Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Сливен, 17.02.2020 г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при съдебен секретар Марияна Семкова.
като разгледа докладваното от председателя АНД № 1390 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод
жалба от К.Г.В. против Наказателно постановление № 56 от 19.09.2019 год., издадено от Директора на ОДБХ - Сливен, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 1000,00 лева на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (ЗВМД) за нарушение на чл. 132, ал.1, т.18 от същия закон.
В с.з.
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна,
редовно призована, не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 26.08.2019 год. било издадено предписание № 82 от
служител на ОДБХ, с което последният указвал на жалбоподателя да се заколят за
лични нужди 10 броя свине майки и 10 броя подрастващи в срок от 24 часа. На
12.09.2019 год. актосъставителя и издал цитираното предписание
– св„ А., заедно със свидетелите Д.К. и Валентин Б.
посетил имота, за да осъществи контрол по спазване на издаденото предписание.
За не осигуряване на достъп до имота, на жалбоподателя бил съставен АУАН - за нарушение чл. 132, ал.1, т.18 от ЗВМД,
въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния
срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице
съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на процесния АУАН, което от своя страна влече
незаконосъобразност на издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Съдът констатира, че не са спазени изискванията на
разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, тъй като видно от приложения по делото
заверен препис на съставения АУАН и от показанията на свидетелите А., К. и Б. се
установява, че актът е съставен в отсъствие на нарушител, като отказът е
удостоверен от св. Б..
Настоящия състав намира, че след като е съставен акт при
отказ на нарушителя да го подпише, то е следвало съгласно разпоредбата на чл.
43, ал. 2 от ЗАНН, този отказ да се удостовери чрез подписа на един свидетел,
името и точният адрес, на който се отбелязват в акта. Съдът счита, че
разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН не е спазена, тъй като на първо място свидетелят,
удостоверяващ отказа следва да е лице различно от свидетелите при установяване
на нарушението или при съставянето на акта посочени в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В
настоящия случай обаче, видно от съставения
акт, св. Б., който е свидетел при
съставянето на акта е посочен и като свидетел на отказа на нарушителя да
подпише акта. На второ място, не е спазено и изискването за подпис на свидетеля
на отказа, който следва да бъде положен след направената констатация за отказ
от подписването, където са посочени трите имена и адреса на свидетеля на отказа.
В случая, подписът на св. Б. върху акта удостоверява твърдяното като
констатирано от актосъставителя нарушени, но не и
отказана на нарушителя да то подпише.
Констатираното от съда нарушение на процесуалните
правила е от категорията на съществените, които не могат да бъдат преодолени по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. С израза "нередовност в акта"
законодателят е предвидил нередовност в съдържанието на акта, но не и
нередовност в процедурата по съставянето му, каквато безспорно е налице в
настоящия случай. Административнонаказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и
разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде
отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по
същество.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 56 от 19.09.2019
год., издадено от Директора на ОДБХ -
Сливен, с което на жалбоподателя К.Г.В.,
ЕГН **********,***, е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 1000,00 лева на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) за нарушение на чл. 132, ал.1, т.18 от
същия закон, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: