ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 917
гр.
Пловдив, 22.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Узунов в. ч. гр. дело № 837/2020г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл.
413, ал. 2 от ГПК
Образувано
е по частна жалба, подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител
юрисконсулт Р.И., срещу разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1734 от 05.03.2020
г., постановена по ч. гр. д. № 3517/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в. С обжалваното
разпореждане е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжниците И. Е. Г., ЕГН ********** и П. С. Г., ЕГН **********
в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 470,34 лева, както и за
разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.
В
жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен
акт, като е формулирано искане за отмяната му в атакуваната част и връщане на
делото на РС – Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за
претендираните вземания.
Настоящият
съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
РС
– Пловдив е бил сезиран от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците И. Е. Г., ЕГН
********** и П. С. Г., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от договор за
потребителски кредит № ********** от 30.03.2018 г., както следва: 827,06 лева –
главница; сумата от 210,69 лв. -
договорно възнаграждение за периода от 15.09.2018 г. до 28.08.2019 г.;
неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 470,34
лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 0 лева, дължими за периода от 30.05.2018 г. до 28.08.2019 г. и сумата от 184,51 лв.- лихва за забава за
периода от 16.05.2018 г. до 28.08.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 02.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и разноски по делото за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За
да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на възнаграждението за
допълнителен пакет услуги в размер на 470,34 лева, заповедният съд е приел, че
в тази му част искането се основава на нищожни, неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. Изложил е подробно и аргументирано
становище за противоречие на договорните клаузи, установяващи дължимост на
процесното вземане с императивните разпоредби на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповедният съд е задължен да се
произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите
нрави. Към момента е в сила и новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Нормата задължава заповедния съд да следи служебно и да отхвърля заявления,
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбата на чл. 410,
ал. 3 ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител (какъвто е настоящият случай),
към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива.
С
оглед характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за
които е предвидено възнаграждение /приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на
погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства/, се налага изводът, че същите се отнасят за действия по усвояване и
управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се
приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Ето защо по отношение на посоченото вземане заявлението за
издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.
Като
законна последица от отхвърлянето на заявлението в тази част, законосъобразен
се явява и актът на първоинстанционния съд по отношение на разноските за
частта, за която е било отхвърлено искането.
Гореизложеното
обуславя правилност на атакувания съдебен акт, поради което същият следва да
бъде потвърден.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК определението на
въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,
инкорпорирано в Заповед № 1734 от 05.03.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 3517/2020
г. по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в., с което е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците И. Е. Г., ЕГН ********** и П. С. Г., ЕГН **********
в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 470,34 лева, както и за
разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.