Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 695

09.11.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №832 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Гичеви МГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„И.“ ., представлявано от управителя М. Г., подадена чрез пълномощника му адв.Д.П., срещу Решение №195/21.07.2020 г., постановено по АНД №546 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно. Същото било и немотивирано, както и не съдържало произнасяне по всички направени с първоначалната жалба възражения, и най-вече това за приложението на чл.28 от ЗАНН. В решението липсвал коментар и анализ относно субективния и обективния фактор при извършване на нарушението. Пренебрегнати били множеството смекчаващи вината обстоятелства. Не било съобразено, че наложеното наказание не съответства на извършеното деяние, в този смисъл наказанието се явявало ненужна форма на репресия спрямо търговеца, което не била целта на материалния закон. Претендира се решението на районния съд, с което е потвърдено Наказателното постановление, да бъде отменено.

Ответникът, Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационна жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилен и законосъобразен съдебен акт.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №509556-F532912/04.05.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Гичеви МГ“ ЕООД, гр.Х., за нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4, т.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. – на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

За да постанови решението районният съд е приел за установено, че на 03.01.2020 г. около 14,02 часа в търговски обект, находящ се на посочен адрес в гр.Х., стопанисван от „Гичеви МГ“ ЕООД, е била извършена проверка от контролните органи на НАП, която констатирала, че в обекта има касов апарат, индивидуализиран с модел и ФН, регистриран в НАП, който е в работен режим, но за този ЕКАФП сервизният договор е изтекъл на 14.12.2019 г. и към момента на проверката няма сключен нов сервизен договор с регистрирана от БИМ сервизна фирма, което притежава удостоверение за сервизно обслужване на фискалното устройство. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до извода за безспорно извършване на описаното в АУАН и НП административно нарушение на чл.16, ал.1, която разпоредба, в приложимата ѝ към 03.01.2020 г. редакция (ДВ бр.80 от 2018 г.) предвижда, че при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл.3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. Въззивният съд е изложил съображения, че извършването на административното нарушение е безспорно доказано и правилно санкционирано на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. В чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидено налагането на имуществена санкция за юридическо лице, което извън случаите по ал.1 извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Посочил е, че на юридическото лице е наложена санкция в минималния предвиден от закона размер, с оглед констатацията, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Развил е и съображения, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН и нарушението не може да се определи като маловажно.

Касационната инстанция изцяло възприема фактическите констатации и правните изводи, изложени в проверяваното решение.

Правилно въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установена фактическата обстановка по делото. Обосновано е преценил, че не се констатират допуснати съществени нарушения при провеждането на административно-наказателната процедура. Видно от съдържанието им, АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, текстовото описание на визираното в тях административно нарушение напълно кореспондира с приложената санкционна норма и безспорно санкционираното дружество е имало възможност да научи какво точно нарушение му се вменява за извършено, като правото му на защита не е накърнено.

Безспорно от събраните доказателства се потвърждава и извършването на вмененото на „Гичеви МГ” ЕООД административно нарушение. Установява се, че на датата, посочена в АУАН и НП, в стопанисвания от дружеството търговски обект работи фискално устройство, за което няма сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с компетентно лице, каквото е изискването на разпоредба от Наредба Н-18/2006 г., която пък Наредба представлява подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС, съгласно § 11 от ПЗР на същата, т.е. нарушението подлежи на санкциониране на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Обосновано е и становището на въззивния съд за правилно определяне вида и размера на наложената санкция, както и за липсата на предпоставки случаят да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Настоящата инстанция също намира, че не са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН – деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид и липсват основания за по-благоприятно третиране на извършителя му.

Изложените в касационната жалба твърдения за липса на произнасяне от страна на въззивния съд по направени в първоначалната жалба възражения, по приложението на чл.28 от ЗАНН, и относно субективния и обективния фактор на нарушението, са неконкретизирани и неоснователни. Не се установява въззивният съд да не се е произнесъл по направени пред него доказателствени искания от настоящия касатор. Съдът е изложил достатъчно мотиви по правнорелевантните за спора обстоятелства и не е налице основанието, предвидено в чл.348, ал.3, т.2, предл.първо от НПК, за да се приеме, че е налице съществено нарушаване на процесуални правила при постановяване на обжалваното решение.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.) в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба, който пред тази съдебна инстанция е бил представляван от юрисконсулт. Съдът намира искането за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.

Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №195/21.07.2020 г., постановено по АНД №546 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

ОСЪЖДА „Гичеви МГ“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„И.“ ., да заплати на НАП, Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

                                                                                           

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                 

                                                                                                    2.