РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора Радка Стоянова Иванова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно административно
наказателно дело № 20211100603424 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия– адв.
К. срещу решение на СРС, НО, 105-ти състав от 24.03.2021г. по НАХД № 2673/2020г., с
което обвиняемият М. е признат за виновен в това, че на 01.09.2019г., около 16:45 часа в гр.
София, на ул. „Генерал Йосиф В. Гурко“, в автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег.
№ (транзитни номера) 212М906 причинил лека телесна повреда на Г.С.М., увивайки шала
около врата, започнал да я души, като й причинил охлузвания по шията и лявата
предмишница, причинявайки й болка и страдание, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – осъществено е на публично място, при демонстрация на
безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в
обществото, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК. На основание чл.378, ал.4, т.1 от
НПК вр. чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева. Със същото решение съдът е
осъдил обв. М. да заплати и направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и не почива на
събраните по делото доказателства. Декларативно се посочва, че първоинстанционният съд
погрешно е ценил спорните доказателства относно авторството на деянието. В заключение
се моли съдът да отмени атакувания съдебен акт и да признае обв. М. за невиновен по
1
повдигнатото му обвинение.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 15.09.2021г.
въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага
разпит на обвиняемия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
В хода по същество защитата на подсъдимия – адв. К. – моли съдът да отмени
обжалваното решение, като признае подзащитния му за невиновен. Излага твърдения, че
авторството на деянието не е категорично доказано, като в подкрепа на извода си посочва,
че са допуснати нарушения при проведеното в досъдебното производство разпознаване.
Представителят на СГП моли съдът да потвърди атакувания съдебен акт поради
неговата правилност и законосъобразност. Счита, че в хода на досъдебното производство не
са допуснати процесуални нарушения в сочения от защитата смисъл.
В правото си на лична защита обв. М. заявява, че потвърждава казаното от
защитника си, като в деня на инкриминираното деяние е бил близко до
местопроизшествието, но не е стигал до автомобила, където се е извършило нападението.
Заявява, че не одобрява тази постъпка, като тя е присъща на съвсем друг контингент хора.
В правото си на последна дума обвиняемият моли съдът да го признае за невиновен,
защото наистина не е участвал в процесното деяние и не е докосвал с пръст нито едно от
пострадалите лица.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на атакуваното решение съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по
същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на глава XXVIII от
НПК. За да постанови обжалваното решение, СРС е провел съдебно следствие, като на
основание чл.378, ал.2 от НПК е съобразил и събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. С оглед спецификата на особените правила, установени в глава XXVIII от
НПК, съдът е длъжен да разгледа делото в рамките на фактическите положения, приети за
установени в постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК. Въззивният съд установи,
че първостепенният съд е спазил императивната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК, като се е
позовал на доказателствения материал, събран и проверен в хода на досъдебната фаза на
наказателния процес от една страна, а от друга - в хода на първоинстанционното съдебно
следствие е събрал и проверил и гласни доказателствени средства - обяснения на
обвиняемия, както и показанията на свидетелите М., К., Л., К., Д. Д., В. Д., К. и Г.. От
значение в случая е обстоятелството, че събраните в хода на досъдебното производство
доказателства могат да се ползват на основание чл.378, ал.2 от НПК.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната
инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е
следната:
Обвиняемият Т. И.М., с ЕГН: **********, е роден на ****г. в гр. София, българин,
български гражданин, с висше образование, неосъждан, женен, собственик и управител на
„А. БГ“ ЕООД, живущ в гр. София, ул. ****.
На 01.09.2019г. около 15:00 часа свидетелите Г. М., А. К., К. Л. и К. К. тръгнали от
Благоевград към София с лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег.номер с
транзитни номера 212М906, управляван от св. М.. Целта на пътуването била да присъстват
на футболна среща между ПФК „Левски“ и ПФК „ЦСКА“, която следвало да се проведе по-
2
късно същия ден на Национален стадион „Васил Левски“. Пристигайки в София, св. М.
започнала да обикаля из намиращите се в близост да стадиона улици в търсене на свободно
паркомясто. Минавайки през ул. „Йосиф Гурко“, завивайки по ул. „Иван Шишман“, около
16:45 часа пред автомобила на свидетелката застанал обв. М., като свидетелката спряла. В
този момент обвиняемият поставил двете си ръце на предния капак на превозното средство,
след което се приближил към предната лява врата. Тогава отворил вратата и без основателна
причина и без наличие на личен мотив увил шала, който св. М. носела около врата си, и
започнал да я души, вследствие на което причинил охлузвания на шията и лявата
предмишница. Така констатираните увреждания причини на св. М. болка и страдание. След
това обв. М. издърпал шала на св. М., която, виждайки, че пътното платно е свободно,
потеглила с лекия автомобил и се отдалечила от мястото на инцидента. В този момент св. К.
(син на св. М.), возещ се на предната дясна седалка, подал сигнал на телефон 112.
Обвиняемият М. бил задържан от правоохранителните органи и отведен в сградата на 01
РУ- СДВР.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в
хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни
доказателствени средства: свидетелските показания на Г. М. (л.32 от СП, л.23 от ДП, л.33-
34 от ДП), на А. К. (л.33-34 от СП и л.25 от ДП), на К. Л. (л.33 от СП и л.27 от ДП), на Д. Д.
(л.33 от СП и л.29 от ДП), на В. Д. (л.33-34 от СП и л.31 от ДП), на А. К. (л.34 от СП и л.32
от ДП), на Ю. Г. (л.34 от СП и л.30 от ДП), на К. К. (л.39-40 от СП и л.28 от ДП),на А. Д.
(л.56 от СП), на К. К.ова (л.57 от СП) обясненията на обвиняемия (л.57-58 от СП); писмени
доказателства: справка за съдимост на обвиняемия (л.9 от СП), заповед за задържане на
лице (л.15 от ДП), фиш за спешна помощ (л.50 от ДП), справка КАТ (л.68 от ДП); писмени
доказателствени средства: протоколи за разпознаване (л.38-42 от ДП) и фотоалбуми към
тях (л.25-26 от СП), протоколи за освидетелстване и фотоалбуми към тях(л.43 - 49 от ДП);
способи за доказване: заключение от изготвена съдебно медицинска експертиза (л.52 от
ДП), заключение от изготвена съдебно медицинска експертиза (л.55 от ДП), заключение от
изготвена видео-техническа експертиза (л.64 – 65 от ДП) и други, приобщени по реда на
чл.378, ал.2 от НПК.
От анализа на всички събрани по делото гласни доказателствени средства, които в
тази им част са непротиворечиви и достоверни, безспорно се установява времето и мястото
на инцидента, присъствието на обвиняемия М. в заведение, находящо се на улицата, през
която е преминала пострадалата с лек автомобил, както и наличието на футболен мач малко
по-късно през същия ден.
Основният спорен по делото въпрос, върху който са съсредоточени и възраженията
на защитата, е свързан с авторството на деянието. Настоящият състав изгради
доказателствените си изводи относно спорните обстоятелства преимуществено на
заключението на съдебно-медицинската експертиза, протокола за разпознаване с участието
на св. М., анализирани в съвкупност с показанията на разпитаните свидетелите М., К., К. и
Л., намирайки доводите на защитата в тази насока за неоснователни.
Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си
изводи показанията на св. М. и протокола за разпознаване с фотоалбума към него,
съпоставени с показанията на свидетелите К., К. и Л.. Всички тези доказателства изграждат
последователна и непротиворечива картина и несъмнено установяват действията на
обвиняемия М. спрямо пострадалата М.. От показанията на основния свидетел - М., която се
явява и пострадала от деяние, което е засегнало нейната телесна неприкосновеност, се
установяват релевантните обстоятелства както за времето, мястото на деянието, така и
относно самоличността на обвиняемия и неговото поведение. На първо място, въззивният
съд подобно на контролираната инстанция, се довери изцяло на показанията на свидетелката
М.. Фактът, че същата е била пострадала от деянието, не е основание те да бъдат изключени
3
от доказателствената маса, тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира изначална
недостоверност в показанията . Това обостоятелство изисква единствено по-задълбочен
анализ. Нещо повече, съдебната практика е константна, че осъдителна присъда може да бъде
обоснована само на показания на пострадалото лице, стига те да се подкрепят от останалия
доказателствен материал. В конкретния случай, показанията на св. М. като пострадала от
деянието, са основен носител на значима доказателствена информация поради характера на
засегнатите обществени отношения, а именно – накърняване на телесна ѝ неприкосновеност.
С оглед същественото им значение на основен източник на обвинителни доказателства
срещу обв.М., както и с оглед качеството на пострадало лице, тези гласни доказателствени
средства и съдържащата се в тях информация следва да бъдат внимателно проверени. За да
се довери на показанията на пострадалото лице, на първо място въззивният съд констатира,
че същите са логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно
основните факти от предмета на доказване, а именно темпоралната линия, локацията и
динамиката на осъщественото от обвиняемия посегателство над личността , причината за
посещението си в София, както и лицата, които са се возили в управлявания от нея лек
автомобил. Свидетелката е имала възможност пряко да възприеме обвиняемия М., както и
поведението му по време на осъществяване на процесното посегателство, макар и всичко да
се е развило в рамките на минути. М. подробно описва всички факти, които непосредствено
е възприела на инкриминираната дата, а именно - появата на обвиняемия, предприетото от
последния поведение, както и демонстрираната от него физическа агресия. Същата внася
конкретна информация, касаеща повода да пътува до София, както и относно броя и лицата,
пътували с нея в управлявания от нея лек автомобил. Относно основните за предмета на
доказване факти – проявената физическа агресия, нейната насоченост и интензитет от
страна на обвиняемия, както и относно потърсеното впоследствие съдействие от
правоохранителните органи свидетелката е последователна и еднопосочна по време на
всичките си разпити в наказателното производство. Досежно основния спорен по делото
въпрос, касаещ автора на причинените телесни увреждания, в разпитите си св. М. не
надгражда или по друг начин трансформира показанията си, а казаното от нея представлява
устойчив разказ независимо от датата, на която е депозирала своите показания. Така
включително в съдебна зала свидетелката е категорична, че именно обвиняемият М. е
лицето, което е разпознала и съответно, което е отворило шофьорската врата и е започнало
да я дърпа за увития около врата ѝ шал.
На следващо място, споделеното от пострадалата търпи надлежна проверка и при
съпоставката му с останалия доказателствен материал и по-конкретно - с показанията на
свидетелите К., К. и Л., които настоящата инстанция намира за достоверни източници на
информация относно реално стеклите се събития. Показанията на така посочените
свидетели разкриват логическа хомогенност и онази детайлност, присъща на
непосредствено придобитите впечатления. Те пресъздават обективно личните възприятия на
разпитаните лица върху развилата се обстановка на престъплението, както и отразяват
съхранени спомени за съществени елементи от възникналия конфликт, в който от една
страна са нападнали св. М., а от друга – св. К.. Така свидетелите внасят информация относно
появата на непознати лица пред автомобила, в който са пътували, отварянето на двете
предни врати на автомобила и последвалото ескалиране на ситуацията – вкл. нанесени удари
в областта на главата на св. К. от лице от мъжки пол и душенето на св. М. с намиращия се
на врата шал. Акуратно районният съд е отбелязал, че е нормално с оглед цялостната
динамика на развилата се ситуация, както и с оглед възрастта на свидетелите и факта, че
едновременно са били нападнати както св. К., така и св. М., вниманието им да е било
разфокусирано и да нямат точни спомени относно индивидуалните особености на
извършителите. И тримата свидетели обаче са категорични в изнесената от тях информация
относно проявената физическа агресия към св. К. и към св. М., както и относно физическото
състояние на пострадалите непосредствено след сблъсъка.
4
Споделеното от горепосочените свидетели – М., К., Л. и К. намира опора и в
заключението на съдебно медицинските експертизи на К. и М., установяващи вида,
характера и механизма на получаване на травматичните увреждания. Доколкото
твърденията на св. М. за причинените наранявания, както и за начина, по който ги е
получила, напълно съответстват на изложеното в изготвената експертиза и дадените от
вещото лице пояснения пред контролирания съд, следва да бъде дадена вяра на нейните
показания, която доказателствена съвкупност опровергава твърденията на обвиняемия М.,
че не е участвал в инкриминираното деяние.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира показанията на свидетелите М., К., Л.
и К. за обективен източник на информация, от който се извеждат преки доказателства
досежно авторството на деянието и генезиса на проявената физическа агресия от страна на
обвиняемия към пострадалата М.. Така изброените доказателствени източницито се намират
в пълна корелация помежду си.
Съдът обсъди отделно и обясненията, дадени от обв. М., като съобрази двойствената
им природа на доказателствено средство, но и средство за защита. Съдът намери, че следва
да ги кредитира частично, като ги използва при изграждане на фактическите си изводи,
доколкото същите не се оборват от останалия събран и проверен по делото доказателствен
материал само относно определени обстоятелства. Така съдът кредитира заявеното от
обвиняемия, че на инкриминираната дата в някакъв момент се е намирал в заведението, пред
което се е случил конфликтът, както и относно наличието на много хора поради
предстоящия футболен мач. На следващо място съдът се довери на заявеното от обвиняемия
М., че при извършения му медицински преглед в районното управление са констатирани
наранявания. Това негово твърдение намира доказателствена опора в изготвения протокол за
освидетелстване, от констатациите на който се установява, че под лявото око има
червеникаво и леко охлузване, както и ожулване на дясното коляно. Така отчетените
наранявания на обвиняемия обаче не изключват съпричастността му към инкриминираното
посегателство над св. М.. Съпоставяйки информационното съдържание на обясненията на
М. в частта досежно твърдението му, че не е участвал във физически сблъсък с пострадалата
М., съдът намира, че то е обусловено от правото му на защита и възможността да дава
такива обяснения, каквито прецени, в случая – недостоверни. В останалата си част
обясненията на М., касаещи тенденциозност при извършеното разпознаване с негово
участие, съдът намира за неотговарящи на кредитираната от съда доказателствена маса. Това
е така, тъй като този доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и изолирано в
описания общ ход на събитията. Обясненията на обвиняемия сами по себе си не отговарят
на обективните находки по делото, намерили отражение в изготвената по делото
медицинска експертиза относно установения механизъм на увреждане, който показва, че
травматични увреждания на св. М. са получени в резултат на твърди тъпи предмети и могат
да бъдат получени по време и начин, за които съобщава пострадалата. В поясненията си в
съдебна злата вещото лице Х. допълва, че характеристиката на охлузването и неговата
локализация отговарят да са получени при стискане на шията със странгулиращ предмет,
какъвто може и да е шалът. В тази си част експертното заключение, съпоставено с
показанията на свидетелите М., К., К. и Л., както и с изготвения протокол за разпознаване и
фотоалбум към него по категоричен начин опровергават твърдението на обвиняемия за
липса на физическа агресия, насочена към пострадалата М.. Обясненията на обвиняемия
противостоят и на изготвения протокол за разпознаване.
Въззивният съд се солидаризира напълно с преценката на първия съд, който е
кредитирал изцяло съставения по надлежния процесуален ред протокол за извършено
действие по разследването - разпознаване на лице. Това писмено доказателствено средство
отговаря на всички изисквания на процесуалния закон от външна, формална страна,
съгласно изискванията на чл. 129 НПК, като удостоверяват изпълнението на изричните
изисквания на закона – чл.170 и чл.171 от НПК, необходими за процесуална изрядност на
5
проведеното действие по разследването. В конкретния случай преди да се извърши
разпознаването, разпознаващото лице – св. М. е разпитана относно особеностите, по които
може да разпознае лицето, което я е нападнало по-рано същия ден, както и за
обстоятелствата, при които го е наблюдавала. Така в разпита си пред разследващия орган,
извършен още в деня на инкриминираното деяние, св. М. е посочила, че може да разпознае
извършителя на деянието по следните индивидуализиращи белези: „беше висок около 180
см, нормално телосложение, около 30-35 годишен, с бяла кожа, леко набола тъмна брада, със
специфична форма на лицето, лицето беше облечено с черна тениска, носеше черна шапка
(идиотка), с къси панталони.“. В извършеното малко по-късно същия ден разпознаване св.
М. е посочила именно обвиняемия М. сред съпоставените други лица от мъжки пол, като
видно от протокола за разпознаване го в познавала по същите особености, посочени по-рано
по време на разпита , единствено без да конкретизира особености на външното облекло.
Преценявайки депозираните от свидетелката показания, касаещи индивидуалните
особености на извършителя ведно с протокола за разпознаване и прилежащия му
фотоалбум, съдът не намира основания да се съмнява в добросъвестността на свидетелката,
нито в резултатите от извършеното процесуално-следствено действие. Още повече в
съдебна зала пред районния съд св. М. без колебание отново е посочила именно обв. М. като
лицето, което е разпознала по-рано. В процедурата по разпознаване обвиняемият е бил
съпоставен с още три лица, които видно от фотоалбума са сходни с него. Възражението на
М. и неговата защита, че обвиняемият е имал отличителни белези, които са насочвали
вниманието именно към него, е неоснователно. Трябва да бъде отразено и това, че при
извършване на разпознаване на живо лице за разследващите органи не съществува
задължение да предоставят напълно идентични, а единствено сходни лица, тъй като първото
нито се изисква от закона, нито е обективно възможно на практика. Видно от протокола за
разпознаване обвиняемият е бил съпоставен с други три лица от мъжки пол, съответни с
него и на даденото от св. М. описание. Релевираното възражение, че обвиняемият е бил с
тениска на ПФК ‚Левски“ и с татуировка, съдът намира за необосновано. На първо място
няма съществена разлика в начина на обличане на съпоставените лица – всички са с тениска
и небрежно облечени, а надписът „Левски София‘ върху тениската на обвиняемия е
пренебрежимо малък и прави впечатление след дълго вглеждане от близо, но по никакъв
начин не насочва вниманието изначално към него. Наличната татуировка на една от ръцете
на обвиняемия също не опорочава извършеното разпознаване, доколкото св. М. не е
посочила наличието на татуировка като индивидуализиращ белег, въз основа на който би
разпознала извършителя на деянието нито при първоначалния си разпит, нито по време на
самото разпознаване. Твърдения за татуировка от страна на свидетелката се появяват в
следващите разпознаването разпити, с оглед на което възражението на защитника, че това е
насочвало вниманието на свидетелката към подзащитния му е необосновано. Съществено
значение за законосъобразността на проведеното разпознаване има и извършената от
пострадалата идентификацията преимуществено по дрехите или обувките на лицата, с оглед
на което и възражението на обвиняемия, че е бил без връзки на обувките, което
допълнително го е откроявало от останалите съпоставяни лица също, е неоснователно.
Самото разпознаване действително се явява средство за проверка на възприятията на
М. по време на нападението и е напълно годно в случая обвинително доказателство. Така
анализирани твърденията на св. М. и подкрепящите ги доказателства правилно са били
възприети от контролирания съд като достатъчни, за да опровергаят по изискуемия от
закона несъмнен начин обясненията на обвиняемия, както и свидетелските показания на К.,
Г., В. Д. и Д. Д.. За валидността на разпознаването свидетелстват и разпитаните поемни лица
– свидетелите Д. и К.ова, които са присъствали при провеждането му. След като не е
допуснато каквото и да е нарушение при извършеното разпознаване с участието на св. М. и
обвиняемия М., основателно контролираният съд не е уважил молбата на защитата за
изключване на този протокол от доказателствената съвкупност по делото. От заявеното от
6
двете свидетелки обаче се установява фактът, че последните не са присъствали, съответно
възприели извършеното освидетелстване на св. М., с оглед на което изготвеният протокол
от извършеното процесуално следствено действие следва да бъде изключен от
доказателствената съвкупност. Но дори без това писмено доказателствено средство
физическото състояние и причинени увреждания на пострадалата М. се установяват от
заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза.
Не са игнорирани като източник на доказателства и показанията на свидетелите Д. Д.,
В. Д., К. и Г.. Следва да се отбележи и че възприемането на определени свидетелски
показания като достоверни, е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд. От друга
страна, подлежи на контрол правилността на процеса на формиране на вътрешното
убеждение. Действително районният съд при анализа на тази група свидетелски показания е
посочил, че не ги кредитира поради несъответствието им с останалите проверени от съда
доказателствени източници. Подобно на него, въззивният съд след собствен анализ дава
само отчасти се доверява на споделеното от тях, а в останалата част ги приема като опит за
доизграждане защитната версия на обвиняемия М.. Опитът тези свидетели да подкрепят
изложената от обвиняемия версия ясно проличава в съществените противоречия в
споделеното от тях в двете фази на процеса. Така на първо място свидетелката Д. Д. при
разпита си пред съда твърди, че по време на инкриминираното деяние се е намирала на
улицата пред заведението, но на отсрещния тротоар заедно със свидетелите В. Д. и К., като
за последен път е видяла обвиняемия около 15 минути преди инцидента вътре в заведението.
Същата свидетелка твърди, че по време на самия сблъсък не е възприела обвиняемия на
улицата. В противовес на споделеното от тази свидетелка стои заявеното от св. К., който
твърди, че по време на цялата суматоха и разигралия се конфликт, обвиняемият и
свидетелката В. Д. са били до него – на барплот, разположен извън заведението. При
съпоставка на заявеното от св. К. в различните фази на процеса, съдът съзря и вътрешни
противоречия в разказа на свидетеля относно лицата, с които е бил и тяхното
местоположение. Така в досъдебната фаза на процеса свидетелят посочва, че по време на
инцидента той самият се е намирал във външната част на заведението, на самия тротоар на
улицата, а свидетелите Д. и обвиняемият М. са били във вътрешната част на заведението на
маса, а пред районния съд е посочил, че св. В. Д. и обвиняемия са били до него, т.е. – на
улицата. В тази връзка анализът и съпоставката на заявеното от двете сестри Д. показва, че в
нито един от своите разпити свидетелите не споделят да са влизали в заведението, а
единствено да са стояли пред него и то на отсрещния тротоар. На следващо място в
съдържателен план показанията на св. Г. от досъдебната и съдебната фаза на процеса на
свой ред също съдържат множество вътрешни несъответствия и надграждания. Така в
първоначалния си разпит св. Г. твърди, че по време на инцидента не знае къде точно се е
намирал, като не посочва конкретни имена на лица и/или тяхното местоположение. Не
такива обаче са твърденията му пред първоинстанционния съдебен състав, пред който
свидетелят е значително по-описателен и подробен във възприятията си от
инкриминираната дата. Така пред съда св. Г. посочва, че обвиняемият М. се е намирал до
него, като едва след като са чули, че има някаква суматоха, са излезли да проверят какво се
случва.
Така описаните и констатирани съществени противоречия в показанията на
свидетелите К.. Д. Д., В. Д. и Г. относно присъствалите лица и тяхното местоположение
преди и по време на инцидента, поставят под основателно съмнение обективността на
техните лични субективни възприятия. С оглед на това правилно не са били кредитирани в
по-голямата им част от контролирания съд, включително и в частта относно твърденията им,
че обвиняемият не е участвал във възникналия конфликт. Съпоставяйки показанията на
четиримата свидетели, въззивният съд намира, че същите са непоследователни и не
кореспондират помежду си, поради което ги възприе за недостоверни в частта, в която се
твърди, че обв. М. не е съпричастен към нанасянето на телесна повреда на св. М.. В
7
съдържателен план в тази си част показанията им се оборват изцяло от тези на св. М., както
и от изготвения протокол за разпознаване, а по отношение генезиса и развитието на
физическия конфликт показанията им не отговарят и на изготвената по делото СМЕ относно
установения механизъм на увреждане на пострадалата, както и на показанията на
свидетелите К., Л. и К..
На следващо място въззивният съд констатира, че правилно районният съд е
кредитирал заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинската експертиза по отношение на пострадалата М.. Подобно на първата,
настоящата съдебна инстанция оценява процесното заключение за обективно и компетентно
изготвено, като от последното се изясняват в необходимата пълнота и изчерпателност
причинените увреждания на св. М. и техните медикобиологични характеристики, както и
механизма на тяхното получаване. Въз основа на заключението се установява следното: по
задната и дясната повърхност на шията, както и основата на шията вляво налично дълбоко
червеникаво охлузване; по предната и вътрешната повърхност на лявата предмишница в
горната трета - две дълбоки червеникави охлузвания, а по предната повърхност на лявата
предмишница в долната трета - три подобни охлузвания. Така посочените увреждания са
причинили на пострадалата М. болка и страдание, субсумиращи се под престъпния състав
не леката телесна повреда.
Заключението от изготвената видео-техническа експертиза, макар да не е
конкретизирало успешно лицата и предприетите от тях действия поради отдалечеността на
обектите от видеокамерата, подкрепя заявеното от свидетелите М., К., К. и Л., че лекият
автомобил, в който са пътували, е бил нападнат от група лица.
В заключение съдът счита, че контролът за достоверност на доказателствените
материали е извършен прецизно в първоинстанционния съдебен акт и гарантира обективно
изграждане на вътрешното убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи версии
за изследваното събитие. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните
доказателствени средства с изготвената СМЕ на пострадалата, както и с протокола за
разпознаване. По този начин първостепенният съд е получил увереност да не кредитира
доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната причинно-
следствена последователност. В заключение въззивният съд намира, че установените от
районния съд релевантни факти не са резултат от едностранчива и/или превратна
интерпретация. Несъгласието от страна на обвиняемия и неговата защита с възприетото по
фактите, а оттам и по правото не може да послужи за обосноваване на теза за допуснати
процесуални нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният съд е
спазил процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателствата.
При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с
деянието си обвиняемият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК, е обосновано и законово
издържано. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, с
установената фактическа обстановка и със закона.
От обективна страна – на инкриминираните в обвинителния акт време и място
обвиняемият М., увивайки шала на св. М. около врата , започнал да я души, като
причинил охлузвания по шията и лявата предмишница. Тези травматични увреждания
правилно районният съд е посочил, че изпълват състава на лека телесна повреда, като са
причинили на пострадалата болка и страдание.
Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между предприетото от
обвиняемия увиване на шала около врата на св. М. и констатираните увреждания.
Този въззивен състав намери, че от субективна страна деянието е извършено в
8
условията на пряк алтернативен умисъл. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че обвиняемият е искал да причини на пострадалата телесна повреда, съзнавал
е общественоопасния характер на своето деяние, съзнавал е, че с действията си нарушава
телесната неприкосновеност на пострадалата, като е целял именно това – да нанесе телесно
увреждане на св. М., без обаче да е имал конкретно решение каква точно телесна повреда
желае да причини. Съдебната практика е последователна и в становището, че за умисъла
при телесните повреди често е характерна алтернативност – деецът цели последици от даден
вид (с неконкретизирано съдържание), като не съзнава в каква степен ще засегне
охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане на различни
резултати, като иска (или допуска) настъпването, на който и да е от тях.
На следващо място правилно контролираният съд е приел за доказано, че
обвиняемият М. е действал и по хулигански подбуди – без да е бил предизвикан от
пострадалата, демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото. Хулиганските подбуди, нормативно въздигнати
като квалифициращо обстоятелство от субективна страна, в настоящия случай се доказват
безусловно от поведението и конкретните действия на обвиняемия. Същите са били
неприлични, станали са достояние на множество лица, вкл. деца, присъстващи на мястото
или близо до него, предприети са без повод и то спрямо лице, с което нямат предхождащи
деянието конфликти. Не без значение е и обстоятелството, че арогантното и явно
незачитащо поведение на обвиняемия е извършено спрямо лице от женски пол, намиращо се
в лекия си автомобил и неспособно да окаже необходимата съпротива. С оглед позицията на
пострадалата към момента на нападението обвиняемият е засегнал и други обществени
отношения, свързани с безопасността на движението.
Така осъщественото деяние се характеризира с буйство и невъздържаност, като явно
изразява висока степен на неуважение към личността на пострадалата М. и общоприетите
правила на поведение в обществото. Проследяването на действията на обвиняемия в
тяхната последователност говори единствено, че с предприетото душене на пострадалата,
обв. М. е изразил абсолютно незачитане на пострадалата като личност и то без последната
да го е предизвикала по какъвто и да било начин отвъд обстоятелството, че шалът, който е
носела около врата си, е бил червен (индициращ симпатиите към противниковия на
обвиняемия М. футболен отбор).
Настоящият въззивен състав споделя извода на СРС, че са налице предпоставките на
чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия М. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като разпоредбата е императивна и следва да бъде
приложена към всеки случай, който отговаря на предвидените в чл.78а от НК изисквания.
При индивидуализацията на размера на административното наказание контролираният съд е
отчел единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, с чието значение настоящият
съд се съгласява изцяло. Така въззивният съд намира, че семейното положение, трудовата
ангажираност и добрите характеристични данни за обвиняемия представляват смекчаващи
отговорността обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира, че през призмата на
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъдат отчетени следните обстоятелства:
причиненото телесно увреждане на пострадалата М. е извършено в присъствието на
непълнолетни лица, вкл. пред очите на собствения син. Това отегчаващо отговорността
обстоятелство обосновава индивидуализация на наказанието над предвидената в закона
долна граница. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства въззивният съд
намира за правилен крайния извод на първата инстанция, че на обвиняемия следва да бъде
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, който се явява
достатъчен за постигане на целите по чл.36 от НК.
Правилно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си
районният съд е възложил на обвиняемия М. разноските по делото.
9
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция намира контролираният
съдебен акт за правилен и обоснован, поради което същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК СГС, НО, VIII въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Софийски районен съд, НО, 105-ти с-в от 24.03.2021г.
по НАХД № 2673/2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10