Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
град Перник, 09.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 75/2022г. по описа на Административен съд-Перник, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба на А.Н.Н.,*** против Заповед № 22-1158-000056 от 21.01.2022г. издадена от А.В.А.***-мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат доводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административно производствените правила, поради противоречие с материално правните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна, както и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание оспорващата не се
явява. По делото е постъпила молба с характер на писмени бележки от адв. А.Д.,***,
в която се излагат доводи за отмяна на оспорената заповед, както и се иска
присъждане на направени по делото
разноски, съобразно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата-А.В.А.***, мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-П. редовно призован за представител изпраща гл. юрисконсулт З. В.***. Оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2022г. е издадена Заповед № 22-1158-000056 от А.В.А.***-младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. против А.Н.Н.,***, за това, че собственият й лек автомобил „***“ с рег. № *** е управляван от неправоспособен водач К.К.***, като Т.М..К.*** е допуснал непълнолетният му син К.К.*** да управлява МПС-то по ул. „***“, при което пред магазин „***“ поради движение с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия и състоянието на пътя допуска ПТП с материални щети. Водачът К.К.*** не притежава свидетелство за управление на МПС. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 171, т.2а, б. „а“. Със заповедта е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни. Заповедта не препраща към АУАН, нито се позовава на такъв. Срещу А.Н.Н. няма съставен акт за установяване на административно нарушение.
В административната преписка има АУАН, съставен от служители при сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. против Т.М..К.***, от който се установява, че същият съзнателно е допуснал непълнолетният му син К.К.*** на 21.01.2022г. в 11.30ч. по ул. „***“ да управлява МПС, с рег. № ***, собственост на А.Н.Н., при което управление пред магазин „Лидъл“ допуска ПТП с материални щети. Водачът К.К.*** не притежава свидетелство за управление на МПС. Това е квалифицирано като административно нарушение по чл. 20, ал. 2 и по чл. 150 от ЗДвП. С акта са иззети свидетелството за регистрация на автомобила № 011836907І и два броя регистрационни табели с № ***. АУАН е подписан без възражение и връчен на Т.М..К.*** на датата на съставянето му.
От данните по делото се установява, че К. Т. К.***, към дата на инцидента е непълнолетен и е на петнадесет години.
От справка за данни за собственост на МПС
се установява, че лек автомобил „***“, с рег. № *** е собственост на А.Н.Н..
По делото е представена и приета и Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015г. на Министъра на вътрешните работи, по силата на която Областната дирекция на МВР е определена като служба на контрол по Закона за движението по пътищата.
По делото е представена и приета Заповед № 313з-328 от 18.02.2020г. на директора на ОД на МВР-П., с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на МВР–Перник от съответните длъжностни лица между които в т. 1.9 са и младшите автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД на МВР-П..
От удостоверение УРИ №
313р-2788 от 15.02.2022г. се установява, че към 21.01.2022г. издателят на
процесната заповед е назначен на длъжност младши автоконтрольор в група
„ОДПКПД“ на сектор „ПП“ към ОД на МВР-П..
Горната фактическа
обстановка се възприе от представените документи в административната преписка, които са приети
като годни доказателства. В хода на съдебното дирене страните на ангажират
други доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите
в тази връзка са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП (какъвто е актосъставителя) са определени в приложената към преписката Заповед рег.№ 313з-328 от 18.02.2020г. на директора на ОД на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно от тази заповед, в която по т. 1.9 са оправомощени мл. автоконтрольорите при сектор „ПП“ към ОД на МВР-П. да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. По делото не е спорно, че издателят на заповедта заема към дата 21.01.2022г. длъжност мл. автоконтрольор в група ОДПКПД“ на сектор „ПП“ към ОД на МВР-П.. Именно тази заповед на Директора на ОД на МВР-П. е посочена в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател. С оглед на това се приема, че процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона. Доводите в тази връзка са следните:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до една година, като в заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение и кой е неговия извършител, за което се налага конкретната мярка.
Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, но няма необходимото съдържание разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, като мотивите не могат да се извлекат и от документите, приложени по административната преписка. Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната мярка е предоставяне на управление МПС на лице, което не притежава свидетелство за управление. Лицето е посочено като К.К.***, с посочено ЕГН. Заповедта не се позова, нито препраща към съставен акт за установяване на административно нарушение. Такъв няма съставен и по отношение на оспорващата. В заповедта дори няма дата, на която е прието да е предоставено управлението на лекия автомобил. Липсват относими към диспозитива на акта фактически основания, който да се подведат по конкретна правна норма. Това е съществен порок във формата на акта. Отчита се, че акт за установяване на административно нарушение е съставен по отношение на Т. К.***в, но липсата на препратка или позоваване от страна на издателя на оспорената заповед към съставения АУАН от 22.01.2022г. срещу Т. К.***, не може да се преодолее по пътя на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се подменила обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била да наложи ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице без свидетелство за управление, то тази воля е следвало да бъде изразена еднозначно, а не състава да предполага, че именно представения в хода на производството АУАН е относим към процесната ЗППАМ. Поради тези съображения се приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което и заповедта ще се отмени.
Изложеното в пледоарията по същество от страна на ответника, че е достатъчно посочването в заповедта, че водачът не притежава свидетелство за управление не се възприема по мотивите изложени по-горе. Поради изложеното и като взе предвид, че ПАМ трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган трябва да ги прилага точно по реда и начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.
В заключение, при извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при неспазване на установената форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Оспорената заповед ще се отмени в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспорената с нея заповед ще бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора жалбопадателката има право на разноски. Същите са своевременно заявени и представляват заплатена държавна такса в размер на 10лв. и присъждане на адвокатско възнаграждение, обективирни в списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество искането е основателно. Ответникът е направил възражение за прекоморност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Претендира се възнаграждение за адвокат, поискано по реда на чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че в него е уговорено предоставянето на безплатна помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Удостоверените в него изявления за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза (виж определение № 575 от 14.01.2020 година, постановено по адм. дело № 2471/2019 година по описа на ВАС). Поискано е възнаграждение в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА.
При този изход на делото налице е положителната предпоставка по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъждане на ответника по делото да заплати на адвоката на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Същото, на основание с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, се определя в минимален размер на 500 (петстотин) лева поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Ответникът по жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателката съдебни разноски в размер на 10.00лв., представляващи заплатена държавна такса за производството.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Н.Н. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000056 от 21.01.2022г. издадена от А.В.А.***-мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище гр. П., ул. „*** да заплати на А.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер на 10.00 (десет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище гр. П., ул. *** да заплати на адвокат А.К.Д.,*** адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Решението на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/ п/