№ 213
гр. Пазарджик , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200249 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба С. Н. И., с ЕГН- **********, с адрес: с. С., обл.
Пазарджик, ул. „***“ №17, чрез адв. С.Д. от АК- Пловдив, против Наказателно
постановление № 20-0340-001508 от 10.11.2020 г. издадено от Началник на РУ-
Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП
на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска и алтернативно се предлага
изменение на НП като се наложи минималния размер на санкцията. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище
за незаконосъобразност на НП, като пледира за неговата отмяна. Прави искане за
присъждане в полза на жалбоподателя на разноските за заплатен адвокатски
хонорар, съгласно представения договор за правна помощ.
1
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител, но депозира писмено становище по съществото на спора, с което
излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.
Не се претендират разноски, но се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят И. е санкциониран с атакуваното НП за това, че на
29.06.2020 г., около 11,15 часа, в общ. Септември, на общински път № PAZ2201, в
посока от гл. път І-8 за с. С., като неправоспособен водач е управлявал МПС-
„***“ с рег. № ***, негова собственост, като при извършената му проверка било
установено, че водачът не притежавал СУМПС- неправоспособен.
За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН с
бл. № 902026 от 02.11.2020 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и
връчен екземпляр от същия.
Въз основа на акта на 10.11.2020 г. било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено лично на жалбоподателя на 14.01.2021 г., а жалбата
против НП била подадена чрез надлежно упълномощен от санкционираното лице
адвокат чрез АНО до съда по пощата на 21.01.2021 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП
пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя
В.И.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН,
2
съдът счита, че на АНП са е допуснато съществено процесуално нарушение, в
каквато връзка са и основните възражения на процесуалния представител на
жалбоподателя, което драстично засяга правото на защита на санкционираното
лице.
От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че на
29.06.2020 г., когато на жалбоподателя е била извършена проверка от контролните
органи- полицейските служители на РУ- Септември, сред които и актосъставителя
св. И., е имало съмнение, че представеното от С.И. английско свидетелство за
правоуправление е неистинско. Още тогава св. И. е направил справка в
информационните масиви на МВР, при която е констатирал, че на жалбоподателя
не е издавано свидетелство за управление на МПС от българските власти. С оглед
породилите се съмнения в истинността на представения документ, св. И. се
свързал и с инсп. Ч.- служител в РУ- Септември- експерт в областта на
криминалистиката и поискал от него да изследва представеното от И. английско
СУМПС. Още същия ден документът бил изследван в лабораторни условия в НТЛ
при ОДМВР- Пазарджик от експерт, който установил, че документът е
неистински, тъй като не притежавал необходимите защитни елементи, като
шрифтът, данните в него и изработката му не отговаряли на установения за този
вид документи стандарт. След като бил запознат с резултата от изследването, св.
И. решил да запита официално английските власти чрез Дирекция „МОС“ към
МВР дали на С.И. е издавано свидетелство за правоуправление. На 03.07.2020 г. в
РУ- септември постъпил отговор от ДМОС, в който било посочено, че при
проверка на регистрираните база данни на Великобритания, се установило, че на
С.И. не било издавано СУМПС. Въпреки че, св. И. бил наясно с всички тези
данни, той не пристъпил към съставяне на АУАН, а изчакал резултата от
образуваното наказателно производство срещу И. за извършено престъпление по
чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 от НК, което приключило с влязла в сила на 15.10.2020
г. осъдителна присъда, като поканил жалбоподателя и съставил в негово
присъствие АУАН на 02.11.2020 г.
На база така установените фактически положения, съдът намира, че още на
03.07.2020 г., когато е получен и отговора от ДМОС, на св. И. е разполагал с
данни, за това че жалбоподателят на процесната дата и място е управлявал МПС
без да е правоспособен водач. Вярно е, че справката е получена в РУ- Септември и
е била адресирана до началника на РУ- Септември, но от показанията на св. И. се
установи, че той лично е изготвил запитването до ДАМОС от името на началника
3
на полицейското управление, който само го е подписал и впоследствие след
получаване на отговора, е бил запознат с неговото съдържание. Казано с други
думи за ПИ И., който е компетентен административен орган да съставя АУАН,
още към 03.07.2020 г. са били налични и очевидни всички данни за това, че
жалбоподателят е неправоспособен водач и че като такъв е управлява МПС на
посочените в НП дата и място. Дори и да се приеме за достоверно неговото
твърдение, че отговорът от ДМОС е пристигнал след две седмици от поискването
му, което очевидно с оглед датата на регистриране на документа за постъпването
му в РУ- Септември е 03.07.2020 г., то отново дори и към по-късен момент- на
15.07.2020 г., св. И. отново е разполагал с тези данни. В този смисъл не е било
необходимо изчакването на резултата от образуваното наказателно производство с
влязла в сила присъда. Това означава, че още тогава- на 03.07.2020 г., респ.
15.07.2020 г. (ако се вземе предвид заявеното от св. И.), е било установено както
нарушението, така и неговия автор От този момент- 03.07.2020 г., е започнал да
тече тримесечният срок по чл.34 изр.2-ро от ЗАНН за съставяне на АУАН и е
изтекъл на 03.10.2020 г. Дори и да се приеме за дата на узнаване посочената от св.
И.- 15.07.2020 г., то тримесечният срок за съставяне на АУАН е изтекъл на
15.10.2020 г. Тоест отново преди датата на която е съставен АУАН- 02.11.2020 г.
Заявеното от св. И., че изчакал резултата от наказателното производство ,за да
бъде сигурен, че използвания документ е неистински, е било единствено с цел да
се осуети изтичането на срока по чл.34 от ЗАНН.
С оглед на всичко това, съдът намира, че съставеният АУАН е извън
тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН и неправилно с него е било започнало
настоящето АНП на 02.11.2020 г. В случая не следва да се приема по-дългия
шестмесечен или двугодишен срок по чл.34 ал.2 и чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН,
доколкото ЗДвП и нарушената разпоредба, регулират отношенията свързани с
правилата за движение по пътищата, изискванията, правата и задълженията на
участниците в движението и правоспособността на водачите и не попада в
хипотезата на регулираните отношения посочени в цитираните разпоредби от
ЗАНН.
С оглед на изложеното атакуваното НП ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа на неправилно съставен
АУАН.
Налице е и още едно основание за отмяна на НП, поради допуснато СПН, а
4
именно на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен в
присъствието на свидетели-очевидци, присъствали при извършване или
установяване на нарушението, а в присъствието на един свидетел при съставяне
на акта.
Нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН императивно разписва две хипотези, в които
е допустимо актът да се състави не в присъствието на свидетели на извършване
или установяване на нарушението, а именно когато изначало липсват свидетели-
очевидци или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие.
Законодателят има предвид във втората хипотеза обективна трайна и
непреодолима невъзможност, като напр. тежко заболяване на свидетеля, смърт
или др. под. В настоящия случай очевидци при извършване и установяване на
нарушението е имало, тъй като от показанията на св. И. се установи, че той е бил в
екип с други свои колеги, тъй като са участвали в СПО. Също така не се установи
по делото, че е имало невъзможност тези свидетели да участват при съставянето
на акта.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал. 1 от ЗАНН е
предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната
истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно
определени от закона случаи. Това изискване съответства и на правото на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да научи въз
основа на кои доказателства- в случая гласни, е установено самото извършване. В
настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло
горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява
неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз
основа на порочния акт. При положение, че очевидци на извършване нарушението
неговото констатиране е имало, не е следвало в АУАН да бъде посочено за
свидетел лице, което само присъства при съставянето му, защото това затруднява
дейността на административнонаказващите органи и съдилищата при разкриване
на обективната истина. В този смисъл е и трайната съдебна практика, като за
пример биха могли да се посочат Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС на РБ, Решение от 13.02.2019 г. по АНД № 1940/2018 г. на ПзРС,
потвърдено с решение №367/04.06.2019 г. по КАНД № 359/2019 г. на Адм. съд
Пазарджик, Решение от 11.06.2020 г. по АНД № 290/20 г. на ПзРС и други.
