М О Т И В И
към Присъда № 12 от
23.06.2020 год. по НОХД № 107/2020
год. по описа на Районен съд - Ч.
Внесен
е обвинителен акт против подсъдимия Б.И.Щ. за това, че в края на м. януари 2020г., в землището на гр. Ч., обл. Стара Загора, в
местността „Ягъч“, без редовно писмено позволително е сякъл и извозвал от отдел
289, подотдел „И“ от Държавния горски фонд дървета – един пространствен куб. м.
дърва от вида „акация“ на стойност 42 лв., като деянието представлява маловажен
случай –
престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1, предл. 1 и 5 от
НК.
Представителят на Районна прокуратура – Ч. в съдебно
заседание поддържа обвинението спрямо подсъдимия Б.И.Щ., както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимият
да бъде наложено наказание „глоба” в размер около средния, предвиден в закона.
Подсъдимият
Б.И.Щ. в съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл. 371,
т. 2 от НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът
на подсъдимият адв. Д.Д.от АК - Стара Загора, в хода на съдебните прения пледира
на подсъдимият да му бъде наложено наказание „глоба” в минимален размер.
Съдебното
следствие по делото е проведено по реда на чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371,
т. 2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова
страна, да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия, събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК, ведно
със становищата и доводите на страните, намери за установена следната
фактическа и правна обстановка:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Б.И.Щ. е роден
на ***
г. в гр. Ч., живущ ***, български гражданин, с основно образование, не е женен,
не работи, неосъждан, ЕГН **********.
В края на месец януари 2020 г. подсъдимият Б.И.Щ. отишъл с велосипеда си
в местността Ягъч, находяща се в землището на гр. Ч., обл. Стара Загора,
възнамерявайки да отсече няколко дървета, които впоследствие да използва за
огрев. Подсъдимият не разполагал с редовно писмено позволително за извършване
на сеч на дървета. Подсъдимият носел със себе си брадва. С нея отсякъл няколко
дървета от дървесен вид акация от отдел 289, подотдел „И“ на държавния горски
фонд. Натоварил на велосипеда отсечените дървета, които били един пространствен
куб. метър, подреждайки ги по специален начин и след това се прибрал в дома си.
Разтоварил дърветата в коридора на дома си.
При извършената на 06.02.2020 г. проверка свидетелите Й.Д.Х.и К.Г.Г.–
служители на ДГС - Ч., както и свидетеля Н.Т. Д.– служител на РУ - Ч.
установили, че подсъдимият не разполагал с писмено позволително за сеч и извоз
на дървета, а съхраняваните в дома му нямали поставена контролна горска марка и
документ за произход. Дърветата били измерени с рулетка и се установило, че
същите възлизат общо на един пространствен куб. метър. Тъй като дърветата били
без документ за произход и поставена върху тях контролна горска марка на
подсъдимият Щ. били съставени АУАН № 072497 и АУАН № 07464/06.02.2020 г.
Дърветата, предмет на производството, били оставени на отговорно пазене у Щ. с
разписка № 042479/06.02.2020 г.
Видно от
заключението на назначената в хода на разследването съдебно оценителна
експертиза, стойността на 1 пространствен куб. м. дървета от вида „акация"
възлиза общо на 42 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, както и
от събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателствени
средства – обяснения на подсъдимия (л. 20), свидетелски
показания (л. 24 - 26), съдебно оценителна експертиза (л. 27-28), Актове
на ДГС - Ч. (л. 8 - 9), справка за съдимост (л. 22), характеристична справка
(л. 16), декларация СМПИС (л. 23), разписка (л. 10), материали от предварителна
проверка (л. 2 - 16), както и от приетата в хода на съдебното следствие справка
за съдимост на подсъдимия, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се
налага отделното им обсъждане.
Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при
условията на чл. 373, ал. 3 от НПК.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият Б.И.Щ. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление чл. 235, ал. 6, във връзка с ал. 1, предл. 1 и 5
от НК. Непосредственият
обект на деянието са обществените отношения, свързани с опазването,
стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел
гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми.
В рамките на тези отношения се извършва и съхраняването на българските гори
като национално богатство. От материалите по делото се установи, че деянието е
довършено, тъй като са причинени вреди, изчислени по пазарни цени. В случая,
предметът на деянието са 1 пр.куб.м. дърва от вида „акация“ на стойност 42 лв.
незаконно придобити от подсъдимия.
Подсъдимият
е вменяем следователно е наказателно-отговорно лице. От установената в с.з.
фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода,
че към момента на деянието е действала с пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им. Знаел е, че съхранява незаконно придобит дървен материал.
За да
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, съдът изходи
от сравнително малкото количество - 1 пр.куб.м. дърва от вида „акация“ на
стойност 42 лв. (много по-малко от размера на една минимална работна заплата за
Република България, към момента на извършване на деянието) на вещите, предмет
на престъплението, разкриващи незначителност на вредните последици, предвид
които престъплението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
ІІІ.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно правната ни система, а именно -
принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието,
както и с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 от НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК, за извършеното престъпление
алтернативно са предвидени по вид и размер наказания - лишаване от свобода до
една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лева.
С
оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54
от НК.
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете чистото му съдебно минало, направените
от подсъдимия самопризнания, ниската стойност на предмета на престъплението, проявената
критичност и тежкото му материално - битово положение.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия не са налице.
Ето
защо съдът определи и наложи на подсъдимият Б.И.Щ., наказание „глоба” в размер
на 150 лева.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 54.90 /петдесет и четири лева и 90 ст./ лв. за
експертиза.
IV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са желанието на
подсъдимият да се облагодетелства по престъпен начин, ниската правна култура и
незачитането на установения в Държавата правов ред.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: