Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261886
Номер 05 .07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 12597 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК на Д.И.В., ЕГН **********, представлявана от адв. М., против
„Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК ******* за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност,
следните суми: 1129.24 (хиляда сто двадесет и девет лева и 24 ст.) лева -
договорна неустойка за забавени лизингови вноски; 2348,74 (две хиляди триста
четиридесет и осем лева и 74 ст.) лева, представляващи неизплатени към
лизингодателя суми за застраховка на автомобила; 1277.61 ( хиляда двеста
седемдесет и седем лева и 61 ст.) лева - неизплатени суми за данък МПС и 40
(четиридесет) лева - неплатени суми за глоби за нарушения на ЗДвП, за които е
издаден изпълнителен лист от ****** г.
по ч. гр. д № **** от **** г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № *****г. по описа па ***-К. П.,
рег. № ****, с район ОС-****.
В исковата молба се твърди, че
въпросните вземания са погасени по
давност, по аргумент от чл. 119 ЗЗД, тъй като същите имат акцесорен характер.
Изложено е, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение, с което е
признато за установено, че вземането за лизинговите вноски, за което в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист,
е погасено по давност. Развити са
доводи, че с погасяването по давност на вземането за лизинговите вноски са
погасени по давност и процесните акцесорни вземания. Изложени са и съображения
за изтичане на давностния срок за процесните вземания поотделно за всяко от тях.
Иска се присъждане на разноски.
Ответникът „Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК *****, представляван
от адв. С., е депозирал отговор на исковата молба. Възразява за отхвърляне на
предявения иск, като сочи, че не може да се приеме, че процесните вземания имат
акцесорен характер. Изтъква, че те са възникнали от други юридически факти, а
не от договора за лизинг. Оспорва изтичането на давността, както и доводите, че
установените фактически положения по воденото между страните друго гражданско
дело формират сила на пресъдено нещо и имат установително действие, що се касае
до настоящия съдебен процес.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск за процесуално допустим,
като разгледана по същество исковата претенция е основателна, по следните
съображения:
Установява се от приетите по
делото доказателства, че в полза на ответника, след влизане в сила на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, е издаден изпълнителен
лист от ***** г. по ч.гр.д № **** от ******* г. по описа на
Районен съд – Пловдив, III бр. с-в. Констатира се, че в изпълнителния
лист, процесните вземания не са надлежно индивидуализирани. Не е посочен период
на лизинговите вноски, лизинговия договор, по който те се дължат. Лизинговата
вещ е индивидуализирана като МПС, а лизинговите вноски и другите вземания са
присъдени като глобални суми. Неустойка за забава на лизинговите вноски е без
период; вземането за застраховка на вещта не е посочено - на какво основание се
дължи; вземането за платен данък, не е уточнено, от какъв факт произтича и за
коя вещ отнася; сумата от 40 лева е индивидуализирана като неплатени суми за
глоби за нарушения на ЗДвП. Заповедното производство е унищожено, тъй като е
изтекъл срокът за неговото съхраняване.
Съдът намира, че при така издаден
изпълнителен лист е невъзможно да бъде извършена преценка относно основанието,
от което произтичат процесните вземания. Ищецът обаче има правен интерес от
предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като е длъжник по образувано
изпълнително производство. Настоящият съдебен състав намира, че с висока степен
на вероятност може да се допусне, че вземанията по издадения изпълнителен лист
от ***** г. по ч.гр.д № **** от **** г. по описа на
Районен съд – Пловдив се отнасят до един и същ лизингов договор. Тоест, че
вземанията за неустойка за забава, застраховка, задължение за заплащане на
данък и глоби по ЗДвП, произтичат договор за лизинг на един и същ лек
автомобил. Договорът не се съхранява от страните по делото, но може да се
предположи, че именно по силата на договора за лизинг лизингополучателят е поел
задължение да заплаща на лизингодателя стойността на застрахователните премии,
годишните данъци и сумите за наложени на глоби за нарушения по ЗДвП. Този извод
се подкрепя и от обичаите в практиката, що се касае до лизинг на лек автомобил,
които са наложили всички разходи по ползването на вещта, в т.ч. разходи за застраховки,
данъци и глоби, да се заплащат от лизингополучателя. Тези вземания обаче не са
акцесорни спрямо задължението за заплащане на лизинговите вноски, тъй като не
произтичат пряко от него, а от друга група юридически факти. Акцесорно е
единствено задължението за заплащане на неустойка за забава в изпълнението на
лизинговите вноски.
С влязло в сила съдебно решение
от **** г., постановено по гр.д. № **** г. на РС-Пловдив, по предявен иск по
чл. 439, ал. 1 ГПК, е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника
присъдените с процесния изпълнителен лист суми за лизингови вноски в размер на
4371,39 лева, като е прието, че тези суми погасени по давност. Ето защо, по аргумент
от чл. 119 ЗЗД, погасена по давност е и сумата за неустойка за забава, която има
характер на акцесорно задължение спрямо лизинговите вноски.
Останалите суми по изпълнителния
лист от ***** г. по ч.гр.д № **** от **** г. по описа на
Районен съд – Пловдив също не се дължат като погасени по давност, но по
следните съображения:
При предявен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК,
основан на изтекла давност, съдът се произнася по въпроса дали е налице спиране
и/или прекъсване на давността в хода на изпълнителния процес, като този въпрос
е с обуславящо значение спрямо основателността на предявения иск. Когато в един
и същ изпълнителен лист фигурират повече от едно вземания, и изпълнителното
производство е образувано за събиране на всички вземания, предмет на този лист,
както е в случая, осъществените изпълнителни действия, в рамките на
предприетите изпълнителни способи, спират и прекъсват давността за всички
вземания, а не само за част от тях. Отделните вземания, предмет на
изпълнителното производство губят своята индивидуализация от гледище на
осъществените изпълнителни способи за тяхното удовлетворяване. Следователно, не
е възможно от правна страна да се приеме нито, че изпълнителните способи са
насочени към удовлетворение част от притезанията по листа, нито пък, че
давността се спира и прекъсва за едно вземане, а за друго не. Когато длъжник
предяви иск по чл. 439, ал. 1 ГПК с твърдения, че едно от вземанията по
изпълнителния лист е погасено по давност, съдът изследва фактите във връзка
спирането и прекъсването на давността в изпълнителния процес, но се произнася в
предметната рамка на спора, за конкретното вземане, с диспозитива на съдебния
акт. Съдебното решение обаче ще формира СПН и що се отнася и до обуславящия
въпрос, а именно дали е изтекла давността за всички вземания, на база преценката
дали са предприети изпълнителни действия, които водят до спиране и прекъсване
на давността за всички вземания по изпълнителния лист. Този въпрос е имплицитно
включен в предмета на делото, тъй като съответните изпълнителни способи
обхващат всяко едно вземане по изпълнителния лист. Ако са налице две
производства, с предмет искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за различни вземания,
предмет на един и същ изпълнителен лист, въз основа на който е образувано едно
изпълнително дело, произнасянята на съда, макар и в отделни производства,
относно това дали давността е изтекла, не могат да бъдат различни. Хипотезата,
като обхват на пределите на силата на пресъдено нещо, е аналогична с тази, при
която е уважен иск за вземане, произтичащо от договор, а в следващ процес за
друго вземане, произтичащо от същия договор, се поставя въпросът за
действителността на договора. Съдът, разглеждащ втория поред иск, е обвързан от
прието от съда, разгледал първия иск, що се отнася до действителността на
договора, тъй като след като едно вземане е присъдено, то въпросът за
действителността на договора, от който то произтича, е решен със СПН и
преклудиран в следващи съдебни производства, с предмет други вземания,
произтичащи от същия договор.
В този аспект следва да се
изтъкне, че с разясненията на т. 5 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
постановено по въпросите на производството по отмяната по реда чл. 303 и сл. ГПК,
се прие, че; „Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят
до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в
диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното
гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела,
който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между
решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на
двете решения.
Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и
субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато
са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото,
по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената
претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата
претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат
предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както
и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от
хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от
еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на
делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело
инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните
предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата,
на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия
диспозитив.“
В процесният случай, макар
настоящото производство да има различен предмет от производството по гр.д. № *****г.
на РС-Пловдив, между двете производства съществува обективно тъждество, което
се изразява в това, че не е възможно от правна страна отделните вземания по
един и същ изпълнителен лист, въз основа на който е образувано едно и също
изпълнително дело, да се погасяват с изтичането на различна давност. Ако едно
от вземанията е погасено по давност, погасени са всички вземания, като тази
последица настъпва, тъй като не са предприети действия, водещи до спиране и/или
прекъсване на давността за вземанията по листа. Ето защо настоящият съдебен
състав не може да се произнесе по различен начин по въпроса дали вземанията са
погасени по давност или не, в отклонение от приетото с решението, постановено
по гр.д. № ****** г. на РС-Пловдив. При различно произнасяне, би било налице
противоречие между двете съдебни решения.
При този изход на спора, право на
разноски за държавна такса от 245,05 лева и адвокат, в размер на 800 лева, има
ищецът, като разноските възлизат общо на сумата от 1045,05 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, на Д.И.В., ЕГН ********** против „Евролийз Ауто“ ЕАД,
ЕИК ******, че ищецът - Д.И.В. не дължи на ответника - „Евролийз Ауто“ ЕАД, като погасени по
давност, следните суми: 1129.24 (хиляда сто двадесет и девет лева и 24 ст.)
лева - договорна неустойка за забавени лизингови вноски; 2348,74 (две хиляди
триста четиридесет и осем лева и 74 ст.) лева, представляващи неизплатени към
лизингодателя суми за застраховка на автомобила; 1277.61 ( хиляда двеста
седемдесет и седем лева и 61 ст.) лева - неизплатени суми за данък МПС и 40
(четиридесет) лева - неплатени суми за глоби за нарушения на ЗДвП, за които суми
е издаден изпълнителен лист от ***** г.
по ч. гр. д № ****** г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № ******г. по описа па ***-К. П., рег. № ****,
с район ОС-******
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК
„Евролийз Ауто“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на Д.И.В., ЕГН **********
сумата от 1045,05 (хиляда и четиридесет
и пет лева и 5 ст.) лева - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
ЕК