Р Е
Ш Е Н
И Е № 79
гр.Сливен, 27.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3897 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на искова
молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземане на заявител по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД.
Ищцовото търговско дружество
твърди, че в периода от 01.04.2015г. до 28.02.2019г. доставило на ответника, в качеството му на
потребител топлинна енергия в обект,
находящ се в гр.Сливен, кв.”Д.” .-.-...
За периода 30.11.2015г.- 28.02.2019г. това задължение било на стойност
316,93 лв. и било формирано за отопление от щранг лира в баня и стойност за
обслужване на партидата. Сочи, че по негово заявление било образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 1617/2019г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение
за сума в размер на 316,93 лв. – главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 30.11.2015г.- 28.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.03.2019г. до окончателното изплащане,
както и сума в размер на 49,46 лв.- мораторна лихва за периода 30.11.2015г.-
25.03.2019г. Присъдени са и деловодни разноски в размер на 25 лв.
След проведеното заповедно
производство и възражение на длъжника, ищецът депозирал настоящата искова
молба. Във връзка с възражението на ответника срещу заповедта за изпълнение,
ищецът сочи, че при разпределение на топлоенергията и формиране на
индивидуалните сметки не следвало да се взема предвид как е изградена вътрешно
отоплителната система – стенно или външно, тъй като това изграждане в повечето
случаи ставало по желание на абонатите.
От съда се иска признаване на
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сума в размер на 316,93
лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода 30.11.2015г.- 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.03.2019г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на
49,46 лв.- мораторна лихва за периода 30.11.2015г.- 25.03.2019г.
Претендират се деловодни разноски
за заповедното производство и за исковия процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор не е депозиран
от ответника.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Топлофикация – Сливен” ЕАД в качеството му на доставчик
на топлинна енергия подало на 28.03.2019г. до Сливенски районен съд заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника А., въз основа на извлечение от сметка за
дължими суми за топлоенергия за обект: гр.Сливен, кв.”Д.” .-.-...за периода от 30.11.2015г.
до 28.02.2019г.
Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. № 1647/2019г. на СлРС,
по което в полза на заявителя “Топлофикация – Сливен” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1025/29.03.2019г. против длъжника и настоящ
ответник за следните суми: главница в размер на 316,93 лв. за доставена и ползвана
топлоенергия за периода от 30.11.2015г. до 28.02.2019г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 28.03.2019г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава
за периода от 30.11.2015г. до 25.03.2019г. в размер на 49,46 лв. и разноски в
размер на 25 лв.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. Във възражението си длъжникът
посочил, че не ползва услуги на ищцовото дружество. В едномесечния срок от
съобщаването /20.11.2014г./ заявителят “Топлофикация – Сливен” ЕАД предявил
настоящия положителен установителен иск – на 12.07.2019г.
От справка извлечение по сметка 4114 „Клиенти-топлоенергия население” за
обект, находящ се в гр.Сливен, кв.”Д.” .-.-..., воден при ищеца на името на
ответника А. се установява, че за исковия период са начислени претендираните
искови суми.
От справка за задължение за ТЕ на ответника за исковия период от време се
установява, че претендираните суми са начислени за ползвана ТЕ от отоплителни
тела, за обслужване на партида и отчет на водомер. От същата справка се
установява, че ищецът издал за исковия период от време фактури с №№ от 158 до
195 вкл.
Приетото за установено от фактическа страна,
обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим - предявен е от
лице - заявител, разполагащ с правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е неоснователен
и недоказан.
Съображенията за това са
следните:
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване
съществуването, фактическата, материална дължимост на сумата, за която е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск ищецът, твърдящ съществуване
на вземането си следва да установи по безспорен начин неговото съществуване,
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, породили неговото вземане.
В конкретния казус
ищцовото дружество следва да установи обстоятелството, че ответника А. на първо
място е потребител на топлинна енергия за исковия период от време, доставеното
количество ТЕ за същия период от време и неговата стойност, компонентите, от
които се формира цялостното задължение на ответника за исковия период от време
и изпадането на ответника в забава.
В настоящия исков процес
не се установи наличието на гарепосочените материални
предпоставки, включени във фактическия състав на предявения иск, въпреки
изричните указания на съда към ищцовото дружество по разпределение на доказателствената
теежест. Не се установи качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника за недвижими имот, за който са начислените суми – собственик или
ползвател. Не се доказа наличие на облигационно правоотношение между страните
във връзка с доставка на ТЕ в процесния имот, нито реално доставеното и
консумирано количество за исковия период от време.
Издадените
справки извлечения от партидата на ответника са частни свидетелствещи
документи, които обаче не обвързват съда с материална доказателствена сила за
вписаните в тях обстоятелства, щом не са подкрепени с други писмени
доказателства и в този смисъл не биха могли да бъдат противопоставени на
ответника в производството, който своевременно е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение за това, че не ползва услугите на ищеца.
Ето защо исковата претенция за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сума в
размер сума в размер на 316,93 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода 30.11.2015г.- 28.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2019г. до окончателното
изплащане се явява неоснователна и недоказана и бива отхвърлена.
Неоснователността на главния иск
обуславя неоснователност и на акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение – мораторна лихва в размер на в
размер на 49,46 лв. за периода 30.11.2015г.- 25.03.2019г.
С оглед изхода на процеса на
ответната страна следва да се присъдят разноски, но такива не са претендирани,
нито пък са представени доказаелства за реалното им извършване, поради което съдът
не следва да държи изричен диспозитив.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр.Сливен, бул.“Стефан Караджа” № 23,
ЕИК: ********* против А.А.А., ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл.422,ал.1,вр. чл.124,ал.1 ГПК за признаване на установено между
страните, че А.А.А., ЕГН: ********** *** ЕАД, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр.Сливен, бул.“Стефан Караджа” № 23, ЕИК: *********,
сума в размер на 316,93 лв. /триста и шестнадесет лева и 0,93 ст./,главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 30.11.2015г.-
28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.03.2019г. до окончателното изплащане, както и сума в размер на 49,46 лв.
/четиридесет и девет лева и 0,46 ст./, мораторна лихва за периода 30.11.2015г.-
25.03.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: