РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Благоевград, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500700 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на „****“ АД, подадена
срещу решение № 500240, постановено на 18.04.2022 г. по гражданско дело № 905 от
2020 г. на Районен съд Разлог, с което са отхвърлени претенциите на банката спрямо
М. Л. А., предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, за главница, лихви и
неустойки по договор за кредит „Експресо“ с № 022015153360 от 13.03.2018 г. В
жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е недопустим и неправилен.
Възражението против заповедта за изпълнение било подадено след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което решението на районния съд трябвало да
бъде обезсилено. Не бил спазен материалният закон. Нарушени били процесуалните
правила. В чл. 7 от договора по ясен и разбираем начин било посочено как се формира
ГПР. Спазена била разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. ГПР бил съобразен с
изискването, съдържащо се в същата. Нямало противоречие с нормите на чл. 10 и 11 от
ЗПК. ГЛП бил фиксиран за целия срок на договора. Подробна информация относно
начина и методиката на олихвяване на кредита, както и за отговорността на
кредитополучателя при неизпълнение на договорните задължения, била посочена в чл.
4 и 10 от договора. С подписването на договора за кредит на всяка страница, М. А.
декларирал, че е взел информирано решение за неговото сключване, след предоставяне
1
на необходимата преддоговорна информация, както и че е запознат с действащата
тарифа на банката /чл. 6 от договора/, която се прилагала при извършвани услуги на
клиента. Видно от заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна
експертиза, кредитът бил олихвяван по начина, посочен в договора, като промяната в
лихвения процент се дължала на неизпълнение на договорните задължения от страна
на кредитополучателя. Фиксиран бил и размерът, до който можел да достигне
лихвеният процент. Имало индивидуално договаряне на условията по договора.
Страните свободно уговорили съдържанието на последния. Кредитополучателят
получил предварителна информация относно последиците от неизпълнение на
условията за прилагане на уговорения лихвен процент. Увеличението на лихвения
процент не било едностранно и самоволно. То било правна последица от неизпълнение
на задължение на кредитополучателя. Банката била изправна страна по процесния
договор за кредит. Безспорно се установило, че кредитополучателят е преустановил
плащанията по кредита на 20.09.2019 г. Условията за ползване на фиксирания лихвен
процент от негова страна не били изпълнени. Не било налице капитализиране на
лихви. Изменението в лихвения процент не се дължало на обективни фактори, а само
на неизпълнение от страна на длъжника. Клаузата на чл. 8 от договора за кредит била
индивидуално уговорена с оглед личността на кредитополучателя. Тази двустранна
договореност, различна от стандартната лихва, била уговорена преди сключването на
договора. Бил договорен и индивидуален погасителен план. От него била видна
дължимата лихва за всяка вноска. Кредитополучателят имал пълната и предварителна
яснота, че при неспазване на условията, кредитът ще бъде олихвяван с наказателна
надбавка от 6 пункта над номиналния лихвен процент. Не се установило нарушаване
на добрите нрави. Изправният кредитор не следвало да бъде санкциониран заради
виновното неизпълнение от длъжника. Клаузите на договора не били неравноправни.
Те не били сключени в нарушение на принципа на добросъвестността. Не било налице
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на
страните. Процесният договор за кредит съдържал всички реквизити, упоменати в чл.
10 и 11 от ЗПК. При наличието на фиксирани икономически показатели, приети от
кредитополучателя, които не били изменени едностранно от банката, не можело да се
приеме, че не се дължат договорна лихва и лихва за забава. Подчертава се, че след
датата на последното открито заседание на районния съд и преди постановяване на
обжалваното решение - на 10.01.2022 г., длъжникът е направил пълно погасяване на
задълженията си по процесния договор за кредит. Моли се за обезсилване на
атакувания съдебен акт и прекратяване на процеса, или отмяна на решението и
уважаване на претенциите на банката.
Подаден е отговор от насрещната страна. В него се поддържа тезата, че договорът за
кредит е недействителен. Липсвала конкретизация относно начина, по който е
формиран ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а
2
това, от своя страна, било нарушение на основното изискване на договора да се сключи
по ясен и разбираем начин - нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Не била спазена и
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последният не допускал подобни практики.
Липсвал ясен механизъм за промяна на лихвения процент. Чл. 23 от договора
противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Нямало яснота за периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. Не ставало ясно и с колко се променя
лихвеният процент спрямо инфлацията. При заявена претенция за договорно
неизпълнение, не можело да се присъди главница, дължима на основание
неоснователно обогатяване. Осъждане на ответника да плати чистата стойност на
получената сума на извъндоговорното основание, предвидено в чл. 23 от ЗПК, щяло да
представлява произнасяне от съда по нещо, различно от поисканото, и обуславяло
недопустимост на съдебния акт. Средният потребител следвало да може да предвиди
произтичащите за него икономически последици от сключване на договора.
Посочването само на проценти не удовлетворявало изискването за яснота за данните и
компонентите, които се включват в ГПР. Имало решение на СЕС в такава насока.
Обжалваният акт на Районен съд Разлог бил правилен и трябвало да бъде потвърден.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Нови доказателства не бяха събирани във въззивната инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не следва да бъде споделено оплакването на банката, че исковият процес е
недопустим. В кориците на заповедното дело се намират доказателства, че
възражението е подадено в срок. Заповедта е връчена на длъжника на 19.05.2020 г.,
чрез майка му. Възражението срещу нея е постъпило в районния съд на 22.06.2020 г.,
но е било подадено по куриер на 19.06.2020 г. При това положение, съгласно чл. 62,
ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ГПК, срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК не се смята за пропуснат.
Производството по чл. 422 от ГПК е допустимо.
Погасяването на целия дълг от страна на А., направено преди постановяването на
първоинстанционното решение, не рефлектира върху съдебния процес по установяване
дължимостта на претендираните вземания по договора за потребителски кредит. Макар
плащането формално да не е станало в рамките на индивидуалното принудително
изпълнение, то все пак е извършено във връзка с издадения изпълнителен лист и не
следва да бъде съобразявано от исковия съд и въззивната инстанция /т. 9 от мотивите
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева/.
Районен съд Разлог е приел, че клаузите в договора за потребителски кредит,
третиращи ГПР, са нищожни. Окръжният съд се съгласява с тази негова преценка. ГПР
включва общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези,
3
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 от ЗПК/. Той се изчислява по
съответната формула, като се вземат предвид общите положения и допълнителните
допускания /чл. 19, ал. 2 от ЗПК/. ГПР е величина, чийто алгоритъм е регламентиран в
ЗПК. Приемането на методика за изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от предвидения от законодателя, е недопустимо. В процесния договор за
потребителски кредит е визирано, че ГПР е 8,95, но не е отразено по какъв начин е
формиран и какви конкретни компоненти включва. Бланкетното посочване на крайния
му размер и общото изброяване на взетите предвид допускания обуславят
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и
дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Целта е на потребителя да
се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва
да направи във връзка с кредита, за да може да осъществи осведомен и икономически
обоснован избор дали да сключи договора. С оглед спазването на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се отрази не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът
ще прави, отчетени при формирането му. В конкретния случай липсва яснота относно
посочените обстоятелства. Няма прецизно разписана методика на образуване на ГПР
по кредита, показваща кои точно компоненти са включени в него и как е формиран
размерът от 8,95. Клаузите на договора за потребителски кредит трябва да са ясни и
разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават възможност на
потребителя да предвиди икономическите последици от сключването му. Не може да
се приеме, че в казуса са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР е
посочен като цифра, но не са отразени основните данни, послужили за неговото
изчисляване. Потребителят е по-слабата страна в отношенията с банката, по-специално
- досежно степента му на информираност, и изискването за яснота, разбираемост и
прозрачност на договорните клаузи трябва да се тълкува разширително. Предвид целта
за защита на потребителите от несправедливи условия в договорите за кредит и за да
бъдат те напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор при сключването му, трябва да разполагат с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задълженията им. В ситуации като настоящата, в
които договорът не конкретизира необходимите за изчисляване на ГПР данни, не може
да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение
на подписания договор към момента на сключването му и разполага с всички данни,
които могат да имат отношение към параметрите и характеристиките на дълга
/Решение на СЕС, 8 състав, от 20.09.2018 г., по дело C-448/17, EOS KSI Slovensko s. r.
o. срещу Jаn Danko и Margita Dankovа/. При това положение лихви, такси, премии,
неустойки и други разходи по кредита не се дължат и претенциите на банката за такива
4
се явяват неоснователни, както правилно е приел и районният съд.
Ситуацията с главницата е различна. Не се констатира наличие на причини, правещи
договора недействителен досежно нея, но дори и да беше обратното, тя пак щеше да е
дължима на основание чл. 23 от ЗПК. Както се изтъква по този повод в Решение №
50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Велислав Павков, договорът за потребителски кредит е сделка, въз основа на която
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същ вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите/стоките чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора,
съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, като не дължи лихва и други разходи по същия. Ако тази недействителност се
констатира в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи с решението
си дължимата сума за главница по договора, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗДог и в цитирания текст на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе, и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извършат в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗДог, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване на потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност - при нищожен договор за потребителски кредит, и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто
смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК. Ето защо, в
конкретния казус, решението на Районен съд Разлог се явява неправилно за дължимия
остатък от главницата /4131,17 лв./, който, заедно със законната лихва за забава,
считано от подаването на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, се
дължи на кредитора и исковете за тях подлежат на уважаване.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба и предвид нормата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, на банката следва да се присъдят разноски за двете инстанции, както и за
заповедното производство. Тя трябва да заплати на пълномощника, оказал безплатна
адвокатска помощ на ответника, съответното възнаграждение за работата му по делото
пред първата инстанция.
Тъй като от диспозитива на решението на районния съд въобще не става ясно какви
5
искове са отхвърлени, се налага то да бъде отменено изцяло и горната инстанция да се
произнесе отново по всички предявени претенции.
Настоящият съдебен акт няма да премине през касационна проверка. Това следва от
нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК. Цената на всеки от исковете не
надвишава 5000 лева.
Водена от изложеното, въззивната инстанция
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 500240, постановено на 18.04.2022 г. по гражданско дело № 905
от 2020 г. на Районен съд Разлог.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. Л. А., ЕГН **********, адрес гр. Р. ул.
„****“ № *, че същият дължи на „****“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр. С., район „***“, ул. „***“ № *, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С., сумата от
4131,17 лв. /четири хиляди сто тридесет и един лева и седемнадесет стотинки/,
представляваща дължимият остатък от главницата по договор за кредит „Експресо“ с
№ 022015153360 от 13.03.2018 г., заедно със законната лихва върху споменатата
главница, считано от 25.02.2020 г. до погасяването на последната, които вземания са
включени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, № 1056
от 26.02.2020 г., издадена по частно гражданско дело № 216 от 2020 г. на Районен съд
Разлог.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „****“ АД, предявени срещу М. Л. А., за установяване на
дължимостта на останалите вземания, включени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, № 1056 от 26.02.2020 г., издадена по частно гражданско
дело № 216 от 2020 г. на Районен съд Разлог, а именно - възнаградителна лихва от
82,65 лв., начислена за периода 13.03.2019 г. - 10.01.2020 г., мораторна неустойка от
26,49 лв., начислена за периода 13.03.2019 г. - 10.01.2020 г., и мораторна неустойка от
52,79 лв., начислена за периода 10.01.2020 г. - 25.02.2020 г.
ОСЪЖДА М. Л. А., ЕГН **********, адрес гр. Р., ул. „****“ № *, да заплати на „****“
АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район „***“, ул. „***“ № *,
представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С., частта от разноските, направени от банката по
настоящото, първоинстанционното и заповедното производства, която е съответна на
уважения иск за главницата, а именно: 130,74 лв. /сто и тридесет лева и седемдесет и
четири стотинки/ - разноски по въззивното дело, 756,22 лв. /седемстотин петдесет и
шест лева и двадесет и две стотинки/ - разноски пред районния съд за исковия процес,
и 130,74 лв. /сто и тридесет лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски по частно
гражданско дело № 216 от 2020 г.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район „***“,
6
ул. „***“ № **, представлявано от Д.Д.М. и С.Л.С., да заплати на адвокат Б. Г. Л.,
вписан с № ********** в Адвокатска колегия София, с кантора в гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 60, ет. 3, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв, възнаграждение
в размер на 612 /шестстотин и дванадесет/ лева за оказаната на М. Л. А. безплатна
адвокатска помощ по делото пред Районен съд Разлог.
Настоящото въззивно съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7