Р Е Ш Е Н И Е № 8
Гр. Сливен, 23.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 415 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от М.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0804-000468/19.07.2022 г. по чл. 171 т. 2а
б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, с отнемане на СРМПС №
********* и 1 бр. рег. табела - ********.
Оспорването намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като
образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че приложената принудителна административна мярка рефлектира
върху правната сфера на собственика на платформа – ремарке за товарен
автомобил, доколкото именно той се лишавал от право на свободно ползване на
собствеността си. Описаното в ЗППАМ деяние можело да се квалифицира като опит и
не било извършено виновно. В тази връзка жалбоподателят се позовава на
легалната дефиниция за административно нарушение, дадена в чл. 6 от ЗАНН. Моли
съда за отмяна на атакувания административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с
упълномощен адв. В. М. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата. Счита, че
към датата на издаване на процесната заповед са били налице предпоставките за
нейната материална законосъобразност и следва да се съобрази нормата на чл. 142
ал. 1 от АПК.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.07.2022 г. в гр. Сливен, в двора на КАТ полицейски служители извършили
проверка на водач, управляващ състав от ППС – лек автомобил Порше
Кайен с рег. № ………. с прикачена към него платформа – ремарке за товарен
автомобил с рег. № ********. При извършената проверка била установена
самоличността на водача – В.Н.М. и обстоятелството, че същият не притежава
категория „Е“, към която спада управляваното от него превозно средство, както и
не е преминат годишен технически преглед. За така установените нарушения срещу В.Н.М.
бил съставен АУАН сер. GA, № 682167/19.07.2022
г., в който деянията били квалифицирани като такива по
чл. 150а ал. 1 и чл. 147 ал. 1 от ЗДвП. На същата дата Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0804-000468, с която по отношения на собственика на ППС
- ремарке М.Н.М. разпоредил прекратяване на регистрацията на пътното превозно
средство за срок от 190 дни, с отнемане на 1 бр. рег. табела с № ******** и
СРМПС № *********.
Заповедта била връчена на М.М. на 07.10.2022
г. Жалбата срещу същата е подадена до настоящия съд на 20.10.2022 г., видно от
приложената разписка за извършено куриерска услуга.
Към доказателствата по делото е приобщен договор за покупко
– продажба на МПС от 28.06.2022 г., удостоверяващ придобиване правото на
собственост върху ремарке Truck Trailer с рег. № ******** от настоящия оспорващ. Съгласно
представената по преписката Справка за нарушител/водач на М.Н.М., срещу същия за
нарушения по ЗДвП има издадени пет наказателни постановления, девет фиша и
настоящата ЗППАМ. По силата на представена Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г.
директорът на ОД на МВР – Сливен
предоставел правомощия на определени длъжностни лица от състава на
дирекцията за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, измежду
които по т. 5 е и началникът на сектор „Пътна полиция“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен персонална,
териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в
предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната
заповед като валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и
съдържанието на оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като законосъобразна – постановена в съответствие с материалния
закон и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Изискването за
форма на индивидуален административен акт, каквато безспорно е процесната
заповед за прилагане на ПАМ, е регламентирана в чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
според която императивна норма, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване. Мотивите следва да сочат
какви точно фактически констатации е формирал административният орган при
издаване на акта и въз основа на какви доказателства. В цитираната по – горе и
приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП законодателят е
предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година,
като в случая мярката е приложена точно според указаното в нормата и е
определена на посочения минимум. Същият е в рамките на указания от законодателя
срок, за който е допустимо и законосъобразно да се приложи съответната ПАМ – от
шест месеца до една година, като административният орган е определил мярката около
минимума, въведен от законодателя. В този смисъл се явява и необоснован доводът
на оспорващата страна в насока нарушение на въведения в АПК принцип за съразмерност.
Според указаното от законодателя в приложената разпоредба на чл. 171 т. 2а б.
„а“ от ЗДвП, издателят на заповедта действа в условията на обвързана
компетентност, от което следва, че при наличие на въведените в нормата
хипотези, компетентният административен орган следва да постанови акт от такъв
характер.
На следващо място,
съдът намира, че оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона. Същата
е ясно очертана в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП, а
именно: опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
улесняване на тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. В контекста на така очертаната цел на закона следва да се отбележи, че
управлението на превозно средство от неправоспособен водач създава потенциален
риск за живота и здравето на неограничен кръг от лица - участници в пътното движение. Това нормативно
разрешение, създаващо гаранции за защитата на описания значим обществен интерес
обосновава напълно въведената в закона мярка на административна принуда,
обективирана в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП като „прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство“ за определен времеви период. Наличието на потенциална
опасност от засягане на основни човешки права, каквото е правото на живот е
напълно противопоставимо на друго такова право, а
именно - правото на лична собственост,
чието засягане може да е в допустими от закона граници. В синхрон с този
принцип, въведен и в ЕКСПЧ е и цитираната норма, според която прилагането на
принудителна административна мярка от категорията на процесната е в условията
на обвързана компетентност на органа. Задължението на държавата да охранява
обществения интерес се явява разумен аргумент за законосъобразното използване
на предвидената ПАМ по временно прекратяване на регистрацията на МПС –
собственост на трето лице.
На следващо място и
с оглед заявената в жалбата липса на вина у оспорващия М. следва да се
отбележи, че за прилагане на процесната мярка не е необходимо да се обследва
наличието на пряко субективно отношение на собственика на превозното средство
към извършеното нарушение, т.е. знание или допускане водачът да е
неправоспособен или лишен от правоуправление. Както се отбеляза по – горе,
мярката, обективирана като „прекратяване регистрацията на ППС“ се прилага при
доказано осъществяване на законовите предпоставки в чл. 171 б. 2а б. „а“ –
управление на превозното средство от лице, което не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. В настоящия случай е установено по безспорен начин,
че водачът на състава от ППС В.М. не притежава СУМПС за категорията, необходима
за управление на състав от ППС от вида на процесния (с платформа – ремарке за
товарен автомобил). Тази констатация е извършена от контролните органи,
съставили в рамките на своята материална компетентност акта за установяване на
административно нарушение, който съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има формална доказателствена сила. Съгласно тази норма, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства,
компрометиращи доказателствената стойност на акта, като не е представено годно
писмено доказателство, удостоверяващо притежаване на процесната категория от водача на състава В.М.. Предвид
това, актът, като редовно съставен от външна страна, следва да се приеме като
годно средство за доказване на описаните в същия обстоятелства. При тези
безспорни фактически установявания, компетентният административен орган е бил
длъжен да приложи закона в посочената му приложима форма, като на неговата
свободна преценка е нормативно предоставено правомощие единствено по определяне
срока на мярката. В оспорената заповед последната е определена около законовия
минимум, което налага извода за материална законосъобразност и целенасоченост
по закон на оспорения административен акт.
Заповедта е
надлежно мотивирана, като в същата са посочени изчерпателно както фактическото,
така и правно основание за нейното издаване. При посочените по – горе
съображения, необосновано се явява твърдението на оспорващия в насока, че с процесната
заповед е разширен предметния обхват на мярката. Напротив – същата е съобразена
в пълна степен с относимата и приложена от органа
разпоредба и постановена при доказаност на деянието от фактическа страна. Да се
приеме доводът на жалбоподателя, че с процесната ПАМ се засягат права и законни
интереси на третото лице – собственик в по – голяма степен от необходимата за
целта на издаване на акта, би означавало да се игнорира напълно законодателната
воля, ясно изразена в относимата и приложена
разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП.
При горните
съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената принудителна
административна мярка е приложена при спазване на изискванията за компетентност
и форма, надлежно е мотивирана, а при издаване на заповедта са спазени материалноправните основания и всички съществени административнопроизводствени правила. Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0804-000468/19.07.2022 г. по чл. 171
т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен е законосъобразна, а подадената срещу
същата жалба – неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
М.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0804-000468/19.07.2022 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, с отнемане на СРМПС №
********* и 1 бр. регистрационна табла с рег. № ********.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: