Определение по дело №546/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 105/03.12.2009 г., постановена по НЧХД № 377/2009 г., по описа на Кърджалийския районен съд, П. А. П. Б., Й. К. Н. и Н. И. Н., тримата от Г.К., са признати за невиновни в това, че на 28.12.2008г. в Г.К., в съучастие като съизвършители, причинили на П. И. З. от Г.К., лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гръдния кош и крайниците – престъпление по чл.13. ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по така повдигнатите им на всеки един обвинения. С присъдата, съдът е отхвърлил предявеният от тъжителя П. И. З. от Г.К. против П. А. П. Б., Й. К. Н. и Н. И. Н., граждански иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на 28.12.2008 г. неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Тъжителят е осъден с присъдата да заплати по сметка на РС-К. направените по делото разноски за вещо лице в размер на 85 лв.

Настоящото производство е образувано по повод въззивна жалба от П. И. З., подадена чрез повереника му А.Г. Б., против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В жалбата се твърди, че първоинстанционната присъда е необоснована и постановена П. съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона. Събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и пълнота, доказвали обвинението, по което П. били признати за невиновни.

Моли атакуваната присъда да бъде отменена и да се постанови нова, с която П. да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение, като им се наложат справедливи наказания, както и да се уважи гражданския иск в предявения му размер. Алтернативно моли, ако въззивния съд прецени, че са налице основанията на чл.334, т.1, във вр. с чл.335, ал.2 от НПК, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В допълнително представено изложение към въззивната жалба, се развиват подробни съображения за неправилността на присъдата. Твърди се, че първоинстанционния съд необосновано, П. непълно и неточно обсъждане и тълкуване на доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон е приел, че П. не са осъществили от обективна и субективна страна престъпното деяние по чл.13. ал.2 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, независимо, че по делото се намирали безспорни доказателства относно това, че на процесната дата и място на тъжителя му е бил нанесен жесток побой от страна на тримата подсъдими. Твърди се също, че изготвените от районния съд мотиви са лаконични, не е направена внимателна проверка на всички събрани доказателства, като липсата на анализ на доказателства и подмяната му с декларации, представлявало съществено нарушение на процесуалния закон и по същество било равнозначно на липса на мотиви. Сочи като нови доказателства – разпит на двама свидетели – С. К. С. и М. Х. У..

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез процесуалния си представител - А.Б., поддържа жалбата си.

Ответниците по жалбата – П. А. Б. и Й. Н., не се явяват в съдебно заседание, но чрез защитника си – А.Б., считат жалбата за неоснователна, а присъдата на районен съд К. за правилна и законосъобразна, поради което молят да бъде потвърдена изцяло.

Ответника по жалбата – подс.Н. Н. също не се явява в съдебно заседание, но чрез защитника си – А.Б., счита жалбата за неоснователна, а обжалваната присъда за обоснована, правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба въззивния съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 27.12.2008 год. около 21.30 ч. двамата подсъдими А. Б. и Н. Н., заедно със св.Е. Г., отишли в бистро „Тракия” в Г.К. на бУ.”България” под старата поликлиника, по-известно с името „Тракийското кафене”. Те седнали на сепаре намиращо се пред бара на заведението от лявата страна на централния вход. Към тях по-късно, малко преди полунощ, се присъединили и седнали на тяхната маса подсъдимият Й. Н. и св.М. М.. След това в кафенето пристигнали тъжителят П. З. заедно със свидетелите Д. Б., В. Б., М. А. и други лица – С. и И. Я., които не били разпитвани по делото. Те седнали на първото сепаре, което се намирало, вдясно до централната входна врата. Освен този вход заведението имало и страничен, който водел към коридор, от който се отива, както за тоалетната и към другите помещения на сградата, така и към тротоара и улицата навън. За да се стигне от заведението до тоалетната, която се намирала на приземния етаж, се минавало през описания страничен вход, от там наляво през коридора и след това по стълбите се слизало надолу. От сепарето, на което били седнали свидетелите Д. Б., В. Б., М. А., другите две лица и пострадалият З., нямало видимост към посочените стълби, които водели към тоалетната.

Неустановено време, след влизането на последните в заведението, П. тях на масата дошло момче, което извикало И. Я. да излезе навън, и двамата заедно напуснали кафенето през страничния вход. Кратко след това частния тъжител П. З. решил да отиде до тоалетната като минал през същия вход и завил наляво по коридора. Една-две минути след него, от заведението през страничния вход излезли и тримата подсъдими. Две минути по-късно свидетелите Д. Б., В. Б. и М. А. видели през прозореца на заведението, че техния познат И. Я. се намирал отвън на тротоара и бил гол до кръста. За това те тръгнали през централния вход натам, за да разберат какво е станало. Първи на тротоара пред заведението излязъл св.В. Б., последван от Д. Б. и М. А.. В това време последните двама видели, че от входа на сградата, в която се помещавало заведението и водел за тоалетната, излезли тримата подсъдими и се нахвърлили върху св.В. Б. да го бият. На помощ на последния се притекли св.Д. Б. и М. А., в резултат на което се получили удари от едната и от другата група. Този бой продължил около 1-2 минути. След като тази разправия приключила, тъжителят П. З. излязъл от входа на сградата, който водел за тоалетната. Състоянието му не било добро, защото от носа му текла кръв, бил зачервен под едното око и подут в лице, както и бил уплашен. Минути след това на место дошли полицейски служители, които започнали да разпитват всички присъстващи за случилото се.

От съдебномедицинско удостоверение №399/2008 г. е видно, че П. извършен преглед на частния тъжител на 28.12.2008 г. около 02.40 ч. се установило: оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гръдния кош и крайниците. Като описаните увреждания били получени П. действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщавал осъвидетелствувания. Било причинено болка и страдание.

Видно от назначената по делото съдебномедицинска експертиза изготвена от в.л.Н. Маринов, на частния тъжител П. З. е била извършена операция по повод затруднено носно дишане в следствие на разместени носни хрущялни структури и трансплантант възникнало П. травма в областта на носа получена 3 месеца преди постъпването на пациента в болничното заведение. Коригиращите операции на носа са били извършвани, поради вродена аномалия и последната операция е била на 12.11.2008 г., като в конкретния случай не би следвало да се обсъжда причиняване на увреждане до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, поради затрудняване на носното дишане, тъй като то било затруднено поначало, поради вродено заболяване. Според вещото лице от становището, което дава в съдебно заседание, 28 декември е датата на инцидента, П. който са нанесени увреждания на П. З., в следствие на които бил разместен поставения коригиращ имплантант в носната кухина, което наложило следващата операция с цел коригирането му на 22.03.2009 г.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че повдигнатото с тъжбата обвинение не е доказано по категоричен начин. Налице били телесни увреждания по тъжителя, но по делото не се доказало те да са били причинени от дейците. Съществуващото съмнение относно авторството на престъплението и факта, че една присъда не можела да почива на предположение, то на основание чл.303 от НПК това съмнение е изтълкувано в полза на П., поради което същите са оправдани, като съдът е отхвърлил и предявеният от пострадалия против П. граждански иск за сумата от 10000 лева, представляващ обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

Настоящата инстанция намира, че П. постановяването на обжалваната присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. За да постанови оправдателната си присъда, решаващият съд е посочил, че така описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на тримата подсъдими, от показанията на свидетелите М. А., Е. Г., М. М., Н. Т., Н. Н. и Г. П., от съдебномедицинско удостоверение №399/2008 г., от съдебномедицинската експертиза, от епикриза, които съдът е кредитирал, както и от части от показанията на св.Д. Б. и В. Б.. Решаващия съд е направил извода, че от всички тези доказателства не се установило по категоричен начин, че тримата дейци са нанасяли удари, в резултат на които частния тъжител да е получил лека телесна повреда. Този извод първоинстанционният съд е направил, като е приел, че единствените безспорни доказателства, които съществували по делото били, че „на 27 срещу 28.12.2008 г., тримата подсъдими и пострадалият са били в бистро „Тракия” в Г.К., като след полунощ от входа към тоалетната излязъл първо тъжителят, а малко след него и тримата дейци и по-късно тази нощ на тъжителят му била причинена лека телесна повреда”. Според решаващия съд, това са факти подкрепени от почти всички доказателства събрани на съдебното следствие. За да кредитира обясненията и на тримата подсъдими, съдът е приел, че те съответстват на другите събрани по делото доказателства. Единствените разминавания между тяхната версия и тази на свидетелите била относно това дали са излизали през страничния вход, който води към тоалетната, но това не променяло по никакъв начин крайния извод на съда относно авторството на престъплението. Несъответствие на този факт имало и по отношение на свидетелските показания дадени от приятелите на частния тъжител – В. Б., Д. Б. и М. А. и тези на свидетелите Н. Н. и Г. П., но това също не променяло фактологията по делото спрямо субекта на инкриминираното деяние. В мотивите си, първоинстанционния съд е посочил, че единствената индиция за твърдения от частния тъжител за нанесен му побой от страна на П. е писменото доказателство – съдебномедицинското удостоверение и съдебномедицинската експертиза, но то не било достатъчно, за да се приеме, че такъв е имало. Никой от разпитаните свидетели, не установил да е видял за нанесени удари от страна и на тримата дейци на пострадалия П. З.. Съдът е посочил още, че Д. Б. и В. Б. свидетелствали, че са видели и тримата подсъдими да отиват към тоалетната, накъдето се бил запътил и тъжителят З.. Но и двамата с категоричност заявявали, че нямали видимост към тоалетната и не били видели нито едни от посочените лица да отива там, както и да има удари между тях. За да не кредитира показанията на свидетелите Д. Б. и В. Б. в частта им, в която преразказвали това, което им бил казал пострадалия относно това кой го е бил на инкриминираната дата, съдът е мотивирал отказа си със следното: това не били техни възприятия, а факти посочени им от тъжителя, който бил заинтересован от изхода на делото и то било образувано по негова инициатива; това били косвени доказателства, неподкрепени от нито едно друго доказателство; достъп до тоалетната, в която се твърдяло, че е извършено престъплението, имали както хора от заведението, така и външни лица, предвид на входа към нея и от улицата; освен това, ако е имало бой между посетители на бистро „Тракия”, то неясен оставал въпроса как управителят на това заведение не е разбрал за него П. положение, че по-късно тази вечер там дошли и органите на М..

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, П. това поотделно и в тяхната съвкупност, а само някои от тях и то тълкувайки ги превратно. По този начин по същество първоинстанционният съд не е изпълнил императивното си законово задължение по чл.305, ал.3 от НПК – да посочи въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства, както и П. противоречия в доказателствените материали да изложи съображения защо приема едни от тях, а други отхвърля. Така, възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка не отговаря на изискването да е установена по несъмнен и безпротиворечив начин от доказателствата по делото, като същата не дава отговор на редица съществени въпроси, относими към предмета на доказване по делото. Въпреки наличието на противоречащи си гласни доказателства – обясненията на П. и показанията на свидетелите Г., М., Н. и П., от една страна и показанията на св.Д. Б., В. Б. и М. А., от друга, относно значими към предмета на доказване обстоятелства по отношение на това, дали тримата подсъдими са излезли през изхода водещ към тоалетната на заведението, непосредствено след излизането на тъжителя, съответно П. възникналата разправия и бой пред заведението от кой изход са излезли П., като тези обстоятелства са от значение за изясняване на твърденията на тъжителя З., дали е имало момент, през който пред входа на тоалетната да са били едновременно пострадалия и П., за да може съответно да се прецени възможно ли е тогава да е извършено описаното в тъжбата нападение и побой над тъжителя. Първоинстанционният съд в мотивите към присъдата си, не е извършил внимателен и задълбочен анализ и съпоставка на посочените доказателства по делото. Така, П. описание на фактическата обстановка по делото е приел, че една-две минути, след като тъжителя П. З. излязъл през страничния изход, за да отиде до тоалетната, след него, от заведението, през същия страничен изход излезли и тримата подсъдими, като по-късно след появата на И. Я., гол до кръста, пред заведението и излизането на другите свидетели, П. излезли не от централния изход, а от страничния, т.е. този водещ към тоалетната на заведението. Така възприетата фактология по делото, не почива на доказателствата, на които съдът се е позовал, а именно: посочил е, че кредитира обясненията на П., защото се подкрепяли от другите събрани по делото доказателства, без обаче да посочи кои, а безспорно събраните такива са противоречиви, като в същото време както П., така и свидетелите Г., М., Н. и П. твърдят, че П. не са излизали тримата заедно през страничния изход водещ към тоалетната на заведението, нито по-късно са излезли от страничния изход, водещ към заведението и тоалетната; в същото време единствено свидетелите, разпитани по искане на тъжителя - св.Д. Б., В. Б. и М. А., твърдят, че П. са излезли след пострадалия З., когато той е тръгнал към тоалетната и съответно по-късно, са излезли, не от централния, а от страничния изход. Или, първоинстанционния съд е посочил, че кредитира обясненията на П., а в същото време не е възприел твърденията им, че те не са излизали заедно тримата през изхода, който води към тоалетната, без обаче да посочи защо не е възприел тяхната версия и съответно защо е дал вяра на показанията на св.Д. Б., В. Б. и М. А.. Съдът се е задоволил да посочи, че единственото разминаване между версията на П. и тази на свидетелите, без отново да посочи, кои свидетели, било относно това дали са излизали през страничния вход, който води към тоалетната, но това не променяло по никакъв начин крайния извод на съда относно авторството на престъплението, без обаче да посочи защо. Противоречие в мотивите на съда съществува и относно приетото, че по лицето на пострадалия П. З. е имало следи от побой, а в същото време в кредитираните от съда обяснения на П. се отрича този факт. За това противоречие отново няма каквато и да било обосновка от решаващия съд. Неубедителни, а и в противоречие с установената фактология по делото са и мотивите на съда, с които не е кредитирал показанията на св.Д. Б. и В. Б. досежно техните показания, в които преразказвали това, което им бил казал пострадалия, относно това, кой го е бил на инкриминираната дата. Приел е, че това не били техни възприятия, а факти посочени им от тъжителя, който бил заинтересован от изхода на делото, както и че това били косвени доказателства, неподкрепени от нито едно друго доказателство, без обаче да анализира и съпостави тези показания и с другите доказателства в тази връзка, събрани по делото – съставените от пристигалите на место полицаи, актове за констатирано дребно хулиганство срещу П., за това, че са нанесли удари по лицето и тялото на П. З. и медицинското удостоверение на тъжителя, издадено непосредствено след инцидента. Междувпрочем, съдът въобще не е коментирал и обсъдил приетото като доказателство заверено копие от ДП №89/09 г. на РУ на М. – К., като съответно, ако е преценил, че не следва да го обсъжда като доказателство, следваше да изложи съображенията си за това. Отказа да кредитира показанията на св.Д. Б. и В. Б. относно преразказаното им тъжителя, съдът е аргументирал и с обстоятелството, че достъп до въпросната тоалетна имали както хора от заведението, така и външни лица, предвид на входа към нея и от улицата. Съдът обаче не е анализирал имало ли е данни или твърдения, че в отрязъка от време, когато пред входа за тоалетната са били пострадалия и П. /както е приел/ е имало и други лица, установени или не по делото. Т.е. съществува ли съмнение, че освен П. там е имало и друго или други лица. Не се подкрепя от доказателствата по делото и посоченото от съда като аргумент, за да не кредитира показанията на св.Д. Б. и В. Б. в посочените по-горе части, че управителя на бистро „Тракия” не бил разбрал, че е имало бой между посетителите на заведението. Напротив, от показанията на разпитания на първоинстанционното съдебно следствие управител – св.Т., се установява, че е излязъл от заведението „да разтървава биещите се”, видял е тъжителят П. З., когато дошли полицаите, като същият се появил с родителите си и лицето му било зачервено. Êези показания обаче отново съдът въобще не е обсъдил. Във връзка с изясняване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, съдът не е анализирал и обсъдил и показанията на свидетелите Д. Б. и В. Б., в частта им, в която твърдят, че непосредствено след като са видели тъжителя, уплашен и с подуто и зачервено лице и на зададения му въпрос какво е станало, той е отговорил, че е бил бит от П., като е назовал по име подс.А. Б., по прякор „Бумбара”, а другите двама е посочил, тъй като не им е знаел имената. Безспорно това обстоятелство е от значение за установяване на обективната истина по делото. Тези показания не са преценени и във връзка с безспорно установеното по делото, че тъжителят е посочил и на пристигналите на место полицаи, че именно тримата подсъдими са му нанесли побой, поради което и на тримата им са били съставени актове за констатиране на дребно хулиганство. В мотивите на съда няма отговор на въпроса какви са съображенията на съда, за да не възприеме установените с описаните в предходното изречение, гласни и писмени доказателства факти и обстоятелства и съответно, ако не ги кредитира какви са съображенията му за това. В крайна сметка от мотивите на съда не става ясно, дали въобще се възприема, че на инкриминираната дата на тъжителят му е бил нанесен побой, от който да му е била причинена лека телесна повреда, т.е. имало ли е извършено спрямо него престъпно деяние или не. И, ако отговора на този въпрос е положителен, съответно да се даде отговор и на въпроса, доказва ли се участието, П. това на всеки един от тримата подсъдими в извършването на това престъпление. Като е решил делото, без да е преценил, анализирал, съпоставил и изяснил всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина, съдът е направил по същество необоснован извод относно авторството на деянието. Съдът, може да оправдае П., поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин, само когато е преценил и проверил всички необходими доказателства във връзка с обвинението и е изяснил напълно всички обстоятелства, касаещи това обвинение. Недопустимо е постановяването на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени и преценени напълно всички обстоятелства, касаещи обвинението. В тази връзка следва да се отбележи, че в мотивите към присъдата се съдържа изречението "И тъй като у настоящата инстанция съществува съмнение относно авторството на настоящото престъпление...". Наличието на този израз в оправдателната присъда поставя под съмнение невинността на П., което съгласно чл. 303, ал. 6 НПК е недопустимо.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд не е изпълнил законовото си задължение да извърши цялостен анализ, съпоставка и оценка на всички доказателства по делото в тяхната пълнота и взаимовръзка; неизлагането на логични, обосновани и последователни съображения П. противоречия в доказателствените материали защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, и превратното тълкуване на доказателства, налагат извода, че по същество липсват мотиви към обжалваната присъда. Липсата на мотиви, дори и относно част от присъдата, е особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства проверката от въззивната инстанция на правилността - обосноваността и законосъобразността, на постановената присъда, а и нарушава процесуалните права на страните, като в конкретния случай ограничава възможността на тъжителя и граждански ищец да упражни процесуалните си права /да оспорва изводите на съда, да навежда доводи в тази връзка, да прави искания и възражения и др./ по най-ефективен за него начин, респ. да постигне целения от него резултат – постановяване на осъдителна присъда спрямо П. и възмездяване на претърпените неимуществени вреди.

С други думи, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да постанови съдебен акт П. спазване на процесуалните правила, които са гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на всички страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на провежданото наказателно от частен характер производство - разкриване на обективната истина и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт.

С оглед изложеното, и тъй като П. постановяване на обжалваната присъда първоинстанционÝият съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, довели до нарушаване и ограничаване на процесуалните права на тъжителя и граждански ищец, които нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними от първоинстанционния съд П. ново разглеждане на делото, следва присъдата на районния съд да бъде отменена изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Нарушението на процесуалните правила е съществено и защото само по себе си, съдържайки непреодолимо логическо противоречие, сочи на опорочаване на вътрешното убеждение на съда.

П. този изход на делото, не следва да бъдат обсъждани по същество доводите за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваната присъда, съдържащи се в жалбата на тъжителя.

Водим от изложеното, и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл. 335, ал.2, във вр. с чл. 348, ал.3, т.1, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Присъда № 105/03.12.2009 год. по Н.ч.х.дело № 377/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.