Р Е Ш Е Н И Е №
260437
гр. Хасково, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на секретаря Галя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 105 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. В.Г. със съдебен адрес ***, с предявени обективно съединени искове по реда на чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 и сл. ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземания против Р.Г.Т. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***. За претендираните суми е издадена заповед № 816 от 04.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1691 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, Четвърти граждански състав.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК против ответницата, по което било образувано ч.гр.дело № 1691/2020 г. на Районен съд - Хасково. В рамките на законоустановения срок постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, предвид на което и в срок ищецът предявявал настоящия си иск. Ищецът предявявал иска си против ответницата, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" /БТК/ ЕАД, подробно описани в Приложение № 1 към договора. Така ищецът встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание за цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива, и други.
Въз основа на договор с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № **********. Приложение намирал чл.29 от Общите условия /ОУ/ на мобилния оператор относно сроковете за отчитане и заплащане на предоставените услуги. Между БТК ЕАД и ответницата бил сключен договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер ********** от 05.12.2015г., с който са й били предоставени за ползване мобилна услуга за мобилен номер 0******** при условията на тарифен план VIVACOM Smart S с месечен абонамент 17.99 лева с добавени следните допълнителни пакети - Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1.99 лева/месец и +750 Национални минути с абонамент 2.00 лева/месец, както и мобилна услуга за мобилен номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart S с месечен абонамент 17.99 лева с добавени следните допълнителни пакети - Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1.99 лева/месец и +750 Национални минути с абонамент 2.00 лева/месец и ТВ услуга при условията на тарифен план VIVACOM Smart S с месечен абонамент 17.99 лева/месец. Срокът на договора бил за 24 месеца, до 05.12.2017г. Ищецът твърди, че на 05.12.2015 г., ответницата се възползвала от преференциални условия, предложени от мобилния оператор, сключвайки Договор за лизинг № ********** за устройство - GSM „SAMSUNG GALAXY GRAND NEO“, на обща лизингова цена 189.60 лв., със следната схема на изплащане: 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 7.90 (седем лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 7.90 (седем лева и 90 ст.) лева.
Ищецът
посочва, че ответницата потребила и не заплатила мобилни услуги за периода
08.03.2017г. - 07.07.2017г. на обща стойност 435.80 лв. като към всяка от
фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението
за ползваната услуга. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 435.80 лв. обусловило
правото на БТК /чл.50, вр. чл.43 т.1 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в
т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване
на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски
номер № ********** на 08.08.2017г. крайна фактура №**********. В издадената крайна
фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 282.24
лв., от които за ищецът интерес представлявала част от сумата до размер
на 185.28 лева, както и останалите
незаплатени лизингови вноски, от които претендирал 4 броя незаплатени лизингови
вноски в размер на 31.60 лева,
като била включена и сумата за потребените мобилни услуги от предходни периоди.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 10.08.2017г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в
неизпълнение на договора си, заведен под клиентски номер **********, като същият не спазил
крайния срок за ползване на договорните абонаменти. Претендираната сума в настоящото производство била в размер на 216.88
лева, от които 185.28 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер ********** и 31.60лв. - остатък от незаплатена цена на
лизингово устройство по договор за лизинг. Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната му отговорност,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора „С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края
на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“. Представената/те
фактура/ри сама/и по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник сключил договор ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на
договора си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на „БТК" ЕАД
да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един
от договорите.
Ищецът сочи, че между
ответницата и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гореописаните
договори са действали валидно. По тях длъжникът не изпълнил задължението си да
заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник обусловило правото на
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, да прекрати
предсрочно гореописания договор на дата 10.08.2017г. /като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/
и да претендира неустойка в
размер на 185.28 лева, уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване
на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него,
включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Освен неустойката за предсрочно прекратяване, ответницата дължала на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг),
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, както следва:
-53.40лв за ТВ услуга
VIVACQM TV Extra (3х 17.80лв);
-53.97лв. за мобилна услуга
VIVACQM SMART S за номер ******** (3x17.99лв);
-6.00лв. за допълнителен
пакет +750 Национални минути за номер ******** (3x2.00лв);
-5.97лв. за Удвоени MB на
максимална скорост VIVACQM Smart за номер ******** (3x1.99лв);
-53.97лв. за мобилна услуга
VIVACQM SMART S за номер ******** (3x17.99лв);
-6.00лв.за допълнителен
пакет +750 Национални минути за номер ********* (3x2.00лв);
-5.97лв.за Удвоени MB на
максимална скорост VIVACQM Smart за номер ********* (3x1.99лв);
Освен това,
поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, от Общите условия, приложени към лизинговите договори
дължимите месечните вноски за предоставените на абоната устройство GSM SAMSUNG
GALAXY GRAND NEO, били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно общите условия
към договора за лизинг месечните лизингови вноски се фактурирали от
лизингодателя и заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „БТК" ЕАД". При
сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните
фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания,
довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.9 от лизинговия договор и
Общите условия към договора за лизинг /„месечните вноски и други плащания
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни
или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези
договори плащания"/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 07/2017г., когато била издадена крайната фактура №
**********/08.08.2017 г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За
устройство GSM SAMSUNG GALAXY GRAND NEO, се дължала цената в размер на
76.30лева след месец 08/2017г. Съответно периодът, за който били дължими
предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил от м. 07/2017г., когато била
издадена крайната фактура, до изтичането на договора, а именно м.12/2017г., при
което в сумата от 31.60 лв. били включени общо 4 броя предсрочно изискуеми
вноски по 7.90 лв.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна декларация,
се съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Приложение намирали чл.50, чл.43.1, чл.43.1, чл.25,
чл.35, чл.29 от ОУ. Точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която
стояло в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С
неустоечната клауза предварително се определял размерът на обезщетението, което
ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да
е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително
причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото
кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили,
или не са настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът ще
заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение
на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната
абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка
за прекратяване ползването на услугите. Когато прехвърлял вземанията си,
цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващи към датата на
прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор
се прилагали клаузите на публикуваните ОУ и те били неразделна част към него.
По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в него били в сила ОУ на
договора за предоставяне на мобилни услуги. В случая ответницата подписала
договор за далекосъобщителна услуга, не изпълнила задължението си по договора
да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение изпаднала в забава.
Издадена й била фактура, която не заплатила в срок. Изпълнен бил фактическия
състав по чл.79 и чл.99 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си. В случая ищецът извеждал своето материално и процесуално
право от два договора за цесия с предмет съвкупност от индивидуални вземания
/подробно изброени в приложение/ срещу много физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Към исковата молба било
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на
„С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент
от 01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. било
уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне. Нямало законова пречка c едно изявление да
се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че ответницата
не изпълнила нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД към датата
на връчването на препис от исковата молба. В случая ответницата не изпълнила
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК към
кредитора, както и към предявяване на иска, което обуславяло правния интерес на
ищец, да предяви иска си. В случая ответницата не изпълнила задълженията си до
датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК към кредитора, както и към
предявяване на иска, което обуславяло правния интерес на ищеца, да предяви иска
си.
Предвид
изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответницата, че тя му дължи сумата от общо 216.88
лева, от които: - 185.28 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с клиентски номер **********, сключени между ответника и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********; -31.60 лв - незаплатена
цена на лизингово устройство GSM SAMSUNG GALAXY GRAND NEO, съгласно договор за
лизинг от 05.12.2015г., сключени между ответника и „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, като го осъди да заплати
на ищеца деловодни разноски за заповедното и за настоящото производства. Ищецът
прилага писмени доказателства за приемане по делото, иска прилагането на
процесното ч.гр.дело.
Назначеният особен представител
на ответника оспорва предявения иск. Счита го за недопустим, неоснователен и
недоказан. Прави възражения за изтекла давност на основание чл.111 буква „б“ и „в“
от ЗЗД по отношение на претендираната от ищеца сума, представляваща неустойка и
главница, тъй като е изтекъл предвиденият 3 годишен давностен срок, в който те
могат да бъдат претендирани, считано от датата на крайната фактура, която е
издадена от БТК - 08.08.2017г. Оспорва и уведомяването на ответницата за
извършените цесии като особения представител счита, че
ищецът не е встъпил в правата си на надлежен кредитор. Не било спазено
изискването на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, от което следвало, че двете цесии не
са породили действие между новия кредитор и длъжника, респ. ищецът няма качеството на легитимен кредитор по отношение на ответника,
като длъжник, т.е. липсвала активната процесуална легитимация на
ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното и прието като доказателство по делото допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер ********** е, че между БТК ЕАД и ответницата на 05.12.2015г. е сключен договор, с който са й били предоставени за ползване мобилна услуга за мобилен номер ******** при условията на тарифен план VIVACOM Smart S с месечен абонамент 17.99 лева с добавени следните допълнителни пакети - Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1.99 лева/месец и +750 Национални минути с абонамент 2.00 лева/месец, както и мобилна услуга за мобилен номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart S с месечен абонамент 17.99 лева с добавени следните допълнителни пакети - Удвоени MB на максимална скорост VIVACOM Smart с абонамент 1.99 лева/месец и +750 Национални минути с абонамент 2.00 лева/месец и ТВ услуга при условията на тарифен план VIVACOM Smart S с месечен абонамент 17.99 лева/месец. Срокът на договора е за 24 месеца. От приложение № 1 към същия договор от 05.12.2015г. се установява, че на 05.12.2015 г., Р.Т. е сключила и Договор за лизинг № ********** за устройство - GSM „SAMSUNG GALAXY GRAND NEO“, на обща лизингова цена 189.60 лв., със следната схема на изплащане: 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 7.90 (седем лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 7.90 (седем лева и 90 ст.) лева.
С исковата молба и с допълнителна такава са приложени и фактура № **********/08.05.2017г. с посочена сума за плащане 143.01лв.; фактура № **********/08.04.2017г. с посочена сума за плащане 71.46лв.; фактура № 12275551594/08.06.2017г. с посочена сума за плащане 208.03лв.; фактура № **********/08.07.2017г. с посочена сума за плащане 435.80лв. и фактура № **********/08.08.2017г. с посочена сума за плащане 676.53лв.
По делото са представени Общите условия на договора между „Българска Телекомуникационна Компания“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, както и Общи договорни условия на „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД за лизинг на устройства – в сила от 01.08.2016г.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД вземания, посочени в Приложение № 1, представляващи неразделна част от договора.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. "С.Г.Груп" ООД е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД вземания от трети лица, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.
Според извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. процесните вземания спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.
С писмо към същия договор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.
По делото е представено и уведомление без номер, дата и данни за получаването им, от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД чрез "С.Г.Груп" ООД и от „ЮБЦ" ЕООД до ответника, с което го уведомяват за сключените договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
От материалите,
съдържащи се в ч. гр. д. № 1691/2020г. по описа на РС-Хасково, приложено по
настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 12856/14.08.2020
г. е издадена Заповед № 816/04.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за процесното вземане, както и разноски
по делото в размер на 25.00 лв. за платена държавна такса и 180.00 лв. адвокатско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против
ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на заповедта.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 и сл. ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни поради следните съображения:
По делото не се спори, а и от представените по делото
договори за мобилни услуги и договор за лизинг, несъмнено се установява, че са
валидно сключени и съответно обвързват страните по делото. Доколкото носят
подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл. 180 от ГПК
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. В този смисъл следва да се приеме, че с подписването на
процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг в правната сфера на
всяка от страните са възникнали съответни права и задължения. Вземането по договорите
е било валидно цедирано от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД по силата на Приложение
№ 1 към Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г, и съответно
от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
Тук следва да се посочи, вкл. и във връзка с ответните възражения, че съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява да е налице, нито към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, нито до приключване на устните състезания в настоящото производство. В действителност, съобразно утвърдената съдебна практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. За да има обаче цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такъв факт не е осъществен, нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. До ответника е било изпратено уведомително писмо за извършените, коментирани по-горе, прехвърляния на вземания, но то не е достигнало до знанието му. Не може да се възприеме и становището на ищеца, че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено по реда на чл.47 ГПК. Ето защо, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва извод, че извършената цесия все още не е произвела спрямо него своето действие по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Освен това, макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорно упълномощаване. При това положение, съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника, респ. същият не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск.
За пълнота на изложението и във връзка с ответните оспорвания, на първо място следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав, претендираните вземания не са погасени по давност. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че падежът на вземането, което е обективирано във фактура № **********/08.08.2017г., е на дата 25.08.2017г., а давността за изпълнение на тези вземания, не настъпва с изтичане не на 3-годишен срок, а в случая е приложима общата 5-годишна даваност, тъй като посочената фактура обективира не само вземанията за неустойка. Отделно от това, без съмнение ищецът е предявил претенциите си по заповедното производство на 13.08.2020г., преди изтичане и на 3-годишния срок, видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1691/2020г., а и в случая са били приложими правилата, действащи по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. ДВ бр.44, 2020г., в сила от 14.05.2020г.), според които (чл.3, ал.1, т.2 от с.з.) „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: 2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти“.
Искът за
неустойка, следва да бъде отвхвърлен като неоснователен и на още едно
основание, а именно, според настоящия съдебен състав, неустоечната клауза,
служеща като основание за претендираната сума, е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следва да следи служебно, а преценката се
извършва към момента на сключване на договора - т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски
до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. Следователно, уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, създава условия за неоснователно обогатяване на едната
страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл
са Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение
№ 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. Както бе посочено,
съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото, каквато
е настоящата хипотеза. В този смисъл е и цитираното вече Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява факта, процесната цесия да е породила действие спрямо ответника, за което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 1691/2020г. по описа на РС Хасково, а също така и нищожност на неустоечната клауза. По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода по спора, на ищеца не се следват разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу Р.Г.Т. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 и сл. ЗЗД, за приемане на установено, че Р.Г.Т. дължи на “ЮБЦ” ЕООД сумата от 197.22 лева, представляваща дължима неустойка по сключен между Р.Г.Т. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от 05.12.2012г.; сумата от 31.60 лева, представляваща главница по договор за лизинг № ********** сключен между Р.Г.Т. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД с клиентски номер ********** от 05.12.2012г., които вземания са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие - на “ЮБЦ” ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. между “ЮБЦ” ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 816/04.09.2020г., издадена по ч.гр.д. № 1691/2020г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се
чете
/Хр. Жисова/
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.