прав и равен участък от
пътя, маркиран с разделителна линия, която към момента на ПТП не се вижда. В близост, в
зоната на видимост, няма пътни знаци. Осветеност на пътя липсвала, видимостта е била
лоша и е имало обилен снеговалеж, които факти вещото лице е взело от обясненията на
пътния полицай св. С.Д., налични в прокурорската преписка. Пострадалият П.В. в момента
на удара се е намирал до задната странична лява част на ремаркето на тира и на около 3.00
метра вляво от десен край платно в дясната пътна лента. Изпреварващият автомобил „П.П.“
се е движел с дясна странична част на около 0.50 метра в дясната пътна лента и лява
странична част в лява пътна лента. Скоростта, с която се е движил лекия автомобил „П.П.“,
6
вещото лице не може да определи, тъй като липсват доказателства, по които може да се
пресметне – спирачни следи. Дадените показания от водача, че се е движил със скорост
около 40 км/час, максимум 50 км/час, се приемат от вещото лице като близки до
достоверните, тъй като при силен снеговалеж и хлъзгав път не може да се шофира с висока
скорост. В настоящия случай, при скорост на движение 50 км/час, водачът е реагирал за
спиране на около 64 метра преди мястото на удара и е възприел светлините на спрелите
автомобили от това разстояние, като при всички случаи при лоши атмосферни условия,
видимостта на водача на къси светлини е по-малка от 50-60 метра. При поставена
светлоотразителна жилетка на пострадалия В., водачът на л.а. „П.П.“ би възприел
пешеходеца от около 64 метра, т.е. от разстоянието, от което е възприел аварийните
светлини на двата автомобила /при скорост на движение на автомобила – 50 км/час/, а при
скорост на движение 40 км/час, ще възприеме пешеходеца от 46 метра. Според вещото лице,
водачът на л.а. „П.П.“ би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако при
възприемането на пешеходеца е отпуснал спирачния педал и е променил посоката на
движение на автомобила наляво за заобикаляне на пострадалия, като осигури необходима и
безопасна странична дистанция за това, равна на 0.55 метра. Относно безопасната скорост
при конкретната пътна обстановка, при която водачът ще има възможност да спре до
мястото на удара, вещото лице е изчислило, че при движение със скорост 50 км/час,
максималната скорост, с която трябва да се движи автомобила на разстояние 64 метра преди
мястото на удара, е 47 км/час, а при движение със скорост 40 км/час, максималната скорост,
с която трябва да се движи автомобила на разстояние 46 метра преди мястото на удара, е 38
км/час. Експертът счита, че П.В. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,
ако вместо да стои на пътното платно до задния ляв страничен край на ремаркето, да
предприеме преминаване зад същото и пред предния край на лекия автомобил, с цел
напускане траекторията на движение на л.а. „П.П.“.
И в двете си заключения, вещото лице посочва като причина за настъпването на процесното
ПТП това, че водачът на л.а. „П.П.“ късно е реагирал за спиране, възприемайки спрелите
отпред автомобили, както и невъзможност да спре зад същите. В съдебно заседание,
експертът поясни също, че пешеходецът, т.е. пострадалият е имал възможност да възприеме
движещите се превозни средства, тъй като те са били на светлини. Пешеходецът обаче е
попадал в опасната зона на спиране на автомобила на водача К. и затова е настъпил удара.
Установява се, че по повод предявена претенция от ищеца, чрез адв. С.И., до ЗАД „Армеец“
АД, за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП, е била образувана ликвидационна преписка по щета № 10020100100574Н
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с писмо изх.№ Л-
1605/06.03.2020 г., ответното дружество е отговорило на ищеца, че следва да представи
допълнително редица описани документи по воденото досъдебно производство, за да се
пристъпи към разглеждане на щетата.
С писмо изх.№ 10020-03-1719/26.05.2020 г., ответното дружество е уведомило ищеца, чрез
7
адвоката му, че не са представени всички документи по воденото досъдебно производство,
както и влязъл в сила крайният акт, с който приключва същото.
С молба до ответника вх.№ 100-3855/15.10.2020 г., ищецът е представил Постановление от
08.10.2020 г. на Апелативна прокуратура – В.Т., с което са потвърдени постановленията на
прокурор при ОП-Л. от 24.06.2020 г. и на прокурор при РП-Л. от 09.06.2020 г. за отказ да се
образува досъдебно производство.
С писмо изх.№ Л-7006/04.11.2020 г., ответното дружество е уведомило ищеца, чрез адвоката
му, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ЗАД „Армеец“, като
застраховател на „Гражданската отговорност“ на водача на лек автомобил марка П., модел
П., рег.№ ***.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП.
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, ищецът носи
доказателствена тежест за установяване на следните предпоставки: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат, както и валидно застрахователно правоотношение между
ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно се установи факта на настъпилото на 05.02.2020 г. ПТП, при което
ищецът, като пешеходец на пътното платно, е пострадал, тъй като е бил блъснат от
преминаващия в този момент лек автомобил „П.П.“, с рег.№ ***, управляван от КР. К. ХР..
Безспорни са и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП – лоши
метеорологични условия, причинени от обилен снеговалеж.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключенията на съдебно-автотехническата експертиза, които съдът възприема като
обективно и компетентно изготвени, съдът приема, че вина за настъпване на процесното
ПТП има не само водачът на лекия автомобил „П.П.“, но и пострадалият ищец.
Вината на водача на лекия автомобил се изразява в нарушение на чл. 5 ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата, тъй като въпреки спрените автомобили, които безспорно е
възприел, в който смисъл са и неговите показания, той не е спрял, а е предприел
изпреварването им, при което не е успял да избегне удара с внезапно появилия се на
платното пешеходец. Съгласно чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
8
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. В случая водачът на лекия
автомобил с поведението си виновно е нарушил посочената разпоредба на закона, поради
което е понесъл и съответната административно-наказателна отговорност за това.
От своя страна, ищецът П.В., като водач на ППС, след като е бил принуден да спре
управлявания от него камион, поради независещи от него обстоятелства /паднали дървета на
пътя от обилния снеговалеж/, не е оценил реално и обективно ситуацията, слизайки от
камиона и предприемайки действия по разчистване на падналите клони и дървета на пътния
участък при намалена видимост. Именно с това свое поведение, присъствайки като
пешеходец на пътното платно, той е попаднал в т.нар. „опасна зона“ за спиране на идващия
в този момент лек автомобил, управляван от К.Х., при което ударът е бил неизбежен /в т.см.
допълнителното заключение на съдебно-автотехническата експертиза/. Съдът счита, че
ищецът, слизайки от управляваното от него ППС и приемайки качеството на пешеходец, е
нарушил разпоредбата на чл. 114 ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, предвиждаща забрана за
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното
за движение при ограничена видимост.
При така изложените съображения съдът приема, че процесното ПТП се дължи на
съпричиняване и от двамата участници в движението – по 50 % от всеки от тях, което следва
да се съобрази при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди от ищеца П.В..
От събраните доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
също се съобразява от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните, стана ясно, че в резултат на настъпилото ПТП, пострадалият ищец е получил
травма на главата, изразяваща се в счупване на носни кости, последваща репозиция на
същите и носна тампонада, разкъсно-контузна рана на челото и носа, както и дясната вежда,
разкъсно-контузна рана на горната устна, масивно кръвонасядане в областта на гръдната
стена, шията и дясното коляно, които в своята съвкупност са му причинили временно и
неопасно разстройство на здравето.
Според вещото лице, болките са най-силни първите дни след произшествието и след
съответно лечение отзвучават за около един месец. Срокът за пълното възстановяване е
различен и се дължи на най-различни обстоятелства, като възрастта и други, но не е повече
от около 2 месеца за тези травматични изменения. Вещото лице поясни също, че при
постъпването в болницата пострадалият е бил в ясно съзнание, тъй като сам е разказал за
случилото се. В наличната документация не се споменавало за сътресение на мозъка, а в
случай, че е имало такова, е било краткотрайно, по-скоро е било „зашеметяване“, което
също обуславя временно неопасно разстройство на здравето.
От показанията на свидетелите М. Х. и Б.Б. съдът приема, че ищецът се е възстановявал
около три месеца, след което се е върнал на същата работа – да извършва превози с камион -
тир.
9
По делото не се оспорва наличието на договорно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил „П.П.“ с ответното застрахователно
дружество за процесния период, при което съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ,
застрахователят е материално-правно легитимиран да отговаря по предявения иск за
присъждане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди.
Със задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица
на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС.
С оглед установените по-горе факти, съдът приема за основателен предявения иск с правно
основание чл. 432 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на процесното ПТП,
причинено от противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество.
Съдът, при определяне обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, с
оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД, отчита болките му и негативните преживявания от
получената травма на главата, счупването на носните кости, последвалата репозиция на
същите и носна тампонада, както и от травмата на дясното коляно, като всичко това е
наложило и хоспитализация в болница. Установи се от показанията на свидетелите М. Х. и
Б.Б., че след ПТП-то ищецът е изпитвал и психически дискомфорт, изразяващ се в страх и
стрес, тъй като първоначално не е искал да тръгва сам на път с камиона, а е бил
придружаван от брат си.
Съдът съобразява и пълното възстановяване на ищеца, липсата на усложнения и
обстоятелството, че не е получил от ПТП-то увреди с траен характер. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на
процесното ПТП болки и страдания следва да бъде определено в размер на 4000.00 лева,
която сума адекватно репарира претърпените от него неимуществени вреди. При отчитане
обаче факта на възприетото по-горе 50 % съпричиняване, определеното обезщетение следва
да се присъди в половин размер, т.е. 2000.00 лева.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху главното
вземане, съдът съобразява следното:
Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
10
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Според чл. 496 ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При действието на тези разпоредби съдът счита, че в случая се касае за хипотезата на чл.
497 ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като ищецът с молба вх.№ 100-3855/15.10.2020 г. последно е
представил изискания му от застрахователя влязъл в сила акт за отказ от образуване на
досъдебно производство. Следователно, 15-дневният срок за изплащане на претендираното
обезщетение, броен от 15.10.2020 г., е изтекъл на 29.10.2020 г. /присъствен ден/, при което
законната лихва върху главното вземане следва да се присъди считано от 29.10.2020 г. до
окончателното й изплащане. Възражението на ответника във връзка с дължимостта на
законна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съобразно разпоредбата на чл. 6
от ЗМДВИП, не следва да се обсъжда, тъй като очевидно е, че този период не попада в
горепосочения, за който се присъжда лихвата.
По всички изложени съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.
432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен
до размер на сумата 2000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.10.2020 г. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер
от 5000.00 лева, както и за присъждане на законна лихва, считано от датата на
уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие до
28.10.2020 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право да му бъдат
присъдени направените разноски по производството и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Ищецът не е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК, но това не е пречка за
присъждане на направените разноски по делото, за които има представени доказателства.
Установява се, че ищецът е направил следните разноски: 200.00 лева – държавна такса,
180.00 лева - депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, 429.00 лева – депозит
за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза, 15.00 лева – депозит за свидетел, или
общо разноски: 824.00 лева. Няма приложени доказателства, че ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение по делото на упълномощения от него адвокат.
При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото общо в размер на сумата 329.60 лева. Искането на ищеца в частта
на разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлено,
11
като недоказано.
От своя страна, ответникът в представения списък по чл. 80 от ГПК, е заявил
следните разноски по делото: 200.00 лева – депозит за допълнителна съдебно-
автотехническа експертиза и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
При съобразяване отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по делото общо в размер на сумата 240.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, на основание чл. 432 ал. 1 от
Кодекса за застраховането, да заплати на П. СЛ. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
2000.00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, психически дискомфорт, вследствие на ПТП, настъпило на
05.02.2020 г., около 21.09 часа, на път I-4, км 36+300, с участник 1 – ППС - „П.П.“, с рег.№
***, с водач КР. К. ХР. от гр. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.10.2020 г. до окончателното й изплащане, а искът за разликата до пълния претендиран
размер от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, както и за присъждане на законна лихва, считано от
датата на уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие
до 28.10.2020 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с горните
данни, да заплати на П. СЛ. В., с горните данни, разноски по делото в размер на сумата
329.60 лв. /триста двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, съразмерно с уважената част
от иска, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца П. СЛ. В. в частта на разноските за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. СЛ. В., с горните данни, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с горните данни, разноски по делото в размер
на сумата 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/, съразмерно с отхвърлената част от иска.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените сума в полза на
ищеца П. СЛ. В., който е титуляр на сметката:
***.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
13