Решение по дело №1305/2017 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е 

№

 

гр. София, 09.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III - В въззивен състав в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                              Мл.с-я  БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                                                            

 като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 1305  по описа на СГС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. 32871/07.03.2017г. от въззивника – ищец Х.Г. с искане за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК, в частта с която същият не се е произнесъл по претенцията на ищеца, заявена с исковата му молба, за присъждане на законна лихва върху уважената претенция на основание чл.344, ал.3 във вр. с чл. 225 от КТ в размер на 4936,08 лева, считано от 15.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата.  

Молителят поддържа, че постановявайки решението си, съдът е пропуснал да се произнесе по присъждане на така посоченото вземане за лихва.

Ответникът по молбата „Х.“ ООД е  изразил становище по искането. Намира молбата за просрочена и поради това недопустима. По същество я намира за неосновтелна и моли да не бъде уважавана, като твърди, че в случай че следва да бъде уважена претенцията на ищцата за лихва, то следва да е от датата на влизане на съдебното решение, с което е признато уволнението за  незаконно.

Така подадената молба по реда на чл.250 от ГПК съдът намира за допустима : подадена е от легитмирана страна и в законовоустановения срок, поради което не е основателен доводът на ответника, че същата е просрочена. Решението е връчено на молителя на 05.02.2018г. видно от разписка на л. 72 от делото. Едномесечният срок по чл. 250 от ГПК, съобразно чл. 60, ал.6 от ГПК  изтича на 06.03.2018г. (предвид обстоятелството , че 05.03.2018г. е неработен ден), а молбата е постъпила в съда по пощата на 06.03.2018г. Предвид нейната допустимост, настоящият състав намира, че същата следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 1 от 02.01.2018г. СГС, III- В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 1305/ 2017г. е отменил решение № 20447/08.12.2016г. по описа на СРС, 78 състав, като вместо това е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението  на Х.М.Г., на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ го е възстановил на заеманата преди него длъжност и на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ  е осъдил ХИТ ООДда му заплати сумата в размер на 4936,08 лева, обезщетение за оставане без работа за периода  от 15.04.2016г. до 15.10.2016г.

С решението съдът е пропуснал да присъди в полза на Х.М.Г. законната лихва върху така присъдената сума, която претенция е била заявена още в депозираната от ищеца искова молба пред първоинстанционния съд.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК на ВС: „Лихва върху обезщетението по  чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. А ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен.“

Предвид така цитираната практика на ВС, неизгубила своята актуалност и понастоящем, настоящият състав намира, че молбата, подадена по реда на чл. 250 от ГПК на молителя Г. е основателна. Като съобрази също така, че по делото липсват данни за покана за плащане на присъденото в полза на ищеца обезщетение на посоченото основание, отправена до ответника, която да предхожда исковата молба по делото, то именно  тогава – датата на завеждане на иска ( 31.05.2016г.) настъпва изискуемостта на вземането на ищеца и именно от тогава следва да бъде присъдена в негова полза и законната лихва върху присъденото обезщетение.

 

 

 

 

 

Така мотивиран и на основание чл. 250 от ГПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ДОПЪЛВА решение № 1 от 02.01.2018г. СГС, III- В въззивен състав, постановено по гр.д.№ 1305/ 2017г., като

ОСЪЖДА “Х.“ООД, с ЕИК: *******, да заплати на Х.М.Г., с ЕГН: ********** законната лихва върху сумата от 4936,08 лева, явяваща се обезщетение за оставане без работа за периода от 15.04.2016г. до 15.10.2016г, считан от 31.05.2016г. (датата на завеждане на исковата претенция) до окончателното й плащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в едноседмичен срок пред ВКС.

ПРЕПИС от него да се връчи на страните.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: