Решение по дело №1144/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 292
Дата: 31 март 2020 г.
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20194400501144
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                             /31.03.2020г.

 

                                 гр.Плевен  31.03.2020г.

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

втори въззивен гр.с.в публичното заседание на деветнадесети февруари  

през две хиляди и двадесета  година                                         в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ  СПАРТАНСКА

                                                                   : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

при секретаря   Вергиния Петкова                                        и в присъствието     на  прокурора                                                           като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА               въззивно               гр.дело № 1144     по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

         С решение  на Плевенски Районен съд,ІІ-ри гр.с.№2166  от 24.10. 2019г., постановено по гр.д.№3469/2019г.по описа на същия съд е  отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от Л.И.С.,ЕГН ********* от гр.Плевен против ***гр.Плевен за отмяна на заповед № РД 21-2/02.05.2019г. на Началника на РУО Плевен за налагане на дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение.

 Недоволна от така постановеното решение на ПРС е останал ищцата Л.И.С.,която чрез своя пълномощник адвокат С.И. от ПАК го обжалва пред ПОС като неправилно, незаконосъобразно, необосновано,постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Изложени са доводи,че съгласно чл.186 КТ,за да е налице дисциплинарно нарушение, съдът следва да установи за всяко едно от посочените в заповедта нарушения, че е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения,т.е.,че.е налице правонарушение,включващо обективна и субективна страна. Твърди се,че дори да се приеме,че въззивницата като *** на училището от обективна страна формално е извършила нарушение на трудовата дисциплина,то тя не го е извършила виновно,тъй като е по причини извън волята й и касаещи пряко действията на заетите с учебния процес преподаватели.В жалбата са изложени подробни съображения за недоказаност на  описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина ,като се твърди,че ПРС не е обсъдил и не се е произнесъл по всички направени от ищцата-въззивник възражения. Твърди се,че в обжалваната заповед липсва конкретно описание на посочените нарушения и по конкретно какво,къде и как е извършила същите. Изложени са доводи,че ПРС не е обсъдил направените от ищцата възражения за неспазване на чл.189 ал.1 КТ,като при налагане на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението , обстоятелствата,при които е извършено,както и поведението на служителката.Твърди се,че процесната заповед е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл.195 КТ, че решението на ПР е необосновано,тъй като съдът не се е обосновал  на базата на какви доказателства дисциплинарно наказващият орган е направил оценка на тежестта на нарушението,съответно дали е отчетена липсата на налагани на ищцата дисциплинарни наказания, както и награди за цялостната й дейност като *** на училището. Посочено е,че съдът не е съобразил обстоятелството,че ***се посещава основно от ученици от ромски произход,чиито родители са обект на програми и работа за привличане и задържане на децата им в училище.Изложени са доводи,че въззивницата Л. С. е *** на ***гр.Плевен от 15 години,че същата е с безупречно досие,високо ценена от преподаващите в училището,така и удостоена с почетно отличие лично от Министъра на образованието и науката за дългогодишна високопрофесионална трудова дейност, че независимо от факта,че 99% от учениците са деца от ромски произход,деца в риск или такива със специални потребности , образователният  процес в училището не е неглижиран.Твърди се,че при налагане на дисц.наказание „предупреждение за уволнение“,ПРС не се е съобразил с разпоредбите на чл.189 ал.1,чл.193 и чл.195 КТ ,като не е отчел,че констатираните нарушения са се случили при отсъствие на въззивницата,не са били извършени виновно,не са били системни ,а инцидентни и ***ът е предприел действия по недопускане на бъдещи такива.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което предявения иск  бъде уважен ,като се отмени заповед №РД-21-2/02.05.2019г.на началника на РУО Плевен,с която на Л.И.С. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.Претендират се и направените по делото разноски.В съд.заседание на 19.02.2020г.въззивницата Л. С. чрез своя пълномощник адвокат С.И. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Претендират се и направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна ***чрез адвокат Д.Д. ,назначен за особен представител на училището е депозирала  писмен  отговор  в срока по чл.263 ал.1 ГПК ,в който взема становище, че обжалваното решение на ПРС е правилно и законосъобразно.Посочено е,че работодателят е представил доказателства,че е спазена процедурата по чл.193 КТ,като преди издаване на заповедта от ищцата са изискани писмени обяснения и такива са дадени.Изложени са доводи,че ***ът на училището като орган на управление на същото организира,контролира и отговаря за цялостната дейност на училището,отговаря за правилното водене и съхранение на задължителната документация, съхранява уч.документация, осъществява системен контрол върху учебно възпитателния процес и резултатите от него и отговаря за изпълнението на държавните образователни изисквания.Посочено е,че процесната заповед за дисциплинарно наказание е мотивирана,като подробно са описани извършените нарушения на трудовата дисциплина,че с оглед подробните писмени обяснения на въззивницата, дадени по реда на чл.193 ал.1 КТ,същата напълно е разбрала какви дисциплинарни нарушения й се приписват.В отговора е посочено,че правилно ПРС е приел,че при издаване на заповедта,работодателят е направил оценка на тежестта на нарушението, отчел е обстоятелството,че на ищцата не са налагани др.наказания,както и нейните постижения и награди,поради което е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.В заключение въззиваемото училище-работодател моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПРС.Изложените в отговора съображения се поддържат от особения представител на училището-адвокат Д.Д. от ПАК и в съд.заседание на 19.02.2020г.

От третото лице-помагач Регионално управление на образованието гр. Плевен ,представлявано от Е.Т.,началник,чрез неговия процесуален представител адвокат Е.З. от ШАК е депозиран писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна,а решението на ПРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Посочено е,че описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са констатирани при извършена проверка  в училището на 25.04.2019г.от проверяващи на МОН,като същите са изчерпателно и конкретно индивидуализирани.Твърди се,че ищцата е осъществила състава на визираните в заповедта нарушения,че наложеното наказание няма тенденциозен характер,а поведението на ищцата е било оправдателно,респ.че това е инцидентен случай и отсъствието на учениците се обосновава с предстоящите празници.Посочено е,че в случая  е констатирана фрапираща безотговорност от страна на ***а,като орган на управление и контрол на училището,че отсъствието на ученици косвено се доказва и с липсата на вписан учебен материал  за съответния час в дневника на класа.Изложени са доводи,че в системата на образованието,бюджета на училището се формира на базата на брой ученици,а броят на учениците е основен компонент във формулата за финансиране на учебните занятия,респ.липсата на ученици води до съществено финансово нарушение,тъй като се стига до симулативен учебен процес и получаване на трудови възнаграждения от персонала,при липсата на реална предпоставка за това.Твърди се,че е недопустимо да се навеждат доводи,че децата в училището са от ромски произход и това е причината за случилото се,като по този начин ищцата сама оборва собствените си доводи и доказва,че липсата на учебен процес в това училище е факт,че на територията на Плевенска обл. има и др.училища,с преобладаващ брой ученици  деца от ромски произход ,както и деца без родители,но този факт не се е отразил на учебния процес.Посочено е,че от представения Дневник за контролната дейност е видно,че за учебната 2018/2019г. ***ът е осъществил проверка само един път за посещаемостта на учениците до връчване на процесната заповед на 02.05.2019г.,а след тази дата вписванията за извършени проверки са няколко поредни на брой,което оборва твърдението на ищцата за осъществяван от нея системен контрол върху посещаемостта на учениците.Твърди се,че процесната заповед е правилна и законосъобразна и съдържа точна правна квалификация на извършените нарушения, относими към неизпълнение на основни трудови функции за длъжността *** на общинско училище  и изразяващи се в липса на контролна дейност от страна на Л.С. като *** на ***гр.Плевен. Посочено е,че упражнявания от въззивницата контрол е неефективен,тъй като организацията на учебния процес не е подобрена ,както и посещаемостта на уч.занятия от учениците и след предходно извършена проверка на 12.11.2018г. от МОН. Изложени са доводи, че извършените нарушения са тежки,че не е налице нарушение на чл.195 ал.1 КТ и процесната заповед е мотивирана,като тежестта на наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатите нарушения. В заключение моли съда да потвърди обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно.В съд.заседание на 19.02.2020г.РУО гр.Плевен , представлявано от А.Т.-началник,чрез адвокат Е.З. от ШАК поддържа доводите в писмения отговор.Подробни съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат З. писмени бележки.  

           Окръжният съд като прецени оплакванията направени  във въззивната жалба,становищата на страните и представените по делото доказателства , приема за установено следното:

         Въззивната  жалба е  подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е   допустима. Разгледана  по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Безспорно между страните е,че ищцата Л.И.С. заема длъжността“***“ при ответника ***гр. Плевен по трудово правоотношение,считано от 07.03.2005г.

          Не се спори,че на 25.04.2019г./четвъртък ,последен учебен ден преди великденските празници/ на основание заповед на министъра на МОН в ответното училище ***гр.Плевен е извършена проверка от служители на РУО Плевен,които са констатирали нарушения,изразяващи се главно в това,че в 3-ти и 4-ти учебен час липсват ученици,учители и дневници. Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол №АС01-560/25.04.2019г.,съгласно който в 3-ти учебен час по предметите музика за VІІ-ми клас,математика за VІ-ти клас, български език и литература за V-ти клас в класната стая липсват ученици,учителя и дневника на класа.В 3-ти учебен час по предмета физическо възпитание и спорт за ІІІ-ти  и ІV-ти клас е посочено,че от 8 ученика в ІІІ-ти клас и 2-ма напуснали присъстват 2-ма,отразени са отсъствията на 4 деца;в ІV-ти клас от 12 ученика и 2-ма напуснали присъстват 5 и са отразени отсъствията на 3 деца.За ІV-ти учебен час по предмета български език и литература в І-ви  клас  е установено, че  от 9 деца  и 1 напуснало,присъстват 2 деца,не са  отразени  отсъствията на 6 деца, а за  ІІ-ри клас от 8 деца и 1 отписано,присъстват 2 деца и са отразени отсъствията на три деца.Установено е, че по време на часа в коридора на училището са се намирали учениците И.П. от V –ти клас, Д.П. и Б.С. от VІ-ти клас,Т.Р., З.Н., И.П. и Ф.Т. от VІІ-ми клас.Констативният протокол за резултатите от извършената проверка е подписан от посочените в него учители,от зам.***а на училището,както и от ***а Л. С.,която не е присъствала в началото на проверката,а се е явила по –късно в учителската стая.        

          Няма спор,че със заповед №РД-21/02.05.2019г.на началника на РУО гр.Плевен на Л.С. е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение“именно на основание констатираните нарушения във вр.с извършената от служители на МОН-РУО Плевен проверка на 25.04.2019г.Видно от заповедта дисциплинарното наказание е наложено на Л.С. в качеството й на *** на ***за 6 нарушения подробно описани,затова,че не е упражнила ефективен контрол и е допуснала на 25.04.2019г. липса на ученици,учители и дневници,като в шестте пункта,в които са описани  нарушенията  подробно са възпроизведени констатациите от проверката в трети и четвърти учебен час, съгласно гореописания констативен протокол.В заповедта е отразено,че е налице нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 т.3 КТ ,както и неизпълнение на др.трудови задължения,предвидени в закони и др. нормативни актове,също подробно описани ,съгласно чл.187,т.10 КТ. Заповедта е връчена на ищцата на датата на съставянето й -02.05.2019г.,като същата е посочила,че не е съгласна с наложеното й наказание.

         Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите законосъобразна ли е горепосочената заповед, с която на ищцата  е наложено дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”,налице ли са предпоставките за нейната отмяна.

         За да отхвърли предявения иск ПРС е приел,че процесната заповед е законосъобразна,че при издаването й са спазени разпоредбите на чл.193 КТ,на чл.194 КТ и на чл.195 КТ.Съдът е приел,че ищцата като *** на училище има основно задължение по организация и контрол на цялата дейност на учебното заведение,че ***ът е издал съответните заповеди, касаещи организацията на учебния процес в училището,правомощията на зам. ***а,дежурните учители,класните ръководители и учители, регламентиращи тяхната дейност.На база събраните по делото гласни доказателства съдът е приел,че по време на извършената проверка на 25. 04. 2019г.по време на трети учебен час са липсвали учителите,които да провеждат часовете.ПРС не е възприел дадените обяснения,че проверката е извършена на Велики четвъртък,т.е.в последния учебен ден преди Великденските празници,както и относно състава на учениците,които са предимно от ромски произход,като е счел,че тези обстоятелства не оневиняват учителите,както и ищцата,като е допуснато от една страна учениците да не са в училище,без за част от тях да е отразено отсъствието им в дневника,а от др.страна самите учители да не са в класната стая. Първоинстанционният съд е приел,че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,е направена преценка на тежестта на нарушението,отчетено е обстоятелството ,че на ищцата не са налагани др.наказания,както и нейните постижения и награди,поради което е наложено наказанието“Предупреждение за уволнение“.Тези правни изводи на ПРС са правилни,законосъобразни,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

       Правилни са изводите на ПРС,че процедурата по чл.193 КТ е спазена. Началникът на РУО Плевен А.Т. като субект на дисциплинарна власт с писмо от 25.04.2019г.е изискал писмени обяснения от въззивницата Л.С. затова,че не е осъществила ефективен контрол като *** на училището и на 25.04. 2019г.е допуснато да липсват ученици и учители в посочените учебни класове, като в писмото подробно са описани констатираните от проверката нарушения по време на трети и четвърти учебен час  в описаните  класове.Ищцата е депозирала писмени обяснения на 30.04.2019г.,на която дата същите са входирани в РУО Плевен.В обясненията си същата е посочила какви заповеди  е издала в изпълнение на правомощията си, че в деня на проверката броят на учениците е намалял,че  99 % от учениците са от ромски семейства и когато наближат християнски празници те отсъстват повече дни от позволените по закон.С дадените обяснения на практика не се оспорват констатациите от проверката на 25. 04. 2019г.,като  е посочено,че част от учителите са излезли на входа,за  да поканят учениците  да влязат в час,че учителката А.А. е била и главен дежурен в този ден,като дневниците са били в съответните учители,а голяма част от учениците имат подадени заявление за отсъствие по семейни причини и в края на учебния ден са отразени отсъствията на всички ученици, неприсъствали в учебните часове. Посочено е,че са изискани обяснения от учителите и на 25.04.2019г. е проведено извънредно заседание на педагогическия съвет,като са предприети мерки за отстраняване на нарушенията констатирани при проверката.Писмените обяснения предхождат издадената заповед за дисциплинарно наказание,взети са предвид от субекта на дисциплинарна власт,поради което съдът приема,че императивната разпоредба на чл.193 КТ е спазена.Спазен е и срокът по чл.194 КТ ,като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в двумесечен срок от констатиране на нарушението.

         Въззивният съд счита,че заповедта е подробна и мотивирана и отговаря на изискванията на чл.195 КТ.Същата съдържа достатъчно индивидуализиращи данни относно посочените нарушения на трудовата дисциплина. Дисциплинарното наказание е наложено затова,че въззвницата като *** на училището не е осъществила ефективен контрол и е допуснала на 25.04.2019г.липса на ученици и на учители по време на редовни учебни занятия,съответно за трети и четвърти учебен час.Описани са подробно констатираните при проверката на 25.04.2019г.нарушения,като в заповедта е отразено конкретно за съответния учебен час,в съответния клас и преподаван предмет колко ученици са липсвали,за колко от тях са нанесени данни за отсъствия в дневниците,по кои предмети при проверката в часовете въобще не е имало нито ученици,нито учители,нито дневници на класа.В заповедта подробно са възпроизведени данните от констативния протокол,с посочване на имената на учителите ,дори са изписани имената на децата, които са се намирали в коридора на училището по време,когато е следвало да бъдат в класните стаи за провеждане на редовни учебни часове.В константната съдебна практика на ВКС се приема,че заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му.В този смисъл е решение на ВКС №78/11.04.2018г.по гр.д.№1835/2017г.,ІV г.о.В конкретната хипотеза тези предпоставки са налице и от съдържанието на процесната заповед е ясно за какви именно нарушения на трудовата дисциплина на ищцата Л.С. като *** на училището  е наложено дисциплинарното наказание,както и относно времето и мястото на извършването. Неоснователни са изложените в тази насока възражения във въззивната жалба  че заповедта е немотивирана.

         Окръжният съд приема,че са налице визираните в заповедта основания на чл.187 т.3 -неизпълнение на възложената работа ,както и по чл. 187 т. 10 от КТ неизпълнение на други задължения- предвидени в закони и други нормативни актове,обуславящи налагане на дисциплинарно наказание.  Съгласно чл.258 ал.1 ЗПУО  ***ът на  държавно и общинско училище организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите.Задължението на ***а да осъществява цялостен контрол върху организацията на съответното учебно заведение е регламентирано и в чл.19 ал.2,т.1 от Наредба№12 от 01.09. 2016г. за статута и професионалното развитие на учителите,***ите и др. педагогически специалисти.Предвидените в законови и подзаконови нормативни актове задължения да ***а на училище да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на училището и да осъществява системен контрол върху образователния процес са залегнали и в длъжностната характеристика на въззивницата-раздел ІІІ,т. 1, 9, 28, 37, раздел ІV т.1 и 2 и раздел V,т.3 и т.9 ,както и  в правилника за дейността на ***-чл.18 и чл.19.В конкретната хипотеза дисц.наказание е наложено именно за бездействие от страна на ***а,който не е осъществил достатъчно ефективен контрол и е допуснал на 25.04.2019г.по време на 3-ти и 4-ти час липса на ученици, на учители ,на дневници в класните стаи,както и на неправилно водена документация относно отсъстващите ученици.Посочените в заповедта нарушения ,изразяващи се в липса на ефективен контрол относно начина на провеждане на учебния процес са доказани по несъмнен начин.Констативният протокол,съставен от проверяващите служители на МОН-РУО Плевен е подписан без никакви възражения,както от въззивницата като ***,така и от останалите преподаватели.В този смисъл са и показанията на свидетелката  Л.С.,държавен експерт към МОН,която е извършила проверката на 25.04.2019г. Същата  установява,че заедно с колежката й Д.В. са влезли в училището без да бъдат спрени от никой,че в коридора на училището по време на третия учебен час  са видели деца на отворени врати, които си играят на телефоните и си похапват, започнали са да отварят вратите една след друга,но  не са видели възрастен, който да ги упъти. Свидетелката твърди, че накрая в третата или четвърта стая поред са намерили две жени, едната от които се е представила като зам. *** и на въпроса къде е ***а първоначално са отговорили, че е в общината, а впоследствие в НАП.Според свидетелката по време на третия и четвъртия учебен час, в училището на първия етаж не са провеждани учебни часове,тъй като са липсвали учители,които да преподават на учениците.Същата посочва,че е проведен разговор със заместник –***а да бъдат повикани колегите учители,които в 3-ти 4-ти час не са били в класните стаи,като след  около 10-15 минути е проведена такава среща в учителската стая,а след около половин час е дошла и ***ката.Свидетелката С. посочва,че  за първи път вижда училище, в което има ученици, а няма учители и децата не са прибрани в класните стаи,като не е извършвана проверка в училищния двор и не  помни дворът дали е бил пълен с деца,но на стълби,извън училищния двор е  имало две-три деца,които са играели карти.Свидетелката установява,че при подписване на констативния протокол от проверката,никой от учителите не е направил устно възражение,а единствено ***ката е изтъкнала оправдаващи обстоятелства за отсъствието си, поради служебна ангажираност, но не е могла да обясни липсата на ученици и учители в класните стаи. Свидетелката посочва ,че  в този ден,преди великденските празници  са проверявали и други училища,но не са констатирали отсъствия.

По делото като свидетел е разпитана и С.Г.,заемаща длъжността старши експерт  по организация на средното образование в РУО Плевен.От показанията й се установява,че тя е извършвала предходна проверка в училището на 12.11.2018г.,при която е констатиран висок процент,около 48 % на отсъстващи ученици,за което е съставен констативен протокол и са дадени задължителни предписания,че впоследствие на 13.05.2019г.и на 17.05.2019г. са извършени нови проверки за присъствие,при които е констатиран по-нисък процент отсъстващи ученици.Показанията на тази свидетелка кореспондират и с представените по делото доказателства за извършената проверка на 12.11.2018г.-констативен протокол от 19.11.2018г. /л.148-149/,с който са дадени препоръки за засилване контрола относно отразяване на присъствието на учениците в дневниците и създаване на организация за участие на цялото адм.ръководство. 

    Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д.Х.-учител в ответното училище по български език и литература на V-VІІ ми клас в частта им ,в която се посочва,че в деня на проверката 25.04.2019г.,около 10.00ч.учителите са излезли на двора след биенето на звънеца, с цел да  съберат учениците.В тази част съдът приема така дадените показания като защитна теза,а от др.страна същите се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.Тази свидетелка,която е един от учителите ,подписали констативния протокол за проверката от 25.04. 2019г.не отрича отразеното в него ,че когато е започнала проверката учители и ученици не са били в клас,както и някои от дневниците. Депозираните от останалите учители писмени обяснения по повод липсата на ученици и учители  в часовете при проверката на 25.04.2019г.са в същия смисъл,че  това се е случило в началото на часа, поради което учителите са излезли на двора за да организират учениците,които да влязат в клас,също са недоказани и не  опровергават констатациите при проверката .

При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,съдът приема,че процесната заповед №РД-21-2/02.05.2019г.на началника на РУО Плевен като по-горестоящ на работодателя орган, съгласно чл.61 ал.2 КТ е законосъобразна,като при издаването й са спазени императивните разпоредби на чл.193 КТ,чл.194 КТ и на чл.195 КТ. Установени са визираните нарушения –липса на ефективен контрол от страна на ***а на училището ,при което на 25.04.2019г.е допуснато да липсват ученици и учители в няколко класа по време на редовните учебни занятия.По смисъла на чл.187 т.3 и т.10  КТ липсата на контрол относно присъствието на учители и ученици представлява неизпълнение на възложената работа,респ.неизпълнение на основно задължение на ***а да осъществява контрол върху цялостния образователен процес в училището,което съставлява и нарушение на трудовите задължения за осъществяване на контрол,регламентирано в законови и подзаконови нормативни актове.Нарушението на трудовите задължения се изразява в бездействие,което представлява неизпълнение на основно трудово задължение и съставлява дисциплинарно нарушение.Изложените в тази насока възражения във въззивната жалба,че нарушението не е извършено от субективна страна е неоснователно.Наложеното дисциплинарно наказание-„Предупреждение за уволнение“ е в съответствие с тежестта на извършеното нарушение ,съгласно чл.189 КТ.Обстоятелството,че проверката е извършена на Велики четвъртък,непосредствено преди великденските празници ,че голям процент от учениците в училището са от ромски произход ,деца в риск или от проблемни семейства,не съставляват основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност на ***а и на учителите в  училището,който е допуснал от една страна децата да не са в училище, без за част от тях да са отразени отсъствията в дневника,а от друга страна самите учители да не са в класната стая с учениците по време на редовни учебни занятия.

С оглед изложеното предявеният иск за отмяна на процесната заповед е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,в който смисъл са и изводите на ПРС.Решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на осн.чл.271 ГПК.

При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна ***гр.Плевен направените разноски за настоящата инстанция в размер на 200лв., адв. възнаграждение за особения представител на училището.

Водим от горното, Окръжният съд

 

                             Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  на  основание  чл. 271 ал. 1  ГПК решението на Плевенски Районен съд,ІІ-ри гр.с.№2166 от 24.10.2019г., постановено по гр.д. №3469/ 2019г. по описа на същия съд .

ОСЪЖДА  на осн.чл.78 ал.3 ГПК Л.И.С. ,ЕГН ********** *** със съдебен адрес :адвокат С.И. *** ДА ЗАПЛАТИ  на *** гр.Плевен деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 200лв.

 Решението е постановено при участието на МОН-РУО Плевен,трето лице-помагач на страната на ответника ***гр.Плевен.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3,т.3 ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: