ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и пети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като изслуша
докладваното от съдията т. д. № 14 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази:
С определение от 29.03.2019 г. съдът е оставил
без движение исковата молба на Гаранционен фонд гр. София против Й.С.Н. и е указал
на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесе по депозитната
сметка на съда сума в размер на 1573,50 лева, представляваща разноски във
връзка с назначаване на особен представител на ответника Й.С.Н.. Със същото определение на ищеца е напомнено, че при неизпълнение на дадените указания в срок,
производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението за връчване на
определението е изпратено до адв. К.Й.К., който е означен като съдебен адресат.
Същото е върнато в цялост, като в разписката му изписано изявление от същия
адвокат, то да се връчи на Гаранционен фонд София, а от връчителя е
удостоверено, че изявлението е направено на 05.04.2019 г. С разпореждане от
същата дата съдът е счел връчването за надлежно извършено на тази дата, при
условията на чл. 39, ал. 1 ГПК. Когато страната е посочила в седалището на съда
лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат (както е в случая),
връчването се извършва на това лице или на пълномощника (чл. 39, ал. 1 ГПК). В
този случай за съда не съществува задължение да връчва определението с дадените
указания и на адреса на ищеца Гаранционен фонд София. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 39 ГПК има предимство пред разпоредбите на чл. 38 и чл. 50 ГПК, тъй като тя охранява процесуалните права на страната, която разполага с
възможността да избере начина, по който да ѝ се връчват съдебните книжа
(в този смисъл р. № 249 от 24.03.2010 г. по гр. д. № 397/2009 г. I г. о.; р. №
529 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 642/2010 г. III г. о.; р. № 142 от 13.08.2013
г. по т. д. № 52/2013 г. II т. о.; опр. № 561 от 09.10.2015 г. по гр. д. №
4018/2015 г. на ВКС, г. о. и др.).
Броен от 05.04.2019 г., едноседмичният
срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 12.04.2019 г., към която дата не
са ангажирани доказателства за внасяне на сумата по посочената сметка на съда.
При призоваване на ответника при условията на чл. 47 ГПК разноските за
назначаване на особен представител са за сметка на ищеца. Те се дължат авансово
за всяка инстанция. Неизпълнението на указанията за тяхното внасяне и
ангажиране на доказателства за това по делото е основание за връщане на
исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като внасянето
на тези разноски е предпоставка за продължаване развитието на процеса.
Ответникът, който не е намерен на адреса по делото (на настоящия му адрес, който
не съвпада с този по искова молба или на постоянния, ако няма регистриран
настоящ адрес) или на адреса по месторабота се представлява от назначен му от
съда особен представител. С назначаването му се обезпечава развитието и
приключването на исковото производство. Невнасянето на разноските по
назначаването му е пречка по хода на делото и основание за неговото
прекратяване (в този смисъл опр. № 38 от 16.01.15 год. по ч. гр. д. № 7311/14
год. ІІІ г.о.; опр. № 399 от 7.08.17 год. по ч. гр. д. № 2917/17 год. ІV г.о.; опр.
№ 211/01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г. на ІV г.о.).
По изложените съображения за надлежно уведомяване на ищеца и за неизпълнение на
дадените указания, исковата молба следва да бъде върната,
а производството по делото да се прекрати (чл. 129, ал. 3 ГПК).
Водим от горното и на основание чл.
129, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на Гаранционен фонд гр. София против Й.С.Н., по която е образувано т. д. № 14/2019г. на ОС Ловеч и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново, в едноседмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: