№ 476
гр. София, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Н. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
административно наказателно дело № 20211100604170 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С решение от 15.06.2021 г., постановено от Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 107 състав по НАХД № 5037/2021 г. по описа на същия съд,
обвиняемият Ц.Г.И. е признат за виновен в това, че на 02.03.2020 г., около 14.30 часа, в гр.
София, ул. „****, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно – заповед за
защита, издадена с решение № 71356 от 23.03.2017 г. по гр.д. № 35892/16 г. по описа на
СРС, III гражданско отделение /ГО/, 83 състав, връчена на Ц.Г.И. на 18.04.2017 г., по силата
на която Ц.Г.И., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/, се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
С.А.Б., като на посочената дата отправил обиди и заплахи за живота към С.Б. с думите
„боклук“, „крадец“, „килифаревски боклук“, „ще те убия“, „не искам да те виждам жив“ –
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, вр. чл. 378,
ал. 4, т. 1 от НПК, обвиняемият Ц.Г.И. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
С така постановеното решение и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Ц.Г.И. е
осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР направените разноски в хода
на досъдебното производство, в размер на 166.64 лева /сто шестдесет и шест лева и
1
шестдесет и четири стотинки/.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба
с допълнение към нея от обвиняемият Ц.Г.И., чрез упълномощения от него защитник – адв.
АН. Н. Ф. – от САК, с която се претендира неговата неправилност, тъй като деянието не е
виновно извършено, а обвинението не е доказано по несъмнен начин.
В подаденото към въззивната жалба допълнение се излагат подробни аргументи по
същество. Сочи се, че първоинстанционният съд не е установил обективната истина, тъй
като не е взел предвид всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както
и че обжалваното решение не е законосъобразно и обосновано, тъй като направените правни
изводи от СРС не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Изтъква
се и, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички въпроси, които е бил
длъжен да обсъди при постановяване на своя акт, като не е посочил ясно и аргументирано
защо приема, че обвиняемият Ц.Г.И. е извършил инкриминираното деяние. Отправя се
искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за постановяване на ново
такова, с което обвиняемият И. да бъде оправдан.
В съдебно заседание, упълномощеният защитник на обвиняемият Ц.Г.И. – адв. А.Ф. –
от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнението към нея, по изложените в
тях съображения. Излага, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е
незаконосъобразен и неправилен, като моли същият да бъде отменен и вместо него да бъде
постановен нов съдебен акт, с който подзащитният й – обв. Ц.И., да бъде оправдан.Твърди
непълнота на доказателствения материал, на основата на който е постановено
първоинстанционното съдебно решение, както и недоказаност на обвинението. Излага
убеждение за неправилност на извода на СРС, че подзащитният й – обв. И., е осъществил
състава на инкриминираното деяние, поради липса на доказателства относно това той с
поведението си да е нарушил постановеното в процесната заповед за защита от домашно
насилие.
В допълнение адв. Ф. сочи, че към инкриминираната по делото дата е било в сила
решение на СГС по дело № 2262/2020 г., с което се задължава С.А.Б. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С.С.Б. – И.а и съпруга й Ц.Г.И.. По убеждение на
адв. Ф., случаят касае семейни отношения, които не могат да се квалифицират като
престъпно деяние, което да бъде вменено във вина на подзащитния й – обв. Ц.И..
В заключение адв. Ф. моли да не бъде потвърждавано обжалваното
първоинстанционно решение, поради несъставомерност на инкриминираното деяние.
Алтернативно пледира за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК.
Обвиняемият Ц.Г.И., редовно призован, не се явява, не взема участие в хода на
съдебното производство пред въззивния съд и не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството и по основателността
на депозираната въззивна жалба с допълнение.
2
Представителят на СГП пледира обжалваното решение на СРС, да бъде потвърдено
като правилно.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови решението си, е обсъдил детайлно и задълбочено, в качеството им на
гласни и писмени доказателствени средства, приобщените в хода на съдебното следствие
показания на свидетелите С.А.Б. (л. 42 – 43 от досъдебното производство); Ю.Б.В. (л. 44 – 45
от досъдебното производство); Д.К.Б. (л. 49 – 50 от досъдебното производство); С.Р. И. (л.
51 от досъдебното производство); С.И.А. (л. 56 от досъдебното производство); А.С.С. (л. 57
от досъдебното производство); Н.К. (л. 59 от досъдебното производство); З.Г.Р. (л. 60 от
досъдебното производство); Т.В.Г. /л. 100 – 101 от досъдебното производство/;
заповед за незабавна защита (л. 12, 62, 111 и 114 от досъдебното производство);
решение по гр.д. № 35892/2016 г. на СРС, III ГО, 83 състав (л. 13 и л. 70 – 71 от досъдебното
производство); решение по гр.д. № 5913/2017 г. по описа на СГС, ГО, I брачен въззивен
състав (л. 14 – 15 и л. 74 – 77 от досъдебното производство/; протокол от 02.03.2020 г. за
извършен ремонт (л. 18 от досъдебното производство); справка от Дирекция „Национална
система 112“ (л. 31 от досъдебното производство); заповед за незабавна защита по гр.д. №
37609/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав (л. 34 – 35 от досъдебното производство);
както и заключението по назначената и изготвена фоноскопна експертиза (л. 92 – 99
от досъдебното производство);
а така също и протокол за очна ставка между Ю.В. и Ц.И. (л. 117 – 119 от
досъдебното производство); справка за съдимост по отношение на обв. И. (л. 127 от
досъдебното производство) и л. 107 от съдебното производство пред СРС.
Събраните доказателствени източници, съдебният състав е кредитирал в основни
линии, като на основание чл. 378, ал. 2 от НПК е направил преценка на горепосочените
доказателства и доказателствени средства, обособявайки в три групи показанията на
свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство.
Така, към първата група, първоинстанционният съд е отнесъл показанията,
подкрепящи обвинителната теза, а именно – тези на св. Б., които е кредитирал като
хронологични, подробни, убедителни и непротиворечиви по отношение на събитията,
касаещи инкриминираното деяние, развили се на процесната дата. Към същата група
показания, първоинстанционният съд е причислил и тези на свидетелите Ю.В. и С. И., които
оценил като явяващи се убедителна подкрепа на изложеното от св. Б..
СРС не е кредитирал показанията на свидетелите С.Б. – И.а и А.М., позовавайки се на
вероятна тяхна заинтересованост от изхода на наказателното производство, предвид факта,
че св. Б. – И.а е съпруга на обв. И., а св. М. – негов приятел.
Към третата група свидетели, първостепенният съд е отнесъл тези, чиито показания
не допринасят за изясняване на обективната истина по случая, тъй като не са присъствали
или не са възприели инкриминирания случай, или пряко факти, свързани с него, към които е
отнесъл свидетелите Дияна Б., Стоян А., А.С., Н.К. и З.Р..
Събраните по делото писмени доказателства и заключението на назначената и приета
3
като доказателство по делото Фоноскопна експертиза, съдебният състав е преценил, че няма
пречка да бъдат кредитирани, като обективни и потвръждаващи гласните доказателствени
средства, които е оценил в полза крайния свой извод.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени
източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въз основа на анализа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел за
установено, от фактическа страна, следното:
Обвиняемият Ц.Г.И. е роден на **** г. в гр. Кула, българин, с българско
гражданство, със средно образование, неосъждан, женен, работещ, с адрес в гр. София, ул.
„**** и с ЕГН – **********.
Свидетелят С.А.Б. и съпругата му – св. Д.К.Б., били във влошени взаимоотношения с
дъщеря си – св. С.С.Б. – И.а и нейния съпруг – обв. Ц.Г.И.. Между свидетелите Б. и Б. от
една страна, и св. Б. – И.а и обв. И. – от друга, възниквали множество конфликти, като при
тях св. Б. – И.а отправяла закани с убийство към родителите си, а в един от инцидентите
дори нанесла удар в лицето на баща си – св. С.Б.. В резултат на това, на 15.07.2016 г. била
издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 35892/2016 г. в полза на св. Б. и съпругата
му – св. Б., срещу св. Б. – И.а и обв. И.. С решение № 71356 на СРС, III ГО, 83 състав от
23.03.2017 г. по гр.д. 35892/2016 г. по описа на съда, била издадена заповед за защита в
полза на свидетелите Б. и Б., съгласно която св. Б. – И.а и нейният съпруг – обв. И., се
задължават да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо свидетелите Б. и Б..
Посоченото решение на съда било връчено на обв. И. на 18.04.2017 г. С решение на СГС от
25.10.2017 г., ГО, I брачен въззивен състав, било оставено в сила решение №
71356/23.03.2017 г., постановено по гр.д. № 35892/2016 г. по описа на СРС, ГО, 83 състав.
Свидетелите Б. и Б. притежавали имот, представляващ първи етаж от къща, находяща
се в гр. София, ул. „****. Вторият етаж от къщата бил собственост на дъщеря им – св. С.Б. –
И.а и нейния съпруг – обв. Ц.И.. На 02.03.2020 г., около 14.30 часа, свидетелите Б., заедно
със свидетелите Ю.В. С. И., А.С. и С.А. отишли на посочения адрес, за да извършат
ремонтни дейности, нуждата от които била констатирана по-рано. Обвиняемият И. се
показал на балкона, находящ се на втория етаж на къщата, св. В. го поздравил, в отговор на
което обв. И. започнал да отправя нецензурни изрази към присъстващите и да ги снима, а
малко след това подал сигнал на телефон 112, тъй като се почувствал притеснен от
присъствието на толкова много хора в двора на къщата, в която живее. В резултат на
подадения сигнал, адресът бил посетен от служители на 02 РУП – СДВР – свидетелите Н.К.
и З.Р., които обаче не констатирали нередности и си тръгнали. Малко след това, обв. И.
отишъл при св. С. И. – електротехник, който работел по отстраняване на проблем с
електрозахранването на къщата, и започнал да му пречи, като дърпал кабелите, по които
работел и давал указания как точно да бъде отстранена повредата. Свидетелят В. застанал
между електротехника и обвиняемия, за да преустанови конфликта, но това предизвикало
обв. И. да се обърне към св. Б., отправяйки обиди и заплахи към него, в т.ч. „боклук“,
„крадец“, „килифаревски боклук“, „ще те убия“, „не искам да те виждам жив“, на които св.
Б. не отреагирал. След приключване на работата по имота, свидетелите Б., В., И., С. и А. си
4
тръгнали. На 04.03.2020 г., св. С.А.Б. подал сигнал до 02 РУП – СДВР във връзка със
случилото се.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният СРС е приел от
правна страна, че с деянието си обвиняемият Ц.Г.И. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, като
на 02.03.2020 г., около 14.30 часа, в гр. София, ул. „****, не изпълнил заповед за защита от
домашно насилие, а именно – заповед за защита, издадена с решение № 71356 от 23.03.2017
г. по гр.д. № 35892/16 г. по описа на СРС, III гражданско отделение /ГО/, 83 състав, връчена
на Ц.Г.И. на 18.04.2017 г., по силата на която Ц.Г.И., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона
за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, се задължава да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на С.А.Б., като на посочената дата отправил обиди и
заплахи за живота към С.Б. с думите „боклук“, „крадец“, „килифаревски боклук“, „ще те
убия“, „не искам да те виждам жив“. Приел е, че обв. Ц.И. е осъществил деянието
виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Ето защо е признал обв. Ц.Г.И. за виновен по така повдигнатото му обвинение и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
С решението си, Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, като на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е осъдил обвиняемият Ц.Г.И.,да заплати в полза на
държавата и по сметка на СДВР, сумата от 166.64 лева /сто шестдесет и шест лева и
шестдесет и четири стотинки/.
Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации на
първоинстанционния съд. Същите са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ
на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от
въззивния състав.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от постановлението на прокурора
при СРП с предложение за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а от НК, рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата
обстановка, от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на
вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по
ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение,
като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Правилно СРС е приел, че събраните и кредитирани по делото гласни доказателства
са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и
категоричен начин механизма на извършеното деяние и авторството на обвиняемото лице
по отношение на инкриминираното деяние.
5
Така, на първо място, въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния
съд, относими към личността на обв. Ц.Г.И., данните за неговата съдимост, трудовата му
заетост към инкриминираната дата, семейното му положение, имотното му състояние, както
и характеристичните му данни. Тези изводи са формирани на базата на правилен и
задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства,
между които не се констатират каквито и да било противоречия и несъответствия, които да
налагат подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС досежно датата и мястото
на извършване на инкриминираното деяние, като прецени, че в тази насока по делото са
събрани напълно единните, непротиворечиви и логични показания на разпитаните по делото
свидетели.Така, въз основа на приобщената по делото доказателствена съвкупност,
безпротиворечиво се установява, че на инкриминираната дата и място – 02.03.2020 г., около
14.30 часа, къща, находяща се на ул. „Съзнание“ № 26 в гр. София, обвиняемият Ц.Г.И. не е
изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно – заповед за защита, издадена с
решение № 71356 от 23.03.2017 г. по гр.д. № 35892/16 г. по описа на СРС, III гражданско
отделение /ГО/, 83 състав, връчена на Ц.Г.И. на 18.04.2017 г., по силата на която Ц.Г.И., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ се задължава да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.А.Б., като на посочената
дата отправил обиди и заплахи за живота към С.Б. с думите „боклук“, „крадец“,
„килифаревски боклук“, „ще те убия“, „не искам да те виждам жив“.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло и изводите на СРС, НО, 107 състав и
относно авторството на обвиняемият И. по отношение на инкриминираното деяние, а
възраженията на защитата в противен смисъл намира за неоснователни. В тази насока съдът
съобрази следното:
Обстоятелството, че тъкмо обв. И. е автор на процесното престъпно деяние се
установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите Б., В. и И.. По
делото не са налични каквито и да било данни, които да разколебават посочения извод или
да позволяват обосноваването на друг, еднакво възможен такъв. Видно от показанията на
посочените трима свидетели, същите са възприели лично инкриминираните реплики,
отправени от обв. И. към присъстващите и в частност към св. Б., както следва: св. Б.
възприел „боклуци“, „нещастници“, „педали“, „крадец“, „килифаревски боклук“, „голо
сервитьорче“, „ще те убия“, „не искам да те виждам жив“, „вие педали заедно ли спите“,
„толуп“, „боклук“, „ела да направим спаринг за три секунди ще ви унищожа и двамата“; св.
В. възприел „килифаревски боклук“, „голо сервитьорче“, „гольо нещастен“, „ще те смачкам
бе, педал“, „ще те унищожа“, „няма да си жив“, „не ти става хуя дърт педал“, „за три
секунди сте мъртви“, а св. И. възприел „толупи“, „педали, за какво сте дошли“, „само за две
секунди всички ще сте мъртви“. Видно от гореизложеното, до голяма степен показанията на
свидетелите Б. и В. относно репликите, отправени от обв. И. към тях и най-вече към св. Б.,
съвпадат по звуков и етимологичен смисъл. Незначителните разлики, които се установяват,
не касаят смисъла и съдържанието на отправените обиди и заплахи, а само конкретната
структура на изразите, в която те са изложени, и могат да бъдат обяснени с индивидуалните
6
особености и способности за запаметяване и възпроизвеждане на запаметеното от всеки
един от свидетелите. Обстоятелството, че св. И. е запаметил и възпроизвел по-малко на брой
реплики в сравнение със свидетелите Б. и В., като цитира три, може да бъде обяснено освен
с индивидуалните му характеристики на възприемане на фактите, така и с факта, че към
момента, в който са се реализирали инкриминираните събития, св. И. е работел по
отстраняване на повреда в електрозахранването на къщата – дейност с висока степен на риск
и необходимост от концентрация. И тримата свидетели, обаче – Б., В. и И., са категорични в
показанията си, че обв. И. не е бил по никакъв начин провокиран да изрича процесните
обидни и заплашителни реплики.
В тази връзка, първоинстанционният съдебен състав е направил правилни и
законосъобразни изводи и по отношение на това, че не следва да бъдат кредитирани с
доверие показанията на свидетелите Б. – И.а и М.. Освен тяхната в значителна степен
вероятна заинтересованост предвид факта, че Б. – И.а е съпруга на обвиняемия, а М. – негов
приятел, настоящият въззивен съдебен състав намира за нужно да отбележи и съдържащите
се в техните показания значими противоречия по отношение на процесното деяние. Така,
според св. Б. – И.а, св. Б. отправил към обв. И. репликата „Кой си ти тук, я се махай“; св. В.
се държал арогантно и замахнал да удари обв. И., а свидетелите Б. и В. обиждали обв. И.,
без да сочи конкретни думи и изрази в тази посока. Според св. М., св. В. се заканил на обв.
И., както и заедно със св. Б. обиждали обв. И. с думите „боклук“, „парцал“, „некадърник“.
Неоснователни се явяват възраженията на защитата – адв. Ф. – от САК, залегнали
допълнението към въззивната жалба, по отношение на които въззивният съд намира за
нужно да отбележи следното:
Няма законова основа твърдението на адв. Ф., че инкриминираните с обвинението
спрямо обв. Ц.И. думи и изрази, не следва да се квалифицират като акт на домашно насилие.
По смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство“. В конкретика на случая, инкриминираните
думи и изрази, отправени от обв. И. към св. Б., които по същността си са ясно изразени
обиди и закани, представляват акт на психическо и емоционално насилие спрямо лице,
което се намира в родствена връзка, предвид факта, че обв. И. е съпруг на дъщерята на св.
Б..
Не може да се приеме като валиден аргумент и изложеното от адв. Ф. твърдение, че е
налице влязло в сила решение на СГС по дело № 2262/2020 г., с което С.А.Б. се задължава
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.С.Б. – И.а и Ц.Г.И., наведено
като аргумент, че отношенията между св. Б. и обв. И. са от семеен характер и в този смисъл
не могат да обосноват ангажиране на наказателната отговорност на подзащитния й. На
първо място, по настоящото наказателно производство не са установени обективни данни
относно насрещно поведение от страна на св. Б., което да обоснове евентуална
необходимост от реализирането на неговата наказателна отговорност. Въззивният съд е
съгласен с констатацията, че отношенията между св. Б. и обв. И. са от семеен характер. Това
обстоятелство е от категорията на безспорните, предвид факта, че обв. И. е в роднинска
връзка със св. Б., а именно – съпруг на неговата дъщеря. Това обстоятелство, обаче, не
изключва възможността спрямо обв. И. да бъде реализирана наказателна отговорност по
смисъла на въздигнатата му в обвинение правна квалификация, напротив – тъкмо обратното,
изводимо от контекста разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, която предвижда, че е налице
домашно насилие именно когато лицата се намират в родствена връзка помежду си.
7
Лишено от основание се явява и искането на защитата, по отношение на вмененото във
вина на подзащитния й престъпление, да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
За да е налице явно малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 НК, е необходимо
същото, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, да не е обществено опасно или степента му на обществена опасност да е явно
незначителна. В конкретния по делото случай деянието, осъществено от обв. И., безусловно
не разкрива явно незначителна степен на обществена опасност и не осъществява хипотезите
на цитираната разпоредба. Реализираното от обв. И. престъпно деяние не може да бъде
квалифицирано нито като малозначително, нито като такова с явно незначителна
обществена опасност. Тъкмо напротив, то свидетелства за явно незачитане на установения
правопорядък и съставлява правонарушение, извършено след като по отношение на същото
е имало влязъл в сила съдебен акт – обстоятелство, което изключва малозначителността и
явната незначителна обществена опасност на деянието, и в този смисъл възможността
същото да реализира някоя от хипотезите на чл. 9, ал. 2 от НК.
Предвид всичко изложено, настоящата инстанция изцяло споделя доводите на
решаващия първоинстанционен съд, че с деянието си, осъществено на инкриминираните
дата и място, обвиняемият Ц.Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.
От обективна страна, на инкриминираната по делото дата – 02.03.2020 г., около
14.30 часа, в гр. София, ул. „****, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а
именно – заповед за защита, издадена с решение № 71356 от 23.03.2017 г. по гр.д. №
35892/16 г. по описа на СРС, III гражданско отделение /ГО/, 83 състав, връчена на Ц.Г.И. на
18.04.2017 г., по силата на която Ц.Г.И., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/, се задължава да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на С.А.Б., като на посочената дата отправил обиди и заплахи за
живота към С.Б. с думите „боклук“, „крадец“, „килифаревски боклук“, „ще те убия“, „не
искам да те виждам жив“.
Откъм субективна страна на престъплението, спецификата на настоящия
инкриминиран състав, а именно – по чл. 296, ал. 1 от НК, задължава съда да изследва и
обоснове наличието на съставомерния субективен факт – вината, като конкретното
субективно, психическо отношение на дееца към извършеното деяние и свързаните с него
обществено-опасни последици.
Вината като субективен факт, изразяващ се в психическо отношение на дееца към
престъпния резултат, намира своето обективно проявление в действията на извършителя, в
неговото цялостно поведение. Установените факти по делото безалтернативно сочат, че
конкретното обвиняемо лице е действало виновно, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички
обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна
квалификация – обв. И. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,
предвиждал е произтичащите от него обществено-опасни последици и е искал настъпването
8
им – аргументи, изводими от обстоятелството, че обв. И. ясно е съзнавал, че на процесната
дата – 02.03.2020 г., е следвало да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на св. Б., тъй като по отношение на същия е била издадена заповед за защита по
гр.д. № 35892/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 83 състав; съзнавал е, че не изпълнява
конкретната заповед за защита от домашно насилие, както и, че отправя към св. Б. обиди и
заплахи.
При това, правилно и законосъобразно обв. Ц.Г.И. е бил признат за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Настоящата инстанция извърши служебен преглед на първоинстанционния съдебен
акт и в частта му относно наложеното на обвиняемото лице административно наказание,
и в тази насока съобрази следното.
Осъщественото от обв. Ц.Г.И. престъпление е наказуемо с „лишаване от свобода“ за
срок до три години или с „глоба“ до 5000 лева. Обвиняемият не е осъждан, нито
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на чл. 78а от НК. От деянието не са причинени имуществени вреди. Не са налице
ограниченията в приложението на института, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК – деецът не е
бил в пияно състояние; от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт;
престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на
службата му и не са налице множество престъпления. Ето защо правилно и законосъобразно
СРС е приел, че са налице предпоставки за освобождаването на обв. Ц.Г.И. от наказателна
отговорност, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, за извършеното от него престъпление с
горепосочената правна квалификация, с налагане на административно наказание.
За да определи конкретния размер на следващото се на престъпния деец
административно наказание, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващо
отговорността му обстоятелство – трайно влошените взаимоотношения между страните и
ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние. Съдът не е отчел отегчаващи
отговорността на обв. И. обстоятелства. С оглед на така изложеното в мотивите на
атакувания съдебен акт относно конкретно проявената степен на обществена опасност на
деянието и неговия извършител, съдът е преценил, че на обв. Ц.И. следва да бъде
определено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Съобразявайки се с целите на чл.36 от НК, като акцентира преди всичко върху
предупредително-възпиращото въздействие спрямо обвиняемият, което следва да се
постигне чрез налагането на конкретното наказание, въззивната инстанция намира, че СРС
правилно е счел, че същото следва да бъде „Глоба” в размер на 1000 лева. Така
определеното по размер наказание е единствената законосъобразна, справедлива и
съответстваща на обществената опасност на деянието и дееца санкция, за осъществяване на
целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя обосновката на СРС в частта относно
направените по делото разноски, като прие, че правилно, на основание чл. 189, ал. 3 от
9
НПК, обв. Ц.Г.И. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР, сумата от
166.64 лева – разноски в досъдебното производство.
Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената
съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е
формирал по същество правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе,
подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт. Не е допуснато,
следователно, процесуално нарушение при произнасяне на първия съд по фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване.
Тъй като при цялостната служебна проверка на решението, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то
съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.06.2021 г., постановено от Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 107 състав, по НАХД № 5037/2021 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11