№ 573
гр. Варна, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20213100102519 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Ищeцът Н. В. К., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява
се от адвокат С.С. и от адвокат Е.Т., и двамата от АК - Д., редовно упълномощени и
приети от съда от днес.
Ответната страна МБАЛ „С.А.-В.“ АД, редовно призована за съдебно заседание,
представлява се от адвокат О.К., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответната страна СВ. К. К., редовно призован за съдебно заседание, явява се
лично, не се представлява.
Третото лице помагач ЗАД „ДБ:Ж.З.“ АД, редовно призовано за съдебно
заседание, представлява се от адвокат Т.Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице В. ХР. К., редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ОТВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА:
Делото е в първо съдебно заседание.
Съдът с Определение № 330 от 25.01.2022 г. е приел проекто-доклада по делото, в
който е изложил фактическите твърдения на страните, определил е правната квалификация
на предявения иск, допуснал е приемането на писмени доказателства.
АДВ. Т.: На първо място правим искане за отвод на настоящия съдебен състав, на
основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради наличието на обективни факти, а именно, че
вторият ответник е в списъка на вещите лица от района на Окръжен съд – Варна. Същият не
го отрича, включително и в отговора на исковата молба. Изрично заявява, че той от тридесет
години е вещо лице със специалност неврохирургия и смятам, че няма да бъде независимо и
безпристрастно за разглеждане на настоящия спор. Бихме желали делото да бъде прекратено
или изместено извън района на Апелативен съд – Варна.
АДВ. К.: Категорично възразявам.
ОТВ. К.: Категорично възразявам. Това са смешни доводи.
АДВ. Г.: Не считам изложените аргументи, с които се обосновава искането за отвод
на настоящия съдебен състав за основателни, доколкото така, както бяха направени
евентуално биха могли да бъдат възражения за отвод на вещо лице по дело, по което да е
вписано в списъка на вещи лица в град Варна, но това не се отнася за съдебния състав. Още
по-малко следва да се приеме за основателно искането делото да бъде прекратено и
изпратено за разглеждане от друг съд извън апелативния район на град Варна, доколкото
основание за това няма. А дали ответникът е вписан или не в списъка на вещите лица не
може да бъде основание за такова, посочено като условие за искане на отвод на съда в
настоящото производство, поради което моля да оставите искането без уважение, като
неоснователно и в двете му части.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и направеното искане по реда на чл.
22, ал. 1, т. 6 от ГПК намира същото за неоснователно по следните съображения: Поискан е
отвод на настоящия съдебен състав по отношение на това, че ответникът по делото К. е бил
вписан в списъка на вещите лица при Окръжен съд – Варна. В тази насока следва да се
отбележи, че независимо от това обстоятелство, настоящия съдебен състав никога в своята
съдебна практика не е вписвал ответника като вещо лице. Макар и формални, служебни
отношения не съществуват. В този смисъл, съдът намира искането за неоснователно, тъй
като липсват основания, които да могат да създадат основателни съмнения относно
безпристрастността на съдебния състав. В този смисъл съдът намира искането за
неоснователно, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, чрез неговите процесуални
представители, за отвод на председателя на състава, по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
2
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по проекто-
доклада на делото.
АДВ. Т.: Запознати сме с доклада. Моля да бъде допълнен, като бъде конкретно
посочена цената на иска на имуществените и неимуществените вреди, където е посочена
правното основание на исковата ни претенция, тъй като с допълнителна молба сме уточнили
нейния размер. В самото определение по доклада няма посочена цена на иска. На страница
16, моля да бъде допълнено определението в тази част с конкретната цена на иска.
СЪДЪТ, намира направеното искане за напълно основателно. Съдът е пропуснал в
проекто-доклада по делото да посочи цената на исковете за имуществени и неимуществени
вреди, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДОПЪЛВА проекто-доклада по делото в следния смисъл:
В диспозитива на Определение № 330/25.01.2022 г., на страница 16, след абзац втори,
след изречението: „Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, чл. 45 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД“ да се допълни с: „, предявен за сумата от 111 175 лева, представляващи сумата от
100 хиляди лева обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 11 175 лева
обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
съответните лихви, посочени към мотивите на определението“.
АДВ. Т.: В точка три от доказателствените си искания, обективирани в исковата си
молба, сме направили искане за издаване на съдебно удостоверение, които да ни послужват
пред Б. "С.М."-П., от където да се снабдим с история на заболяването на ищеца. Няма
произнасяне по това искане в проекто-доклада.
Също така сме направили доказателствено искане за допускане на трима свидетели,
при режим на довеждане и би трябвало в днешно съдебно заседание да се произнесете, тъй
като сме изпълнили Вашите указания.
Допълвам исковата си молба, като на страница втора, абзац втори, на ред втори, след
думата „същият“ да се добави сричката „не“, като смисълът на изречението е, че през
следващите месеци ищецът не се е чувствал добре.
Нямам други възражения по доклада.
АДВ. К.: По проекто-доклада, по отношение на искания от наша страна свидетел,
съдът не се е произнесъл. Ние го водим днес, така че ако може да бъде разпитан. Той ще
бъде разпитан по отношение на лечението, тъй като е участвал в процесната операция.
Имаме предвид операцията, извършена от „МБАЛ С.А.-В.“ АД. Той е бил в екипа. С този
свидетел ще докажем на първо място дали по негово мнение е отстранена хернията, което е
едно от основните съображения във връзка с исковата молба. С тези показания ние ще
установяваме това, че твърденията на ищеца, че не е отстранена тази херния, не са верни, т.
е. при оперативната намеса, която е извършена в ответната Б., е открита такава херния и тя е
отстранена по оперативен път.
По отношение на третото лице - помагач и във връзка с наше становище по доклада,
което беше входирано, предвид това, че като ответник „МБАЛ С.А.-В.“ АД иска привличане
по една полица, а професор К. по друга полица, а реално в проекто-доклада виждам, че е
цитирана само полицата, завършваща на 620. По едната полица е застрахован по
3
професионална отговорност медицинския персонал. Другата полица е гражданска
отговорност на юридическото лице. Това са две различни полици по две различни
застраховки. Съответно ние, „МБАЛ С.А.-В.“ АД, искаме привличане на третото лице по
силата на едната полица. Полицата, завършваща на 620 е на „МБАЛ С.А.-В.“ АД, а
полицата, завършваща на 619 е на професор К..
АДВ. Г.: Становището на колегите е, че представляваното от мен дружество е
привлечено като трето лице на страната на ответниците, т. е. и на двамата ответници.
Нямам възражение по доклада.
ОТВ. К.: Нямам възражение по доклада.
СЪДЪТ, с оглед направеното възражение намира следното:
СЪДЪТ с определение по реда на чл. 140 от ГПК се е произнесъл по реда на чл. 219
от ГПК, като е конституирал в качеството на трето лице помагач на страната на ответниците
техния застраховател по професионална отговорност. В случая обаче съдът следва да
допълни определението си в тази част, като конституирането в качеството на трето лице на
ЗАД „ДБ:Ж.З.“ АД, следва да участва в процеса като трето лице помагач на страната и на
ответника СВ. К. К. по застраховка професионална отговорност със застрахователна полица
№********** от 31.07.2017 г. В този смисъл съдът намира искането за основателно, поради
което
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА допълване на проекто-доклада по делото в следния смисъл:
В диспозитива на определението следва да се включи, че конституирането в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника СВ. К. К. е по сключена
застраховка професионална отговорност на медицински персонал по застрахователна
полица №********** от 31.07.2017 г., действаща към момента на твърдения деликт.
По отношение на доказателството искане, съдът ще се произнесе след становище на
останалите страни.
СЪДЪТ, предвид направените уточнения намира, че следва да приеме за окончателен
изготвения и връчен проекто-доклад по делото, ведно с направените в днешно съдебно
заседание уточнения, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА за окончателен изготвения и връчен на страните проекто-доклад по
делото, обективиран в Определение № 330 от 25.01.2022 г., ведно с направените изменения в
днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ, по отношение на писмените доказателства намира, че същите следва да
бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото, поради което
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба доказателства: копие от резултат от рентгенография на шийни прешлени от
10.04.2017 г., изготвен от „МЦ В.Ф.“ ООД; копие от резултат от компютъртомографско
изследване от 27.04.2017 г. на „ДКЦ-I-Д.“ ООД; копие от резултат от образно изследване от
13.11.2017 на „СМДЛ-М.“ ЕООД – Д.; копие от епикриза изх. № 5055 с дата на приемане
26.03.2018 г. и дата на изписване 29.03.2018 г. на МБАЛ „С.А.-В.“ АД; копие от талон за
медицинско изделие от 27.03.2018 г. на пациент Н.К.; копие от резултат: нативно скениране
пореден № 2545/01.12.2020 г. на МДЛЯМРД „Р. ЕООД“ – Варна; копие от фискален бон от
01.12.2020 г. за сумата от 320 лева; копие от епикриза на клиника по неврохирургия изх.
№****/2020 г. – 3 листа; копие от фактура № **********/18.12.2020 г., издадена от МБАЛ
„С.М.“ ЕАД, ведно с фискален бон; копие от фактура № **********/18.12.2020 г., издадена
от МБАЛ „С.М.“ ЕАД, ведно с фискален бон; копие от амбулаторен лист № 371/20.05.2021
г.; копие от амбулаторен лист № 443/03.06.2021 г.; копие от амбулаторен лист №
94/05.06.2021 г.; копие от талон за МЕ № 9 с дата 05.06.2021 г.; копие от амбулаторен лист
№ 448/07.06.2021 г.; копие от амбулаторен лист № 3767/25.06.2021 г.; копие от протокол на
изследване от 25.06.2021 г. – 2 листа; копие от медицински протокол на ЛКК №
511/18.12.2020 г. от МБАЛ „С.М.“ ЕАД; копие от болничен лист №
Е20202519125/18.12.2020 г.; копие от болничен лист № Е20202519125/18.12.2020 г.; копие
от болничен лист № Е20202639765/19.01.2021 г.; копие от болничен лист №
Е20210282501/17.02.2021 г.; копие от болничен лист № Е20210282683/19.03.2021 г.; копие
от болничен лист № Е20210870483/19.04.2021 г.; копие от болничен лист №
Е20210870715/21.05.2021 г.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба вх. № ***/07.01.2022 г. доказателства: копие от Трудов договор
№ 51/01.04.2020 г. на МБАЛ „С.А.-В.“ АД; копие от история на заболяването №
5055/26.03.2018 г.; копие от направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури от 21.03.2018 г.; копие от талон за медицинско изделие от 27.03.2018 г., ведно с
фискален бон; копие от епикриза, издадена от МБАЛ „С.А.-В.“ АД изх. № 5055 с дата на
приемане 26.03.2018 г. и дата на изписване 29.03.2018 г. – 2 листа; копие от искане за
хоспиталогично изследване от 30.03.2018 г.; копие от резултат от хоспиталогично
изследване от 03.04.2018 г. от МБАЛ „С.А.-В.“ АД – 2 листа; копие от амбулаторен лист №
3794/21.03.2018 г.; копи от лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния
блок/спешното отделение с дата 26.03.2018 г.; копие от декларация за информирано
съгласие от Н.К. – 2 листа; копие от температурен лист – 2 листа; копие от декларация за
информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за
диагностика и лечение на неговото заболяване от 29.03.2018 г. на Н.К.; копие от талон за
платена такса от 29.03.2018 г.; копие от здравноосигурителен статус от 26.03.2018 г. на Н.К.;
копие от лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка на Н.К. – 2
5
листа; копие от информирано съгласие за медицински и хирургически процедури от
26.03.2018 г. – 2 листа, ведно с декларация на Н.К.; копие от фиш за имунохематологично
изследване от 26.03.2018 г.; копие от допълнителен лист към ИЗ № 5055, копие от
оперативен протокол № 114 и 115/28.03.2018 г.; копие от предоперативна епикриза изх. №
5055/26.03.2018 г.; копие от анестезиологичен лист; копие от искане за ренгенологично
изследване от 26.03.2018 г.; копие от информирано съгласие от 26.03.2018 г.; копие от
анамнеза – 3 листа; копие от извадка от регистър с наблюдения на болния от 26.03.2018 до
29.03.2018 г. – 6 листа; копие от Застраховка „Професионална отговорност на медицински
персонал“ полица № **********/31.07.2017 г.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба вх. № 359/07.01.2022 г. доказателства: копие от застрахователна
полица №**********/31.07.2017 г. на ЗДД „ДБ:Ж.З.“ АД; копие от научни трудове и научни
статии – 14 листа; копие от резултат от хистологично изследване – биопсия № 5223..4.
СЪДЪТ ДОКЛАДА постъпила молба вх. № 2778/04.02.2022 г. от МБАЛ „С.А.-
Варна“ АД.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА становище вх. № 4547/23.02.2022 г. от ЗАД „ДБ:Ж.З.“ АД.
АДВ. К.: Представили сме история на заболяването. Ние представяме всичко, което е
към история на заболяването, включително и образните изследвания. Тях ги има като
разчитане в ИЗ-то, представяме ги и на магнитен носител, предвид това, че вещите лица
искат да ги видят. Други медицински документи в лечебното заведение освен тези,
приложени към отговора няма. Представили сме и трудовите договори на С.К..
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците да изразят становище по
направеното от ищеца искане за снабдяване със съдебно удостоверение, по силата на което
да се снабди от МБАЛ „С.М.“ ЕАД – П. с исканите документи.
АДВ. К.: Нямам възражение.
АДВ. Г.: Предоставям на съда.
ОТВ. К.: Аз не знам защо искат препис от ИЗ-то от МБАЛ „С.М.“ ЕАД. Аз нямам
против, само да не съжаляват.
СЪДЪТ по отношение на направеното от ищеца искане, следва да издаде съдебно
удостоверение в полза на ищеца, чрез неговите процесуални представители, по силата на
което да се снабдят със заверен препис от история на заболяване №****/2020 г. от Клиника
по неврохирургия към МБАЛ „С.М.“ ЕАД, град П., както и цялата медицинска
документация, съставена във връзка с приемането и лечението на Н. В. К., поради което
6
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗГОТВИ И ИЗДАДЕ в полза на ищеца Н.К., действащ чрез своите
процесуални представители адвокат С.С. и адвокат Е.Т., и двамата от АК – Д., по силата на
което да се снабдят със заверен препис от история на заболяване №****/2020 г. от Клиника
по неврохирургия към МБАЛ „С.М.“ ЕАД, град П., както и с цялата медицинска
документация, съставена във връзка с приемането и лечението на Н. В. К., ЕГН **********,
след представяне на доказателство за заплатена държавна такса в размер на пет лева.
АДВ. Т.: Отказваме се от третия свидетел. Държим на двама, които държим да бъдат
разпитани в днешното съдебно заседание.
АДВ. К.: Водим един свидетел.
АДВ. Г.: По отношение на искането за гласни доказателства. От депозираната молба
става ясно, че се искат свидетели за установяване на имуществените вреди, което със
свидетелски показания не е допустимо, доколкото по делото се съдържат разходни
оправдателни документи за изложените от тях твърдения. Отделно от това не считам, че за
обстоятелствата как допуснатата твърдяна лекарска грешка се е отразила на емоционалното
състояние следва да бъдат разпитвани свидетели, поради което не считам, че въпреки, че е
депозирана уточняваща молба, фактите и обстоятелствата, за които се искат свидетелите,
остават неуточнени към настоящия момент. Аз не мога да разбера какво означава „изразила
обема на неимуществените вреди”, както и в „какво състояние е бил изписан ищеца”,
очевидно от МБАЛ „С.А.-В.“ АД. Какво се влага в термина „в какво състояние“?
