Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 15 581 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №146956/27.11.2019г. от длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ срещу постановление от 28.10.2019г.,
с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на приетите
в изпълнителното производство разноски по отношение на адвокатското
възнаграждение до сумата от 200 лв. и дължимата такса по т. 26 от ТТЗЧСИ по
изпълнително дело №20199240401286.
Жалбоподателят -
ЗАД „ОЗК - З.“ поддържа, че исканият
адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото. Посочва, че единствените изпълнителни действия, които са
осъществени от процесуалния представител е подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в същата на способа за изпълнението. Моли съдът
да отмени обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител, като намали
претендираното адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум в размер
на 200 лв. и съответно се редуцира размера на дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Претендира направените по делото разноски.
Взискателят – М.Т.П., в срока по
чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира отговор, в което излага становище за неоснователност на
частната жалба. Посочва, че в определения срок за доброволно изпълнение не е
постъпило плащане, поради което неоснователно се иска да бъде намалено
адвокатското възнаграждение. Моли да се остави без уважение подадената частна
жалба. Претендира направените по делото разноски.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 20199240401286 е образувано на 27.09.2019г. по писмена
молба с вх. № 12179 на М.Т.П., в качеството му на взискател чрез пълномощника
му адв. К.М.срещу ЗАД „ОЗК - З.“, в качеството на длъжник, въз основа на
издаден изпълнителен лист на 24.09.2019г. по гр.д. №17337/2018г. по описа на Районен
съд - Варна за заплащане на следните суми:
-13 928, 90 лв., заедно със законната лихва от 19.11.2018г. до
окончателното й изплащане и
-1 675, 74 лв. - представляваща разноски по делото.
Към молбата е приложено пълномощно, въз
основа на което взискателя е упълномощил адв. К.М.да го представлява по
изпълнително дело и договор за правна защита и съдействие /стр. 3/, в която е
вписан договорен адвокатски хонорар в размер на 1 560 лв. и е отбелязано,
че същият е заплатен в брой.
Във връчената покана за доброволно
изпълнение до длъжника на 02.10.2019г. е посочено, че задължението по
изпълнителното дело е както следва:
-
13 928, 90 лв. – главница,
-
1 272, 95 лв. – законна лихва върху тази главница
за периода 19.11.2018г. – 14.10.2019г.,
-
1 675, 74 лв. – присъдени разноски,
-
1 675, 74 лева – адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство и
-
1 639, 51 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 07.10.2019г. длъжникът по
изпълнителното дело е подал възражение срещу определения размер на разноските
по изпълнителното дело – адвокатско възнаграждение и съответно такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление /наименовано
разпореждане/ от 28.10.2019г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането да бъде редуциран размерът на дълга по отношение на адвокатското
възнаграждение и дължимите такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Обжалваният
акт е съобщен на длъжника на 01.11.2019г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е
ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435,
ал.2, т. 7 ГПК.
Настоящият въззивен състав приема, че от
представените документи към молбата за образуване на изпълнителното
производство не се установява извършване на разход от взискателя в размер на
определеното адвокатско възнаграждение. По изпълнителното дело е представен
договор за правна защита и съдействие, който е сключен между взискателя и
упълномощения адвокат, в който е вписано като основание „правна защита по
изпълнително дело по описа на ЧСИ Галин Костов и образуване”. Датата на този
договор предхожда образуване на изпълнителното дело с два дни, но само въз
основа на това не може да бъде направен извод, че така договореното адвокатско
възнаграждение се отнася именно до това изпълнително дело, доколкото по никакъв
начин не е индивидуализиран предмета на последното /с посочване на номера на
гражданското дело, размер и предмет на
присъдените суми, длъжник, номер или дата на изпълнителен лист или какъвто и да
е елемент от правоотношението или предхождащият го съдебен процес/.
Следователно при така установеното, частния
съдебен изпълнител не е следвало да включва като разноски в изпълнителното
производство, които са в тежест на длъжника сумата от 1 560 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Предвид диспозитивното начало и
обстоятелството, че длъжникът е подал жалба само в частта относно определения
адвокатски хонорар над 200лв. до посочения в призовката за доброволно
изпълнение от 1 560 лв. настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде
намален размера на дължимото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело
на 200лв.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ дължими такси по процесното изпълнително
производство са:
- 20лв. без ДДС за образуване на делото,
- 20лв. без ДДС за изпращане на покана за
доброволно изпълнение до длъжника и
- 5 лв. без ДДС – за справка до НАП или общо
такси в размер на 54 лева с ДДС.
Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата 200 лв. –
адвокатско възнаграждение или общо върху сумата от 15 401, 85 лв. При така
възприето дължима такса по т. 26 от Тарифата е 1 144, 11 лв. без ДДС или 1 372,
93 лв. с ДДС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата следва да се уважи в частта относно определените от съдебния изпълнител
разноски по изпълнението, като се измени постановлението и същите се намалят до
размера от 1 426, 93 лв. с ДДС.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
При
този изход на делото следва да бъде оставено без уважение искането на
взискателя за присъждане на разноски в настоящото производство.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
/наименовано разпореждане/ от 28.10.2019г. постановено по изп. дело №20199240401286,
с което е отказано по искане на длъжника ЗАД „ОЗК - З.“ да се намали приетото
по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и е оставено без уважение
възражението с вх. №12427 от 07.10.2019г. относно обжалване на адвокатското
възнаграждение и разноските И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №15683/30.09.2019г. по изпълнително дело
№20199240401286 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1 560
лв. на 200 лв., както и НАМАЛЯВА
разноските, начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ до сумата от
1 426, 93 лв. с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.