№ 336
гр. П., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720103973 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Л. П. и М. СП. П. срещу „Топлофикация П.“
АД.
В исковата молба се твърди, че ищците са единствени наследници по закон на С.И.
П., починал на 05.03.2021 г. Поддържа се, че общият им наследодател е бил потребител на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к. „****. При посещение на
място в офис на ответното дружество през м. юни 2021 г. при устна справка ищците
установили, че за периода от м. март 2004 г. до м. август 2006 г. по партида на
наследодателя им са начислени задължения в общ размер на 3329,40 лева. След получаване
на информацията ищците поискали сумата да бъде отписана като задължение, като погасена
по давност, но служителите на ответното дружество им отговорили, че счетоводно сумата
може да бъде отписана само въз основа на съдебно решение.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че всеки от двамата ищци не дължи на ответното дружество сумата от по 1664,70
лева главница, представляваща ½ от стойността за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия от м. март 2004 г. до м. август 2006 г. Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави
признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, като пояснява, че в счетоводната система за
този потребител за периода от 01.03.2004 г. до 30.08.2006 г. съществува задължение в размер
на -3801,22 лв. главница и 719,12 лв. лихва за забава, от които клиентът бил заплатил сумата
от 1251,94 лв. доброволно на каса в дружеството. Изложено е, не са предприемани каквито и
1
да е действия във връзка със събирането на сумите и същите са погасени по давност.
Намира, че материалното право съществува като естествено задължение, но то не би могло
да бъде предмет на принудително изпълнение, а единствено доброволно платено. Иска се
постановяване на решение при признание на иска и прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК при разпределяне отговорността за разноските по спора.
С молба, вх. № 10025/10.11.2021 г. ищецът е направил изрично искане да бъде
постановено решение, съобразно направеното признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в полза на ответника на право на
принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми, поради
погасяването им по давност. В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Наличието на счетоводни записвания у ответното дружество по повод оспорените
вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може
да поиска решение при признание на иска.
Предявеният иск е процесуално допустим като подаден от надлежна страна срещу
материално легитимирано лице.
В процесния случай, признати са изцяло обстоятелствата относно правопораждащите
юридически факти – че ищците са единствени наследници по закон на С.И. П. – титуляр на
партида на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ж.к. „**** и абонатен № **********,
че ответникът води счетоводни записи за задължения за периода от 01.03.2004 г. до
30.08.2006 г., че не са предприемани действия по принудително изпълнение. Сочените
факти изрично се признават с отговора на исковата молба и същите са отделени за безспорни
и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото.
Налице е изрично признание на така предявения иск, който извод следва от анализа
на депозираното по делото становище от ответника. В него той е признал както иска по
смисъла на чл. 237 ГПК, така и всички правно релевантни за спора факти, посочвайки, че са
се осъществили така, както е изложено в исковата молба.
Не са налице отрицателните предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3
от ГПК, доколкото признанието в процесния случай не касае право, което да противоречи на
закона и добрите нрави, като същевременно с това в правомощията на страните е да се
разпореждат с признатото право. Признанието на иска е осъществено от упълномощен от
ответника юрисконсулт, изрично упълномощен за соченото процесуално действие и е в
обема на учредената му от ответника представителна власт – арг. чл. 34, ал. 3 ГПК /л. 38/.
Основавайки се на признанието на иска по смисъла на чл. 237, ал 2 ГПК и изричното
искане на ищеца за постановяване на решение по този ред, съдът счита, че следва да го
уважи отрицателните установителни искове, без да излага мотиви относно тяхната
основателност.
По разноските:
2
С оглед изхода на правния спор ищецът поначало има право на разноски. В
процесния случай обаче са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изключва
отговорността за разноски на ответната страна.
Първата материална предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК е налице, доколкото
ответникът е признал иска.
На следващо място съдът намира, че и втората предпоставка е налице, доколкото с
извънпроцесуалното си поведение ответната страна не е дала повод за завеждане на делото.
Ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и
че различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат
значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства
за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран
от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието, какъвто е и процесният случай. При такова
поведение и доколкото не разполага с изпълнителен титул и не е предприемал
извънпроцесуални действия по повод вземането, той не дължи разноски.
В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 474
от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от
18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от
25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018
г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. Л. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. П., кв. „****, и М. СП. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П.,
кв. „****, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, субективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация
П.“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Р.
Л. П. и М. СП. П. като наследници по закон на С.И. П., ЕГН **********, при условията на
разделна отговорност – по ½ /една втора/ за всеки от двамата, за сумата в общ размер на
3329,40 лева – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ж.к. „****, за периода от м. март 2004 г. до м.
август 2006 г., поради погасяването й по давност.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
3
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4