РЕШЕНИЕ
№ 940
гр. Благоевград, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100960 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр.
****, срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.*****,
представлявано от *****.
Ищецът е предявил против ответника при условията на обективно евентуално съединяване
следните искове:
1/ иск за обявяване за нищожността на договор за потребителски кредит № 766667 от
21.11.2022 г.
2/ в условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен главния иск, за прогласяване
нищожността на клаузата по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит № 766667 от
21.11.2022 г.
3/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55,50 лв. /петдесет и пет и
петдесет стотинки/ – представляваща платена при начална липса на основание сума по
договор за паричен заем Кредирект № 76667/21.11.2022 година, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /16.04.2024г./ до окончателното
погасяване (съобр. протоколно определение на съда от 11.11.2024г. /л. 110 - л. 111 от делото/,
с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на
исковата претенция, като това е пълният размер на вземането).
Ищецът твърди, че между него в качеството му на заемополучател и „Сити кеш“ ООД в
качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем Кредирект
№766667/21.11.2022г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на
550 лв., с краен срок за погасяване 21.04.2023г., при посочен договорен лихвен процент от
40,05% и ГПР от 48,24%. Съгласно чл.6.1. от договора заемополучателят се задължава в срок
от 3 дни да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчители, за които са поставени
множество условия, които според ищеца били изначално неизпълними. Неизпълнението на
посоченото задължение създавало задължение за заемополучателя да заплати прекомерно
висока неустойка в размер на 325 лв., на основание чл.6.2. от договора. Смята, че
уговорената неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК,
поради което е нищожна. Сочи, че въпреки формално дадената възможност на
1
кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневен срок, още със сключването на
договора му била начислена горепосочената неустойка в размер, надхвърлящ многократно
позволения от закона размер на ГПР. Същата била включена в погасителния план още в
самото начало. Заявява, че включената в погасителния план неустойка по същество
представлявала скрита лихва и следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР. С включване на
посочената сума под формата на неустойка се целяло заобикаляне на забраната по чл.19, ал.
4 ЗПК. Ако кредиторът действително бил искал да му се осигури обезпечение, то следвало
да го е изискал преди предоставяне на кредита. Счита, че неустоечната клауза била нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излизала извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Били нарушени основните принципи
на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, на справедливост и добросъвестност в отношенията
между потребител и кредитор. Процесната неустойка била предвидена за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, а не на същинското задължение по договора за
връщане на заетата сума. Била в размер на близо 59% от стойността на предоставения заем,
без да ставало ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам бил оценил
кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди да му е
предоставено обезпечение. С уговарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено
да се обогати. Излага, че с неустойката се заобикаляла разпоредбата на чл.33, ал. 1 ЗПК. С
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не
произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че
вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок. Тези вреди обаче се
обезщетявали чрез мораторната лихва по чл. 33, ал.1 ЗПК, поради което подобно кумулиране
на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо. Навежда, че неустоечната
клауза била нищожна на основание чл.143, ал. 2, т. 5 ЗЗП поради неравноправния й характер
- същата задължавала потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Излага, че целият договор за потребителски кредит бил
недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради непосочване в
договора на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, което водило до недействителност
и на самата неустоечна клауза. В случая съзнателното погрешно посочване от кредитора на
ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на
ограниченията на ЗПК, следвало да се тълкува като цялостно неизпълнение на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК.
Ответникът оспорва предявените искове. Навежда, че неустоечната клауза не е част от
същественото съдържание на договора, поради което на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД
недействителността на клаузата не води до нищожност на целия договор. Настоява, че
всички условия на договора вкл. клаузата за неустойка са индивидуално договорени между
страните, като на кредитополучателя е предоставена пълна, точна и ясна информация за
параметрите на договора. Сочи, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, за да упражни
правото си на отказ от договора съгласно чл. 28, ал. 5 от ОУ и чл. 29 ЗПК, изрично посочено
и в СЕФ, в случай, че е преценил, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за
него условия. Същият е имал възможност и да поиска удължаване на тридневния срок или
да предостави заместващо обезпечение. Заявява, че длъжникът не се е възползвал от нито
една от тези възможности, усвоил е кредита, като целта му е била да води множество
съдебни производства с цел обогатяване чрез присъждане на разноски. Последният
доброволно и предсрочно в кратък срок след сключването на договора - един месец след
сключването, изцяло погасил кредита. Смята, че с изтеглянето на кредита е целял да се
обогати неоснователно, като впоследствие заведе искове за недействителност на договора и
на неустоечната клауза. Същият е договарял недобросъвестно в нарушение на чл. 12 ЗЗД.
Счита, че договорът отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ГПК, както и че
неустойката не следва да се включва в ГПР, доколкото същият се определя към момента на
2
сключване на договора, а задължението за неустойка възниква на по-късен етап и само в
случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Поради това в
погасителния план неустойката била включена като възможно плащане с оглед яснота за
кредитополучателя за всички възможни хипотези на развитие на отношенията между
страните. Поддържа, че кредиторът е извършил оценка на платежоспособността на
длъжника при отправяне на искането за отпускане на кредит. Но дори такава да не бъде
извършена, последица от липсата й не е нищожност на клаузата за неустойка, а единствено
административнонаказателна отговорност за кредитора. Заявява, че между страните са
налице общо 10 договора, сключени в периода 2021г.-2023г., които съдържат уговорка за
плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, което обстоятелство
опровергавало твърдението на кредитополучателя за липса на достатъчно информация за
крайния размер на задължението на потребителя. По подробно изложените в отговора
възражения се настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
обективно кумулативно и евентуално съединени искове за нищожност на процесния
Договор за потребителски кредит № 766667 от 21.11.2022 г., евентуално съединен с иск за
прогласяване за нищожна на клаузата на чл.6.2 от този договор, предвиждаща заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението на ищеца за предоставяне на обезпечение в
полза на ответника (с правна квалификация чл.26, ал. 2, предл.2, пр. 3 ЗЗД, чл.26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП) и осъдителен иск за заплащане на сумата
от 55,50 лв. /петдесет и пет и петдесет стотинки/ – представляваща платена при начална
липса на основание сума по договор за паричен заем Кредирект № 76667/21.11.2022 година
(с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).
Уважаването на исковите претенции за прогласяване на нищожността на целия договор,
евентуално на горепосочената клауза от договора е детерминирано от установяването, че
процесният договор за потребителки кредит противоречи на императивни правни норми, а
именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл.
19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на протоворечие
на процесния договор за кредит с посочените императивни правни норми, както и с че
договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че
сключената сделка е валидна.
Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на
следните факти: 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от страна на ответника на
имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 55,50 лв., и 2/ начална липса на
основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, която трябва да установи
съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната
страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата от 55,50 лв.
при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да
установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж.
така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение
№ 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Не се спори между страните, че между ищеца С. Г. Т. (като кредитополучател и
3
потребител) и ответника „Сити кеш“ ООД (като заемодател и кредитор) е бил сключен на
22.11.2022г. процесният Договор за паричен заем Кредирект с № 766667. Фактът на
сключването на сделката се доказва и от представения по делото заверен препис от самия
процесен Договор за паричен заем. Безспорно е също така, че ответното дружество реално е
предоставило на ищеца заемната сума по процесния договор в размер на 550 лв.
От съдържанието на цитирания документ се изясняват и основните параметри на заемното
правоотношение, а именно: главница в размер на 550 лв.; годишен процент на разходите
/ГПР/ – 48,24 %; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 % и общата дължима сума по
кредита в размер на 615 лв.; срок на кредита – 5 месеца.
В чл. 6.1 от Договора за паричен заем заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от
усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на
условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от
изброените/. По силата на чл.6, ал.2 от договора страните се съгласяват, че в случай, че
заемателят не изпълни договореното в чл.6.1 задължение, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 325 лв., която ще бъде платена разсрочено съобразно включения в
договора погасителен план.
На основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на 325 лв.
за непредставяне на договореното в чл.6 от договора обезпечение.
Видно от представената и приета по делото справка за получени плащания по процесния
договор, изготвена от ответното дружество, в същата са отразени като постъпили плащания
от ищеца в размер общо на 611,60 лв., от която сума 55,50 лв. са отнесени за неустойка.
Стана ясно по делото, че посоченият в договора ГПР от 48,24 % е неточен и заблуждава
кредитополучателя /потребителя/. Това е така, тъй като предвидената в чл. 6 от Договора
неустойка, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на
кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави
кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на
неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се
окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна
и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение
спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и
поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на
практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се
отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора.
При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски
и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според
изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор възлиза на 903,61%, който надвишава
многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 и ал.4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
4
случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на
ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по
начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере
реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице
такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
С оглед изложените съображение предявеният установителен иск за обявяване на
нищожен на процесния договор за кредит е основателен.
С оглед уважаването на главния иск за обявяване на нищожен на целия договор за кредит,
съдът не се произнася по предявения евентуален иск за нищожност на клаузата на чл. 6.2 от
договора.
Основателен се явява и осъдителният иск за заплащане на сумата от 55,50 лв. Предвид
така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание
чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихви или други разходи по кредита. Поради безспорното обстоятелство, че ищецът е
направил плащане по договора на сума в общ размер от 611,60 лв., то следва да се приеме, че
платената сума над размера на главницата (550 лв.) е платена при начална липса на
основание.
Относно разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищецът,
на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса в размер на
100 лв.
Трябва да се има предвид също така, че ищецът се представлява от адв. Д. М., който оказва
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правото
на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3
на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен
от съда По списък по чл. 80 ГПК адв. М. е претендирал адвокатско възнаграждение по чл.38
от ЗАдв. по всеки от предявените искове, в размер на по 480 лв. с ДДС по всеки. С решение
на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване е прието, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. В конкретния случай следва да
5
се държи и сметка, че става дума за възнаграждение, което не е договорено доброволното
въз основа на проява на договорната свобода между страните /клиент - адвокат/, а се касае
до такова по реда на чл.38 от ЗАдв., което предполага заплащане на възнаграждението
директно на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страната, по изключителната
преценка на съда. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат
да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, но те
не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа.
В случая и по двата предявени иска - установителния - за недействителност на договора за
кредит по чл26 ЗЗД и осъдителния -за връщане на дадено без основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД,
извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл. 26 ЗЗД представлява елемент от
фактическия състав на осъдителния иск по чл.55 ЗЗД и в този смисъл свършена от
пълномощника работа по двата иска е една и съща. В Определение №991 от 11.10.2023г. по
в.ч.гр.д.№898/2023г. на Окръжен съд - Благоевград е прието, че в хипотеза като настоящата,
става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни
действия, упражняване на едни и същи процесуални права, приключване на делото в едно
съдебно заседание, при упражняване на класически институти на материалното право.
Макар по естеството си исковете да са различни и обективно съединени, те са предявени и
поддържани на един и същ правопораждащ юридически факт, сключването на един и същ
договор за кредит, което предполага еднаквост на извършената защита, респ. работа. Ето
защо в конкретния случай не са налице в кумулативност и двата критерия за определяне на
дължимо възнаграждение поотделно и за двата иска срещу ответника, при положение, че
работата по всеки един от тях е идентична, сходна, не се отличава делото, както от
фактическа, така и от правна сложност. Съобразявайки горната практика на ОС-Благоевград,
за предявените срещу ответника искове следва да се присъди едно, а не две отделни
възнаграждения.
Що се касае до размера на адвокатското възнаграждение и съобразявайки обема на реално
извършената от адвоката работа, съдът намира, че адвокатско възнаграждение дори и в
минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на
извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба,
която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са цитирани и от
ответника и са служебно известни на настоящия съдебен състав/; както и в подаване на
писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба; адвокатът не се е явил в първото
и единствено съдебно заседание; по делото не са провеждани разпити на свидетели, не са
изслушвани експертизи или други процесуални действия с участието на адвоката; делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по
който има формирана трайна съдебна практика. Размерите на претендираните от адвоката
възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от адвоката работа и
материалния интерес по делото. Безплатната правна помощ не представлява отговорност за
разноски по чл.78 от ГПК, поради което следва да се държи сметка и да не се допуска
злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита. По дефиниция
злоупотреба с право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение и
от обективна гледна точка е налице тогава, когато правото се упражнява противно на
неговата социална функция, а не за задоволяване на определен признат от закона интерес. В
този смисъл, разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение не следва да
бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен
акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен
в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да
съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба. Ищецът е могъл да предяви исковете си
в една обща искова молба, но ги е завел поотделно, поради което присъждането на разноски
6
за адвокат по всяко от делата, не следва да бъде източник на обогатяване, а да бъде
съобразено с реално извършената работа при отчитане и на горното обстоятелство. Предвид
изложеното, съдът намира, че справедливо и обосновано съобразно критериите по чл.36,
ал.2 ЗАдв. е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, поради противоречие със закона на Договор за
паричен заем Кредирект №766667/21.11.2022г., сключен между С. Г. Т., ЕГН **********,
като заемополучател и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр.*****, представлявано от *****, като заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление: гр.*****, представлявано от ***** да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, с
поС.ен адрес гр. **** сумата от 55,50 лв. /петдесет и пет и петдесет стотинки/ –
представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за паричен заем
Кредирект № 76667/21.11.2022 година, ведно със законната лихва върху тази сумата,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба - 16.04.2024 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр.*****, представлявано от ***** да заплати на С. Г. Т., ЕГН
**********, с поС.ен адрес гр. **** сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски в
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, седалище и
адрес на управление: гр.*****, представлявано от ***** да заплати на адв. Д. М. сумата от
200 лв. /двеста лева/.
Присъдените суми на ищеца С. Г. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. **** да се
преведат от ответника „Сити кеш“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр.*****, представлявано от ***** по следната банкова сметка – IBAN: *********, BIC:
*****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7