АДВ. Т.: По отношение искането на ответника МБАЛ „С.А.-В.“ АД за допускане на
свидетелски показания на доктора, който е бил в екипа, опериращ нашия доверител, считам,
че е недопустимо със свидетелски показания да се установяват факти, които би трябвало да
са в медицинската документация и трябва да се докажат в настоящото производство с
медицинската експертиза. Свидетелят, който водят, да не говорим, че в началото на
заседанието беше и в залата, е част от екипа на другия ответник. Предоставям на съда. Аз
правя възражение, като считам, че не са допустими свидетелските показания за изясняване
на точно тези факти и обстоятелства. Не ми беше дадена възможност по отношение на това,
че бяха приети приложените с отговора на доктор К. доказателства. Считам, че приложените
документи не са доказателства. Това са научни статии, които не представляват
доказателства. Научните трудове, които са на български език биха влияли на мнението на
вещото лице. Те са подвеждащи. Това не са доказателства. Това е създаване на мнение в
съдебния състав и във вещото лице, което ще извърши експертизата. Това са факти и
обстоятелства, които се съдържат евентуално в тези статии, които би трябвало да ги знае
вещото лице или да си ги намери като научен труд, но това не е доказателство по делото.
7
Със същата сила можем да приложим разпечатка на някой закон и наредба. Няма как да е
доказателство. Противопоставям се на разпита на свидетеля.
СЪДЪТ намира, че следва да допусне в полза на ответниците искания свидетел,
поради следните съображения: На първо място показанията на свидетелите следва да се
ценят от съществото на правия спор, съобразно всички събрани по делото доказателства. По
отношение на допустимостта, съдът намира, че тези доказателства са допустими дотолкова,
доколкото се оспорват или не съставените медицински документи по отношение на
извършената операция. В този смисъл, с оглед направеното оспорване на факт, отразен в
официален документ съдът намира, че следва да бъде допуснат искания свидетел.
По отношение на искането на тримата свидетели, тъй като страната е заявил искането
само за разпит на двама, то по отношение на интензитета, характера, вида на претърпените
от ищеца болки и страдания, касаещо неимуществени вреди, следва да допусне двамата
свидетели.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит водените от страна на ищеца, чрез процесуалните му
представители двама свидетели от поисканите трима, с оглед направената редукция от
самите тях в днешно съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит воденият от ответниците свидетел.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Н.П. К.А.
В залата влиза свидетелят Н.П. К.А.
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Н.П. К.А – 60 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – град Д., ул.
"Д.К." **, вх. *, ет. *, ап. *. Майка на ищеца. Желае да свидетелства. Предупредена за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелката К.А: Сина ми постъпи на лечение в Б. МБАЛ „С.А.-В.“ АД през 2018
8
г. с болки в кръста. Водехме го на лекар, биха му инжекции, след което болките се
увеличиха, станаха по-силни. Решихме да приложим някакво лечение - направихме ядрено-
магнитен резонанс (ЯМР). При ЯМР се видя, че има хернии, които трябва да се отстранят.
Отидохме с ЯМР и с изследванията в „С.М.“ при доктор Я.Е., направихме консулт с доктора
и той каза, че наистина има две хернии, които трябва да се отстранят, но поетапно. Първо
трябва да се отстрани едната херния, след което другата. Даде ни време да си помислим,
защото не можахме веднага да вземем решение – болките продължаваха. Ние след три-
четири месеца отново отидохме при доктор Я.Е.. След като отидохме при него в „С.М.“, той
ни каза, че трябва да направим нов ЯМР и ще извади първо едната, след което ще извади
втората херния. Решихме да направим втора консултация с доктор К.. Показахме му ЯМР и
той каза, че ще отстрани двете хернии. Попитахме го изрично дали трябва да се прави ЯМР.
Той каза, че ще ползва този и ще отстрани двете хернии. Решихме да направим операцията
при доктор К., след като ще извади и двете хернии с една операция. След това започнаха
изследванията. Болките си ги имаше. Отидохме сутринта, направиха му изследване на обяд
и го пуснаха. На другия ден го заведохме пак и пак го пуснаха. На третия ден насрочиха
операцията. Отидохме сутринта, направиха му изследвания и го вкараха в операционната.
След операцията, не знам колко продължи, може би час-два, нямам идея. Пуснаха ни да
видим как е Н., разговаряхме с медицинската сестра. Поисках да видя херниите. Показаха
ми две хернии. Едната беше около десет сантиметра. Вече беше минала операцията и те
казаха, че херниите са извадени. Ние ги попитахме дали са извадили двете харнии. Те казаха
„да” и аз поисках да ги видя. Показаха ми две хернии, за които аз и до ден днешен си мисля,
че това беше макет. Поисках да ми ги дадат, отказаха ми. Мисля, че бяха макет, защото бяха
много огромни, с голям диаметър и ми се стори нещо нереално. Поисках херниите от
медицинска сестра, предполагам. След което Н. беше изписан. Вечерта пренощува в Б.та и
на другия ден беше изписан. Като казвам изписан – беше си вкъщи. Болките продължаваха.
Ние го отдадохме на това, че впоследствие ще отминат. Мина се доста време, Н. не се
чувстваше добре, започна да страни от приятели, да не споделя с нас, започна да си мисли,
че ще остане инвалид. Болките го провокираха да си мисли така. Той постоянно беше с наша
помощ. Ние му помагахме, вдигахме го от леглото, до тоалетна сме го съпровождали. На
него му беше неудобно от това, че трябва ние, като родители да се грижим за него. Той е
млад човек и не може сам да си задоволи физиологичните нужди. Следоперативното му
състояние не беше добро, не можеше да става, психически беше зле. Раната беше огромна.
Изпратиха ни на превръзки в Д., при лекаря, който ни препоръчаха. Заведохме го там на
превръзки, които си плащахме. Разкъсаха му конеца. Раната започна да кърви. Разкъса му
конеца докторът от Д., който му правеше превръзките. От къде да знаем защо му го разкъса
– пипал е раната. По всяка вероятност е бръкнал в раната. Този доктор ни го препърчаха от
Б. „Св. А.“. Казаха ни там да отиваме на превръзки, нямало нужда от контролни прегледи,
нямало нужда да ходим при тях. Превръзките да си ги правим в Д.. След което раната
започна да кърви. Н. отново изпадна в депресия. Чувстваше се много зле, безсилен,
отпаднал. Психически - странеше от приятели, не споделяше с нас. Решихме да се обадим в
Б. „Св. А.“ да видим на какво се дължи това кървене. Казаха ни, че кървенето е нормално,
9
пречиствал се и затова нямало проблем. След което болките продължиха. След шестия
месец, ако не се лъжа, нямаше година, болката започна да слиза към крака. В тези шест
месеца изпитваше много силни болки. Не се обслужваше сам. Положението не се е
подобрявало. Влошаваше се състоянието му. Започна да му изтръпва крака, болката започна
да слиза надолу. Това стана около шест месеца след операцията, нямаше годината. Нещата
се влошаваха. Той започна да пита баща си той как се е чувствал след неговата операция,
имал ли е такива болки, можел ли е да става въобще. Той не можеше кола да кара.
Постоянно ходеше с баща си на прегледи и превръзки. Постоянно ние го обгрижвахме. След
което решихме отново да направим ЯМР. Решишхме, защото имаше изтръпване в левия
крак. Той вече не можеше да контролира крака си и като се схванеше при навеждане,
падаше. Не можеше да си практикува работата. Той работи като управител на заведение.
Няма каси за носене, но той беше и сервитьор, помагаше на тях. Там се затрудняваше,
защото не можеше да издържа на напрежението. Той трябва да бъде постоянно прав, а пък
за това, че стои прав, имаше адски болки и падаше на колене. След което, нали Ви казвам,
решихме да направим нов ЯМР. Той през това време не ходеше на работа, защото не
можеше. След шестия месец след операцията той започна да ходи на работа. Той трябваше
по някакъв начин да си движи нещата, но имаше болки. Ходеше, но не си вършеше
работата. Не беше пълноценен да си я върши, защото болките бяха силни, непоносими и той
трябваше постоянно да ляга и да си почива, а пък неговата работа не позволяваше почивка.
След което направихме ЯМР, втори път. Решихме, че нещата не са добре, щом не отшумява
тази болка. След втория ЯМР се оказа, че херниите, същите, на същите места, са си там.
ЯМР ни беше препоръчан. Ние отидохме за консулт първо в Д., след което отидохме при
доктор Х. и той ни препоръча да направим ЯМР, за да види за какво става въпрос. След
ЯМР се видя, че херниите са отново там и са по-големи, уголемени са. Каза ни, че до два-три
месеца трябва да решим какво да правим, защото нещата се влошават и в един момент пак
ще се наложи да му се прави операция, но няма да може се оправи. Ако се забави операцията
няма да може да се възстанови. Ние трябваше много бързо да вземем решение, за да може да
му се помогне. Защото след това те ще му направят операцията, но тя няма да има такъв
ефект, ако се забави. Ако се забави операцията, той ще остане инвалид. Той няма да има
чувствителност на краката, защото този нерв е прекъснат, притиснат и той не се
възстановява. Предприехме да направим операцията след рождения ден на внука ми.
Понеже по него време бяха забранени операциите, предвид Ковид и се наложи в неделята да
ни приемат. В понеделник трябваше да направят операция. Направиха я във вторника.
Операцията продължи изключително дълго – седем часа. Много тежка операция - има
импланти, болтове. Отстраниха само едната херния, защото не може двете да се отстранят,
както ни убеждаваше доктор К.. Той отново лежа в Б.та. Три-четири дни лежа, беше на
много силни упойващи лекарства, защото болките бяха непоносими. Напрежението от наша
страна беше огромно. Операцията се заплати. Той се прибра вкъщи също с много силни
болки. Пак продължихме лечението с лекарства. Започна поетапно да става. Раните бяха
сравнително малки и почти не се забелязваха. На контролен преглед отиде след един месец
във Варна. Дорктор Х. го извика, направи му контролен преглед. Това е след втората
10
операция. След което отново, след един месец, ако не се лъжа, пак го извика на контролен
преглед, продължи му лечението с хапчета. Той ходеше и в Д. на прегледи, при доктор Н.,
ако не се лъжа. Доктор Н. му даваше болничен. Болничният продължи шест месеца, но на
третия месец доктор Н. каза, че не може да дава повече болнични. Каза му да отиде за
болнични там, където са го оперирали. Беше казал: „На тях даваш парите, при мен идваш за
болничен”. Потърсихме консулт с друг лекар. Отидохме във втора градска при доктор
Донева, ако не се лъжа. Болничният продължи шест месеца и Н. трябваше да се яви на
ТЕЛК. В момента е с ТЕЛК. След втората операция се чувства сравнително добре. Според
мен втората операция му е подействала. След втората операция нямаше кървене. Към
момента се движи. Няма кървене, болки и изтръпване също няма. Към момента си върши
работата, работи. Към момента шофира, но беше спрял след първата операция. Сега шофира,
но всяко движение трябваше да бъде премерено. Н. никога не е падал по гръб на кръста си.
Падал е на колене и то от болка, след първата операция. Като се наведе да отключва,
кръстът му не издържа и пада на колене. В пълният си ръст никога не е падал. След първата
операция, която е направена в гр. Варна не му беше препоръчвано да посещава контролни
прегледи. Категорично казаха, че няма нужда от контролни прегледи. След операцията ще
бъде много добре, „щангист ще стане”, беше точната дума, но не се получи това. Той се
влоши. Той на контролни прегледи никога не е ходил. За контролните прегледи звъннахме в
Б. „Св. А.“ след кървенето. Разговарях с някой от отделението, не мога да кажа точно име,
но казаха, че няма проблеми, нормално било раната да кърви, пречиствала се е и затова. Това
било нормално и ние го приехме като нормално. След като ти го казва лекар – доверяваш му
се, ама за съжаление не би трябвало да се доверяваш. Според мен не би трябвало да кърви.
Сега защо нямаше кървене. След втората операция нямаше никакво кървене. Преди
операцията в град Варна, ЯМР беше направен в Д.. ЯМР беше направен четири месеца и
нещо - пет месеца близо бяха минали преди операцията. Точно затова, като отидохме с този
ЯМР при Я.Е., той ни каза, че трябва да направим нов. Говоря за операцията в „Св. А.“. Като
отидохме в „С.М.” при доктор Я.Е. ни казаха, че трябва да направим нов ЯМР, защото на
този е минал срока. Четири месеца и половина - пет месеца са минали. А когато отидохме за
консулт при доктор К., той ни каза: „Няма проблем. Този ЯМР ще го ползваме и няма да се
прави втори”. След първия ЯМР, преди да се стигне до операция, се опитаха да лекуват с
инжекции, но не станаха нещата. Инжекциите бяха изписани от Б.та в Д.. Ние там ходихме
на прегледи. След проведеното лечение, не е правен ЯМР, преди операцията в гр. Варна.
Ние живеем заедно в апартамент. Когато беше изписан от МБАЛ „Св. А.“ - Варна по всяка
вероятност е получил епикриза. В тази епикриза не съм видяла да пише за контролен
преглед, но звъняхме да попитаме контролен преглед трябва ли, кървенето защо се появи,
каква е причината. Казаха, че няма нужда от контролен преглед и всичко е ОК. Н. звънна в
МБАЛ „Св. А.“.
АДВ. К.: Искам да се установи кой, къде е вдигал телефон и по телефона е дал
медицински становища.
Свидетелката К.А: Той е разговарял с доктор К.. С него, защото ние поддържахме
11
връзка там. С професор К. е би трябвало да разговаря. Е говорил.
Съдът предупреждава свидетелката, че за показанията си носи наказателна
отговорност.
Свидетелката К.А: Добре, предполагам, че с професор К. е разговарял.
Предполагам, защото Н. си комуникираше. В периода между изписването от „Св. А.“ и
приемането му в П. си имаше болките и вследствие на тези болки той започна да страни от
приятели, очакваше да отминат, а те не отминаваха. В последните дни, дните преди да се
консултираме с доктор Х., наистина болките му бяха много силни. Той си ги имаше
болките, но ние очаквахме, че болките са вследствие на операцията. След изписването той
си имаше болки. Ние ги отдадохме на това, че са вследствие на операцията. След време,
колко време не си спомням, не мога да кажа точно, болките се усилиха, те не намаляха.
След което започна изтръпване на крака, започна кръста да не го държи, не можеше да бъде
пълноценен в работата си и ние решихме, че отново трябва да потърсим помощ. Тогава
решихме да отидем на консултация при другия доктор и тогава болките бяха силни, кракът
му изтръпваше, нямаше чувствителност, нямаше контрол и започна да куца. Болките слизат
надолу, кракът му изтръпва до пръстите и той започва за куца. Не мога да кажа точно време,
но пак Ви казвам - след операцията очаквахме болките да отшумят.
АДВ. К.: В този период между двете операции, той ходи ли на лекар, като изключим
посещенаията, които са били непосредствено преди операцията и които вече са
предвещавали втората операция? В този период от две години и осем месеца?
Свидетелката К.А: Да. Ходи на лекар, разбира се. При д-р Н. ходи, а след това и при
личния лекар. Д-р Н. е неврохирург или невролог. Синът ми е здравно-осигурен. Не мога да
кажа дали ходи при д-р Н. с направление.
АДВ. К.: Колко пъти горе-долу ходи на лекар, при условие, че е изпитвал „силни
болки”. Цитирам Вас?
Свидетелката К.А: Ходихме. И в Бърза помощ сме ходили, но как да кажа колко
пъти – два, три, пет. От къде да знам точно колко пъти. Но сме ходили в Бърза помощ.
Слагали са му инжекции. Не само веднъж сме ходили в Бърза помощ. Как да кажа колко
пъти сме ходили в Бърза помощ - два, три, пет пъти. От къде да знам колко пъти. При д-р Н.
сме ходили за болничен. Това е след първата операция.
АДВ. К.: Ако трябва да обобщим, той е бил с много силни болки, но не е ходил на
лекар.
Свидетелката К.А: Как да не е ходил. Нали това Ви казвам. Не за болничен само.
Ходили сме и на Бърза помощ в Д..
АДВ. К.: Какво значи на Бърза помощ. Къде е Бърза помощ?
Свидетелката К.А: В Д..
12
АДВ. К.: Къде в бърза помощ в Д. сте ходили?
АДВ. Т.: Бързата помощ в Д. е само една.
Свидетелката К.А: Има кабинети на Бърза помощ там. Няколко пъти са му слагали
инжекции.
АДВ. К.: За две години и половина?
Свидетелката К.А: От къде да знам колко пъти сме ходили.
АДВ. К.: Вие колко извадени хернии в живота си сте виждали?
Свидетелката К.А: Видяла съм на съпруга ми хернията, защото той беше опериран
при д-р Х.. В едно шишенце я беше извадил. Тя е като хрущял такова, малко и затова
поисках да видя и тези хернии. Затова Ви казвам.
АДВ. К.: През 2020 година синът Ви претърпявал ли е някакъв битов инцидент -
падане, нещо?
Свидетелката К.А: Не. Категорично не.
АДВ. К.: Вие сигурна ли сте, може да Ви е нямало?
Свидетелката К.А: Добре как да Ви кажа. Аз не съм го виждала и той не ми е казал,
че е падал.
На въпрос на съда: Преди малко казахте, че като се е навеждал е имал проблем?
Свидетелката К.А: Това е от болки. Затова Ви казах, че като се наведе и има болки,
пада на колене. Не да падне от някъде или някакъв битов инцидент да има.
ОТВ. К.: Първо се обръщам към адвокатката и към свидетелката, ако се обръщат към
мен като към д-р К., ако обичат три пъти доктор да казват, ако не за по-накратко професор
К..
Свидетелката К.А: Държите да Ви се казва професор К., така ли?
ОТВ. К.: Естествено. Да има някакво уважение все пак.
След изписването от МБАЛ „С.А.“ в продължение на 2 години и 8 месеца, той по
доктори ходил ли е?
Свидетелката К.А: Нали това Ви обясних, господине.
ОТВ. К.: Къде са му документите. Нали всеки доктор издава документи? Има ли
документи от прегледите?
На въпрос на съда: Знаете ли да има такива медицински документи или не?
Свидетелката К.А: Не мога да отговоря.
ОТВ. К.: Значи нямате. В делото няма такива документи, това първо. Второ - в
издадения медицински протокол на ЛКК, при изписването от МБАЛ „С.М.”, след втората
операция, четем следното „анамнеза – анамнезата е снета по данни на болния, който
постъпва за първи път по спешност в МБАЛ „С.М.”, гр. П.. Значи от него е снета.
Продължавам да цитирам „Болките са се появили след битов инцидент, при който болният
13
паднал в дома си и е ударил силно кръста си.“
Свидетелката К.А: Не е падал.
ОТВ. К.: Ето го документът, написано е черно на бяло. Въпросът ми е – вярно ли е?
Падал ли е той?
АДВ. Т.: Свидетелката отговори преди малко на колегата.
Свидетелката К.А: Не е вярно това, което е написано.
ОТВ. К.: Значи, това което е написано тук е лъжа.
АДВ. С.: Не е съставила и изготвила този документ свидетелката, за да Ви отговори
на така поставения въпрос.
ОТВ. К.: Второ, след операцията в МБАЛ „Св. А.“, той работил ли е в продължение
на две години и осем месеца?
Свидетелката К.А: Работеше, но не пълноценно, защото имаше болки. Той си е
управител, той е самоосигуряващо се лице.
ОТВ. К.: Тогава защо след това не е работил, защо има 6 месеца болнични след
втората операция, след което има ТЕЛК?
Свидетелката К.А: Защото е много сложна операция. Изключително сложна.
ОТВ. К.: Аз знам по-добре коя операция е сложна.
Ако приемем, че не е бил добре след нашата операция, при положение, че в
епикризата е записано: „контролни прегледи след изписването на 12.04.2018 г. и на
26.04.2018 г.”, той спази ли ги тези контролни прегледи или не?
СВИДЕТЕЛКАТА: Не, защото при обождането е казано, че няма нужда да се ходи.
Той не е ходил на консултации. Причината за това, че не е отишъл на консултации е защото
той е разговарял по телефона и са му казали, че няма нужда.
ОТВ. К.: С кого е разговарял? С мен не е. Аз казвам, че с мен не е говорил. Между
другото, само да Ви информирам, че още му пазя херниите на Н.. Още стоят в едно
шишенце.
Свидетелката К.А: Доктора в Д., който прави превръзките, е препоръчан от Б. „Св.
А.“, от отделението. Казаха ни да отидем при него лекар. Препоръчали са го на Н.. Не зная
кой му го е препоръчал, от отделението някой. Не съм ходила на посещение при доктор Н.,
заедно със сина ми. Знам от сина ми каква манипулация му е направена при д-р Н., защото
като дойде, раната беше разкървавена - конецът беше скъсан и имаше дупка. Даже в
момента си личи, че е вдлъбнато. От това знам, то е видимо, виждам го. Аз лично не съм
присъствала, когато синът ми е падал на колене. Дъщеря ми е била там. Даже тя се е
разплакала и се е притеснила.
АДВ. Г.: Кой от докторите Ви е казал, че синът Ви ще остане инвалид?
14
Свидетелката К.А: Аз казах, че Н., защото имаше силни болки. Не казам, че доктор
го е казал.
АДВ. Г.: Напротив ще върнем протокола.
Свидетелката К.А: Доктор Х., каза че трябва много бързо да вземем решение,
защото впоследствие той няма да може да си контролира походката. Той ще бъде опериран,
но операцията няма да бъде пълноценна, успешна.
АДВ. Г.: Как се свързвахте с доктор Х. в П.?
Свидетелката К.А: Във Варна се свързахме с д-р Х., защото той прави операцията на
съпругата ми. След което, като отидохме на преглед разбрахме, че той работи в П..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля К.А.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля В.Н. К..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В.Н. К..
В залата влиза свидетелят В.Н. К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
В.Н. К. – 58 г., женен, неосъждан, български гражданин, с адрес – град Д., ул. „Д. К.”
**, вход *, ет. *, ап. *. Свидетелят е баща на ищеца. Желае да свидетелства. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелят К.: През 2018 г., даже и малко по-рано започнаха болки в кръста на сина
ми. Те се изразяваха в това, че примерно от време на време кръста му се секваше.
Започнахме да ходим по лекари, да му бият обезболяващи инжекции. След което, вече като
започна да изтръпва и крака му, понеже аз съм минал по този път, имам същата операция,
решихме да тръгнем по лекари, вече за операция. Разбрахме, че трябва да се лекува
оперативно. Направихме ЯМР в Д. и отидохме в „Св. М.“ при проф. доктор Я.Е.. Той ни
обясни, че понеже има две хернии, ще извадим едната херния и евентуално, ако има нужда
ще извадим втората, като трябваше да правим отново ЯМР преди операцията. Решихме да
вземем второ мнение и решихме да отидем в „Св. А.“, където аз навремето бях опериран.
Срещнахме се с професор К., като му обяснихме как стоят нещата, че има две хернии. Той
15
видя диска и каза „няма проблеми, режим, махаме едната, махаме втората“ и решихме, че с
едната операция ще махнем двете хернии. След което попитахме дали ще трябва да правим
и нов ЯМР. Той каза, че няма смисъл и че то се вижда нормално. Така постъпихме в
определения ден за операцията. Правиха изследвания два дена и го оперираха. След което
ни казаха, че имал много големи хернии, че рядко били такива големи херниите. След като
ни изписаха ни препоръчаха да сменяме превръзката в Д. в Б.та, при лекар, който също е
ходил на участия в „Св. А.“ и там още на първата или втората превръзка, която се
заплащаше по 25 лева, докторът му скъса шев, след което започна кървене. Няколко месеца
кървеше това нещо. Ние се консултирахме с д-р К.. Той каза, че няма проблем, че явно се
чисти организма, такива работи. Като казвам ние, ние се консултирахме дали да ходим на
преглед при него. Ние бяхме заедно. Жена ми се обади мисля. Жена ми се обади, сигурен
съм. Ние сме в една стая тримата и го говорим това нещо. Тя говори с проф. К., който каза,
че няма проблем, че това са нормални неща след операция. Мина обаче доста време. Болките
продължаваха. Ние го отчитахме на това, че операцията е още прясна, но като минаха доста
месеци и като започна отново пак да изтръпва крака и да прави такива, как да Ви обясня –
навежда се за нещо, примерно, и се схваща. Почна да е на обезболяващи инжекции и
хапчета, докато един ден решихме, че няма да стане така - той е младо момче на 30 години -
да продължи да се лекувам. Тогава се свързахме с доктор Х.. Той оперира мен преди години.
Направихме ЯМР. Отидохме при него за консулт. Обаче вечерта, като се върна сина ми с
резултатите от ЯМР, гледаме - същите хернии на снимката на същите места. Това ни
направи впечатление. Ние го забелязахме. Гледаме стария ЯМР, гледаме и новия – херниите
са там, едно и също. Тогава се свързахме с д-р Х.. Той ни посъветва, че трябва да се оперира
в най-скоро време, възможно най-бързо, за да не се влоши, защото може да се влоши до
такава степен, че да стане като инвалид. Имаше пандемия, но ни приеха в неделя в Б.та в П..
Там направиха отново изследвания, ЯМР и направиха операция, вече, по-тежка, защото не
да махнат двете хернии, а тези хернии са се срастнали с прешлените и е трябвало да се
укрепи и му сложиха инпланти. Така ни обясни лекаря. Операцията беше шест - седем часа.
След няколко дена го изписаха. Прибрахме го в Д.. Той претърпя големи болки в Б.та, след
операцията. След това ходихме на контролни прегледи във Варна при д-р Х., в Д. ходихме, в
смисъл при такива лекари - невролози, неврохирурзи, за болнични. Даваха му болнични
докато, след третия месец единият доктор каза „давате си парите на друго място, а пък
идвате при мен за болничен, за подпис“. На един колега жена му същата работа претърпя, тя
ме посъветва да отидем във Втора градска и от там без проблем казаха „да, наистина имаш
нужда“ и вземахме болнични шест месеца, след което си подаде документи за ТЕЛК. В
периода между операцията във Варна и операцията в П., Н. имаше болки, аз казах, че
отначало ги отдавахме на това, че е прясна операцията, но след като минаха повече месеци,
примерно три - четири месеца, болките продължаваха. Докато стана един момент, че пак
почна. Примерно навежда се за нещо и се схваща, остава, не може да се изправи. Аз го
вдигам, да го нося на ръце като малко дете. Това му се отрази, той се отчай, депресира се и
започна да реве, каза „аз така ли ще остана, като инвалид ще ходя“. В личните отношения
имаше проблеми. Започна да избягва да се среща с този и онзи, вика: „аз, младо момче,
16
куцам“. Болките ги имаше, затова предприехме стъпки. Като е легнал, болката си я имаше,
но започна да му изтръпва крака надолу, левия крак и тогава аз го посъветвах да не стоим да
чакаме де се влошава още повече и да предприемем мерки за лечение, защото е младо
момче. Доктор Н. сменяше превръзки в Б.та в Д. и болнични ни даде три месеца, след което
каза, че няма да дава повече болнични или трябва да се заплащат болничните, но така или
иначе той зимата не беше на работа, беше си вкъщи и решихме, че няма смисъл да ходим да
се молим за болнични. Между двете операции сина ми не е падал. Как да го обясня -
навежда се да вземе нещо и примерно се секва и остава на земята, защото идва момент, в
който не го държат краката. Освен, че има болки и краката започнаха да не го държат. След
което започнахме да правим инжекции, пет дена бием инжекции - един път, два пъти, три
пъти и накрая давай да ходим при друг доктор. След операцията във Варна, Н. не можеше да
шофира. Аз го водих навсякъде. Преди операцията и след операцията аз го водих с колата.
Между първата и втората операция Н. започна да шофира, но вече бяха минали шест месеца
и то в града. Примерно кара десет минути и спира, на дълъг път не се наемаше да кара. Аз
съм го водил. Не се наемаше да кара на дълъг път, защото имаше болки в кръста и няма как
дълго време да стои седнал да шофира. Сега той е по-добре. В смисъл такъв, че вече ги няма
тези болки и с стъпва повече на изтръпналия крак, повече върви. Сега, когато се натовари по
някаква работа, по-тежка, трябва да се пази. Има лека болка, но ние го отдаваме на това, че
има още една херния за вадене. Това е втората херния, защото не ги извадиха и двете, казаха
че нямало как. Ние живеем заедно със сина ни. След изписването от МБАЛ „Св. А.“ – Варна,
на контролни прегледи - единствено ходи във Варна да му махнат превръзките. Аз бях с
него. Там старша сестра мисля, че му маха шевовете. Това беше ходенето във Варна, един
път. През останалото време сменяха превръзката в Д.. Това ходене във Варна, в Б.та, не си
спомням колко време след изписването беше. Даже ми направи впечатление, че в Д.
превръзката беше отгоре до долу, докато във Варна я направиха нормална - само, където е
кръста и при всяко сядане тя се отлепя. Във Варна по-добре сложиха превръзката. Между
двете операции имаше период от 2 години и 8 месеца, в които имаше болки, те не са
постоянно силните болки, те са на момент, зависи дали ще се натовари нещо, пък тя
работата му не е такава. Той си има фирма, държи едно малко ресторантче, където след
операцията извикахме сестра му и зет му. Те работиха в ресторанта, а той отива примерно,
не мъкни каси, не сервира, просто си прави заявките, не извършва тежка физическа работа.
През този период, когато е имал силни болки, той не е ходил на лекар, колкото можеше
търпеше. Преди да се свържем с д-р Х., ходеше на инжекции. Тези инжекции се поставяха
от сестра ми, тя е медицинско лице и му поставяхме обезболяващи инжекции - „малгама“
ли, как се казваха не помня, едни червени ампулки, пет дена се бият, обезболяващи. При
личния лекар сме ходили, тя казва какво да му бием.
АДВ. Г.: Казахте много месеци след първата операция, че му е изтръпвал крака.
Колко месеца, според Вас, беше това?
Свидетелят К.: То не е минало. След операцията отначало отдавахме болката на
прясната операция, но после си продължи да си е така и не се е оправил, че пак да му е
17
изтръпни крака.
Аз не ги чета рентгеновите снимки, то има кой да ги чете. Има един лист, където
пише какво е и аз като прочетох, на снимката гледам, че същите хернии са на същите места.
По снимката докторът, който прави рентгена, той си пише становище. През тези две години
и половина аз си ходя на работа. При докторите ходихме аз, жена ми и сина ни. Някой път
жена ми може да не е идвала, но аз винаги съм с него. И при К., и при Я.Я., и при Х. аз съм
присъствал.
ОТВ. К.: Аз също имам въпроси. Просто и аз да взема участие в този театър, защото
гледам там са си написали въпроси и се задават, и отговорите са стандартни, както и да е.
АДВ. С.: Защото това е било истината, г-н К..
ОТВ. К.: Този театър казах го прескачам. На Вас известно ли Ви е той да е паднал и
да си е удрял кръста?
Свидетелят К.: Не.
ОТВ. К.: Защото след втората операция са написали, че е паднал вкъщи. Тук пише
„при битов инцидент, при който болният е паднал в дома си и е ударил силно кръста си.“ Не
пише клекнал.
АДВ. Т.: Този документ нито е съставен от ищеца, нито от свидетеля, който е
приложен, включително е и в нас. На въпроса се отговори - не знае да е падал.
ОТВ. К.: Аз се позовавам само на документи, само на факти. Ако казвате, че това е
неверен документ, вече тръгваме в съвсем друга посока.
Свидетелят К.: Синът ми не е падал от етаж. Просто при навеждане се секва и падна
на коленете си. Взимаме го, вдигаме го и това е. Това ако е падане, значи е паднал.
ОТВ. К.: При разпита на свидетелите, тези големите болки се простираха, според
майка му 6 месеца след нашата операция, според баща му 3-4 месеца. Въпросът ми е
следния: в останалите две години и четири месеца Вие защо не направихте един резонанс,
като има такива болки и не може да върви, пада, секва се? Направили сте, но чак след две
години и осем месеца. При такива ужасни болки, нито ходят на доктори, няма преглед.
Защото след втората операция сте ходили на прегледи?
Свидетелят К.: Две години и осем месеца не сме ходили на лекар, защото синът ми
все търпи, търпи и просто ЯМР не е приятно да се прави. Ами вече нямаше накъде. Той
търпеше болките.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля В.Н. К..
Свидетелите В.Н. К. и Н.П. К.А напуснаха съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетели.
18
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Р.Н..
В залата влиза свидетелят Р.Н..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
СВИДИТЕЛЯТ Р.Н. – 41 г., женен, неосъждан, български гражданин, с адрес: гр. В.,
ул. „Ген. С.“, № *, ет. *, ап. *, с висше образование. Без родствени връзки със страните по
делото. Желае да свидетелства. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯ Н.: Професор К. е началник в клиниката, където аз работя. Ако пише
в история на заболяването, че съм участвал в операцията на лицето Н.К., значи съм
участвал. Честно казано то е било толкова отдавна, че не си спомням случая идеално, но
знам общо взето за какво става въпрос.
СЪДЪТ предявява на свидетеля история на заболяването, представена по делото
с отговора на исковата молба вх. № ***/07.01.2022 г.
СВИДЕТЕЛЯ Н.: Н.К. постъпва в клиниката на 26.03.2018 г. Това уточнение го
правя след като се запознах с медицинските документи. Лекуващ лекар е доктор Н., т. е. аз и
д-р С., което означава, че при постъпването на болния в клиниката аз съм го прегледал.
Операцията е за дискова херния, нищо по-различно, нищо по-нестандартно. Нищо не си
спомням. Нищо не ми е направило впечатление, нестандартно. Дисковите хернии не всички
подлежат на операция. За да бъде приет в нашата клиника, тази херния е преценена като
достатъчно голяма, която е хирургично значима и заради това е опериран, т. е. тя е
достатъчно голяма, че да бъде опериран. В случая лицето е имало две хернии, между 4-ти и
5-ти, и Л5-Ес1. Разбира се това е стандартна процедура и двете да се премахнат при една
операция. Когато това е наложително, винаги се прави това, защото иначе би следвала още
една анестезия. В много болници биха го върнали в къщи и след един месец да го оперират
отново, защото здравната каса не заплаща две операции, тя заплаща една, а ние всъщност
сме му решили два проблема наведнъж, с една анестезия, което значи при по-малък риск.
Това е допустимо, според медицинските стандарти, по целия свят. Уверявам Ви в това. Тези
хернии са отстранени, те са компренирали нервните коренчета.
На въпрос на съда: Имали ли сте случай във Вашата практика, в която да влезете
при подобна операция, да видите за какво става въпрос и да затворите, без да извадите
19
херниите? И ако е имало, каква е причината за това?
СВИДЕТЕЛЯ Н.: При експлорация по време на операция, ако установим такова
нещо, ние споменаваме в протокола, че сме освободили нерва, но не бе намерена дискова
херния, а тук е намерена такава.
На въпрос на съда: Имало ли е случай, в който виждате, че има такава херния, но
само го затварятя, без да я отстраните?
СВИДЕТЕЛЯ Н.: Невъзможно е това. Трябва тази херния да се отстрани и да се
изпрати за хисто-патологично изследване. В случая са отстранени двете хернии. По принцип
той на контролни прегледи трябва да се яви или при мен, като лекуващ лекар или при проф.
К., който го приема за оперативно лечение. По принцип тези прегледи са два в рамките на
тридесет дни. Понякога се налага да се правят много повече. Ние това го извършваме
рутинно, понякога правим по четири – пет прегледа и след втория месец, и след третия.
Пациента, както идва за оперативно лечение и му се обяснява защо трябва да се предприеме
това оперативно лечение, по същия начин идва ние да му обясним как да продължи нататък.
Справката по телефона не е обичайна практика. Тя е изключително в редки случаи, когато
хората са в отдалечени региони и когато са тежко и трудно-подвижни болни. При така
извършената оперативна намеса, след изписването, прогнозата за пациента е пълно
възстановяване и внедряване в ритъма на живота в рамките на около от две до четири
седмици, след оперативната намеса. Обяснявам какво е хирургично значима херния: нервите
се намират в гръбрачно-мозъчния канал, който е костен канал. Тези хернии, когато натискат
нерва до такава степен, че причиняват симптоматика и клиничната картина на болния,
оплакванията, съвпадат с образното изследване на болния, ние тогава предприемаме
хирургично лечение. Това е хирургично значима херния.
АДВ. Т.: Това зависи от самата симптоматика на пациента, а не от размера на самата
херния. Така ли?
СВИДЕТЕЛЯ Н.: Нещата са комплексни, не мога да Ви кажа. Всеки болен е
индивидуален.
АДВ. Т.: Може с малка херния да има силна болка, може и с голяма. Така ли?
СВИДЕТЕЛЯ Н.: Има нещо много важно. Лекува се пациента, а не образа. Случаят е
комплексен. Нещата са комплексни. Не всички дискови хернии се оперират. Херниите,
които отстранихме /свидетелят гледа документацията по делото/ много голяма херния – по
принцип, за да се спомене такъв термин „едър“ това означава, че е много голяма, те са редки
такъв тип хернии, в такъв размер. Това, което ние извършваме, е да вземем решение за
оперативно лечение или не и когато вземем това решение за оперативно лечение, технически
да изпълним всичко добре. Ако знаехме, че ще се стигне до тук, щяхме да кажем на
патолозите, когато го извадят от шишенцето, да го измерят. Нямаме такава практика да ги
замерваме и да казваме колко са големи херниите. В случая тази херния, която оперирах е
необичайно по-голяма от другите, съдейки по резултата от хистологичното изследване,
20
защото на патолозите им е направило впечатление „едър кюретажен материал“, а те не
много често споменават тази дума „едър“. Ако той не беше опериран, с тези показатели, тези
хернии биха станали по-големи и би могло да бъде в много по-друго състояние, а не в това,
в което е дошъл. Хипотетично, ако не бяха отстранени тези хернии, ищецът щеше да ни
потърси много скоро. Както е дошъл за оперативно лечение, по същия начин щеше да го
боли много и щеше да дойде отново. Не мога да кажа това „скоро” дали ще е след две
години. Рецидивите на дисковата херния, те се случват, има непосредствени рецидиви, има
рецидиви. Това е риск, който всеки болен предприема. Рецидивиращите дискови хернии са
обект на дискусии на всички световни конгреси по гръбначна хирургия, на всички. Това е
проблем в спиналната хирургия за дискектомия. Като казвам рецидиви имам предвид
хернии, които са отстранени и се появяват отново. Това е рецивидираща херния.
АДВ. Т.: В хистологията, представена от ответниците, има зачерквания на датата.
Може ли да задължите ответника да представи оригинал на резултата на хистологичното
изследване? С тези поправка не съм убедена в датата на хистологията.
АДВ. Г.: Те са приети. Не е направено оспорване в срок, не е направено искане за
представяне на оригинали. Моля да се обясни какво се оспорва в документа, ако се оспорва,
за да се прецени дали следва да се представи оригинал или не, защото не във всички случаи,
ако не се оспорва авторството, оригинала на документа, съобразно практиката на Върховния
съд, не е необходимо да се прилага по делото.
СЪДЪТ ще се произнесе по въпроса след разпита на свидетеля.
АДВ. Т.: Този хидрогел какво представлява и защо се слага?
СВИДЕТЕЛЯ Н.: Хидрогелът е съвременно медицинско изделие.
Съдът не допуска въпроса към свидетеля, тъй като въпросът, който се задава е в
компетенциите му на лекар.
АДВ. Т.: Какво е възприел свидетеля, той чете през цялото време. Няма как докторът
да си спомня преди три години точно този случай. Не казвам, че е излъгал. Нямам други
въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Според медицинската практика, преди да се пристъпи към такава операция,
каква е давността на използвания ЯМР? Една седмица, един месец, колко актуален трябва да
бъде ЯМР?
21
Съдът задава въпроса към свидетеля в следния смисъл: Спомняте ли в
конкретния случай, Вие да сте се позовавали на ядрено-магнитен резонанс?
СВИДЕТЕЛЯ Н.: Сигурно има ядрено-магнитен резонанс. Ако още на този резонанс
е имало достатъчно информация за оперативно лечение, съвпадащо с клиничната картина, в
стандартите ни се изисква. Няма такъв срок нито в клиничната пътека, нито в стандартите.
Няма стандартен срок, който да се изисква от ЯМР до операцията. Няма такъв стандарт
никъде.
Съдът задава въпроса към свидетеля в следния смисъл: Даже в случая да е имало
ЯМР, направен четири-пет месеца преди операцията, би било възможно да се ползва при
тази операция. Така ли?
СВИДЕТЕЛЯ Н.: Разбира се. Ако този резонанс ни дава тази информация и ни
обяснява клиничната картина на болния, това е достатъчно. Не е необходим втори.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Р.Н..
АДВ. Т.: В хистологията, представена от ответниците, има зачерквания на датата.
Моля да се изиска оригинала.
АДВ. К.: Считам, че искането е преклудирано. Още с писмения отговор е
представено копие и не е направено оспорване.
АДВ. Г.: Искането не е направено в срок. Първо - в каква връзка се изисква
оригинала. На второ място - не се оспорва авторството на документа. На трето място - не
считам, че изобщо ако приемем, че е налице някакво оспорване на документа, то е
необходимо да се представи оригинала, без да се твърди защо се изисква оригинала.
АДВ. Т.: Оспорването е на съдържанието, а имено защото има зачеркване по датата
и не е ясно дали тази хистология е ползвана при съставяне на епикризата. Отделно от това
този документ беше предоставен на свидетеля в днешно съдебно заседание. Ние сме в първо
открито съдебно заседание и това ми е последна възможност да оспоря документа.
СЪДЪТ намира направеното от процесуалния представител на ищеца в днешното
съдебно заседание искане съда да задължи ответника да представи оригинала на документ,
който е представен в отговора на исковата молба за преклудирано. В случая съдът е дал
възможност в срок ищците да изразят становище по същия, което не е направено.
Предвид горното, СЪДЪТ
22
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като преклудирано, направеното от процесуалния
представител на ищеца в днешното съдебно заседание искане съда да задължи ответника да
представи оригинал на резултата на хистологичното изследване.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 7623/29.03.2022 г. и молба вх. №
7488/28.03.2022 г., постъпили от ищеца, чрез процесуалните му представители.
АДВ. К.: Не съм запозната с молбата.
АДВ. Г.: Не съм запознат с молбата.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да се запознаят с молбите.
АДВ. Г.: На кратко възражението се свежда до това, че вещото лице и вторият
ответник са участвали в конкурс за професор на научна степен.
АДВ. С.: Също така вещото лице е било лицензент на господин К., когато е
защитавал научната си степен професор. Ние заявяваме нашето искане, че това е
основанието за отвод на вещото лице.
ОТВ. К.: Аз ще отговоря, тъй като те не са запознати въобще с механизмите на
академичните правилници, струкури, журите и т. н. Аз съм бил член на сигурно 30 журита.
В цяла България има не повече от сто неврохирурга. Ние се познаваме всичките в лице. Част
от тях аз съм ги изпитвал, бил съм в журита. Така или иначе дали аз съм бил в някакво жури
или той е бил в жури. Тук Вашата претенцията е, че той е избран за професор в МУ-Варна,
нали така?
АДВ. С.: Не само. Защото той е бил Ваш лицензент, когато сте защитавал научната
степен „професор”. Смятаме, че това вещо лице е предубедено и заинтересовано. То е дало
оценка за господин К.. Той оценява не само неговите професионални, но и неговите
нравствени качества. Именно поради тази причина ние считаме, че той е абсолютно
заинтересован.
ОТВ. К.: Той е абсолютно незаинтересован.
23
АДВ. К.: Това становище защо е депозирано в деня преди заседанието. Вещото лице е
ясно много отдавна кое е.
АДВ. С.: Когато сме го разбрали, тогава сме направили това искане. Разбрахме го от
интернет.
АДВ. К.: Става въпрос за това кое вещо лице е назначено, а не какъв е.
ОТВ. К.: Той е бил мой лицензент. Двадесет и осем човека от България са ми били на
мен лицензенти. Всяко жури се състои от седем члена. От тези 28 човека всеки дава
писмено становище.
АДВ. С.: Вещото лице, когато е изготвило експертизата, не се е запознал с
материалите, които тепърва държим да бъдат изискани от МБАЛ „С.М.”.
СЪДЪТ намира направеното искане за отвод на вещото лице за неоснователно,
поради което следва да го остави без уважение. Създадените отношения в професорския
колектив не създават отношения на заинтересованост между тях, с оглед високото им
обществено и професионално място, което заемат в обществото. В този смисъл дълг на
всяко медицинско лице е да даде заключение, според своето знание и съвест, какъвто е и
смисълът на закона. Липсва съмнение по отношение на това, че заключението на вещото
лице К. е субекитвно. Независимо от това, същото може да бъде подложено на проверка в
предвидените от ГПК методи и средства. В този смисъл, съдът намира искането за
неоснователно, като следва да даде възможност на вещото лице да защити заключението си
в следващо съдебно заседание.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на вещото лице професор доктор
В.К..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице да защити заключението си в следващо
съдебно заседание.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
24
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 15.06.2022 г. от 14:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
С НОВО ПРИЗОВАВАНЕ за вещото лице К..
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:28 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
25