Следва да се посочи, че съдът не споделя възражението на процесуалния
5
представител на жалбоподателя за допуснато СПН, изразяващо се в липса на
яснота в описанието на нарушението и в частност по отношение на субекта на
същото, направено в НП. Макар и не достатъчно стилистично издържано,
направеното в НП описание на нарушението, според съда е ясно и пълно и не води
до каквато и да било неяснота на повдигнатото адм. обвинение. Видно от същото
е, че в него е посочено, че НП се съставя въз основа на съставен АУАН против С.
Н. И., за това че на посочените дата, час и място , като неправоспособен водач на
цитираното с марка, модел и рег. номер МПС, е управлявал в посочената посока,
собственото си МПС без да притежава СУМПС. При това положение е напълно
ясно кое е субекта на нарушението- жалбоподателя С.И.. Неприемливо е
твърдението, че според описанието на нарушението субект е „***“ с посочения
рег. номер. Ясно е посочено, че в качеството си на неправоспособен водач на
цитираното МПС, И. е обвинен, че е управлявал същото без да има СУМПС. При
това положение съдът намира, че не е допуснато СПН и не е нарушена
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът не споделя и другото направено възражение за СПН, а именно
непосочването в НП на конкретно нарушеното предложение от санкционната
норма на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание на която е наложена санкцията на
жалбоподателя. На първо място санкционната норма не е сред задължителните
реквизити съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН на НП. На второ от описанието на
нарушението става достатъчно ясно на какво основание се санкционира лицето, а
именно за това че е управлявал неправоспособен. Непосочването на конкретното
предложение на т.2 от цитираната разпоредба, а именно предл. 1, не лишава
санкционираното лице от възможността да разбере за какво нарушение и на какво
основание му се налага наказанието.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че НП следва да бъде
отменено, като следва за пълнота да се посочи, че ако не бяха допуснати
горепосочените СПН, то без съмнение жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение, тъй като на посочените в НП дата и място е управлявал цитираното
МПС и че към тази датата той е бил неправоспособен водач. Доколкото се излагат
доводи за немотивираност на НП по отношение наложения максимален размер на
санкцията, съдът намира че е безпредметно обсъждането на това възражение, тъй
като това би имало смисъл, ако не бяха допуснати изложените СПН, водещи до
порочност на издадения санкционен акт и неговата отмяна.
6
При този изход от делото основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на
въззивника сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар. Искането е
своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство.
Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото, а
именно отмяна на НП по изложените по-горе съображения и съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л.9), от който се установява,
че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева жалбоподателят
е заплатил в брой на адвокат С.Д. от АК- Пловдив. Същевременно своевременно е
било направено възражение от АНО с представеното становище, изпратено с
материалите по АНП, за прекомерност на претендираното адвокатско възражение,
като са изложени и съображения за същото. Съдът споделя така изложените
възражения, тъй като действително делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, освен това е разгледано в едно съдебно заседание с разпит на
един свидетел. С оглед на това и съдът намира за основателно направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като счита, че искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя следва да бъде уважено до
предвидения в закона минимален размер от 300 лева, съгласно разпоредбата на
чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В останалата част за разликата до 700
лева претенцията за присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се отхвърли като неоснователна. При това положение
ОД на МВР- Пазарджик, като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието структурно
звено е РУ- Септември (органът издал НП), следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0340-001508 от 10.11.2020 г.
издадено от Началник на РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което на
7
С. Н. И., с ЕГН- **********, с адрес: с. С., обл. Пазарджик, ул. „***“ №17, за
нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР ГР. ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. И., с ЕГН- **********, с адрес: с. С., обл. Пазарджик, ул.
„***“ №17, разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на С. Н. И., за присъждане на разноски за разликата
от 300 лева до 700 лева, като неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8