Р Е Ш Е Н И Е
Номер 523 от 10.04.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 227 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Велека шефс“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кръстьо Сарафов“ № 40, ет. 1; представлявано от Ф.Д.Б.- управител и съдебен адрес *** против Решение № 181/28.11.2019 г., постановено по НАХД № 455/2019 г. на Районен съд - Царево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 457810-F501533/ 16.08.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция от 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Маргарита С от Адвокатска колегия Бургас, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и твърди, че са налице съществени противоречия в обстоятелствената му част и в определената квалификационна норма
Ответникът по касация – ТД на НАП Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.Т.иска от съда да отхвърли жалбата и да присъди разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение..
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК. Жалбата е в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Царево е образувано по жалба на „Велека шефс“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление Наказателно постановление № 457810-F501533/16.08.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция от 500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, деянието е безспорно установено, като са изложени мотиви във връзка с установеното нарушение и наложената санкция.
Решението на Районен съд - Царево е
правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
В жалбата, с която съдът е сезиран, по същество се излагат същите оплаквания, които са направени пред районната инстанция.
Твърдението, че както в съставения АУАН, така и в издаденото НП липсва адреса на търговския обект не е пропуск, който да обуславя на самостоятелно основание отмяната на НП. Твърди се в касационната жалба, че обект „Кърпеният барабан“ не е вписан в „Регистър на работното време на търговските обекти в община Царево“. Видно от ангажираните доказателства на л. 24 и следващи от първоинстанционнното дело, именно за този обект са представени дневни отчети, копие на фискални бонове и др., като е посочен и адреса на обекта – с. Синеморец, плаж Велека, като е вписано наименованието на дружеството касатор и седалището и адреса на управление в гр. София.
Оплакването, че описанието на нарушението е „изключително неясно“ не отговаря на действителността – напротив ясно и категорично са описани действията на контролните органи и установеното нарушение. Всички твърдения, свързани с факта, че плащането е прието от лице, което изпълнява функцията на спасител на плажа, са ирелевантни за изхода на настоящия спор. Касаторът дори не е преработил съдържанието на жалбата си пред първата съдебна инстанция и отново иска събиране на писмени доказателства – сключени трудови договори, при условие, че административнонаказващият орган е представил същите на л. 35, л. 36 и л. 37 от първоинстанционното дело. Независимо дали лицето П. е било натоварено да изпълнява функцията по приемане на плащането, в момента на контролната покупка не се е явил друг представител на дружеството, който да изпълни продажбата, а не се спори между страните, че цената е платена.
След като по делото безспорно се доказа, че търговският обект се стопанисва от дружеството касатор, то правилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството, а не на физическото лице П..
С оглед изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от ответника, като съдът намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. От друга страна в нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Централно управление на НАП следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 181/28.11.2019 г., постановено по НАХД №
455/2019 г. на Районен съд - Царево.
ОСЪЖДА „Велека шефс“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кръстьо Сарафов“ № 40, ет. 1; представлявано от Ф.Д.Б.- управител и съдебен адрес *** да заплати на Централно управление на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.