Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/…………2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при
закрити врати на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1037 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на „М.Л.“
ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „К.к.И.“ ЕООД.
Молителят твърди, че притежава ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника,
произтичащи от търговски сделки – договор за заем и анекс към същия, които
вземания не са изпълнени, въпреки настъпилия падеж. Сочи се, че молителят е
придобил вземанията срещу длъжника по силата на договор за цесия от 12.04.2010
година. Твърди се, че със споразумение от 10.12.2013 г. длъжникът е признал
съществуването на задължението му към молителя в размер на 100 939,46 лева
по договора за заем от 20.06.2008 година. С посоченото четиристранно
споразумение бил уговорен начин на погасяване на задълженията на „К.к.И.“ ЕООД към „М.Л.“ ЕООД, но до датата н
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ било постъпило само едно плащане в размер
на 970 лева. С оглед изложеното се твърди, че длъжникът има изискуемо
задължение към молителя в размер на 99 969,46 лева. Сочи се, че, считано
от 10.12.2013 г. длъжникът е в забава, като имало данни, че е в тежко
икономическо състояние. С оглед изложеното се поддържа, че ответникът е в
състояние на неплатежоспособност и моли тя да бъде обявена и да бъде открито
производство по несъстоятелност и длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност
едновременно с откриването на производството.
Ответникът „К.к.И.“ ЕООД, оспорва
молбата. Твърди се, че договорът за цесия от 12.04.2010 г. е нищожен поради липса
на съгласие, тъй като не е подписан от цедента – „Д.“ ЕООД. Прави се и
възражение за пълна симулация на договора на цесия, като се твърди, че страните
не са искали настъпване на правните му последици. Аргумент в тази насока е и
липсата на плащане на цената. Сочи се и, че договорът за цесия не е съобщен на
длъжника, поради което и за него не е породил действие. Оспорва се търговския
характер на договора за заем. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност на задължението за връщане на заема.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е представен договор за заем
на парични средства от 17.06.2018 г. (стр. 16-17 по делото), сключен между „Д.“
ЕООД като заемодател и „К.К. ИИ.“ ЕООД (по делото не се спори, че независимо от
начина на изписване в договора, и последващите документи „К.К. ИИ.“ ЕООД, рег.
по ф. дело 6797/2001 г. по описа на СГС е идентично дружество с дружеството „К.к.И.“
ЕООД, ЕИК*******) като заемател и още няколко търговски дружества и еднолични
търговци, като солидарни длъжници, по
силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата от 150 000
лева без ДДС като заем, със срок на връщане – 17.08.2008 година. Посочено е, че
заемът ще бъде ползван за покриване на нуждата от целеви средства.
Представено е авизо за местен превод
(стр. 19 по делото) от 20.06.2008 г., с което „Д.“ ЕООД като наредител нарежда
в полза на „К.К. ИИ.“ ЕООД сумата от 150 000 лева - предоставен заем по договор.
Представен е анекс към договора от
02.10.2008 г., между същите страни, с който се договора, че общата заема сума е
300 000 лева, срокът за погасяване е 16.06.2010 година. Представеното по
делото копие е подписано от заемателя.
Представено е авизо за местен превод
(стр. 22 по делото) от 02.10.2008 г., с което „Д.“ ЕООД като наредител нарежда
в полза на „К.К. ИИ.“ ЕООД сумата от 150 000 лева - заем по договор.
Представен е и договор за цесия от
12.04.2010 г. (стр. 62 - 63 по делото), с който „Д.“ ЕООД като „цедент“
прехвърля на „Б. Л.енд С.“ ЕООД като
цесионер вземането на „Д.“ ЕООД по
договор за заем от 17.06.2008 г. и анекс 1 /02.10.2008 г. от „К.К. ИИ.“ ЕООД в
размер на общо 158 486,74 лева – главница и лихви, срещу цена, в размер на
цялото вземане. Договорът е подписан като от цедента и цесионера, така и от
длъжника „К.К. ИИ.“ ЕООД чрез управителя му Петър Лашов.
След справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „М.Л.“ ЕООД, ЕИК ******** в ТРРЮЛНЦ се установява,
че на 05.03.2014 г. е вписана промяна на наименованието на дружеството от „Б. Л.енд
С.“ ЕООД на „М.Л.“ ЕООД.
На 10.12.2013 г. е сключено споразумение
между четири дружества, сред които и „Б. Л.енд С.“ ЕООД и „К.к.И.“ ЕООД, в
което „К.к.И.“ ЕООД признава, че дължи
на „Б. Л.енд С.“ ЕООД сумата от 100 939,46 лева по договор за заем на
парични средства от 20.06.2008 г. и анекс към него от 02.10.2008 г., цедирани в
полза на „Б. Л.енд С.“ ЕООД с договор за цесия от 12.04.2010 година.
По делото е прието заключение на съдебно-финансово
икономическа експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице е изготвило
експертизата без да прави справка в счетоводството на ответното дружество, тъй
като му е бил отказан достъп до счетоводството, независимо, че по искане на
процесуалния представител на ответника делото бе отложено именно за изготвяне
на експертизата след справка в счетоводството на ответника.
Вещото лице е изготвило справката след
получена информация от НАП и справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.
Вещото лице е констатирало, че видно от подадените и обявени ГФО за 2013 г. и 2014 г., балансовите стойности
към 31.12.2014 г. съвпадат изцяло с балансовите стойности за предходната
отчетна година, вкл. и размерът на „текущата загуба“ и „непокритата загуба от
предходни години“, което сочи на извод, че съставения и обявен в ТРРЮЛНЦ отчет
за 2014 г. не е коректен. Това било подкрепено и от обстоятелството, че
реализираната през 2013 г. „текуща загуба“, през 2014 г. не е намерила
отражение в „непокрита загуба от предходни години“.
След справка по партидата на ответното
дружество в ТР, на базата на служебния достъп на съда до търговския регистър и
на основание чл. 155 от ГПК, доколкото се касае за служебно известни факти,
съдът констатира, че дружеството „К.к.И.“ ЕООД е подало заявления за обявяване
по партидата на дружеството изготвени от него ГФО за 2015 г. и за 2016 година.
Тези ГФО имат почти идентично съдържание с обявените ГФО за 2013 и 2015 година.
Посочени са едни и същи данни както за пасивите, така и за активите на
дружеството. За 2015 г. и 2016 г. има разлика в падежа на задълженията – за
2013 г. и 2014 г. има задължени общо по раздел В „до 1 г.“ - 370 х. лева и „над
1 г.“ – 760 х. лева, а за 2015 г. и 2016 г. има задължения по раздел В „до 1 г.“
в размер на общо 123 х. лева, и „над 1 г.“ – 987 х. лева. Общият размер на
задълженията по раздел В е 1110 х. лева и за четирите години, а общата сума на
пасивите е 1070 х. лева.
За 2017 г. дружеството е подало
декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, че през годината
дружеството не е осъществявало дейност.
На базата на абсолютно идентичните данни
в представените баланси за 2013 – 2016 г., вещото лице (същото прави извод за
2013 – 2014 г,., но посочените данни от самото дружество са идентични и за 2015
– 2016 г. с разлика за отнасянето до 1
г. и над 1 г.) е посочило, че в пасива
на дружеството са включени задължения към доставчици в размер на 227 х. лева
(идентично и за четирите години), задължения към финансови предприятия 288 х.
лева (идентично и за четирите години), задължения за осигуровки и данъци – 123
х. лева (идентично и за четирите години – като всички задължения, макар, че са
с абсолютно идентични данни са посочени с падеж до 1 година за целия четиригодишен
период).
Структурата на активите също е идентична
за целия четиригодишен период - 2013 г. – 2016 г. – нематериални активи – 31 х.
лева, ДМА – земя, сгради и съоръжения – 194 х. лева, краткотрайни активи –
суровини и материали – 2 х. лева, продукция – 27 х. лева, вземания от клиенти и
доставчици – 389 х. лева (за 2015 г. и за 2016 г. не са посочени, че са над 1
г., въпреки, че за 2013 г. и за 2014 г. са посочени, че са над 1 г.), други
вземания – 382 х. лева ( в баланса за 2013 г. и 2014 г. посочени за над 1 г., а
в баланса за 2015 г. и 2016 г. няма уточнение).
На базата на данни, с които е работила
за периода 2013 – 2014 г. вещото лице е посочило, че дружеството има следните
коефициенти на ликвидност – обща ликвидност – 0,0943, бърза,незабавна и
абсолютна ликвидност – 0,0114.
На базата на представените за обявяване
отчети за 2015 г. и за 2016 г. и посочените от самото дружество данни следва да
се определи следният коефициент на обща ликвидност – 33/123 = 0,2682.
При определяне на коефициентите за
незабавна, бърза и абсолютна ликвидност, съдът съобразява, че в отчетите за
2015 г. и 2016 г. са посочени общите суми за вземания от клиентите и доставчици
и други вземания, без да е уточнено дали са за период над 1 година. В същото
време обаче посочените стойности са идентични, както бе посочено и по-горе със
стойностите за 2013 г. и 2014 г., върху които е работило и вещото лице.
Ответникът по молбата не ангажира доказателства, установяващи вида и падежа на
вземанията, поради което и съдът приема, че се касае за същите вземания, като
вземанията за 2013 г. и 2014 г., поради което същите не следва да се включват
при определяне на коефициентите на ликвидност
за 2015 г. и 2016 година. За 2015/2016 г. коефициентите на бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са 4/123= 0,0325.
От представеното удостоверение от Служба
по вписванията, гр. София е видно, че за периода 01.01.1998 г. – 12.10.2018 г. е писан само един
отказ през 2014 г. по партидата на „К.к.И.“ ЕООД.
От представеното удостоверение от СДВР,
Отдел „Пътна полиция” се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 25.10.2018
г. на името на „К.к.И.“ ЕООД няма регистрирани ППС.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да
е налице неплатежоспособност на длъжника
по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо
парично вземане и 5) затрудненията на длъжника
да не са временни и състоянието
да е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е дружество,
което твърди, че е кредитор на длъжника по търговска сделка. Ответникът по
молбата е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско
дружество съобразно правно-организационната си форма.
Съдът намира, че по делото се доказа и
третата предпоставка, а именно, че молителят има вземане, свързано с търговска
сделка, към длъжника по молбата по чл. 625 от ТЗ, което да е изискуемо и
ликвидно, по следните съображения:
Ответникът по молбата „К.к.И.“ ЕООД не
спори, че е получил общо сумата от 300 000 лева по договора за заем с
трето дружество – „Т.“ ООД (предишно наименование „Д.“ ЕООД), доколкото се
касае за реален договор.
От представения по делото подписан от
всички страни договор за цесия, се установява, че молителят по молбата е придобил
вземането на „Т.“ ООД към „К.к.И.“ ЕООД по договора за заем и анекса към същия.
Неоснователен е доводът, че договорът за цесия е нищожен, тъй като не е
подписан от цедента. Молителят представи, както бе посочено и по-горе подписан
от цедента и цесионера екземпляр от договора.
Неоснователен е и аргумента, че
договорът за цесия е нищожен поради абсолютна симулация – страните не са
желаели настъпване на типичните последици от договора за продажна на вземане . Съгласно
чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма
следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД. Привидността
на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват
действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица.
Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни
последици - абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни
последици, различни от външно изявените - относителна симулация (така решение №
86 от 18.07.2011 г. по т. д. № 682/2010 г., ТК, I ТК на ВКС).
В конкретния случай ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не ангажира доказателства за установяване на
твърдяната абсолютна симулация, т.е наличие на съгласие между страните по
сделката, че същите не желаят да настъпят нейните правни последици. Само по
себе си неплащането на цената за придобитото вземане по договор за цесия не
може да послужи като основание, за да се приеме, че между страните не е
постигнато действително съгласие за сключване на договора за цесия срещу
заплащане на определена цена от цесионера.
Относно възражението за липса на
уведомяване на длъжника за извършената цесия, съдът намира същото за
неоснователно. Видно от договора за цесия от 12.04.2010 г., ответникът по
молбата – длъжник по договора за заем е получил копие от самия договор за
цесия.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от
цесионера (новия кредитор). В този смисъл е и задължителната съдебна практика -
Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд.
Според настоящия съдебен състав, с
получаването на копие от самия договор за цесия от длъжника, при сключване на
договора между цедента и цесионера, е изпълнено задължението по чл. 99, ал.4 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за цесията от цедента, тъй като смисълът на тази
разпоредба е да охрани интересите на длъжника, като предотврати плащането на
некредитор, а този ефект в случая е постигнат, доколкото именно в присъствието
на цедента длъжникът е получил писмено уведомление за цесия, чрез получаване а
копие от самия договор.
Следващият спорен въпрос, който следва
да се обсъди, е относно търговския характер на вземането по договора за цесия,
с което е прехвърлено вземане по договора за заем.
На първо място, съдът приема, че с оглед
данните по делото, а именно, че и заемателят и заемодателят са търговски
дружества, и тъй като в договора за заем изрично е посочено, че същият се
предоставя за осигуряване на „целеви средства“ на едно търговско дружество, то
следва да се приеме, че се касае за вземане по „търговска сделка“ по смисъла на
чл. 608 от ТЗ.
Съгласно чл. 286 ТЗ търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие. След като заемът не е от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ
търговски сделки, изводът, че страната по сделката я прави търговска по своя
характер се обосновава от обстоятелството дали договорът е свързан с
упражняваното от търговеца занятие, съобразно оборимата презумпция на чл. 286,
ал. 3 ТЗ, за да се приеме, че е налице презумптивна търговска сделка (арг. от решение
№ 102 от 08.10.2009 г. по т. д. № 60/2009 г., ТК, І ТО на ВКС).
Именно такава е и хипотезата в процесния
случай. Макар и договорът за заем не е абсолютна търговска сделка (чл. 286, ал.
2, във вр. с чл.1, ал.1 от ТЗ), съобразно въведения от законодателя субективен
критерий, сделката следва да се определи като търговска с оглед извършването й
от търговец при осъществяване на дейността му по занятие. Налице е необорване
от страна на ответника по настоящото дело на презумпцията по чл. 286, ал. 3 от ТЗ.
Достатъчно е сделката да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на
търговската му дейност, т. е. свързана с упражняваното от него занятие, за да
се приложи субективния критерий. В случая и в договора за заем , като цел на
заемните средства е посочено „целеви средства“, което съдът съотнася като
средства, необходими за развитие на търговската дейност на дружеството –
заемополучател.
Относно възражението за изтекла
погасителна давност относно вземането по договора за заем.
Видно от договора за заем от 02.10.2008
г. и анекса към същия от 15.06.2010 г., страните са договорили, че заемът
подлежи на връщане в срок до 16.06.2010
година. С анекса от 15.06.2010 г. към договора за цесия и и договора за заем,
страните в настоящото производство са се договорили за удължаване на срока за
погасяване на задължението до 16.06.2011 година.
Следователно, от тази дата започва да
тече и петгодишната давност за погасяване на правото на иск на молителя. Признанието
по чл.116, б"а" ЗЗД не е признание за възникване на задължението,
произхода или размера му, а за съществуване на задължението към момента на
самото признание, при условие, че е извършено до изтичане на срока на
погасителната давност и е отправено до кредитора или негов представител (така и
решение № 105 от 05.06.2014 г. по т. д. № 1697/2013 г., ТК, І ТО на ВКС и
цитираната там практика на ВКС). В конкретния случай, със споразумение от
10.12.2013 г., длъжникът - „К.к.И.“ ЕООД
е признал, че към датата на споразумението дължи на „М.Л.“ ЕООД (тогава с
наименование „Б. Л.енд С.“ ЕООД) по договора за заем, анекс и договора за цесия
сумата от 100 939,46 лева. Следователно, налице е признание на дълга,
направено от длъжника, адресирано до кредитора, поради което и същото е довело
до прекъсване на давността.
От 10.12.2013 г. е започнала да тече
нова петгодишна давност. До датата на предявяване на молбата по чл. 625 от ТЗ –
23.05.2018 г. давността не е изтекла, поради което и възражението е
неоснователно.
С оглед обстоятелството, че молителят по
делото е дружеството, придобило вземането срещу длъжника по силата на договор
за цесия, съдът съобразява и редакцията на чл. 608, т.1 от ТЗ след 2013 г., съгласно
която от значение в производството по чл. 625 от ТЗ е установяване наличието на
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Практиката
(решение № 143/16.10.15 г. по т.д. № 937/15 г. на I ТО на ВКС) приема, че вземането
по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ може да бъде и последица от факти,
осъществени след сключването на търговската сделка; може да е породено от друг
вид сделка, която по своето предназначение и желани от страните последици да е
свързана със сключването и изпълнението на дадената абсолютна или относителна
търговска сделка, като не е необходимо и да е налице идентичност между страните
по тези сделки. Поради това и съществуването на вземането на молителя-цесионер
при валидна и надлежно съобщена цесия е функционално обусловено от наличието на
валидно възникнало и непогасено главно задължение по абсолютната или
относителна търговска сделка (какъвто е конкретния случай), а това е достатъчно
да легитимира молителя като кредитор с парично вземане, оправомощен да поиска
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника му.
Ответникът по молбата не твърди и
доказва заплащане на дължимите суми по споразумението от 10.12.2013 година.
Самият кредитор е направил признание за получаване на сумата от 970 лева като
част от дължимата сума от общо 100 939,46 лева.
Следователно, установи се, че молителя в
настоящото производство има валидно и изискуемо вземане, свързано с търговска
сделка, към ответника по молбата. Това вземане е било в размер на
158 486,74 лева към 15.06.2010 г., със срок за погасяване – 16.06.2011
г. (датата на анекса към договора за
цесия) и съответно 100 939,46 лева – към 10.12.2013 г. – датата на
четиристранното споразумение.
Относно следващата предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност - наличието на състояние на
неплатежоспособност, съдът намира следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4
от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под
„спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.2 ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране
на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията
на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
При анализа на финансовото състояние на
длъжника се използват различни икономически и финансови показатели, като при
трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, съдът
изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
На базата на заключението на вещото лице
за 2013 – 2014 г. и анализът, направен от съда за финансово икономическото
състояние на дружеството - ответник за
периода 2015 – 2016 г., на базата на оповестени от самия длъжник ГФО, заявени
за обявяване в ТРРЮЛНЦ, съдът констатира,
че за целия изследван период 2013 – 2016 г. всички коефициенти на ответното
дружество, изготвени на базата на неговите собствени записвания в заявените за
обявяване, съответно обявени ГФО са със стойности, значително под референтните
стойности. Следователно, за целия период от 2013 г. до 2016 г. (за 2017 г.
дружеството не е извършвало дейност), се установява наличие на състояние на
неплатежоспособност. Длъжникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и
не доказа, че през 2018 г. показателите са се подобрили, а предвид и
непредоставяне на достъп на вещото лице до счетоводството на дружеството,
въпреки дадените изрични указания и възможност, и разясненията, дадени от
вещото лице при приемане на заключението и на основание чл. 161 от ГПК, съдът
приема, че и през 2018 г. финансовите показатели на дружеството не са се
променили в сравнение с 2016 година.
Налице е, следователно,
неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно, с оглед
тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на
молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо
длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване
на производство по несъстоятелност.
За да определи началната дата на
неплатежоспобността съдът съобрази следното:
Последователно в практиката си ВКС
приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е
обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното
му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в
този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение №
549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на
ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също
така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът
да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го
изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като
действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на
събраните затова доказателства.
По изложените съображения, като съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на
финансовото състояние на дружеството – молител, съдът намира, че следва да
установи и дали преди първоначално заложения период на изследване – от
01.01.2013 г. дружеството не е било в състояние на неплатежоспособност,
доколкото падежът на изискуемото вземане на кредитора е 16.06.2011 година. Действително,
след тази дата има частично плащане, но по аргумент от чл. 608, ал.3 от ТЗ,
следва да се приеме, че дори и частичните плащания, доколкото са след падежа на
задължението, не водят автоматично до отхвърляне на възможността в този период
дружеството вече да не е било обективно в състояние да обслужва изискуемите и
ликвидни задължения по търговски сделки.
За да установи икономическото състояние
на дружеството за 2010, 2011 г. и 2012 г. съдът изхожда от обявените в ТРРЮЛНЦ
ГФО за периода, като съобразява и неоказването на достъп на вещото лице до
счетоводството на дружеството по аргумент от чл. 161 от ГПК.
Въз основа на обявения ГФО за 2010 г. се
установява, че краткотрайните активи на дружеството за 2010 г. възлизат на 154
х. лева материални запаси, 17 х. лева парични средства и вземания общо в размер
на 543 х. лева (535 х. лева – от предходна година), от които 331 х. лева - вземания от клиенти и доставчици, като 312
х. лева са от предходна година, други вземания
- 212 х. лева, като 223 х. лева са от предходна година. В групата
„пасив“, раздел „вземания“ общо са 719 х. лева, от които до 1 година – 59 х.
лева и над 1 година – 719 х. лева. Въз основа на обявените ГФО за 2011 г. се
установява, че краткотрайните активи на дружеството за 2011 г. възлизат на 172
х. лева материални запаси, 7 х. лева парични средства и вземания общо в размер
на 728 х. лева – над една година. В групата „пасив“, раздел „вземания“ общо са
1052 х. лева, от които до 1 година – 99 х. лева и над 1 година – 953 х. лева.
За 2012 г. краткотрайните активи на дружеството възлизат на 35 х. лева
материални запаси, 2 х. лева парични средства, от които касови наличности – 1
х. лева и разплащателни сметки – 1 х. лв. и вземания общо в размер на 759 х.
лева – над една година (поради това и съдът не включва тези вземания при
определяне на коефициентите за ликвидност, тъй като с оглед просрочието им, над
1 година, същите вече не могат да се определят като събираеми). В групата
„пасив“, раздел „вземания“ общо са 1122 х. лева, от които до 1 година – 135 х.
лева и над 1 година – 987 х. лева. На базата на тези данни, се установяват
следните коефициенти на ликвидност:
Обща ликвидност – 2010 г. – 148/59 = 2,5084;
2011 г. – 179/99 = 1,80; - 2012 г. – 36/135
– 0,2666
Бърза ликвидност –2010 г. – 25/59=
0,4237; 2011 г. – 7/99 = 0,0707; - 2012 г. – 2/135=0,0148
Незабавна ликвидност – 2010 г. – 17/59=
0,2881; 2011 г. – 7/99=0,0707; - 2012 г.
– 2/135=0,0148
Абсолютна ликвидност – – 2010 г. –
17/59= 0,2881; 2011 г. – 7/99=0,0707; - 2012
г. – 2/135=0,0148;
При анализа на данните се установява, че
единствените коефициенти, които са в рамките на нормата са коефициентите за
обща ликвидност за 2010 и 2011 година. Съдът обаче намира, че за преценка на
действителното финансово икономическо състояние на дружеството през 2010 г. и
2011 г. следва да се обърне към коефициентите
за незабавна, бърза и абсолютна ликвидност, които показват значително
отклонение от оптималните, съотв. приемливи стойности. Предвид и
непредоставянето на достъп на вещото лице до счетоводството на ответника, при
което същото не е имало възможност да се запознае и с първичната счетоводна
документация, инвентаризационни описи, което би дало възможност за преценка дали
счетоводството е редовно водено, а и с оглед констатациите за неточно изготвяне
на анализираните от вещото лице данни по финансовите отчети за 2013 г. и 2014
г., съдът не може да приеме, че за 2010 и 2011 г. отразеното в обявените ГФО за
налични материални запаси, от който показател е налице относителното повишаване
на коефициента на обща ликвидност, реално съответства на състоянието на
дружеството.
По изложените съображения, като съобрази
представените данни, съдът намира, че дружеството е било в състояние на
неплатежоспособност от 17.06.2011 г. – от която дата е настъпил падежа на
цедираното вземане на дружеството –длъжник по силата на анекса от 15.06.2010
година, тъй като към този момент вече от повече от година и половина
финансовите показателни на дружеството показват значително отклонение от
показателите за ликвидност, които съдът приема като водещ критерий за
установява на финансово икономическото състояние на дружеството.
С оглед липсата на налично имущество на
дружеството, с което да се покрият разноските в производството по
несъстоятелност към момента на откриването му, съдът е дал срок на кредиторите
да предплатят сумата от 5000 лева за началните разноски, на основание чл.629б
от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е
вписано в книгата по чл.634в от ТЗ.
В дадения от съда срок не е предплатена
определената от съда сума за покриване на началните разноски, поради което
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.
Водим
от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
„К.к.И.“ ЕООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***
********и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
Й ДАТА –
17.06.2011 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „К.к.И.“ ЕООД, ЕИК*******, седалище и адрес на
управление:***.
ОБЯВЯВА
„К.к.И.“
ЕООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:*** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото
на „К.к.И.“ ЕООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността
на предприятието на „К.к.И.“ ЕООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по несъстоятелност
по т. дело 1037/2018 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.
ОСЪЖДА
„К.к.И.“
ЕООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** ********да
заплати на „М.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес:г***, адв. В.Д. разноски по
делото в размер на 850 лева.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: