Решение по дело №399/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 22.10.2019 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,  в публично  заседание на 30.09.2019 година в състав:

 

 

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР  БИШУРОВ

 

 

 

при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров АНД № 399/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от управителя Д.С.Т., против НП № 392707-F407864 от 27.12.2018 год. на зам. -директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл. 16 ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/.

В подадената жалба се навеждат доводи за материална и процесуалноправна незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на атакуваното НП, т.к. вмененото административно нарушение не било извършено от санкционираното дружество, а от друг правен субект.   

Въззиваемата ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като устно и в подробни писмени бележки иска НП да се потвърди.

Съдът съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател е санкционирано след като на 20.06.2018г., около 17.50 часа, служители от ТД на НАП Пловдив, съвместно със служители от Агенция „Митници”, била извършена проверка в търговски обект: бензиностанция-газстанция, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Христо Касапвелев”, стопанисван от „О.” ЕООД с ЕИК ***.

В хода на проверката било констатирано, че за монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/ „Д. ПЛЮС V.3.1.KL” с ЦРУ PC и ФПр „Д. FP-DL6000-02-KL” с ИН на ФУ DL000717 и ИН на ФП 59001302, дружеството имало сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт № **********/13.12.2017 г. с „Д.” ЕООД с ЕИК *** /регистрирана от БИМ сервизна фирма/.

Установено било също, че дружеството „Д.” ЕООД, в качеството си на задължено лице е допуснало нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като не е осигурило вписването и заверяването с подпис и печат в паспорта на описаното по-горе фискално устройство на данните по чл.16, ал.2, т.1, 2 и 3 от наредбата, а именно: наименование, адрес, идентификационен номер по чл.84 от ДОПК и телефон на сервизната фирма; номер и дата на удостоверението за регистрация на сервизната фирма по чл.45, ал.4; номер, дата и срок на валидност на договора. ФУ в обекта е било въведено в експлоатация от „Д.” ЕООД на 14.12.2016 г., като първият договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ сключен между „О.” ЕООД и „Д.” ЕООД е бил с № ********** от 13.12.2016 год.

Установеното в хода на проверката било документирано с ПИП № 0300683/20.06.2018 г. Гореописаното съставлявало нарушение на чл. 16, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, като същото  не водело до неотразяване на приходи.

За констатираното нарушение против дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № F407864 от 17.09.2018 година. Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено лично на управителя на дружеството на 01.02.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 08.02.2019 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активнолегитимирано лице, т.е. с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св.А.Т. и приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

Разгледана  по  същество  жалбата  е  неоснователна.

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство  по  безспорен  и категоричен  начин  беше  доказан  фактът  на  извършеното  нарушение от страна на дружеството жалбоподател по чл.16 ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, заради което пък и абсолютно законосъобразно е наложена санкция по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, доколкото извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи.

Тук веднага следва да се каже, че не е спорно по делото, че към датата и часа на проверката, в паспорта на въведеното в експлоатация в проверения обект на „О.” ЕООД фискално устройство /подробно описано по-горе/, не е било осигурено вписването и заверяването с подпис и печат на данните по чл.16, ал.2, т.1, 2 и 3 от цитираната вече наредба, а именно: наименование, адрес, идентификационен номер по чл.84 от ДОПК и телефон на сервизната фирма; номер и дата на удостоверението за регистрация на сервизната фирма по чл.45, ал.4; номер, дата и срок на валидност на договора.

Това се установява, както от показанията на св.Т., така и от приетото като писмено доказателство заверено копие на паспорта на ФУ /лист 28-30 от делото/, което копие е направено от проверяващите в деня на проверката. Видно е, че в паспорта липсва записване на горецитираните данни за сервизната фирма, обслужваща ФУ в обекта на „О.” ЕООД, която никъде не е вписана и като последен собственик на въпросното ФУ.

Основният спорен по делото въпрос е този дали санкционираното дружество „Д.” ЕООД е именно задълженото лице по смисъла на чл.16 ал.2 от наредбата, т.е. дали то е било  лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, което е следвало да впише и завери с подпис и печат в паспорта на ФУ процесните  данни.

Според настоящият съдебен състав отговорът на горепоставения въпрос е категорично положителен. Не може да бъде споделено възражението на процесуалния представител на санкциониранато дружество в смисъл, че не то, а друго дружество – „Д.” ЕООД-гр.Русе, с ЕИК ***, представлявано от управителят Д.Т. /същият, който е управител и на сакнционираното дружество/, всъщност било задълженото лице, което извършвало сервизно обслужване и ремонтна ФУ в проверявания обект, респ. именно това дружество било извършител на нарушението.

За да отхвърли това възражение съдът отчете на първо място това, че  задължението по чл.16 и сл. от наредбата се основават на сключен писмен договор между търговеца и сервизната фирма/лице, притежаващи удостоверение от БИМ за сервизно обслужване на ФУ. По делото е приет като писмено доказателство абонаментен договор, сключен между „Д.“ ЕООД, и „О.“ ЕООД № **********/13.12.2017г. /лист 31-32/ със срок на действие от 13.12.2017г. до 12.12.2018г., т.е. действащ към инкриминираната дата – 20.06.2018 година. От този договор е видно, че именно дружеството „Д.” ЕООД, а не „Д.” ЕООД, извършва сервизното обслужване на фискалното устройство в проверения обект. Преди този договор е имало предходен договор за сервизно обслужване отново с дружество „Д.“ ЕООД, който е с № ********** от 13.12.2016 година /лист 54-55 и лист 57-59 от делото/ и който е бил действащ до 12.12.2017 година.

Отчетено беше и това, че в деня след проверката и констатиране на нарушението, а именно на 21.06.2018г., по заявка на дружеството „О.“ ЕООД, санкционираното дружество „Д.“ ЕООД е изпратило в проверения обект свой служител – В. Богданов, който в периода 16.30ч. – 17.30ч. на посочената дата, извършил сервизна дейност, изразяваща се в попълване на паспорта на ФУ за смяна на собствеността и извършил настройка на системата /Виж Стокова разписка-клиентска поръчка № 4676/21.06.2018г. на лист 33 от делото за сумата от 158.76 лв., за оказана сервизна помощ и транспорт на сервизния техник, както и сервизен протокол № 3014994/21.06.2018г. на лист 33-гръб от делото/. От тези два документа отново категорично става ясно, че сервизната помощ в процесния обект на „О.“ ЕООД е оказана от дружеството „Д.” ЕООД, доколкото то е вписано в гореспоменатите документи, а не от някое друго дружество, па макар и свързано с първото. Този извод се затвърждава и от приетата като писмено доказателство фактура № **********/22.06.2018г. /лист 56 от делото/ от която е видно, че именно на дружеството „Д.” ЕООД, а не на друго дружедство, е била заплатена от страна на „О.“ ЕООД, сумата от 158.76 лв. за оказаната сервизна помощ и транспорт на 21.06.2018 година.

От процесуалния представител на дружеството по делото бе представен и приет като писмено доказателство договор за сервизно техническо обслужване на ЕСФП от 01.06.2015г. /лист 98 от делото/, сключен между „Д.” ЕООД , ЕИК *** и „Д.” ЕООД, ЕИК ***, двете представлявани от техния управител Д.Т.. По силата на този договор дружеството „Д.” ЕООД – възложител, възлага на дружеството „Д.” ЕООД – изпълнител, да извършва дистрибуторска и сервизна дейност на ЕСФП „Д. П.” за отчитане на продажбите на течни горива /каквото е и ФУ в проверения обект – бел. моя/, както и на други изделия, произвеждани от възложителя.

Наличието на този договор обаче не променя горния извод, че именно дружеството „Д.” ЕООД е било задължено лице по смисъла на чл.16 ал.2 от наредбата, досежно ФУ, въведено и функциониращо към дата на проверката в обекта на „О.“ ЕООД. Това е така, защото гореспоменатия договор от 01.06.2015г. не отговаря на изискването на чл.16 ал.1 от наредбата, доколкото не е сключен между лицето по чл.3 от наредбата– търговецът, използващ ФУ и лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт. С този договор не се създава облигационна връзка между „О.“ ЕООД и „Д.” ЕООД досежно сервизно обслужване и ремонт на ФУ, респ. той не поражда права и задължения между тези две дружества пак във връзка със сервизното обслужване на устройството, каквото е изискването на наредбата. Такова облигационно правоотношение се поражда само по силата на договора за сервизно обслужване на ФУ, сключен между „Д.“ ЕООД, и „О.“ ЕООД с № **********/13.12.2017г. /лист 31-32/, който както се изясни по-горе е бил действащ към инкриминираната дата – 20.06.2018 година. Само и единствено този договор прави санкционираното дружество задължено лице по смисъла на чл.16 ал.2 от наредбата.

Относно договорът за сервизно техническо обслужване на ЕСФП от 01.06.2015г. между двете свързани /с един общ управител/ юридически лица - „Д.” ЕООД и „Д.” ЕООД, може да се каже, че с него първото дружество си е осигурило един вид подизпълнител във връзка с изпълнение на задълженията по договора за сервизно обслужване на ФУ, сключен между „Д.“ ЕООД, и „О.“ ЕООД с № **********/13.12.2017г., както и предходния аналогичен договор. Това обаче, не превръща дружеството „Д.” ЕООД в лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт на ФУ, което да е задължено лице по договор, изискващ се от чл.16 ал.1 от наредбата с лицето по чл.3 от наредбата.

Фактът, че в свидетелството за регистрация /лист 82 от делото/ на процесното фискално устройство в обекта на „О.“ ЕООД от 14.12.2016г. е било посочено, че сервизната фирма е „Д.” ЕООД-гр.Русе с ЕИК ***, отново не превръща това дружество в задължено лице по смисъла на чл.16 ал.2 от наредбата. Това е така, защото в същото това свидетелство за регистрация е отразено, че сервизното обслужване се осъществява по силата на договор № ********** /лист 57-59 от делото/, който както подробно се посочи по-горе е бил сключен между „О.“ ЕООД и „Д.” ЕООД, при което е очевидно, че сервизната фирма е неправилно посочена в коментираното удостоверение.

          С оглед на всичко това правилно е била ангажирана обективната админстративнонаказателна  отговорност  на дружеството жалбоподател.

При определяне размера на санкцията АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административнита наказания, като в пълна степен е била отмерена обществената опасност на деянието, при което в съответствие с изискванията на чл.185 ал.2 във вр. ал.1 от ЗДДС е била наложена имуществена санкция в минималния  размер от 500 лева,с която ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на нарушението.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

 

 

Р      Е      Ш      И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 392707-F407864 от 27.12.2018 год. на зам. -директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, представлявано от управителя Д.С.Т., на основание чл. 185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл. 16 ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/.

 

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: