О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№193
гр. Хасково, 23.05.2019 г.
Окръжен
съд Хасково, НО, II
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Росица
Тодорова и в присъствието на прокурора Николай Трендафилов, като разгледа
докладваното от младши съдия Ирена Аврамова ВЧНД № 195 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е
по жалба на С.Х.А., чрез служебния му защитник адв. К.Р., против определение № 35
от 13.02.2019 г., постановено по ЧНД № 86 по описа за 2019 г. на РС – Хасково,
с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за определяне на общо
наказание измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД №
583/2010 г. по описа на ОС – Хасково, НОХД № 385/2017 г. по описа на РС –
Хасково и НОХД № 809/2017 г. по описа на РС – Хасково.
В жалбата се
твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила и в нарушение на закона. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е направил грешни фактически изводи, което е довело до
неправилно приложение на
материалноправните разпоредби на чл. 23 – чл. 25 от НК. Сочи се, че деянието,
предмет на НОХД № 385/2017 г. е извършено на 03.12.2016 г., а деянието по НОХД
№ 809/2017 г. – на 06.06.2016 г., което е преди привеждане в изпълнение на
наказанието по НОХД № 583/2010 г. с определение № 432/31.11.2017 г. по ЧНД №
1142/2017 г., влязло в сила на 15.11.2017 г. Изтъква се, че съдът не е
съобразил задължителните тълкувателни постановки на ВКС, че преценката за
кумулираемостта на заместените наказания лишаване от свобода се преценява не от
датата на влизане в сила на присъдите, с които са наложени заместените по тях
наказания, а датата на влизане в сила на съдебните актове за замяната. На
следващо място са изложени твърдения, че районният съд е нарушил правилата на
чл. 25, вр. чл. 23 от НК, като не е преценил дали престъпленията, извършени от
осъдения, се намират в съотношение на съвкупност и/или рецидив с оглед
определянето на общо наказание. По изложените съображения се иска постановяване
на съдебен акт, с който определението на първоинстанционния съд да бъде
отменено и на осъдения С.Х.А. да бъде определено едно общо наказание.
В законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са подадени писмени
възражения.
Пред въззивния съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково
излага съображения, че цитираната в жалбата задължителна съдебна практика касае
възможността за определяне на общо наказание при замяна на наказанието
„пробация“ с „лишаване от свобода“, което не е налице, доколкото в настоящия
случай става въпрос за привеждане в изпълнение на отложено по реда на чл. 66 от НК наказание. Посочва, че липсват материалните предпоставки за преразглеждане
на въпроса за най-благоприятното за осъдения съотношение на наложените
наказания, поради което предлага постановеното определение да бъде потвърдено.
Защитникът на молителя - адв. Д. Ф., преупълномощена от служебния
защитник адв. К.Р., поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения
и пледира за отмяна на постановеното определение и определяне на общо наказание
на осъдения на основание чл. 25, вр. чл. 27 от НК.
Молителят С.Х.А. иска от въззивната инстанция да му бъде определено
общо наказание.
Съдът,
като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Производство
по ЧНД № 86 по описа за 2019 г. на РС – Хасково е образувано по молба на
осъдения С.Х.А. за определяне на общо наказание между наложените му с влезли в
сила присъди наказания „лишаване от свобода“ по реда на чл. 23, ал. 1 от НК.
От приложените
по делото справка и бюлетин за съдимост се установява, че за първите две
осъждания по НОХД № 566/2002 г. по описа на РС – Хасково и НОХД № 445/2003 г.
по описа на РС – Хасково, за които е определено общо наказание по реда на чл.
25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, молителят С.А. е реабилитиран на основание
чл. 86, ал. 1 от НК на 01.07.2006 г. с изтичане на определения изпитателен
срок. Третото осъждане е по НОХД № 583/2010 г. по описа на ОС – Хасково с
присъда № 115/27.05.2011 г., влязла в сила на 28.02.2012 г., с която за
извършено на 08.04.2010 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на С.А. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
чието изтърпяване е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 5 години.
Впоследствие
по НОХД № 385/2017 г. по описа на РС – Хасково със споразумение, одобрено с
определение № 66/05.04.2017 г., молителят е осъден за извършено на 03.12.2016
г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца при първоначален строг режим. Със
същото определение на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение
наложеното по НОХД № 583/2010 г. по описа на ОС – Хасково наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 години, като е постановено същото да се изтърпи
изцяло, отделно и преди наказанието, наложено по НОХД № 385/2017 г. по описа на
РС – Хасково.
С присъда №
49/04.09.2017 г., постановена по НОХД № 809/2017 г. по описа на РС – Хасково,
влязла в сила на 19.09.2017 г., С.А. е осъден за извършено на 06.06.2016 г.
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца при първоначален
общ режим. С определение № 432/31.11.2017 г., постановено по ЧНД № 1142/2017 г.
по описа на РС – Хасково, в сила от 15.11.2017 г., на основание чл. 25, вр. чл.
23 от НК по отношение на С.А. е определено едно общо и най-тежко наказание
измежду наложените му по НОХД № 385/2017 г. по описа на РС – Хасково и по НОХД
№ 809/2017 г. по описа на РС – Хасково, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 4 месеца при първоначален строг режим, което на основание чл. 24
от НК е увеличено с 4 месеца.
Видно от
приетата по делото справка Затвор – Стара Загора към 23.04.2019 г. осъденият С.Х.А.
е изтърпял общо 2 години, 4 месеца и 15 дни с остатък от 7 месеца и 15 дни от
наложеното му по НОХД № 583/2010 г. по описа на ОС – Хасково наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Останало за изтърпяване е и
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 7
месеца по НОХД № 385/2017 г. и НОХД № 809/2017 г. по описа на РС – Хасково.
Въззивната
инстанция, след като съобрази изложените доводи и възражения и извърши проверка
на постановеното определение, достигна до следните правни изводи:
Въпросът за
групиране на наказанията се поставя при наличието на множество престъпления,
които с оглед момента на извършване спрямо влизането на присъдата в сила се
определят като съвкупност и рецидив. Съвкупност от престъпления е налице, когато с едно деяние са
извършени няколко престъпления /идеална/ или ако едно лице е извършило няколко
отделни престъпления /реална/, преди да има влязла в сила присъда за кое да е
от тях. Преценката дали има влязла в сила присъда, се извършва към момента на
осъществяване на деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 от НК при наличие на съвкупност съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях, което правило се прилага
и когато престъпленията са предмет на отделни присъди /чл. 25, ал. 1 от НК/. В настоящия случай съвкупност е
налице за престъпленията по НОХД № 385/2017 г. и НОХД №
809/2017 г. по описа на РС – Хасково, доколкото са извършени на 03.12.2016 г. и
06.06.2016 г. преди влизане в сила на присъдата за което и да е от тях,
съответно на 05.04.2017 г. и 19.09.2017 г. От данните по делото се установява,
че е извършена кумулация на наложените наказания с определение № 432/31.11.2017
г., постановено по ЧНД № 1142/2017 г. по описа на РС – Хасково, като е
определено едно общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 4 месеца, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 4 месеца. Наред
с това
престъпленията по НОХД № 385/2017 г. и НОХД № 809/2017 г.
по описа на РС – Хасково са извършени след като лицето е било осъдено на
лишаване от свобода с влязла в сила на 28.02.2012 г. присъда по НОХД № 583/2010
г. по описа на ОС – Хасково, поради което е налице рецидив по смисъла на чл.
27, ал. 1 от НК. Същевременно престъпленията се явяват извършени и в
определения по това осъждане изпитателен срок от 5 години, изтичащ на
28.02.2017 г., с оглед на което приложение намира разпоредбата на чл. 68 от НК,
която е специална спрямо тази на чл. 27 от НК. По тази причина отложеното
наказание е било приведено в изпълнение изцяло, отделно и преди наказанието,
наложено с одобреното споразумение по НОХД № 385/2017 г. От изложеното следва,
че наказанията, наложени на осъдения С.Х.А. вече са били групирани и доколкото
не са налице нови осъждания, то липсват и предпоставките за преразглеждане на
въпроса за определяне на най-благоприятното
съчетание на наказанията.
Неоснователни
са наведените в жалбата доводи, които се отнасят за случаите на определяне на
общо наказание при заместване на вече наложено наказание „пробация“ с „лишаване
от свобода“, когато меродавен е моментът на влизане в сила на определението, с
което се извършва заместването. В настоящия случай не се касае за такава
хипотеза, поради което преценката за групиране на наказанията се извършва с
оглед влизането в сила на отделните присъди.
В контекста на
изложеното въззивният състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд
определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
35 от 13.02.2019 г., постановено по ЧНД № 86 по описа за 2019 г. на Районен съд
– Хасково.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.