Определение по дело №473/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 786
Дата: 26 октомври 2022 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия: Радослав Ангелов
Дело: 20224300500473
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 786
гр. Ловеч, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ ДАВИДОВ
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500473 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.22 ГПК
Въззивно гражданско дело № 20224300500473 по описа за 2022 година
на ОС-Ловеч е образувано по въззивна жалба на Г. В., ЕГН *****,
понастоящем в Затвор Ловеч, XI група против Решение № 871/10.06.2022г. по
гр.д. № 5046/2021г. на РС – Плевен.
Съгласно Определение № 419/11.10.2022г. по въззивно частно
гражданско дело № 361/2022г. по описа на АС – Велико Търново, като местно
компетентен е определен ОС – Ловеч, поради невъзможност за сформиране на
съдебен състав от ОС – Плевен.
Служебно известен факт е, че въззивникът Г. В. е ищец по гр.д. №
146/2022г. (по описа на ОС - Ловеч), по което ответник е именно ОС – Ловеч.
Исковата претенция на Г. В. се отнася за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. От друга страна съдия Давидов се е
отвел от разглеждане на ВЧНД № 204/2022г., № 212/2022г. и гражданско дело
№ 357/2022, по които страна е бил Г. В..
При това положение всяко едно обективно произнасяне би породило у
страните съмнения за предубеденост и липса та безпристрастност от изхода
1
на делото и съдът приема, че е налице хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.
По тези основания, с оглед гарантиране правото на справедлив съдебен
процес (чл.6 ЕКПЧ и чл.47 ХОПЕС ), както и делото да бъде разгледано от
независим и безпристрастен съд (чл.19 ДЕС), настоящият състав намира, че
съдия Давидов следва да се отведе от разглеждане на настоящото дело. В този
смисъл е практика на ЕСПЧ, обективирана в дело № 28417/07 (Boyan
Gospodinovic vs. Bulgaria).
Младши съдия Радослав Ангелов е от една година в съда и на този етап
не съществуват предпоставки, които да налагат неговия отвод.
От фактическа страна
С определения № 747/17.10.2022г. (л.5 от делото), №751/19.10.2022г.
(л.9-10 от делото), № 757/21.10.2022г. (л.13 от делото), № 772/21.10.2022г.
(л.16 от делото), № 773/24.10.2022г. (л.18 от делото), № 776/25.10.2022г.
(л.20 от делото), № 780/26.10.2022г. (л.22 от делото) са се отвели съответно
съдиите Митева, Константинова, Ангелова, Вълчева, Данкова, Павлова,
Станчевска, Казанджиева, Иванов, Анастасов, а със сегашното съдия Емил
Давидов.
Служебно известен факт е, че съдебния състав на ОС – Ловеч се състои
от следните съдии: Магдалена Станчевска, Милена Вълчева, Татяна Митева,
Евгения Иванова, Йовка Казанджиева, Поля Данкова, Иван Иванов, Иваничка
Константинова, Емил Маринов, Васил Анастасов, Зорница Ангелова, Пламен
Пенов и младши съдия Радослав Ангелов.
От правна страна
Производството е по реда на Глава ДВАДЕСЕТА ГПК (Въззивно
обжалване) и на основание чл.20 ГПК съдът правораздава в състав от трима
съдии.
С оглед факта, че всички магистрати без съдия Пламен Пенов и младши
съдия Радослав Ангелов, са се отвели, следва че няма друг един неотвел се
съдия, с който да се сформира обективен и безпристрастен съд в тричленен
състав. Налице е хипотезата на чл.23, ал.3 ГПК, а именно – невъзможност на
Окръжен съд – Ловеч да сформира тричленен съдебен състав. На основание
същата разпоредба от ГПК делото следва да бъде изпратено на апелативен
съд – Велико Търново за определяне на друг, еднакъв по степен
2
местнокомпетентен Окръжен съд, а съдебното производство по настоящото
дело следва да бъде прекратено.
По отношение на сезиране на Апелативен съд – Велико Търново по
чл.23, ал.3 ГПК
Подсъдността по граждански дела е родова, местна и функционална. В
правната доктрина и в съдебната практика подсъдността е определена като
абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното провеждане на
съдебно производство и постановяване на годен и правилен/допустим
съдебен акт. Обратно, грешно определената подсъдност е предпоставка за
постановяване на незаконосъобразен (нищожен, недопустим) съдебен акт.
Промяната на родовата подсъдност е регламентирана в разпоредбите на
чл.23, ал.3 ГПК, а за местната в чл.105-12 ГПК. По изключение законодателят
предоставя възможност общата местна подсъдност по чл. 105 и сл. ГПК да
бъде дерогирана с определение на горестоящия съд единствено при
наличието на предпоставките в разпоредбата на чл.23 ГПК. Условията,
посочени в чл. 23 ГПК, обуславят възможността горестоящият съд да
изпрати делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, на който по
начало делото не е подсъдно, съобразно общите правила на подсъдността.
Съществуването на което и да е от посочените условия автоматично не води
до промяна на местната подсъдност. Необходимо е съответно искане, а това
означава то да е направено от лица или органи, които имат определени
процесуални права или правомощия за активна процесуална дейност,
засягаща хода на процеса. Съгласно трайната съдебна практика въпросът за
подсъдността единствено може да се решава от съда като субект, на когото е
възложена функцията по ръководство и решаване на делото. Компетентен да
направи искане пред горестоящия съд за промяна в местната подсъдност на
делото е само съдът, комуто делото по принцип е подсъдно. В този смисъл са
Определение № 24 от 25.03.2003 г. на ВКС по ч. н. д. № 210/2003 г., I н. о .,
докладчик съдията Ружена Керанова, Определение № 100 от 23.06.2011 г. на
ВКС по ч. н. д. № 1897/2011 г., НК, III н. о., докладчик съдията Цветинка
Пашкунова и Определение № 118 от 9.10.1998 г. на ВКС по н. д. № 487/98
г., II н. о., докладчик съдията Божидар Сукнаров.
От това, че съдът трябва да сезира горестоящият съд по чл.23 ГПК, това
процесуално действие следва да се извърши от съдия-докладчика, на когото
3
делото е разпределено, с разпореждане в закрито съдебно заседание, а не от
председателя на съответния съд. Последният изпълнява само
административно-ръководни функции, но не е член на съдебния състав, който
разглежда делото. Освен това, съгласно действащата ЕИСС при направен
отвод на председателя на съда като член на съдебен състав по контректно
дело, същият няма възможност да постанови разпореждане по това
конкретното дело, с което да изпрати делото на горестоящия за определяне на
друг, еднакъв по степен съд. Действията по чл.23 ГПК са действия по
администриране на производството и се извършват еднолично с
разпореждане на съдия-докладчика в закрито заседание.
Недопустимо е в хипотезата на чл.23, т.3 ГПК сезирането на
горестоящия съд да се извърши с определение, тъй като няма наличен
въззивен тричленен състав, дори и в условията на двама неотвели се съдии.
Действащият ГПК не познава съдебен акт, постановен единствено от двама
съдии, дори и те да се единствените възможни за избор магистрати. При
двама или един възможен съдия за въззивен граждански състав, съдия-
докладчикът следва незабавно да изготви разпореждане за сезиране на
горестоящия съд по чл.23, ал.3 ГПК, тъй като фактическата невъзможност за
сформиране на тричленен състав е предопределена с оглед броя членове по
чл.20 ГПК, а забавеното произнасяне единствено ще наруши принципа за
решаване на делата в разумен срок (чл.13 ГПК и чл.6 ЕКЗПЧОС, чл.47
ХОПЕС).
Ако се качи разпореждане, еднолично постановено, както изисква ГПК,
в ЕИСС, няма да се отчете натовареност по делото. Поради тази причина и с
цел процесуална икономия (няколко диспозитива в един съдебен акт),
настоящият състав ще се произнесе едновременно с отвода на съдия Емил
Давидов, а в останалата част определението има характер на разпореждане на
съдия-докладчика за изпращане на делото за подсъдност на Апелативен съд –
Велико Търново и прекратяване на настоящото производство.
С цел гарантиране правото на справедлив съдебен процес, въззивникът
Г. В. следва да бъде уведомен за невъзможността да се сформира съдебен
състав в ОС – Ловеч по това дело и че делото ще бъде изпратено на
Апелативен съд – Велико Търново за определяне на друг Окръжен съд, която
да се произнесе по въззивната жалба.
4
Водим от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА СЕ, на основание чл.23, ал.2 във връзка с чл.22, ал.1, т.6
от ГПК, от разглеждане на въззивно частно гражданско дело №
20224300500357 по описа за 2022 година на ОС – Ловеч, съдия Емил Давидов.
ИЗПРАЩА въззивно гражданско дело № 20224300500473 по описа за
2022 година на ОС – Ловеч, на АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО за
определяне на друг, еднакъв по степен местнокомпетентен съд, поради
невъзможност за сформиране на състав, на основание чл.23, ал.3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по въззивно гражданско дело
№ 20224300500473 по описа за 2022 година на ОС – Ловеч.
ДА СЕ УВЕДОМИ въззивникът Г. В. за невъзможността да се
сформира съдебен състав в ОС – Ловеч по това дело и че делото ще бъде
изпратено на Апелативен съд – Велико Търново за определяне на друг
Окръжен съд, която да се произнесе по въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която делото е изпратено на
Апелативен съд, прекратено и се уведомява частния жалбоподател, има
характер на разпореждане, постановено от съдия – докладчика.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5